- Blood on the Clocktower – Събитие в социалните игри - март 27, 2023
- Страната на чудесата – Българският Dixit? - декември 14, 2022
- Tabannusi: Builders of Ur – За феновете на екселски таблици - януари 24, 2022
Последните две-три години вероятно сте чели израза, който не спирам да употребявам – „пушурлък“. Това е първобитно съкращение от „push-your-luck”. Пушурлъкът е жанр сред механиките в настолните игри, който в повечето случаи се идентифицира с малки и бързи игри, в които си изпитвате късмета със зарове или теглене на карти.
Най-типични примери за такъв тип игри са Порт Роял и Dead Man’s Draw. Разбира се, има доста обемни игри, които използват елементи на пушурлък, но Exploriana по-скоро се доближава до първия тип игри – дребните филър преживявания… като самата тя не е дребна и не е никак филър.
Exploriana използва основната идея на „пушурлъка“, в която играчите теглят карти на своя ход, докато решат да спрат или докато не излязат карти, които ще им прекъснат хода безславно (Bust).
Върху тази идея, играта добавя още няколко нива дълбочина, разнообразие и цели 7 модулации, 6 добавени тестета, както и по-сложен вариант за игра… върху вече така или иначе не толкова елементарните механики.
С други думи, Exploriana си е съвсем голяма игра, въпреки че пристига в малка кутия и малка концепция.
Както името предполага, в Exploriana играчите са изследователи, които търсят съкровища в три континента – Южна Америка, Африка и Азия. По някаква причина очевидно Южна Америка е най-безопасното място, където човек може да изследва, което е изречение, което никога не съм си представял, че ще напиша. Имаше предложения от моята група да се добави и Австралия, като най-опасен континент, но причината разбира е, че Австралия е просто гадно място, където всичко може да те убие, без да има кой знае какво да се открие там, освен… това.
Можем да наречем Exploriana рецепта за салата от точки, защото в играта всяка карта дава възможност за печелене на точки по най-различен начин. Някои карти дават точки за комплекти, други за комбинация от конкретни карти, трети директно точки, можете да теглите от токъни с точки, можете да изпълнявате мисии за точки, същото така и да се движите по трак за слава… което в края на играта отново ще ви даде точки. И всичко това е само базовата игра. Можете да добавите модули, които да ви дават ОЩЕ ТОЧКИ! Като например – допълнителни награди за мисиите, награди за още комплекти, награди за най-много карти от видове… а освен това има още цели шест сета от карти, които можете да добавите в основните тестета за дори ДОРИ ОЩЕ ПОВЕЧЕ ТОЧКИ!
В играта има тесте със изследователи, които ви дават специални умения. Всеки рунд, играчите избират от пазар с такива изследователи. Уменията им, както се досещате, чупят основните правила на играта и дават немалко предимство в следващите фази на рунда.
След като всеки си е избрал специално умение, играчите започват да поставят двете си пионки на местата, където искат да изследват – има три континента с няколко места за пионки. Както вече казах – някои от континентите са по-опасни, но пък дават по-добри награди.
След като и пионките са поставени, най-после е време за същинската част – „пушурлък, бейби!“.
От играчът, който си е поставил пионката най-отгоре се започва!
До континтента има тесте с карти, а до тестето има винаги обърнати две карти. Картите имат три неща – вид карта, какво дава, ако си я приберете и иконка с опасност (някои карти нямат такава). Играчът трябва да обърне една карта, но от тук нататък може ако реши да спре, защото ако се появят три еднакви символа с опасност… или пък три различни – ходът свършва и изследователят се губи в джунглата, което механично означава, че се добавя токън с лицето надолу на специфичен трак, откъдето някой може да си го вземе (това са от 2 до 4 точки). Ако играчът реши да продължи обаче и всичко е наред, тогава ходът му не свършва. Така, той може да продължи до обръщането на пета карта. Ако след обръщането на петата карта от континента, той все още не се е „изгубил“, той има право да избере две неща от този ред. Ако е решил да спре по-рано, тогава избира само едно. Изборите са следните:
- Която и да е карта от реда
- Всички животни от реда (това са карти с по-малко точки, но пък могат да се вземат повече наведнъж)
- Токън с изгубен изследовател – това освен точки, дава и бонуси, които са написани под токъна.
Ако все пак играчът реши, че не иска да рискува, той може да използва някое от специалните си умения срещу пари, които обикновено сменят карти, проверяват какво има в тестето или директно неглижират опасни икони. Освен това, всеки играч има гид, който може да използва веднъж на ход – този гид ви позволява да закриете една от опасните икони в реда. Изобщо… има много начини да си подсигурите вземането на карти… което от моя опит подвежда доста хора. След малко ще говоря за това.
След като всеки играч е имал възможност за два „пушурлък“ хода, рундът свършва и всичко започва отначало, докато едно от трите тестета свърши. Тогава всеки си брои зилионите карти с точки.
След малко говоря за това
Така! Споменах за Dead Man’s Draw и Порт Роял. Това са игри, в които нямате почти никакъв контрол над случайността и в голямата си част, това е техния чар. Exploriana дава ТВЪРДЕ много възможности за контрол на хода и пушурлъкът става една мъничка част, която изглежда непростителна в момента, в който „бъстнете“ – когато не успеете да вземете нищо. Тук няма толкова често да ви се случва и в повечето случаи причината да не ви се получи ще бъде, защото няма да имате злато. Златото ви позволява да си наемате гидовете и специалистите със специалните умения. Забелязвам, че за разлика от „Фак! Нищо, другия път“ моментите в повечето малки пушурлък игри, тук бъственото води до фрустриране и усещане на загуба в играта, точно заради факта, че се случва основно, когато нямате пари (тоест, когато сте зле ще ставате по-зле).
И тук идва всъщност по-големият и обективен проблем в Exploriana. Скейлването на играта (играенето с различна бройка играчи) е ужасяващо небалансирано. Да, има тук-там нагласяния на някои тестета, но в общия случай основните тестета на континтентите са почти еднакви. Това означава, че с повече играчи ще има повече пионки и повече ходове, в които ще се събират карти в един рунд. Това автоматично значи, че рундовете ще бъдат по-малко. С други думи, независимо с колко хора играете – ходовете ще бъдат едни и същи, просто ще бъдат разпределени по различен начин. Ако сте малко играчи ще имате повече ходове, ако сте повече, ще имате по-малко.
Сега казвам – играта с пет човека е потресаващо отвратителна. Причината е, че вероятно за цялата игра ще теглите карти между 6 и 8 пъти! С други думи, ако дори само два хода не ви се получат, това са едни 30 процента от играта, в които не сте направили нищо и е почти сигурно, че вече сте загубили. Не играйте Exploriana с 5 човека… дори и с 4!
Аз съм играл играта с всички възможни бройки и съм открил, че препоръката в BGG е правилна. Exploriana е най-добра с трима. С двама е окей, но там ви занимават с изкуствени механики за баланс, което е досадно.
Заключение
Тъй като последните няколко абзаца бяха негативни, вероятно ще си помислите, че не харесвам играта. Това е далеч от истината. Смятам, че Exploriana е чудесна push-your-luck игра с огромна преиграваемост и множество начини да изследвате комбинациите от вариациите в нея. Артът е отличен, качеството на компонентите също.
Ако някой предложи да я играем, винаги ще бъда навит.
Проблемът е, че никога не бих си позволил да играя Exploriana с различна бройка от трима. Вариантът за двама е леко досаден, а с 4 и 5 човека играта е крайно небалансирана.
ПЛЮСОВЕ:
- Готини арт и компоненти
- Огромно разнообразие и вариации
- Свежа дълбочина в иначи плитките „пушурлък“ игри
МИНУСИ:
- Малко по-бавен сетъп като за такъв тип игра
- Продължава малко повече от очакваното
- Ако играете с каквато и да е бройка различна от три, играта се превръща в престъпление