Архив на категория: Видео игри и приложения

Видео игри и приложения, Настолни игри

Дигитална версия: Through the Ages: A New Story of Civilization

Вашият коментар

Рядко правя ревюта на видео игри, свързани с настолни игри, разбира се. Досега съм правил такива на Neuroshima Hex и Dominion. И двете бяха безкрайно пристрастяващи… но нито една от тях не е като TTA апликацията.

Играта е в продукция близо две години и… странно, но това беше една от най-очакваните игри за 2017-та за мен, а дори не е нова игра.

Преди всичко, ако не сте запознати с TTA: A New Story of Civilization силно ви препоръчвам да прочетете ревюто ми на настолната игра, тъй като това е наистина гениална игра, която си заслужава второто място в класацията за най-добри игри по-принцип в Boardgamegeek.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://bigboxgamers.com/through-the-ages-a-new-story-of-civilization-review/“ target=“blank“ ]Ревю: TTA: A New Story of Civilization[/button]

Не мога да навлизам в технически специфики за играта, тъй като не съм специалист, въпреки че ще наблегна на нещата, които са ми направили впечатление от тази гледна точка.

TTA апликацията е с огромни възможности и любовта отдадена към нея си личи… особено от цената. Така, разбирам, че много хора се стряскат от 19 лв за апликация, но трябва да имате предвид, че вътре няма вътрешни пазарувания, реклами и опция за премахване на реклами, както и всякакви други залъгалки, които да ви точат портфейла. Плащате си парите и играта е ваша. Цялата игра.

TTA е една от най-тежките цивилизационни игри на майсторът на сложни игри Влада Хватил. Тя има толкова класически настолни компоненти и механики, че на теория изглежда почти невъзможно да се имплементира успешно в дигитален формат.

Е, някак си пичът е успял. От CGE не просто са наели програмисти, които да вземат успешна игра и да я направят за мобилни устройства. Самият Влада е инвестирал цялото си време последните години, за да може проекта да бъде изпипан.

Това горе вдясно означава, че ме чакат пет игри, в които е мой ход в момента.

От както получих моето ревю копие се скъсвам игра, така че ако не ви отговарям на месинджъра, имайте търпение! Всъщност… това не е точно така. Така де, скъсвам се да играя, но това не ме отделя толкова от света, колкото други игри. Странно е, но ще стигна и до там.

В играта има най-различни модове.

  • Класическа игра срещу AI с различни трудности
  • Всякакви тематични предизвикателства с по няколко нива
  • Самосвал с постижения, с които да се хвалите пред приятели
  • Стандартно Pass and Play, което никога не съм играл в никоя игра
  • Прекрасен онлайн мод, friend система, лобита и ин-гейм чатове.
Online мода.

Най-големият минус на настолната игра винаги е бил времетраенето на играта – час на играч. Това превръща Through the Ages в събитие, което се играе два пъти в годината. От както имам видео версията съм играл сигурно 5 пъти повече игри, отколкото съм играл изобщо настолната игра. Това се дължи на две неща – скъсеното време за игрова сесия (около 15 минути на играч), както и на системата за игра „от време на време“. Пак – за това след малко.

Основните ин-гейм принципи са два – дигитален начин на игра или настолен. Всъщност и двата са почти едни и същи, но особено при игра онлайн силно препоръчвам дигиталния – той забързва някои механики в играта и попроменя дребни нещица, като например принципа за наддаване на колонии. Вместо стандартно наддаване, дигиталната версия позволява само един рунд сляпо наддаване, което променя малко усещането, но забързва с тонове цялостното геймплей времетраене, тъй като няма нужда да се чака всеки играч.

Изкуственият интелект в играта е труден за опитни игри и направо невъзможен за хора, които никога не са пробвали Through the ages.

А Влада – още по-труден! Може ли още първата ми игра онлайн да ми се падне дизайнера на играта…

За всичките ми игри все още не съм успявал да победя нито веднъж HARD бота, а средните ми дават голям зор. Трябва да се има предвид, че считам себе си за по-скоро добър играч на TTA.

Вграденият туториъл е със самия Влада и е доста дългичък. Въпреки това го препоръчвам дори и на запознатите с настолната игра, за да можете да свикнете с дигитализацията.

Виждате от снимките, че артът е същия като от настолната игра. Имах притеснения, защото аз не разполагам с таблет и го цъкам на телефона. Страхувах се, че всичко ще бъде дребно и неясно. В играта има готина и бърза функция, в която лесно можете да кликнете на картите и да ги прочетете отблизо. От друга страна, това е игра с определен брой карти, които влизат в игра всеки път, така че вероятно ще ги запомните доста бързо.

Не разбирам много от технология и телефони, но предполагам, че въпреки всичко, на смартфоните с по-малък диспелей все пак играта би могла да бъде проблем. За сравнение – аз съм със Samsung Galaxy A5 (2017) и всичко се вижда перфектно.

Ето ей така изглежда на телефона ви.

Сега… Да минем към причината TTA апликацията да е феномен.

Онлайн играта

TTA е походова игра и това се пренася гладко в онлайн мода. Можете да играете с приятели, можете да играете с непознати, можете дори да добавяте ботове в играта си.

Има няколко различни начина на игра.

  • Блиц на живо
  • Стандартен блиц
  • Релакс игра на живо
  • Бърза асинхронизирана игра
  • Средно бърза асинхронизирана игра
  • Стандартна асинхронизирана игра
  • Дълга асинхронизирана игра
  • Безкрайна игра

Разликата между игрите на живо и асинхронизираните игри са в това колко време имате на ход, колко време имате за отговор на действие на друг играч по време на неговия ход и колко време имате в резерв, ако не сте на телефона.

Блиц игрите обикновено имат няколко минути за ход, секунди за отговор и до час време в резерв за всяка епоха. Асинхронизираните игри са измислени за хора, които от време на време цъкат и само, когато си освободят време. Стандартната игра, която играят повечето хора (аз също) е 24 часа за ход, 24 часа за отговор и 3 дена в резерв за всяка епоха.

Нека това не ви стряска, защото играта позволява да играете колкото искате игри едновременно. Можете дори да играете с едни и същи хора в различни лобита. По този начин аз постоянно играя около 10 игри едновременно. Понякога хората са дълго време на линия, понякога не са. Обикновено се появяват късно вечер.

Постижения.

Няма нужда да държите играта включена, защото ще получавате известия за това кога е вашия ход, кога трябва да отговорите на действие (дали на агресия, дали за наддаване за колония). Така няма нужда да висите постоянно на телефона, тъй като ходовете обикновено траят една-две минути. Просто си правите хода, когато решите и можете да отделите минутка и си продължавате с действията.

Wars, wars everywhere…

Все пак няма нужда да помните всяка от игрите си. Информацията бързо се вижда след като отворите екрана си. Разбира се, ако искате, можете да се концентрирате в една игра в блиц формат, но трябва да сте готови да отделите около час концентрирано време.

Това, което правя аз понякога е да си пусна някое предизвикателство офлайн и когато е мой ред онлайн, с едно цъкане отивам в играта.

Ако някоя игра ви писне, или виждате, че няма как да я спечелите има два варианта. В единия – вие просто се отказвате и излизате от игра (все още не съм виждал ефекта от това върху игра), а другият е да се оставите в ръцете на бот, който да довърши играта вместо вас. Това съм го виждал често и ми харесва (когато го правят другите), защото забързва доста играта. От друга страна, не прекалявайте с този начин, защото ако го правите вие често, играта ще предупреждава останалите играчи в лобито, че имате склонност към отказване.

Преди да мина към заключението, все пак открих две неща, за които може да се помрънка. На първо място – това е чата. Аз съм технически неизправен и инвалидността ми в тази област може да превръща това мрънкане в неадекватно, но понеже играта се играе само в хоризонтално положение на телефона, чатът закрива целия екран (знаете как е, когато пишете в хоризонтално положение на телефона ви) и това е доста досадно.

Второто нещо, което може и да се дължи на телефона ми (но се съмнявам, защото все пак е някакъв среден клас телефон) е дълбокомислието на ботовете. Когато играете срещу три бота, някои от тях имат склонността към аналитична парализа и ходовете им минават почти със скоростта на реален човек – особено в по-късните епохи, когато имат по твърде много действия. С други думи – играта може доста да забави.

Ей ме на.

 

Заключение

TTA апликацията е страхотна! Двете години, похарчени за работа по нея тотално са се изплатили. Усеща се подход към най-малките детайли, като играта дори те подсеща за неща, които често забравяме в настолната версия. Всеки път преди да свършите хода си ще ви каже, ако сте забравили да използвате някое готино умение на лидера или чудесата. Ще ви каже, ако има военна тактика, която би ви била по-изгодна. Ще ви каже дори, когато ако не внимавате ще настане революция или пък корупция.

Through the Ages е единствената настолна игра, която съм срещал с вписано правило, че можете да връщате действията си преди да ви е свършил хода. Тук това е имплементирано динамично с бутони тип ctrl+z – ctrl+y.

Всичко в играта е удобно, ясно и интуитивно. Предизвикателствата са… предизвикателни, но тематични и вълнуващи, а постиженията са готини и си струва да ги гоните.

Изкуственият интелект е вероятно по-умен от вас и ще ви размазва, но не е непобедим. Той ви позволява да научите по-добре играта и ви дава нещо, към което да се стремите.

Онлайн играта обаче е фокусът, заради който си струват парите ви. Вие няма нужда да отделяте ценно време и да се отцепвате от света. Можете просто да си настроите за лежерна асинхронизирана игра и да си поцъквате ход един-два пъти на ден в колкото си искате лобита. Освен това, за да играете онлайн не ви е нужен високоскоростен интернет. Аз съм с най-скапания мобилен интернет (нищо че пише 4G), който можете да си представите и пак играта върви чудесно. 

И тук, като във всяка самоуважаваща се онлайн игра се качват нива с опит, но всичко, което се променя е едно число пред профила ви, профилната картинка и изкачването в Leaderboards (да, има и такова). Все още не съм открил нищо друго, заради което да ви служи този опит.

Играта са в пъти по-бърза от настолната версия, но не е тематично по-лоша. Разбира се, винаги е по-добре да седнете на маса и да поразцъкате с приятели, но нищо не ви пречи да тренирате, докато пътувате в автобуса, колата (Надявам се не на шофьорското място), или просто чакате приятелите ви да дойдат да играете TTA, а те закъсняват, защото цъкат ТТА… с вас… в момента!

Чатът в играта все още има нужда от доизкусуряване според мен. Ботовете се позабавят с изминаването на епохите, но това не са болки за умиране. При всички случаи, това е едно от най-добрите неща за настолния свят тази година… макар и да не е съвсем настолно.

И между другото… добавете ме онлайн – Bigboxgamer

ПЛЮСОВЕ:

  • Усеща се духа на настолната игра
  • Адекватно имплентирана за дигитални устройства
  • Предизвикателни постижения
  • Отлично постигнати предизвикателства
  • Великолепен онлайн мод
  • Не е нужно да имате високоскоростен интернет
  • Веднъж платили – получавате цялата игра!

МИНУСИ:

  • Чатът онлайн е кофти, поне за смарт телефони
  • Ботовете започват да бавят ходовете си с изминаването на епохите
  • Цената все пак е доста висока като за апликация – 19 лв

Няма много нужда да ви казвам откъде бихте могли да си купите играта, но все пак ей ви на:

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://play.google.com/store/apps/details?id=com.czechgames.tta“ target=“blank“ ]Google Play[/button]

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://itunes.apple.com/us/app/through-the-ages/id966245474?mt=8″ target=“blank“ ]iTunes[/button]

Безплатни игри, Видео игри и приложения

ПРЕВЮ: Gwent Beta – Загуби днес, за да спечелиш утре

Вашият коментар

През 2015 година, изпод ръцете на талантливите хора от CD Projekt RED излезе третата част от една от най-успешните RPG игри – Witcher. Покрай многото нови неща, които добавиха добрите поляци, свързани с меленото на най-различни чудовища те добавиха и нова игра, с която да се разнообразявате, когато ви омръзне да режете уши и да събирате зъби. Точно така, става дума за Gwent. Тази игра в играта допадна толкова на феновете, че те поискаха тя да бъде развита в отделно заглавие… и CD Projekt RED го направиха! 

И така след известно чакане се появи самостоятелната игра с карти Gwent, която много хора вече бяха обявили за по-добра от Hearthstone(всъщност двете игри не могат да се сравняват). 

Преди да пристъпя към самата игра искам да кажа, че Gwent в момента е в Closed Beta тест и в процес на разработване, и неща може да се променят, както има и доста други, които трябва да се донаправят. Въпреки това играта има изградени основи, върху които лесно може да се добие реалистична представа за геймплея, който ще има играта, когато излезе официално. В момента единственият начин да играете е да се регистрирате и да се надявате да получите покана.

Концепцията на Gwent е много проста на пръв поглед. Имате тесте, дали от стартовите, които ви предлага играта, или такова, което вие сте си направили, в което има някаква водеща механика според фракцията, към която принадлежи тестето. Няма мана или какъвто и да е друг ресурс, който да ви трябва, за да играете карти. Целта ви е да спечелите два от три рунда. До тук нищо чак толкова необичайно, нали? Само че в Gwent създанията, които играете много рядко се нападат едно друго. Вместо това всяко нещо, което играете на борда ви увеличава точките или намалява тези на противника. Всички тестета се въртят около това да афектират точките, които двамата противници получават и то смея да кажа по много оригинални начини. Рундът свършва тогава, когато и двамата играчи пасуват. Щом пасувате вече не можете да играете карти, докато не свърши рунда. Също така в края на всеки рунд бордът се изчиства, точките се нулират и започвате на чисто.

Не звучи толкова сложно, нали? Да, само че в Gwent теглите карти единствено в началото на нов рунд и то две в началото на втория и една в началото на третия. Разбира се има карти и герои, които ви позволяват да теглите карти, но хич не са много засега. 

С други думи, вие много внимателно трябва да познавате тестето си, да имате ясна представа за начина, по който ще натрупате повече точки от противника си и да знаете кога точно да се опитате да го направите. Може да се опитате бързо да спечелите първите два рунда. А може и да пуснете първия рунд на опонента си с цел той да се подлъже, да си изхаби силните карти и да му вземете втория и третия. Често още в средата на вторият ще осъзнаете, че едва ли ще спечелите, а още по-често ще усетите, че и двамата се опитвате да се подхлъзнете, така, че да се излъжете да си изиграете силните карти.

Тук, вероятно, е мястото да кажа, че макар играта да е извадена буквално от Вещера, то няма никаква нужда да сте играли Вещера, за да се насладите на Gwent. Е, няма да преживеете моментите, в които картите ще ви подсещат за гадни чудовища, с които сте се измъчвали, или за любими герои, които да ви карат да се подсмихвате, разбирайки защо техните карти имат определени ефекти. Но това по никакъв начин няма да ви развали удоволствието от играта.

CD Projekt RED са измислили една много проста на пръв поглед, но всъщност много дълбока и караща ви да мислите, игра, която в същото време е динамична, бърза, и рядко продължава повече от 20 минути. Не може да не им признаем също, че въпреки волното си или неволно навлизане в CCG жанра, то го правят с игра, която няма много общо с останалите на пазара.

В Gwent, разбира се, има и нещата, които очаквате и виждате във всяко друго CCG. Можете да си купувате буустъри, да играете срещу други играчи или срещу приятелите си от GoG. За сега няма ладър, но вероятно и това ще се появи в някой бъдещ ъпдейт. Интересна механика, която за сега като цяло мисля, че е хубаво нещо е това, че ако ви кажат GG(Good Game), то получавате бонус награда след края на мача. Като цяло от тридесетината игри, които имам зад гърба си, до сега не ми се е случило повече от 3-4 пъти да не ми кажат GG, което ме навежда на мисълта, че хората го правят понеже искат и на тях да им го казват. Сега, тук можем да навлезем в цялата тема кога, защо, дали е хубаво и т.н. да се казва GG, но не мисля, че има нужда и затова няма да го направя.

Заключение

Играта определено е свеж полъх в жанра. Препоръчвам я на тези от вас, които, като мен, са фенове на жанра, но трудно намират нещо интересно и ново в него.

В момента можете да се запишете са Closed Beta теста, като CD Projekt изпращат покани на вълни и са доста щедри, така че има добър шанс бързо да се озовете в играта. Няма друг начин да играете, освен ако не получите покана за бетата.

[divider]

[button color=“green“ size=“small“ link=“https://www.playgwent.com/en“ target=“blank“ ]Официален сайт[/button]

Видео игри и приложения, КНИГИ ИГРИ, Настолни игри, Ревюта на настолни игри

The Warlock of Firetop Mountain – Някои неща не остаряват

Вашият коментар

Докато се чудех с какво да ви засиля този път, дали с някоя Print n Play, която никога не сте чували или с някой вариант на настолна игра в електронен вид се присетих за Sorcery! на Стив Джаксън(не този, другият) и си викам „А, ми то наскоро конвертираха и The Warlock of Firetop Mountain“ и реших да ви покажа какво са направили Tin Man Games с тази, явно безсмъртна, книга-игра.

За разлика от Sorcery! този път всичко се развива единствено в Планината, като вашата цел е да достигнете върхът, където се подвизава могъщият магьосник и господар на Планината. В зависимост кой герой си изберете в началото, то ще имате различна цел, но тя винаги ще включва Магьосника.

Имало едно време, един Магьосник…

И тук историята върви по същият оригинален и чаровен начин, както в Sorcery!, а именно винаги ви се дава едно парче хартия, на което има текст и избор, като след като направите изборът си, нов текст се появява. Много ми хареса, като идея и се радвам, че го ползват и за Firetop Mountain. Другото, което са запазили като идея е героят ви да си има фигурка, подобна на тези от настолните игри с тъмници(DnD и компания, трябва ли да уточнявам въобще). Разликата от Sorcery! e че тази е доста по-детайлна. Това всъщност важи за всичко заобикалящо ви. Тъй като сега действието се развива само в Планината, много е наблегнато на детайлите и всичко изглежда много добре. 

Освен на външен вид обаче дигиталният порт създава и едно усещане, което го нямаше в Sorcery!, а именно усещане не толкова, че четете книга, а че играете „dungeon crawl“.

В началото на играта вие ще имате избор между няколко герои, които освен различни показатели и умения имат и различни истории, които ще имат голямо значение за нещата, които ви се случват в Планината. Например може да разпознаете известен авантюрист(като вас) и по този начин да изтръгнете важна информация от него или дори да намерите ваши фенове сред иначе доста агресивно настроените гоблини. Или може да цапардосате стареца по главата и да набучите гоблина на копието си…всичко, буквално зависи от това кой сте. Героят, който ще си изберете определя и целта, която имате. Това разнообразие идващо от героите, заедно с факта, че дори и изглеждаща като настолна игра, това е книга-игра, то вие ще имате доста за преиграване и изпробване.  

Мечове и квадратчета

Сред книгите-игри има не една и две серии и The Warlock of Firetop Mountain е горд представител на Fighting Fantasy следователно вие доста ще се маризите с други типове, които с навлизането ви в Планината доста бързо ще станат много по-различни от тъпи гоблини и орки. Когато започнах играта/книгата се чудех дали ще използват същата „powerbluff“ система, както в Sorcery!, но всъщност те бяха измислили нова и то доста интересна бойна система.

Tin Man Games я наричат „GridBluff“, но реално това е програмиране на действия, които след това се случват едновременно. Това прави битките много динамични, но в същото време тактически и ще ви се наложи да помислите преди да действате. Тази система позволява и голямо разнообразие от противници. Вие ще срещате всякакви щуротии – от каменни ръце, които могат да се протягат през няколко полета и гигантски статутии, които могат да се бутат една друга и да ви приклещват до огромни чудовища, които ще удрят цели редове и колони, където ако се намирате бързо, бързо ще се сбогувате с живота си.

Заключение

Ако сте стигнали до тук, то вероятно вече сваляте играта. Смисъл Fighting Fantasy, Стив Джаксън, Иън Ливингстоун, книга-игра, Tin Man Games…трудно, ако сте фенове на жанра може да искате повече. Но дори и да не сте(все още) фенове и сте се чудили някога дали е за вас това, то Планината е и добър начин да пробвате. Дигиталния порт запазва всичко характерно за книгата и в същото време е подсилена от модерни технологии, което добавя към изживяването. Играта има какво да предложи и на стари авантюристи търсили съдбата си в Планината, тъй като добавя нови герои, противници и зони, които да се изследвате. Няма причина да не я пробвате, ако това е вашият мармалад! 

[divider]

[button color=“green“ size=“small“ link=“http://fightingfantasyapps.com/books/the-warlock-of-firetop-mountain/“ target=“blank“ ]Официален сайт[/button][button color=“green“ size=“small“ link=“http://store.steampowered.com/app/324740″ target=“blank“ ]Steam[/button][button color=“green“ size=“small“ link=“https://www.humblebundle.com/store/the-warlock-of-firetop-mountain“ target=“blank“ ]Humble Store[/button][button color=“green“ size=“small“ link=“http://tinmangames.com.au/blog/“ target=“blank“ ]Tin Man Games[/button]

Видео игри и приложения, Настолни игри, Ревюта на настолни игри

Reigns – Какво е да бъдеш крал?

Вашият коментар

Предният път ви казах, че за Card Crawl ме е подсетила друга мобилна игра, която бързо е станала хит и че следващият път ще ви разкажа за нея. Е следващият път е сега, а играта е Reigns.

Дело на Nerial Reigns e соло игра, в която вие сте кралят и ще трябва да решавате проблемите, които вашите поданици, съветници и генерали ви поднасят. Как? Много просто.

Имате едно тесте с карти, които са вашите поданици, всеки път най-горната карта от тестето ви ще ви представя случаен на пръв поглед проблем и две опции, от които да изберете. Всъщност често проблемите ви ще са свързани с предишни ваши избори или дори и на Крале преди вас.
Изборът ви може да има три възможни ефекта – да намали влиянието ви върху някоя фракция, да го увеличи или да няма никакъв виден на пръв поглед ефект. Ако влиянието на някоя фракция достигне максимум или нула, то вие умирате и е ред на вашият наследник, който започва от нулата горе-долу. Целта ви е да оцелеете възможно най-много години, но не само!

Колкото и да е невероятно в една толкова проста игра, разработчиците от Nerial са успели да вкарат история, която се разгръща постепенно, когато на базата на решенията си срещате нови и нови герои, които ще ви разкриват нови части от загадката, както и ще добавят нови карти към тестето ви, правейки най-често задачата ви още по-объркваща и трудна. Заговора достига дълбоко, враговете ви са навсякъде, а съюзниците неизвестни. За да ви помогне в началото с прогреса Reigns има дори и куестове, които продължават и след първите хиляда години, но не са задължителни за следавне, въпреки, че помагат да не забравите какво трябва да търсите, ако искате да победите Дявола.

Reigns е замайващо тематична игра. Ще имате любовница, ще имате жена, която няма да ви роди син(какво ще направите с детето е ваше решение), ще организирате кръстоносни походи, ще се биете с други кралства, ще ставате жертва на селски възстания и метежи водени от богатите търговци, ще организирате покушения, ще скитате изгубени из безкрайни тъмници, ще се дуелирате с хитроумни скелети. Ще умрете мразени с главата ви на кол или обичани и помнени завинаги от бъдещите поколения. Ще останете в историята или никой няма ви да помни.

В заключение мога да кажа само, че бях смаян и очарован безмерно от тази малка и на пръв поглед проста игра, която се разгръщаше повече и повече, пред мен, колкото повече я играех. Чудесна добавка към приложенията ви и една от малкото наистина добри и оригинални игри на мобилният пазар, в момента.

[divider]

[button color=“green“ size=“small“ link=“http://nerial.co.uk/reigns/“ target=“blank“ ]Официален сайт[/button][button color=“green“ size=“small“ link=“http://nerial.fr/“ target=“blank“ ]Nerial[/button][button color=“green“ size=“small“ link=“https://play.google.com/store/apps/details?id=com.devolver.reigns“ target=“blank“ ]Reigns в Google Play[/button][button color=“green“ size=“small“ link=“http://store.steampowered.com/app/474750/“ target=“blank“ ]Reigns в Steam[/button][button color=“green“ size=“small“ link=“https://itunes.apple.com/us/app/reigns/id1114127463″ target=“blank“ ]Reigns в iTunes[/button]

Безплатни игри, Видео игри и приложения, Настолни игри, Ревюта на настолни игри

Card Crawl – Пълзене с телефон в ръка

Вашият коментар

Уау, това ми отсъствие от сайта беше дълго! Причините бяха различни, най-вече малко време за каквото и да е „boardgame related“, но ще се опитам лека-полека да се завърна към хобито отново по-активно. Както и да е, това не е темата на тази статия, така че да минем към същността на нещата. Card Crawl. Приложение. Мобилни устройства. Моята втора „специалност“ на сайта след print and play игрите. Пак се отнесох, паузата явно ми се е отразила зле, нека опитам още веднъж да се концентрирам. Така.

Card Crawl e дело на TinyTouchTales, а художник е Max Fiedler aka Mexer, излезе 2015 година и бързо събра 3-4 награди. Това е малка соло игра с карти, която тематично е dungeon crawl, но темата не се усеща много силно. В играта целта ви е да минете през цялото тесте на бармана(понеже, разбира се, играете в една кръчма), което е 54 карти. В него винаги има определен брой чудовища, предмети, колби живот и пари.

Както споменах вашата цел е единствено да минете през цялото тесте или с други думи да минете от единият край на подземието до другият без да умрете. За да успеете обаче ще трябва много внимателно да преценявате какво да вземете, с кое да се биете и кога можете вие да поемете удара. По време на игра пред вас ще има освен грозният орк кръчмар, който пие нагло бира без вас и осем места за карти. Долните четири са вашият герой с неговите два предмета, инвентар и аватар.

На горните четири ще откривате различни неща в подземието. Тук идва стратегическият момент на играта. Докато на горният ред има повече от една карта, орка няма да раздаде нови, както и всякакви използвани предмети няма да изчезнат от полетата на вашият герой, а други не можете да играете върху използваните. В инвентара си може да имате само една карта, докато не решите да я ползвате или не я замените с друга, същото важи и за двете ви ръце. С други думи ще трябва много да внимавате какво взимате и какво за кого ползвате или много лесно може да се озовете срещу срещу нещо прекалено силно и да привършите играта си набързо. Всъщност този риск си съществува и като внимавате, но това внася лек roguelike елемент, който на мен лично ми допада.

Няколко важни неща за видовете карти за да ви се изясни още малко играта:

  • Чудовищата остават на борда докато не ударят нещо (героят ви или щита му) или не ги убиете. Можете да намалите живота и атаката им без да ги убивате изцяло и те ще останат с тези показатели докато не излязат от играта по някакъв начин.
  • Златото може да сложите в ръката си или в инвентара си, но то ще остане там, като използвана карта, докато не бъдат раздадени нови карти.
  • Колбите, ако ги сложите в ръката си ще ги използвате веднага, ако ги сложите в инвентара си ще можете да ги ползвате по-късно.
  • Оръжията са предмети, които правят поражение, но могат да бъдат използвани само веднъж, без значение дали сте ги използвали за цялата им атака или не. Тоест, ако с меч 5 ударите чудовище на 3 живот той пак ще изчезне.
  • Щитовете блокират поражение нанасяно от чудовищата, като ако чудовището има повече атака от защитата на щита, то остатъка отива в героят ви. С други думи, ако чудовище 8 удари 5 щит, то героят ви ще получи 3 поражение и чудовището изчезва. Ако обаче щита блокира чудовище по-малко от него, то изчезва, а защитата от щита пада с толкова, колкото е била атаката на чудовището.
  • Уменията са различни карти, които ви позволяват да манипулирате играта по някакъв начин. Винаги са по една от вид в тестето и са избрани на случаен принцип от тези, които имате.

И в общи линии това е цялата игра. Накрая успявате или не. Въпреки простотата си, Card Crawl има доста неприятни трикове в ръкава си и ще има известен период на учене и свикване с механиките, но една сесия е между 5 и 10 минути, така че и това няма да ви отнеме много време. Чудесен избор докато пътуване сутрин в градският транспорт или докато чакате на някоя мноооого дълга опашка. Най-лошата черта на играта може би е това, че ще научите тестето и след това лесно ще можете да броите картите и да знаете какво ви очаква, но мисля че играта е направена с идеята да можета да правите това. За тази игра ме подсети една друга игра за мобилни устройства, която обаче излезе тази година и също стана хит, но за нея следващият път!

[button color=“green“ size=“small“ link=“http://www.cardcrawl.com/“ target=“blank“ ]Официален сайт[/button][button color=“green“ size=“small“ link=“https://itunes.apple.com/us/app/card-crawl/id950955524″ target=“blank“ ]Card Crawl в iTunes[/button][button color=“green“ size=“small“ link=“https://play.google.com/store/apps/details?id=com.tinytouchtales.cardcrawl“ target=“blank“ ]Card Crawl в GooglePlay[/button]

Безплатни игри, Видео игри и приложения, Настолни игри, Ревюта на настолни игри

Spellweaver – или как няколко българи се намесиха уверено на CCG пазара

Вашият коментар

Така и така съм ви почнал с дигитални CCG-та, защо да не продължим? Днес съм ви избрал дори заглавие разработено от българи и това е Spellweaver. Играта е дело на българското студио Dream Reactor и още в closed beta фазите си бързо събра интереса на много играчи и медии. Процес, който продължи с пълна сила и след излизането на играта.

Честно казано мисля да ви спестя общите приказки за CCG жанра и да ви кажа какво отличава Spellweaver от конкуренцията. Освен това, че е родно отроче разбира се. На много места в интернет ще срещнете, че играта е смесица между Hearthstone и Magic: The Gathering, но това всъщност не е съвсем вярно. Казвам не съвсем, защото Плетеца на заклинания(о.О) определено е повлиян от класиките в жанра… абе той е един WarCraft на CCG-тата. Така както Blizzard са заемали от много други заглавия и са ги забъркали накрая в шедьовъра, който е WC, така и Dream Reactor са взели по малко от много места и накрая са забъркали една красива, блестяща, изпълнена с магия игра. Ако трябва да бъда конкретен, бих казал че е смесица между Hearthstone, заради лекотата и бързината на игра и Might&Magic: Duel of Champions, заради механиката с двата реда, на които могат да се играят карти и значението, което това има. От Duels of Champions е взета и идеята за уменията на героите, като тук дори можете да ги ъпгрейдвате или да научавате героите си дори на нови такива по време на игра, стига да имате нужните карти.

Друга интересна механика, която улеснява доста играта и допринася за краткотрайността на мачовете е това, че веднъж на ход можете да видите най-горните пет карти от тестето си и ако сред тях има карта, която ви дава мана да я вземете в ръката си. Като споменах маната, може би тук е мястото да спомена, че играта има две изисквания, когато играете карти – магически нива и мана. Когато играете Храм (това са картите, които дават мана и магически нива) вие ще имате избор какво да ви даде картата. Важното тук е да запомните, че ако вземете ниво, то и ще си изтеглите една карта. Храмовете са и тези, които ще дават на героите ви нови умения.

О, и нещо, което не бях виждал до сега в друга игра, и е интересна идея, създанията, освен живот, атака и евентуално някакво специално умение, имат и скорост. Скоростта е изключително важна и цялото ви тесте може да е построено около нея. Ако създанията ви са много бавни няма да могат да блокират по-бързите на противника и обратно. Както казах, много важно нещо, в началото често забравях за наличието й и падах заради това. И последното нещо, което прави много силно впечатление е визуалния стил на Spellweaver, наподобяващ барок (или нещо друго, не съм специалист). Изключително добре пасва с картите и историята, създавайки уникална атмосфера.

Така, отметнахме различното от повечето заглавия, сега малко повече за другите особености на играта, които са не по-малко важни. В играта има шест фракции, всяка от които си има уникален стил на игра и история. Всяка фракция си има свое кралство на прекрасната карта на Асперия. В зависимост от началното тесте, което си изберете вие ще започнете на различно място по картата и с времето ще можете да си купите стартови тестета и от другите фракции, като с това ще си осигурите както повече куестове, така и повече карти и възможности. За тези от вас, които като мен обичат да разучат играта хубаво, преди да се впуснат в PvP, Spellweaver предлага нещо като соло кампании, където можете да изпълнявате дневни, и не само, куестове като играете срещу AI (или срещу други хора, ако вече сте уверени в уменията си). Също така ще имате шанс да премерите сили и с различни шефчета, които за награда ще ви дават силни и редки карти. Въпреки всичко това обаче Spellweaver е концентрирана върху PvP игра. Много от куестовете са за „слава“, която се печели по-лесно като играете срещу хора, можете да играете за място в класацията (Ladder) или приятелски мачове. Често се организират и турнири. 

Spellweaver е едно чудесно изпълнено, красиво, направено с много старание и любов CCG заглавие, което веднага си личи, че е правено от хора, които имат както опит с игрите с карти, така и с правенето на игри въобще. Екипът е амбициозен, играта се обновява редовно и дори на сайта им можете да откриете какви са следващите неща, които искат да добавят в Spellweaver. Ако все още не сте намерили своето дигитално CCG, то пробвайте Spellweaver, има голям шанс това да е вашето!

[divider]

[button color=“green“ size=“small“ link=“https://spellweaver-tcg.com/“ target=“blank“ ]Официален сайт[/button][button color=“green“ size=“small“ link=“http://store.steampowered.com/app/429680/“ target=“blank“ ]Spellweaver в Steam[/button]

Видео игри и приложения, Настолни игри, Ревюта на настолни игри

Hex: Shards of Fate – Намери ли се кой да свали Magic от трона?

Вашият коментар

Като единственият голям фен на CCG игрите в екипа смятам, че е мой дълг да ви запознавам с тези, които са ми направили впечатление и са лесно достъпни. За жалост, разбира се, нямам възможност и времето да пробвам всичко, но напоследък много игри с карти излизат във виртуален вид и това спестява време и пари. Разбира се, чувството никога не е същото, но някои жертви понякога са наложителни. Както сте се досетили вероятно днес отново ще ви занимавам с дигитално CCG и това е Hex: Shards of Fate. Играта дълго време беше в бета и с липсваща основна функция, преживя много трудности, включително и проблеми в съда предизвикани от едни определени магьосници живеещи на един бряг. Въпреки това играта вече си има всички функции, справи се с проблемите в съда и от тук нататък продължава само напред.

От началото до Hex

Съмнявам се много от вас да са играли или да си спомнят видео играта по Magic: The Gathering, носеща същото име, тъй като тя е от доста далечната 1997, но в нея имахте възможността да се разхождате из света, да се биете с различни чудовища в дуели с карти и накрая, след като сте обогатили колекцията си достатъчно, да победите лошите магьосници. Смесицата между RPG и CCG много ми хареса, когато играх тази версия на Magic и бях разочарован, когато по-късно разбрах, че в Duels of the Planeswalkers този елемент напълно липсва. Поради тази причина преди повече от година, когато за първи път чух за Hex: Shards of Fate и каква е идеята на играта веднага се сетих за делото на MicrProse от 97-ма и бях живо заинтересуван. Вплитането на RPG елементи в Hex отне много време, но ето вече те са тук и може да им се насладите. Но нека ви кажа повече за самата игра.  Hex e класически наследник на Magic, взаимстващ много механики от своя предшественик. Но за разлика от творението на Wizards of the Coast, Shards of Fate не го е страх да използва силата, която дигиталния вид на играта му дава. Например, има множество красиви и разнообразни арени, на които се случват дуелите, в зависимост от заобикалящата ви среда. Както и карти, които могат да бъдат ъпгрейдвани, за да придобият нови умения. За любителите на играта с други хора, в Hex ще намерите класическа, изпипана система за PvP, както и редовно организирани турнири с награди вариращи от буустъри до истински пари. Макар и турнирите да са често организирани и с добри награди е очевидно, че PvP-то не е  центъра на Hex, а изненадващо, това, на което разчита играта е PvE.

 

 

CCG с PvE?…Пф, тъпо!

Ако това ви е била реакцията в края на последния ред от предния абзац, то ще трябва да ви разочаровам и да ви кажа, че всъщност е досте добре направено. Ще започна във възходящ ред. Първият вариант да играете PvE е стандартен – вашето тесте срещу това на ИИ(AI) контролиран опонент. Противникът ви може да е от която и да е раса в играта и да използва различни типове тестета. Доста приличен вариант, ако просто искате да изпробвате тестето си, но като цяло скучен и безинтересен вариант на игра, който не ви носи нищо.

Вторият вариант е Арена. Тук идеята е класическа, само че противниците ви са само ИИ. Колкото повече победите, толкова по-добра награда накрая. Имате обаче само три загуби преди елиминация и не можете да спечелите повече от 20 мача. Разликата от повечето такива арени в други игри е, че 20-те мача са разделени в 4 категории по пет и на края на всяка категория има голям лошковец. Наградите от Арената са основно пари и уникални предмети (за тях след малко), които не можете да намерите по друг начин.

Третият начин да играете без това да включва други хора е основното, заради което Hex: Shards of Fate е създадена – да играете соло кампанията на играта. В нея си избирате раса, герой и клас за него, като комбинациите от раси и класове могат да дават различни бонуси. Този ви избор предопределя историята и тестето ви за играта или поне за началото, докато не съберете достатъчно карти за да си направите различно от стартовото. Както и в PvP, така и тук, ще намирате предмети, които ще екипирате на героя си и те ще дават бонуси на картите ви. Соло кампанията е и единственият начин да играете подземията в играта, като за някои от тях ще имате възможност дори да играете в парти с други играчи. В играта има също така и гилдии, както и неутрални фракции, които ще имат определено отношение към вас в зависимост от действията ви по време на кампанията.

Най-големите минуси на соло кампанията, които видях са малко скучно изглеждащата карта, красивите, но не особено интересни градове и села, както и диалозите, в които избора ви няма особено значение. Като изключим това, играта имплементира всичко, което можете да търсите в едно RPG. 

Други благинки и функции на играта

Някои неща, които не влизат в начините на игра включват Аукцион, буустъри и дори функция да теглите тестови ръце, докато си правите тестето, за да видите дали сте разпределили добре картите си с ресурси и създания. Аукционът е добро място за търсене на единични карти, а буустърите за жалост можете да си купувате само с истински пари. Като споменах това се сетих, че щях да пропусна нещо важно, а именно, че в играта картите са разделени на PvE и PvP, което е малко… странно според мен и по-скоро пречи отколкото да помага на играта. Споменах ли някъде до сега, че като изключим буустърите всичко друго в играта е безплатно? Е, вече го направих. Ако харесвате CCG/TCG игри и като мен почти изцяло сте заменили истинските за виртуални, то Hex: Shards of Fate има огромно количество неща, които да ви предложи, както нови и почти невиждани така и стари пипнати тук-там, или направо изцяло подобрени. 

[divider]

[button color=“green“ size=“small“ link=“https://www.hextcg.com/“ target=“blank“ ]Download и официален сайт[/button]

Видео игри и приложения

Tharsis – Не точно туристическа разходка до Марс

Вашият коментар

Напоследък стана почти модерно механики от настолни игри да се имплементират в компютърни игри и Tharsis е още един пример за това. Играта е разработена от Choice Provisions и в нея вие ще трябва да помогнете на екипажа си да се справи с постоянно изникващите проблеми и да достигне до Марс, за да разкрие истината за мистериозното съобщение изпратено до Земята.

Играта в своята същност е много проста – всеки рунд по кораба ви ще се появяват неизправности с различна трудност. Ако след като и последният ви космонавт е играл хода си, има неразрешен проблем, то корабът ви понася щети. Когато „животът“ на кораба стигне нула, всички умирате. Чрез постоянните проблеми, изолираността на екипажа далеч от Земята и недостатъчната храна, както и нарастващия стрес, Tharsis създава доста добро усещане за напрежение и обреченост. В играта има и силна нишка на мистерия със съобщението получено от Марс. Друга част от играта, която допринася за успешното поддържане на атмосферата е това, че след всеки рунд, ако поне един от космонавтите ви е жив, то вие ще трябва да правите различни избори, които имат положителен и отрицателен ефект. Един от изборите ви дори включва това да изядете ранените и убитите ви колеги, ако храната не ви достига. В определени ситуации това ще е единственият ви избор, ако искате да не ги последвате…

Не ви казах обаче как се оправят неизправностите и тук идва основният проблем на играта. Всичко става чрез хвърляне на зарове, като всеки космонавт в зависимост от своята специалност има различен брой зарове и брой хвърляния, както и някакво специално умение. За да решите определен проблем с кораба си, просто трябва сборът от заровете ви да е равен на определено число, различно за всяка неизправност. Казах, че тук идва проблемът на играта и това са заровете. Не искам да кажа, че идеята е лоша, аз обичам да хвърлям зарове, особено много наведнъж! Заровете допринасят за поддържането на напрегнатата обстановка. Проблемът е че когато основната механика на играта е свързана с късмет е хубаво някак си да може тежестта на късмета да се намали. В Tharsis това е невъзможно, дори играта има начин да манипулира заровете ви във ваш ущърб и даже да ви ги отнема!

Останала по пътя…

Идеята на Tharsis е много добра и до половината играта е много добре направена, със силна атмосфера и реалистични усещания за самота и напрежение, но основния геймплей е недоизпипан според мен. Ризчитането единствено на късмет прави играта близка до невъзможна и фрустрираща, когато започнете да губите просто защото не ви е ден. Ако можете да преглътнете неконтролируемите зарове, харесвате темата или пък наистина нямате против цялата ви игра да е в ръцете на Фортуна, то Tharsis  е за вас. Честно казано се надявам да излезе пач, който да намали важността на късмета. Също така играта би била чудесна на мобилно устройство, защото каквото и да си говорим да седиш на компютъра и просто да мяташ някакви зарове не е много интересно…

[divider]

[button color=“green“ size=“small“ link=“http://store.steampowered.com/app/323060/?l=bulgarian“ target=“blank“ ]Играта в Steam[/button][button color=“green“ size=“small“ link=“https://totallychoice.com/games/tharsis“ target=“blank“ ]Официален сайт[/button]

Видео игри и приложения, Настолни игри, Ревюта на настолни игри

Magic: Duels – Безплатна мана за всички

Вашият коментар

Ако сред вас има такива, които следят какво пиша из интернет пространството, то може би те са забелязали жарта(макар и позагаснала), с която говоря за Magic: The Gathering. Дори ако се разровите дълбоко из този сайт, вие ще откриете, че първите статии, които написах за него са точно за това как се играе Magic: The Gathering.

И макар да не вярвам да има такива, то добрата практика ме кара да обясня какво представлява MTG, за тези от вас, които не знаят. Това е игра с карти, която се смята за една от първите, да не кажа и първата CCG игра. Дело е на дизайнера Ричард Гарфийлд и Wizards of the Coast(които тогава между другото са се помещавали в едно мазе хе-хе) през далечната 1993 година. В играта вие и вашият съперник сте магьосници, които ще играете карти от ръцете си, призовавайки по този начин ужасни чудовища и отприщващи смъртоносни стихии. Победител в играта е този, които успее да намали точките живот на противника си до нула.

Да се върнем обаче на Wizards за малко. След огромният си успех на хартия, компанията решава да пробва късмета си и на пазара на видео игри, където до 2009 имат спорен успех. Успехът им идва с излизането на първият Duels of the Planeswalkers. Играта е толкова успешна, че Крайбрежните магьосници пускат нов DoP всяка година, използвайки го да представят новите си карти и механики на предпочитащите видео игрите. До тази година обаче, Wizards of the Coast никога не са пускали безплатна игра на пазара. Докато не дойде Magic: Duels. Дуели е нещо като…Hearthstone за Magic, макар че това е много неточно сравнение, тъй като двете игри са много различни като геймплей. За целите на по-лесното разбиране обаче това сравнение мисля, че ще свърши работа.

Под Hearthstone за Magic имам предвид най-вече като възможности, които предлага играта и като бизнес модел също. О, да, в играта можете да си купите карти с истински пари…ама то можете и в реалния живот, така че стига мрънкахте. Този, който има повече пари, винаги ще има повече карти, фигурки, марки, стари монети или там каквото колекционирате. Да се върнем на Duels обаче и да видим по-подробно какво предлага…и какво му липсва. 

С пускането си в играта вие ще намерите карти от новия Battle of Zendikar комплект, което си е доста готино според мен. Практически за без пари можете да видите доста нови карти, че дори и да пробвате някои от тях. Ако искате повече карти, разбира се ще трябва да си купите повече буустъри, което освен с реални пари можете да направите и с такива, които сте си изкарали в играта, чрез дуели. С други думи теоретически би трябвало да можете с доста труд да си сглобите свястно тесте. То щото като хвърлите десетки левове за буустъри има гаранция за нещо,  де…както и да е.

Друга прилика с творението на Blizzard са всекидневните куестове, които трябва обаче да бъдат изпълнявани с двуцветни тестета. Това, което Дуели предлага и до сега не съм виждал в други подобни игри са Общите куестове. Това са седмични куестове, в които всички, които играят играта могат да вземат участие, като просто допринесат за изпълняването им. Условията обикновено са „Играйте 100000 Instant карти“ или нещо подобно. Ако вземете участие, без значение с колко, в такъв куест, то когато той приключи вие ще получите наградата. Това е чудесно хрумване, защото не просто изпълнявате нещо, което ще ви даде награда и за това не се налага да имате специално тесте или да играете специален вид дуел, а и защото е много добър начин да се помогне на нови играчи. 

И понеже сме тръгнали с добро, да продължим. Нещото с което MD изпъква пък пред предшествениците си е разнообразието от режими на игра – самостоятелна кампания, срещу ИИ с няколко нива на трудност. Срещу хора онлайн, като тук влиза и звездата на отбора The Two Headed Giant. Това е режим на игра, в който двама души работят заедно срещу други двама. Изключително забавен начин за игра на Magic. Единствено се получава малко нечестно, когато няма играч за един от двата отбора и ви насади с ИИ на ваша страна… А, можете да играете дори, когато нямате интернет, само че тогава няма да ви запомня прогреса и изкараните пари. За случаите, когато много ви сърби крастата и нямате връзка със света…с интернета исках да кажа – върши работа.

Освен добри нови неща обаче Дуели е наследила и хубави страни на предшествениците си, като чудесните, детайлни туториали, които ще ви обяснят всеки един аспект на играта. Изключително важно нещо, което трябва да присъства, тъй като каквото и да си говорим Magic е доста сложна игра и е хубаво да има кой да ви обясни какво и защо се случва. Но освен да играете, играта ще ви научи и как да си правите тесте. Абе с две думи, трудно може да намерите по-добър начин да започнете да се занимавате с Magic, ако до сега не сте.

За жалост Magic: Duels не е единствено наследил добрите черти на предшествениците си, той е наследил и някои лоши. Например все още изглежда ужасно… имам предвид, най-вече масата, на която се играе. Та тя изглежда като направена от… стомана???(тъй де, играта е дело на Stainless Steel Studios, вярно, ама все пак). Определено не ми помага да си представя, че съм магьосник, който призовава огнени кълбета и огромни чудовища. Помага ми да видя как си цъкам някакви карти с яки рисунки на една маса. Разбирам, че Wizards не искат да променят нещо което работи и с което са свикнали хората, но почти не останаха дигитални CCG игри, които да изглеждат толкова скучно.

Друг минус на играта е скоростта й. Dues, като всеки предишен Planeswalkers, е бавна. Това е резултат най-вече от анимациите по време на бой, което се комбинира и с факта, че Magic е бавна игра по принцип. Тук някои ще кажат „Еее, то няма как, Magic си е Magic, с всичките неща, за които трябва да мислиш, няма как.“ Не съм съгласен. Вижте HEX, тя много прилича на Magic, дори до скоро се съдиха заради това. HEX обаче е доста по-бърза игра. Wizards може отдавна да са на пазара, но явно има и какво още да научат.

Стига толкова мрънкане обаче. Нека да обобщя с няколко думи…че то стана едно дълго…

Magic: Duels е смела стъпка в среда, в която Wizards до сега не са стъпвали – безплатните игри. И докато играта определено има какво да предложи, като Дневни куестове и самостоятелни кампании разказващи историите на някои от най-известните Planeswalker-и, то тя продължава да страда от същите проблеми, от които страдат и предшествениците й. А именно скучният й външен вид и бавен геймплей. 

Обаче! ОООбаче! Magic Duels със сигурност е най-добрият начин да започнете да се занимавате с Magic: The Gathering или пък само да я пробвате от любопитство.

[divider]

[button color=“green“ size=“small“ link=“http://store.steampowered.com/app/316010/“ target=“blank“ ]Steam[/button][button color=“green“ size=“small“ link=“http://magic.wizards.com/en/content/magic-duels“ target=“blank“ ]Официален сайт[/button]

Видео игри и приложения, Настолни игри, Ревюта на настолни игри

Guild of Dungeoneering – настолна игра за компютър

Вашият коментар

С времето и развитието на технологиите беше неизбежно настолните игри да започнат да се появяват в дигитални версии или дори игри направени директно за компютър или преносими джаджи. Днес ще ви разкажа точно за една такава игра.

Guild of Dungeoneering излезе на 14-ти Юли 2015 и е дело на малкото студио Gambrinous. GoD е игра с тъмници, комбинирана с игра с карти. Разликата от обичайните игри с тъмници е, че тук вие не контролирате героят, а само строите подземието покрай него.

Основаване на Гилдията

Играта се развива в свят, където съществуват гилдии, които печелят от… тършуване на тъмници. Вие сте бивш член на една такава гилдия – The Ivory Guild, но сте изхвърлен от нея поради… некомпетентност. Разбира се вие не сте съгласни с това определение и за това решавате да им отмъстите, като сами си основете Гилдия – Guild of Dungeoneering. Време е да им покажете кой е некомпетентен!

Пълзене и Строене

Guild of Dungeoneering може да се раздели на две тясно свързани части – строене и бродене из тъмниците. Когато завършите една тъмница, играта ще ви отключва нови. Всички действия в играта се извършват чрез карти.

Всяко подземие се състои от няколко части, като в първите ще трябва да отворите определен брой сандъци, да победите определен брой противници или нещо подобно, докато в последната ще трябва да преборите местния Шеф. В началото на всяко подземие вие започвате на едно поле, което не е свързано с останалите. Също така ще виждате и няколко други, на които ще има чудовища и други примамливи неща. Вашата първа задача ще е като играете карти с части от подземието, да свържете вашето парче земя с останалите. Когато направите това, ще трябва някак си да убедите героя ви да отиде там, където искате. Най-лесно това става с карти със съкровища и като играете чудовища или фонтани. Понякога обаче той не смята това, което му предлагате за достатъчно примамливо и просто ще се хвърли с главата напред, право в Шефа, който е четири нива над него.

В повечето случаи, когато се биете с някой Шеф, то ще има някакво допълнително условие за боя. Например, когато се биете с огромната Мимика, която смята, че вие сте заграбили дядо й и баба й, тя ще ви гони из подземието, а вие ще трябва да бягате и по пътя да успеете да станете достатъчно силни, за да я победите. Или Огнения лорд, който ще ви нападне след 12 хода, защото… сега си взема душ.

Важно е да играете чудовища на пътя на героят си. Единственият начин да се сдобиете с нови карти е като вземете нови предмети, а тях ги получавате всеки път, когато вдигнете ниво, което пък става, когато се биете. Избирайте внимателно обаче, защото героят ви няма инвентар и има само пет места за предмети. А ако пък всички предмети, които ви предлага играта не ви харесват, винаги можете да ги продадете за една карта съкровище.

По време на бой вие ще теглите бойни карти и ще играете по една на ход. Вашият противник ще прави същото. Основната идея е да го надиграете. Сред възможните карти влизат такива като атаки, които ви връщат живот, такива, които не могат да бъдат блокирани, такива които правят 2,3 или повече поражение, ако се играят в правилната комбинация и други. Разбира се, освен да атакувате, вие и ще се защитавате и тъй като има два вида поражение – магическо и физическо, има и два вида защита.

Противникът ви ще играе подобни карти, а вие ще трябва да реагирате по най-адекватният начин, на това което играе той. Доста проста и изчистена система за водене на битки. Две неща внасят малко повече дълбочина в нея обаче – предимствата на някои герои, както и на някои чудовища и изцяло неинтутивната, но доста оригинална според мен система с умения. Когато се сдобивате с нови предмети, те носят със себе карти с определени умения – като например скорост, възстановяване, огън и други. Когато трупате повече карти с едни и същи умения, то вие получавате достъп до все по-силни карти.

След краят на всяка разходка из тъмница(бил той добър или лош), вие получавате пари, с които можете да си разширите Гилдията. Имате три вида ъпгрейди за нея – нови герои, нови предмети и благословии. Като и трите имат по три нива, всяко следващо даващо по-добро и по-скъпо от предишното.

Едно от нещата, които ми направиха впечатление е, че играта не може да блокира прогреса ви, въпреки че може доста да го забави. Не може, защото вие винаги ще изкарвате пари, дори и да не успявате да минете подземията от първия или от десетият опит. Все някога лошият ви късмет ще свърши…нали?

Е или не е ?

Това е въпросът, който си зададох, когато видях играта за първи път. Добре ли изглежда или не? Въпросът беше породен от факта, че всичко в Guild of Dungeoneering изглежда като рисувано на ръка, но по-скоро набързо направени скици или драскулки, отколкото изпипани рисунки(това може би не важи единствено за Гилдията). В същото време в тях е вложено и доста старание, което си личи най-ясно от това, че героят ви например си променя външният вид когато го екипирате с различни предмети. Въпреки че не съм сигурен дали ми харесва избраният визуален стил на играта, то съм напълно съгласен, че пасва на историята и на чувството й за хумор на сто процента.

Нещо, което ми хареса със сигурност е озвучаването на играта. GoD е вероятно играта с най-добра музика в Главното меню, която съм играл! Музиката е изпълнена от бардове, като това не е единственото място, където ще се докоснете до изкуството им. След всеки път, когато завършите тъмница вие ще чувате кратко стихче от техен колега. За разлика от първите обаче, той не е много добър в римуването.

Заключение

Guild of Dungeoneering e смесица от игра с карти и dungeon crawl, в която вие влизате в ролята на Управляващ Гилдия, който е изритан от предишната си гилдия и за отмъщение е решил да създаде своя. В играта вие ще тършувате подземия и тъмници, а с изкараните средства ще разширявате Гилдията си, отключвайки нови предмети, класове и благословии.

Това, което различава GoD от другите подобни игри е факта, че вие не контролирате героя, който изпращате в подземието, а вместо това изграждате самото подземие около него и трябва да се опитвате да му привличате вниманието, като играете карти с чудовища и съкровища. Не трябва разбира се да очаквате винаги да успявате, понякога героят ви ще бъде доста упорит в това, къде иска да отиде. 

Тук може би си задавате въпроса, след като играта е dungen crawl дали нивата се генерират на случаен принцип. Ами не, но всеки път, когато играете дадено ниво ви се дават карти с части от него, които често се различават от предишния път, когато сте го играли, така че може да се каже, че нивата са различни всеки път.

Като във всяка игра от този жанр и тук ще видите доста битки с чудовища. Те ще стават като двамата с вашият противник ще играете карти с които ще се атакувате и защитавате, докато един от двама ви не остане на нула живот. Или и двамата…

Guild of Dungeneering има много специфичен арт стил, който докато не съм сигурен дали ми харесва, то със сигурност много добре пасва на играта, атмосферата й и чувството за хумор. Самият арт представлява нещо като бързо направени на ръка скици, но с доста добро количество детайли. Нещо друго, което много добре пасва в играта е озвучаването, което е изпълнено предимно от няколко барда, един от които не е много добър в римуването.  

Колкото и да не ми се иска да го кажа обаче, играта има и няколко недостатъка. Най-големият за мен беше това, че доста бързо започна да се повтаря. Влизате в тъмница, печелите пари, разширявате Гилдията си, повтаряте. За някои хора друга негативна страна ще е доста RNG характера на играта, но това все пак е игра с карти, няма как да е другояче.

 Все пак, ако сте като мен и харесвате механики от настолни игри, които са добре имплементирани в дигитални такива, то Guild of Dungeoneering е доста добър пример за такава и може да й дадете шанс. Аз? Аз ще изчакам да видя по какъв начин Gambrinous ще доразвият потенциала на творението си, преди да му дам втори шанс.

[divider]

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://www.guildofdungeoneering.com/“ target=“blank“ ]Официален сайт[/button] [button color=“green“ size=“medium“ link=“http://store.steampowered.com/app/317820″ target=“blank“ ]Steam[/button] [button color=“green“ size=“medium“ link=“http://www.gog.com/game/guild_of_dungeoneering“ target=“blank“ ]GoG[/button] [button color=“green“ size=“medium“ link=“https://www.humblebundle.com/store/p/guildofdungeoneering_storefront“ target=“blank“ ]Humble Store[/button]