- Blood on the Clocktower – Събитие в социалните игри - март 27, 2023
- Страната на чудесата – Българският Dixit? - декември 14, 2022
- Tabannusi: Builders of Ur – За феновете на екселски таблици - януари 24, 2022
Ticket to Ride е една от първите съвременни настолни игри, които съм играл. Играта все още е в колекцията ми и дори в моя личен топ 10 на всички времена.
Да, взаимоотношенията ми с нея преминаха през хълмче-долче преживявания, но в крайна сметка, всеобщата ми любов към франчайза си остана. Основното нещо, което запали отново силната ми любов към „влакчетата“ беше откритието, че тази игра може да се игра агресивно и състезателно.
Обратно на тази концепция, наскоро Paladium Games преведоха детската версия на играта на български. С други думи, няма как да очаквам такава състезателност тук. От друга страна, тази версия може да бъде идеален инструмент да запаля големия си син по поредица игри, на които само след няколко игри ще можем да се хейтим… по най-здравословния семеен баща-син начин, разбира се.
Като изключим не особено интуитивния превод на заглавието (Много по-подходящо би било „Билет за влак/влака“), всичко останало е перфектно и мисля, че хората от Paladium са се справили чудесно в предаването на духа на играта на български.
Относно компонентите. Това са Days of Wonder и по дефолт си очакваме отлично качество. Тук обаче… са се справили повече от великолепно. Влаковете са значително по-големи от стандартните в базовата игра, артът по дъската е свеж, с топли цветове, а самите илюстрации са обемни. Моят син (5) не е имал никакви проблеми с намирането на който и да е град по картата, а шрифтът макар и леко ръкописен, тип Comic Sans, е лесно разчетим за децата, които скоро са се научили да четат.
Като говорим за карта, тук очевидно използвате много по-малко градове, отколкото в обичайната карта на Европа.
Правилата на играта следват оригинала, но са орязани по такъв начин, че от една страна да не се предлага голям избор, който да обърка малките, но от друга страна – те да могат да правят задоволителни ходове, които да им дават усещане за добре свършена работа.
За тези, които не са запознати с правилата на базовата игра, ще се опитам да ви дам няколко изречения.
Всеки играч получава по два билета, всеки от които указва два града от картата на Европа в средата на масата. Целта на играчите е да свържат тези два града посредством едри пластмасови вагончета от цвят, който предварително са си избрали. Щом играч изпълни билет си тегли нов. Когато играч изпълни шест билета, печели автоматично. Тук няма точкова система, както е в оригинала за по-големи. Тази версия си е чисто състезание. Когато играем с моя син, обикновено е до около 4 билета, но той е под възрастовата граница и въпреки това се справя, така че да не ми се сърди Алън Муун (дизайнерът на франчайза).
Когато играчът е на ход, той или тегли две карти от тесте с нарисувани вагони, или играе карти с еднакъв цвят вагони и слага своите си влакчета на „релси“ върху дъската със същия цвят, като картите, които е изиграл.
За целта, картите трябва да са точно толкова, колкото са дълги релси. Има и жокери в тестето.
За тези от вас, които имате малки деца на 5 или 6 годинки, нека ви кажа кое може да затрудни малките и как бихте могли да им помогнете. Първо – не всички деца имат ловкостта и опита да държат карти в ръцете по начина, по който ние сме свикнали, така че ако можете, осигурете им нещо, в което да сложите или подпрете самите карти. Аз използвам или дървените държачки на карти от разширението Азия за базовата игра Ticket to Ride или държачите за плочки от играта Start 11!.
Второто нещо, което може би би затруднило детето ви е изборът за маршрут. Всеки играч получава по два и се опитва да направи и двата. За първата игра бих ви препоръчал да теглите само по един билет и след като го изпълните да минете на следващия.
Като изключим тези две неща, които със сигурност се преодоляват след няколко игри, мисля че децата ви много бързо ще схванат концепцията на играта и вероятно ще ви размажат на нея… както се случва и вкъщи с мен.
Заключение
Day of Wonder са хванали една от любимите ми игри и са я превърнали в игра, която да стане любима и на малките деца. За мен няма по-голямо геймърско щастие от това да придам на моя малък Мини-ми гениалността на вече доказалата се класика, след което да можем да преминем към богатите дълбини на игрите за големи. Големият ми син е на 5 и усещам вече как класическите детски игри вече са му скучни и все повече иска да играем от „игрите на тати“. Билет за път: Първото пътешествие е идеален инструмент, с който можете да запълните прехода между малки и големи, като гарантирам, че няма да ви е скучно, докато цъкате с малките си. За мен тази игра е силна котва в моята колекция и се надявам до няколко годинки и по-малкия ми син (а и още по-малката ми дъщеря) да тръгнат по пътя на бате… и на тати.
ПЛЮСОВЕ:
- Уникално добри компоненти
- Подход с разбиране към това от какво имат нужда децата
- Може да се играе дори от пет годишни
- Чудесен преход между детска игра и игра за големи
МИНУСИ:
- Името на играта можеше да се преведе и по-добре
Играта е преведена от яките човечета от Paladium Games, така че ви препоръчвам да ги нацъкате хубаво.
А ако не сте се уморили, можете да продължите с цъкането и в магазина на нашите партньори, откъдето, разбираш ли, можете да си купите също Билет за път.