Преди повече от година пуснахме ревю на изненадващо добрия малък декбилдър Dale of Merchants. Тук нито основната идея, нито механики са промени. Dale of Merchants 2 на практика е втора базова игра, която може да се ползва и за разширение, защото и двете версии са идентични. Просто всяка кутия пристига с 6 различни фракции, от които използвате в игра максимум 5. С други думи – най-добре е да имате и двете. Опа, малко издадох заключението.
Вместо наново да обяснявам играта, ето ви бутон към ревюто на първата кутия и после ще отделя няколко думи за втората.
[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://bigboxgamers.com/dale-of-merchants-review/“ target=“blank“ ]Ревю: Dale of Merchants[/button]
След като сте запознати с основната концепция на Dale of Merchants, съвсем резонно е да ви запозная и с шестте нови фракции.
Птицечовките са фракция, която е фокусирана в контролирането на тестето ви и пазара, така че играят предимно поддържаща роля.Виждали сме подобна в първата игра (Папагали)
Крокодилите са фракция, която директно се конфронтира с другите играчи и краде карти от останалите. Виждали сме подобна в първата игра. (Миещите мечки)
Порчетата разчитат на зар и могат да правят всякакви щуротии от типа на вземането на карти от пазара, продължаване на хода ви и дори контрол на тестето. Доста уникална фракция за играта и не мога да я сравня с някоя от старите. Да, отново разчита на късмет, като оцелотите, но този път ефектите са свързани с вас, а не с опонентите ви.
Ленивците имат едни от най-силните карти, но тематично им трябва време. Тези ефекти се случват чак на следващия ви ход.
Совите са нов вид карти – реакции. Ако опонентите ви направят нещо, то тогава ги активирате. Никога не съм бил фен на този тип механика в настолните игри, така че meh…
Лисиците са отново една от онези фракции, с които спирате играта, за да разменяте карти наляво-надясно. Концепцията им е свързана с това, че уж помагате на другите, но помагате и на себе си. Наблягам отново на „уж“. По принцип не съм фен на цялата идея на този тип фракции. Както на тази, така и на крокодилите, особено на оцелотите от първата, но ако ви харесва агресивния хаос в играта, можете да си ги сложите, просто не ме канете на гости да играя с вас. Ако ме поканите на кафе с кебапчета може. Обичам кебабчета. Личи ми.
Заключение
Това е то. Ако вече имате Dale of Merchant, Dale of Merchant 2 няма с какво да ви изненада. Нито картите са кой знае колко по-сложни, нито има промени в правилата. Просто още шест раси. Да, някои от фракциите не са особено по-различни от старите, но играта е на толкова ниска цена, че ако вземате едната базова кутия, защо да не си купите и втората. Най-големият плюс е точно в това, че можете да миксирате фракциите и да си направите комбинация точно като за вас. Лично аз не харесвам поне 3-4 от обшо 12-те фракции и ако имах само едното копие, нямаше да мога да направя идеалната за мен игра.
Ако все пак сте с малък бюджет и наистина искате да се сдобиете с Dale of Merchant, коя бих ви препоръчал? Ами… и двете са добри от гледна точка на баланс. Лично аз предпочитам първата, но отново – няма нищо лошо и във втората. Това са просто два комплекта от по шест фракции.
ПЛЮСОВЕ:
Артът отново е великолепен
Геймплеят отново е гладък
Новите механики не затормозяват динамиката
МИНУСИ:
Нищо кой знае колко различно от Dale of Merchants 1
Мааалко повече накланям везните към първата, въпреки че това е чиста проява на личен вкус
Понеже е трудно да се намери на родния пазар и след проверка я няма сред дистрибутoрите на нашите партньори от Pikko Games, ви препоръчвам да влезе в сайта на производителите и да си решите на място дали ще менкате карти.
„Предполагам, че засега съм единственият специалист от този вид. Аз съм детектив за консултации, ако това название може да ти подскаже нещо. Тук, в Лондон, работят много държавни и частни детективи. Когато тези хора се сблъскат с някаква трудност, идват при мен и им помагам да намерят вярната следа. Обикновено излагат пред мен всички факти и благодарение на това, че познавам отлично историята на престъпленията, в повечето случаи, успявам да им помогна. Между престъпленията обикновено съществува силна „фамилна прилика“ и ако човек познава в подробности хиляда от тях, ще бъде наистина странно, ако не успее да разкрие хиляда и първото.” Ако не сте запознати с този цитат, това е встъплението в „една поредица от детективски приключения“ на сър Артър Конан Дойл. Небезизвестният Шерлок Холмс и неговият съквартирант и верен помощник доктор Уотсън са точно в центъра на приключенията в днешната статия, забърквайки каша от сюжетни главозамайвания и разрешавайки различни мистериозни криминални казуси!
Отваряме кутията
Ще говорим отново за игра! Не ни ли писна? Не! На вас да не би да ви писва да слушате любимата си музика? Така си и мислех. Та, по същество. Днешният фокус ще бъде върху една игра, която е точно толкова настолна игра както и всяка ролева игра с карта. Sherlock Holmes Consulting Detective е популярна дедуктивна игра с цели трима дизайнери и не особено впечатляващи на пръв поглед компоненти – хартиена карта на Лондон, няколко хартиени вестника и няколко книжки с информация. Трябва да се отбележи и че играта не е никак нова – първото издание е от далечната 1981 година, като от тогава е преминала през няколко илюстрационни и текстови метаморфози. Последната версия на играта изглежда прилично, но след малко ще разберете, че това няма абсолютно никакво значение.
Да минем на основното! Основното в играта е (не се правете на изненадани) текстът в книжките – тези 12 книжки! представляват правила на играта и малко важна информация в първата книжка, адресен указател на Лондон във втората и десет криминални случая (всяка от 10-те книжки със случаи има по един съответстващ вестник). Точно така, ще се правим на детективи!
Идеята на Sherlock Holmes Consulting Detective е едновременно много проста и много сложна. Ще трябва да се опитате да разрешите всеки един от десетте случая по-добре от Шерлок Холмс, имайки предвид, че той е гений и открива важната информация като на магия. Това, оказа се, е толкова сложно, че много лесно човек може да остане с някакъв негативен вкус, ако приеме тази цел за важна. Драги ми читатели, тук е моментът да кажа… не играйте играта според правилата, само ще си развалите кефа! Не се занимавайте с точки, а играйте заради самия геймплей и заради усещането, което той поражда. Повече за това обаче ще кажа след малко, или както казваше един виден български цар, „Когато му дойде времето.”.
Играем играта
Всеки от десетте случая в Sherlock Holmes Consulting Detective има цяла книжка с история, вестник с последните събития от града и използва по някакъв начин адресния указател и картата на града. Играта се възползва от принципа на книгите игри – всяка локация ви разкрива (или пък не) някаква важна информация за случая, но има една малка уловка. Ще трябва да изберете локацията и да намерите адреса ѝ сами. Това се оказа не толкова лесно и на доста моменти се случваше да имаме много информация без да знаем къде да отидем. Ще имате много информация за записване, много възможни адреси за посещаване и разговори за водене. За някои елементи в случаите помагат много книжката с правила (там има информация за някои случаи, както и списък с адреси на важни хора),картата и вестника, като най-вече във вестника има така наречените странични случаи, които имат значение при точкуването накрая. Това ще рече, че освен единият случай, върху който сте се фокусирали, има и други случаи във вестника, които може да са или да не са обвързани с вашия! Разнообразието от действия, които можете да предприемете по време на всеки от случаите е голямо, и бих ви препоръчал да пробвате да откриете абсолютно всичко, много по-забавно е!
Моят „детективски“ опит
Трудно ми е спокойно да ви опиша какво мисля за тази игра. За мен това е една едновременно гениално проста откъм правила и просто гениална откъм ефект и усещане игра, в която е невероятно лесно да се почувствате като част от самия случай, като главно действащо лице. Всичко е направено с много тематичен замисъл и това се усеща веднага щом започнете да четете историята в правилата, дори преди да сте започнали първият си случай! Познатите персонажи като инспектор Лестрад, Шерлок и Майкрофт са винаги на ваше разположение, но това не трябва да ви успокоява – в повечето време сте сами и мъчите случая на „собствени мускули” и дедуктивни умения.
Досега не се бях чувствал въвлечен в тема на игра до такава степен, че трескаво да ровя в адресната книга, да теоретизирам през цялото време кой какво и как е направил, да гледам на картата кой от къде е минал, да преценявам мотиви и алибита и да търся отчаяно някаква важна информация в сутрешния вестник. Да, случаите са само десет и да, може да има някой друг невъзможен случай (поради грешки в миналите издания, в най-новото не намерихме такива проблеми), така че преигравемост няма, а и картата можеше да е по-красива. Тези негативности обаче по никакъв начин не са фатални за вашето преживяване в играта, особено ако сте фенове на дедукцията, разплитането на мистерии и логическото мислене. Само си представете как разравяте старото си нощно шкафче и започвате да свързвате логически една по една вещите с някакви спомни, представете си как вътрешно се радвате, че сте се сетили за това и онова. Тук е същото, но дори не знаете какви са връзките, трябва да го установите с много умствен труд и упоритост. А понякога дори и това не помага – не искам да ви плаша, но поне един от случаите ще ви озори много!
Заключение
Sherlock Holmes Consulting Detective е игра за всеки с интерес към тайнствените истории, детективските изяви и приключенията. Описах сигурно половината население на Земята… Е, играта си заслужава, защо пък да не я пробваме всички, не само половината? Честно, ако разбера, че някой има интерес към подобен тип неща и не е играл Sherlock Holmes Consulting Detective, направо ще го… поканя у нас да я играем. Играхме я двама, трима и четирима с различни хора, разследвайки различни случаи и всички я харесаха много. Отидете, купете я или я играйте, харесайте я и ви,е и най-вече разпространете любовта, която играта заслужава. Аз лично играя случаите, но не бързам, гледам да имам играта за повечко време, поне докато се докопам до новата игра с новите десет случая. И така, вече няколко месеца, лека-полека, малко по малко се наслаждавам на тези невероятно вкусни дедуктивни хапки. Да ми е сладко!
ПЛЮСОВЕ:
Невероятно тематична игра
Запомнящо се преживяване (след като играхме един от случаите, майка ми ми каза на другия ден, че го е сънувала!)
Интересни странични линии, вкарващи допълнителна динамика в играта
Идеална за развиване на логическо и дедуктивно мислене
МИНУСИ:
Само десет случая
Картата можеше да е на една идея по-дебела хартия
Изключително нелогично навързана информация в някои случаи (досега сме видели един такъв, от пет изиграни)
Добре де, заглавието може и да е малко пресилено, но в Mystic Vale има наистина оригинална механика. За това обаче след малко, за да има някаква логика в това ревю.
За разлика от много хора на сайта аз рядко пиша за игри, които са излезли наскоро, защото рядко се хвърлям на новите игри без да съм чул нещо за тях и да съм ги пробвал по възможност. По стечение на обстоятелствата обаче имах шанс да изиграя няколко пъти Mystic Vale, която излезе тази година на Gen Con. Дизайнер на играта е John D. Clair и е публикувана от Alderac Entertainment Group, по-известни като AEG.
Компоненти
80 стартови карти
96 карти с ъпгрейди(advancements)
18 карти с плодородна почва
36 Vale карти
4 мана токени
14 токена за точки(със стойност 1 и 5)
книжка с правила
протектори за картите
Както обича да казва един приятел „Най-якото на тая игра е, че си идва с протектори“, защото както знаем, игра с карти задължително води със себе си инвестиция за протектори. Е, тук няма да ви се наложи. Защо картите идват с протектори? Не, не е защото от AEG са много готини, а защото… ще разберете в следващата секция. За самите компоненти мога да кажа, че са с чудесно качество. Картите, дори и без протекторите, не са прекалено тънки, пластмасовите карти също са добре направени. Рисунките по картите са красиви и си пасват отлично с темата.
В Мистичната Долина…
В Mystic Vales вие сте друиди, които трябва да прочистят земята от мръсотиите, които са я затлачили. От сега трябва да кажа, че темата е малко позашита. В този смисъл, че между механиките и темата няма никаква връзка почти. Визуално темата се връзва с картите, но до там. Което е малко тъжно, защото темата ми допада… но от друга страна може би не би се получила толкова добре, ако се бяха опитали да вържат всичко тематично.
Какво представлява Mystic Vale? Това е deckbuilder с няколко интересни хрумвания, които го отличават от другите игри в жанра. На първо място, причината да си позволя да я нарека „следващо поколение“, е възможността освен собственото тесте да си правите и самите карти. Как? Ами много просто (това е причината картите да идват с протектори) – картите, които си купувате са прозрачни и пластмасови. На тях има място за три картинки – една най-горе, една в средата и една най-долу. В стартовото ви тесте всички карти имат протектори, в които да пъхате картите, които си купувате, като ги напасвате така, че картинките им да не се покриват една друга. По този начин вие си „билдвате“ уменията на картите.
Другото много важно нещо, което произтича от тази механика е, че за разлика от в други игри от жанра, тук тестето ви практически не увеличава своя размер, а винаги си остава едно и също. Това премахва доста досадния момент на „изтъняване“ на тестето, който почти задължително присъства в deckbuilder-те.
Третата механика, която всъщност не е хич уникална, е „пушурлък“(push your luck). Преди да можете да си купите карти, вие трябва да знаете с какъв ресурс разполагате за тях. Това разбирате, като започнете да обръщате карти от тестето си. Върху картите ви, с времето ще се натрупат добро количество иконки, но в момента ви интересуват само две – за мана и за „поквара“. Всяка карта с мана, която обърнете ви добавя толкова мана, за този ход, колкото символа… мана има на нея. Когато обърнете три символа „поквара“ обаче трябва добре да помислите дали искате да продължите, защото, ако обърнете четвърти, то губите всички карти, които сте обърнали до сега. Това звучи като доста опряна на късмет част от играта, но всъщност вие доста лесно можете да си броите картите и да знаете какъв е шанса да уцелите някое от неприятните червени кръгчета.
Освен картите, които си правите за тестето си има и втори вид карти – Vales, които не се купуват с мана, а с другите символи, които ще ви дават някои от картите, които си купувате с мана. И които ви позволяват да кажете три пъти които в едно изречение…които. Vales обикновено са карти, които изкривяват правилата и ви позволяват да си купувате повече карти, дават ви допълнително мана, неутрализират символи „поквара“, конвертират едни символи в други или просто ви дават точки накрая на играта. Vales картите са съществена част от играта и ако решите да ги игнорирате ще загубите.
Точки, точки! Всичко е за точките!
Mystic Vale се играе за точки, като броят им за победа зависи от броя играчи. Има три начини да си набавяте точки. На всеки ход от картите, които сте си направили (за тези получавате токъни всеки път), накрая на играта от картите, които сте си направили (за тези не получавате токъни) и от Vales карти. Когато предопределеният брой токъни с точки се изчерпи, то започва края на играта, който се изразява в това, че рунда се довършва и се смята крайният брой точки, който имате като токъни и точки от карти. Един вид – токъните за точки са „времето“, което имате до края на играта и в зависимост от това колко бързо ги събирате, толкова бързо ще приключи играта.
Може би тук е мястото да кажа и за стратегиите на игра, тъй като те са пряко свързани с точките. Ами доста са всъщност. Можете да си направите няколко „дебели“ карти, които ви дават много мана и да гледате да си въртите по-бързо тестето, за да ви идват по-бързо. Може да имате много карти с мана, които обаче всеки ход да ви дават мана, макар и в по-малки количества. Може да заложите на карти, които на всеки няколко хода да ви дават точки по време на играта или на такива, които дават накрая, и така нататък. Каквото и да избере обаче ще трябва някак си в стратегията си да вплетете Vales картите, защото няма да стане без тях, повярвайте ми.
Не всичко е птички и цветя
Първо искам да кажа, че на мен Mystic Vale ми хареса много. По принцип харесвам игри с карти, а CCG-та и deckbuilder-и са ми сред любимите. Обаче, за да е ревю, като ревю, не мога да не кажа и няколкото негативни страни на играта.
Първият, и най-голям проблем, й е липсата на интеракция между играчите. Няма… никаква! Ама никаква, нито грам, нула, нищо. Да вземете на някого картата, която иска не го броим. Липсата на взаимодействие малко убива играта и въпреки че тя върви сравнително бързо, особено в началото, след като си изтеглите картите за следващия ви ход, то няма много какво да правите освен да гледате другите. А към края…това ни води към втория голям минус на играта за мен, а имено…
…играта става бавна след средата. МНОГО бавна. Представете си четирима души, които са построили тестетата си и вадят по 10-15 карти. Всичко, което сте строили досега си щраква на мястото. От което следва, че и трябва да разгледат всичко, което се случва по картите и да решат какво да си купят. Което изобщо не е лесно, камо ли бързо, когато могат да си позволят всичко. О, да, ще има такива моменти, ако сте играли правилно. На мен лично ми се е случвало при пълно комбо от картите ми да вадя по 15-16 мана, което е много в тази игра.
Тук искам да вметна и нещо, което може би не стана много ясно и което за някои хора е плюс, за други минус, а за трети (като мен) им е все тая, стига играта да е добра. Mystic Vale e семейна игра. Да, така е, не ме гледайте по този начин. Играта е проста, обяснява се бързо, правилата са интуитивни и буквално след едно изиграване вече ще сте наясно какво трябва да направите следващия път и какво сте сгрешили предния.
Какво? И заключение ли ви трябва? Мързела на някои хора просто… добре, добре!
Заключение
Mystic Vale е deckbuilder, в който не само си правите тесте, но и самите карти за това тесте, като по прост, но оригинален начин си комбинирате картите в една, с до три умения. Тази механика ви позволява не само всеки път да играете с различни карти, но и запазва тестето ви с един и същи размер през цялата игра, което елеминира някои досадни характеристики на deckbuilder-ите.
Другата изненада е, че въпреки очакванията на много хора, Mystic Vale всъщност се оказа приятна семейна игра, а не тежък геймърски deckbuilder.
Играта за жалост си има и някои проблеми, като липсата на интеракция между играчите и способността си да става доста бавна към края, особено с четирима играчи.
Въпреки това обаче смея да твърдя, че тази игра е един от хитовете на годината и се надявам скоро да се сдобия с нейно копие, за да мога да й се радвам всеки път, когато поискам.
О, о! Вече има дори и експанжън за играта, който има за цел, ако са ви поомръзнали картите, да внесе малко разнообразие, с нови карти.
От сега да си кажа – гладни мечки няма да има. Но куци пилета и – най-вече – слепи кокошки – гарантирано! Ще има също така кокошки с плетки, кокошки-готвачки, златни яйца… Въобще – пълна кокошкарска история!
Ако сега отидете в Board Game Geek (само хипотетично говоря, да не си мръднал от тука.), и напишете Blindes Huhn, ще ви излязат минимум три игри със същото заглавие – от 1997-ма, от 2007-ма и от 2015-та. Да, яко репринтове. Но мога да ви гарантирам, че най-новият определено е и най-добрия откъм визия.
А сега за самата игра. Играта е наддаване с блъф елемент с цел да си събереш възможно най-много кокошчици. Има, разбира се, слепи кокошки. Ако си вземеш такава, точките са -3. Но ако се комбинира с карта със златна царевичка, заедно носят 5! Може да няма кой знае каква логика или тематичност, но пък всички ще се бутате за златните царевички, гарантирано.
И така, какво представлява Blindes Huhn? Играта е за от 3 до 5 играча. Имаме дек, от който се тегли подред и се разкриват една или две карти от изтеглените, според предварителната уговорка и броя играчи. Следва наддаване за картите, като всеки плаща от своите карти, за да вземе другите. Самите карти са в няколко цвята и целта е да се събере повече от даден цвят. Съответно картите имат стойност, която се гледа при продажба и точкуване. Всеки си драпа (наддава, де) за неговия цвят или за малко царевичка. Забавното е, че играчът, наддал най-много, плаща с карти от неговите. След това те се завъртат между останалите играчи, които си избират последователно картите, които им трябват. Тоест играчът, който плаща, трябва доста да внимава с какво точно плаща, за да направи особено лоша услуга на себе си и особено добра на опонентите.
Междувременно веднъж при нас се случи нещо много забавно – след като един от играчите събра почти всички карти от лилавия цвят, той рязко се обезцени – никой не искаше да събира лилави, понеже той вече имаше твърде много. Изведнъж лилавите карти станаха средство за наддаване на едро и междувременно за сериозно прехвърляне между играчите. Така залозите станаха много високи, но нещата се компенсираха към края на играта, когато вече наистина беше важно в кой ще има най-много от даден цвят.
А играта е някъде 30-40 минути, но минават като 10. Blindes Huhn е много забавна и динамична, играчите участват и общуват постоянно и ангажирано. Няма твърде много мислене и бавене дори от онзи-тип-играчи-които-не-бива-да-се-назовават. Честно казано, играта много ми хареса. И макар темата да е безумна, безсмислена и да няма нищо общо с нищо, поне има страшно забавни илюстрации и – внимание! – всяка кокошчица си има уникално име! Забавлението е голямо и със слепите пилета, които обикновено преживяват доста по поътя си в търсенето на златните царевични зрънца. Липсата на тема определено може да се оправдае с простичкото „репринт“ – игричката си има и тати, и дядо. От поколение на поколение явно се е позагубила… но е абсолютно компенсирана от огромното количество забавление, което носи.
Играта е много подходяща и за нови играчи, и за запалени геймъри в почивка между две игри, даже за начало или късен край на гейминг вечер. Определено си заслужава място в колекцията на видните орнитолози, геймъри, фермери от птицеферми и всякакви яйцепроизводители!
В допълнение мога само да кажа – Ко-ко-ко, не взимай сляпо пиле, ако още нямаш царевица!
Играта все още се намира трудно, но можете да я откриете в сайта на производителите:
Миналата седмица поразчовърках Super 11, която е лека, направо детска игра. Днес мисля да мина баш в другата крайност като ви покажа нещо, което така ще ви постърже мозъка, че ще се почувствате като истински селекционер на футболен отбор. С ръка на сърце мога спокойно да кажа, че това е една от най-тематичните игри, които съм играл. Да, естествено, че динамиката, бързината, потните футболисти и мятането на салфетки преди, след и по време на мача го няма, но мисля, че всички можем и да минем без това нещо, което някои наричат български футбол.
Всички тези неща, за тези, които ме познават, може да им звучат леко лицемерно, тъй като знаят колкото изобщо не се интересувам от футбол, но нека ви гарантирам, че футбола като спорт го познавам, защото обичам да го практикувам (макар и да не съм имал възможност скоро), а и съм играл не малко футболни тактически видео игри.
След това глупаво и изтезано оправдание, ще мина към същината на играта, без да навлизам в подробности, защото това е тежка игра с много мислене и много правила. Няма да сбъркам ако я нарека – игра само за фенове на спорта. Не мисля, че някой, който не харесва футбол или пък такъв, който дори не знае правилата може да изкара кой знае колко позитиви.
Тематично играта е за двама, въпреки че на теория може и да се играе от четири. Поне според едни от правилата… ох, ще стигнем и до книжката.
В началото на играта всеки си избира по 7 футболиста. В базовата игра са седем, защото с повече ще бъде още по-сложно. Но ако искате, можете да играете и с пълния пакет от по 11. Всеки номер футболист има различни статистики за атака и защита.
След това играчите си позиционират футболистите по голям борд с хексагонови полета и играта започва.
Играта винаги се води от атакуващия играч. Атакуващият обикновено има повече възможни действия и тактически решения. Защитаващият също може да направи някои оригинални тактически избори, но в повечето случаи ще се опита да прекъсне топката по време на подавания или направо да си я открадне от чуждите футболисти.
Системата се задвижва от карти. Всеки играч има по всяко време на разположение 3 карти „атака“, 3 карти „защита“, 3 карти „топка“ и 2 карти „изстрел във вратата“. Когато се изиграе карта, в края на хода си, играчът си допълва от съответното тесте.
Картите „Топка“ са основния двигател. Те позволяват движение на футболиста с топката, както и пасове. Когато тестето „Топка“ свърши, свършва и полувремето. В края на второто полувреме се добавят и специални карти за продължения, но това са детайли. Всъщност, в играта има мнооого детайли.
Картите „Атака“ и „Защита“ са цвета на играта. Това са карти, които могат да се употребяват по няколко начина. Всяка карта може да се ползва за тактическо движение или за финт или вземане на топката.
Ето на това ние викаме discard „pile“.
Ако нападател реши да финтира футболист срещу него, или защитник се опита да вземе топката от нападател, тогава всеки от играчите избира една от картите си (съответно атака или защита). Картите се обръщат едновременно и числото в единия ъгъл се добавя към статистиките на футболистите. Който е с повече печели. Ако сборовете са равни се случва фал (случва се доста често) и тогава се мята специален зар със специални правила (и тук няма да навлизаме в подробности). Някои карти автоматично печелят срещу други. След като защитника или нападателя спечели, се случва ефект, който показва къде отива с топката. За целта се гледа ефекта, написан върху картата на победителя. Може Защитникът да открадне топката и да размени места с нападателя. Или пък да го заобиколи от страни… или още много други възможности.
По време на първата ми игра си мислих, че тези карти са доста случайни. Все пак никога не знаеш какво има другия, а и не можеш да използваш дедукция. Освен това автоматичните победи уж увеличават случайността. Още по време на втората ми игра обаче осъзнах, че това съвсем не е така. Картите с по-висока стойност всъщност рядко спират автоматично други карти. Тези с ниска стойност обаче спират повече от една – и то с високи стойности. Така че това е елемент на истински блъф и риск. Дали да дадеш висока и да си гарантираш победата, или да мушнеш ниска с надежда другия да даде висока. А и всъщност стойностите са само от 3 до 5, така че тактическите решения са напълно валидни.
Както казах – цвета, и най-вече месото, на играта е в тактиките, които ви позволяват картите. Играта пристига с два борда (за всеки играч по един). От едната страна са атакуващите тактики, а от другата – защитните. Арт дизайнът на бордовете е страхотен! Бордовете приличат на дъска, върху която треньорът е описал стратегията за този мач.
Всяка една карта е описана на този борд и може да ви отнеме малко време докато свикнете, но след няколко игри, дори няма да имате нужда да гледате към него. Тактиките са интуитивни и раздвижват мача. Те са нещо от типа – „Двоен пас с едно докосване“, „Извеждане на футболист по тъча“, „Маркиране на футболист от няколко играча“, „Тактически фал“, „Засада капан“ и още много много.
В края на всеки ход, вие ще можете да движите всички футболисти, които не сте движили, така че в нито един момент няма да имате усещането, че играете само с един или двама футболисти. Полето ще се изменя постоянно и ще имате уникални възможности за оригинални комбинации и хитри ходове.
Тактиките са безброй – можете да играете пресивно, като блокирате другия отбор през цялото време, можете да играете защитно, можете дори да играете рисковано на контра атаки. Всяко едно решение е валидно.
Страхотният борд!
Не говорих за десетки и десетки неща. Не говорих за засадите, за фаловете, ъгловите, дузпите, дори изстрелите във вратата. Не говорих за картоните, различните видове пасове, тъчове, аутове, пряк свободни. Не говорих за събитията, които могат да се случат – като дъжд, кофти ден или други… Не говорих и за модовете – турнирния мод, шампионата и играта за напреднали. Не говорих и за уникалния арт по картите, който ни праща в тридесетте – когато се развива вашият мач. Не говорих и за още много и много неща. Но за тези от вас, които са запознати с футбола няма и нужда. Всичко е толкова тематично и интуитивно, че ще го схванете бързо…
Или поне ако не разчитате на книжката.
Да… най-големият негатив на играта е книжката с правила. Това е една от най-лошите книжки, които някога съм срещал. А аз се срещал с много. За да разбера правилата се наложи да се ровя в много форуми и да следя не само какво са обсъждали хората, но и какво са казали създателите на играта. Защото, имаше в един от форумите, в една от темите, някъде в средата нещо като: „Опа, тук сме сбъркали тази диаграма“.
Въпреки многото примери и картинки, правилата са написани слабо и неясно. Преводът от испански на английски е просто отвратителен. Така де, не разбирам от испански и не знам как звучат правилата на този език, но в книжката имаше не само граматически грешки, но и някои странни термини, които с известен процес на дедукция успях да разбера. О, да! В BGG пише, че играта е за от 2 до 4. На нито едно място в книжката не пише как се играе с 4. Или по-скоро пише… Но в проклетата книжка на испански!!! Всичко това и още много други дреболии, и не чак такива дреболии, трябваше да ги разбирам от интернет.
Щом отделите от ден до седмица в разучаване обаче всичко ще се намести и играта ще стане муцка за вас, защото бордовете с тактиките са красиви и ясни, и те ще са ви достатъчни за референция.
Друго нещо, което ще е негатив първите ви игри – В BGG пише лъжливото 45 минути времетраене. Това напълно невъзможно, особено за първите ви игри. Ние сме играли винаги само с едно полувреме и то ни е отнемало от час и петнайсет минути до два часа. Предполагам, че след още няколко игри можем и да го сведем до 45 минути, но цял мач? Абсурд. О! 45 минути? Като едно полувреме?! Ай гет ит!
Преди да мина към финала искам да отделя един абзац за малкото разширение, което можете да си вземете.
Legends of Soccer City
Това е малко разширение само с едно тесте карти, но променя доста играта, като увеличава не само дълбочината, но и тактическите възможности.
Това е тесте с легендарни футболисти. В базовия вариант на разширението, заменяте базовите статистики на двама от футоблистите ви с тези на легендарни футболисти. Ако сте напълно опитни с играта, или с мазохизма си, можете да замените и всичките си футболисти с легендарни такива.
Всеки футболист пристига със собствени числа за атака и защита, но освен това всеки подсилва и конкретни умения – някои футболисти по-лесно крадат топка, други спират лесно пасове или пък са добри в ударите към вратата от определени места. А, да. И всеки един има специално умение!
Всъщност, тези специални умения са крайно ситуационни, но в даден случай могат да бъдат доста полезни. Във всеки случай, първите ви игри все ще ги забравяте, но с малко опит, Soccer ще стане дори по-тематична.
Артът отново е прекрасен, тридесеттарски и карикатурен. Единственият ми проблем е, че всяка карта е с илюстрация от едната страна и статистика от другата. Тоест, вие през цялото време ще гледате числата на футоблиста, но не и чудесната му конска физиономия.
Заключение
Soccer City the Beautiful Game прекрасно спазва неприятно звучащото си име. Играта е естетична, а футболът е красив. Решенията и изборите са дълбоки, а тактиките и стратегии за всеки мач са толкова тематични, че нито една игра няма да бъде същата. Soccer City има напълно безкрайна преиграваемост, което важи и за реалния спорт футбол.
Със сигурност това е игра само за фенове на футбола, но дори и слоугъна на играта е такъв – “The strategy board game for football lovers”, така че едва ли ще остане някой разочарован.
Механиките са страхотни, но са доста различни и ще ви трябва време да свикнете с тях, за което и не помага ужасната, ужасна ужасна книжка с написани ужасно правила. Ужасно.
Разширението Legends, което можете да си поръчате може да изглежда малко, но допринася още повече са стратегията и атмосферата.
Рядко си позволявам да се изказвам по този категоричен начин, но мисля че всеки футболен фен, който обича стратегически настолни игри трябва поне веднъж да пробва тази игра.
ПЛЮСОВЕ:
Истински тематична футболна игра
Професионален и детайлен арт
Оригинални механики
Дълбоки и разнообразни решения
Безкрайна преиграваемост
МИНУСИ:
Само за футболни фенове
45 минути е почти нереално времетраене, колкото и тематично да би било
Една от най-абсурдно лошите книжки с правила, които съм срещал
[divider]
Препоръчвам ви да посетите сайта на производителите, защото освен играта можете да си поръчате и готини глезотийки като разширението или дори фигурки.
Трябва да си призная, не съм запознат с историята на Португалия и Ешторил нищо не ми говори. В играта очевидно става въпрос за шпиони по време на втората световна война и даже целият геймплей клони към португалски шпиони, но това не ми пречи да се изкефя на една доста оригинална игра.
Estoril 1942 е една… доста различна игра. Тя е нещо между дек билдър, управление на ръката, контрол на територии и блъф. Много блъф.
В играта няма карти, но има стабилно количество плочки, които ще ползвате като карти.
В началото на играта в средата на масата се слагат 6 (от 8, които пристигат с играта) огромни плочки в случаен ред и случайна ориентация, което има ужасно голямо значение и придава безкрайна преиграваемост.
Върху тези плочки вие ще слагате вашите карти… плочки.
Артът е комичен и леко сатиричен, което придава лековатост на самата игра. Това влиза в чудесна хомогенност с потока на самия геймплей, защото всичко е толкова динамично и плавно, че няма да усетите как е минал един час.
Всеки играч започва с шест еднакви плочки с шпиони. Той слага определен брой от тях един по един върху централното табло (повечето с лицето надолу) с надеждата да спечели награда – още една плочка с шпионин. В края на рунда си прибира всички свои шпиони, включително и новите, с които се е сдобил. Тук идва трудната част. Играч не може да има повече от шест в ръка. С други думи, той трябва да се освободи от няколко.
След 4 рунда се гледат точки. Всяка изхвърлена карта/плочка носи по една точка. Всички останали в ръката имат определени точки, написани на самата плочка. Освен това, има 4 цели, които се теглят в началото и за които се борят играчите. Всяка една цел дава по 8 точки (или в новата версия, която скоро ще излезе – 6, защото 8 са наистина твърде много). Целите са винаги свързани с това кой има най-много шпиони с определена икона.
И така, как точно се печелят тези плочки?
Всяка от централните големи зони има номер, някакво умение и няколко места, където играчите ще поставят шпионите си. В 90 процента от случаите, играчите ще поставят шпионите си с лицето надолу, след това си отбелязват, че са техни с кубче от техния цвят.
Защо с лицето надолу? Ами защото шпионите си имат специални умения, които се разкриват чак след като всеки играч е сложил нужното количество шпиони по зоните. Освен това имат сила „Влияние“. След като всеки си е изпълнил уменията в определен ред се гледат колко шпиони са останали във всяка зона и се сравнява Влиянието им. Който има най-много печели бонус шпионина от зоната.
Уменията всъщност не са много.
Убиец – убива някой от същата зона
Прелъстител – дърпа някой от съседна зона в свободно място на собствената си зона
Човек, който предпазва някой (може и себе си) от тази зона или съседна от убиец или прелъстител
Флаг – получава толкова влияние, колкото шпиони има с този флаг в тази и съседни зони
Конспиратор – може да смени наградата шпионин с друга от тестето.
Някои от шпионите имат по две икони, така че могат да се случат и няколко неща. Други пък нямат умения, но имат голямо Влияние. Трети пък няма нито особено умения или влияние, но дават много точки, ако са в ръката ви в края на играта.
Звучи не особено сложно, но хитростта в играта идва от това, че всички се активират в конкретна последователност. Първо е зона с номер 1, после зона с номер 2 и така нататък. Когато се активира някоя зона, чак тогава се обръщат шпионите и се активират.
Когато те се активират пък може да повлияят на съседни зони и да променят абсолютно всичко.
Както виждате, с повече хора, тази игра може да изпадне в хаос, а с твърде малко в дълбоко следене и математически мин-макс брейнтръст тактики.
По време на ходовете си имате и начини да поглеждате плочки с лицето надолу, така че всичко не е толкова случайно. Като добавите и това, че е добре да следите кой какво печели и как смята да го ползва, мисля че играта е достатъчно дълбока и интерактивна, че да ви държи влажно дълго време.
Заключение
Estoril 1942 знае къде отива и защо. Върши всичко, което трябва да върши по идеален начин. Това е бърза, тактическа игра, в която на пръв поглед изглежда като 4 напълно еднакви рунда, но с всеки изминал ход вие изграждате ръкате си от шпиони по динамичен и прогресивен начин.
Ако обичате блъф, количеството ще ви очарова, а ако си падате по дедукция и мемо елементи, мисля, че има какво да отриете в играта.
Взаимодействието между играчите е през цялото време и напрежението дори се покачва, когато трябва да избирате какво да си оставите за следващия рунд.
Мисля, че играта с трима е най-добра, защото нивото на хаос е по-малко, а инженерното и скучно мин-максване липсва, поради поне малкото ниво непредвидимост.
Играта в момента се открива само на португалски, но всеки момент се очаква и английско издание. Дори и да си вземете португалската версия обаче, в интернет можете да откриете правилата на английски, а всичко по компонентите е езиково независимо.
ПЛЮСОВЕ:
Отлично и издръжливо качество на компонентите
Закачливи илюстрации
Постоянно взаимодействие между играчите
Перфектна дължина на геймплея
МИНУСИ:
Изисква следене и запомняне
Оптималната игра е точно с трима
Играта можете да откриете в сайата на нашите партньори от Time2Play.
[button color=“green“ size=“big“ link=“https://time2play.bg/“ target=“blank“ ]Купи: City of Spies[/button]
Преди да започна с ревюто, трябва да споделя, че това нов принт на стара игра с името Grandpa’s Becks Cover Your Assets. Така че ако и вие сте от тези маниаци като мен, които ако не си чекнат играта в BGG все едно не са я играли, можете да ползвате старото име в търсачката на BGG. Играта и без това на практика е същата. Същият арт, същият геймплей. Мисля, че само един от видовете карти е различен, но това е без значение.
От всички игри на Schmidt, които играх последните седмици, тази е предизвиквала най-шумни реакции на фурор и желания за обръщане на масата… в най-добрия смисъл.
Big Deal е автоматизирана игра, която по-скоро ще играе вас, отколкото вие нея, но от време на време имате някое друго решение свързано с поемането на рискове.
В играта вие сте група богаташи, които натрупват имоти и притежания и… които се опитват да си ги крадат едни от други. Целта на играта е да стигнете до притежания на стойност един милион. Играете толкова рунда, колкото е нужно.
Всеки играч започва с 4 карти, а в средата на играта има тесте и една карта, която образува дискард.
По време на хода си, играч има едно действие от 4 възможности.
Да образува сет от две еднакви карти в ръката си (едната може да е жокер)
Да образува сет от карта от ръката и най-горната карта в дискарда (тази от ръката може да е жокер)
Просто да изхвърли карта от ръката си върху дискарда и тегли нова от тестето
Да открадне най-горния сет от друг играч (но трябва вече да има направен поне един сет)
В края на хода си винаги си допълвате до четири карти.
Когато се образува сет от две карти, той винаги се слага върху предния. Така ако имате някой по-скъп, винаги ще искате бързо да го закриете с някой не толкова привлекателен, за да не ви го отмъкнат… но те ще ви го отмъкнат. Повярвайте ми, става бързо, лесно и изключително внезапно!
Стигнахме до центъра на играта – краденето на притежания (сетове).
Ако имате вече един сет можете да нападнете най-горния сет на някого, ако просто изиграете същата карта като сета. Ако този, който нападнете изиграе същата, той успешно се защитава. Разбира се, вие можете да изиграете още една и така нататък. Жокерите също могат да се ползват. Имайте предвид обаче, че жокерите дават адски много пари на този, който ги притежава в края на играта.
Който победи, взема съответния сет и добавя към него изиграните карти в атаката. Така той става изключително дебел и привлекателен за останалите. Сета, не играчът.
Тук се намесва и броенето на картите. Не се притеснявайте, не е сложно. От друга страна си е задължително. От почти всички карти има десет от вид, така че е добре да си прецените шансовете преди всяка атака. Освен това, винаги когато слагате скъп сет е добре да имате в ръка поне още една карта за защита, защото бъдете сигурни – ще ви атакуват. Изключително лесно и изгодно е да се атакува в тази игра.
Това е цялата игра. Когато свърши тестето, рундът привършва и се броят парите, които сте натрупали (притежанията си имат стойност). Ако някой е направил милион – печели. Ако не – нов рунд.
Заключение
Big Deal е жестока и брутално забавна игра. Това е играта с най-сериозен take-that елемент, която съм срещал. Всъщност, цялата игра е един голям take-that. Всеки ход ще хвърчат атаки, защити, неочаквани обрати и банкрутирали играчи. Да, можете да прецените дали да рискувате да атакувате, дали да направите сет точно сега или дали да ползвате жокер. Но като се замисля, всичко друго се крепи на шанса от тестето и пресмятане на вероятността, ако броите картите.
Въпреки това, отдавна не съм имал такъв хит в моят дом. Играл съм играта с различни групи и всички избухват всеки път, щом я играят. Страшно забавна, шумна и изпълнена с „Уау“, „Оф, пак ли“ и „айде, крадете му яхтите най-после!“ моменти.
Препоръчвам я на всяка шумна компания, която си търси лек филър, който няма да ви накара да мислете, но определено ще счупи ледовете.
ПЛЮСОВЕ:
Шумна и истерично забавна
Изпълнена с обрати и „Уау“ моменти
Няма нищо по-хубаво от това да прецакваш приятелите си
МИНУСИ:
Няма нищо по-кофти от това приятелите ти да те прецакват
Играта е автоматизирана и случайна
Може да има обидени, защото играта е агресивна
[divider]
Както винаги, можете да посетите сайта на Smidt Spiele и да си поръчате тази гениално проста и точно толкова забавна игра.
Бандата на Оушън е може би най-популярната поредица сред жанра на обирджийските филми. Въпреки това, Burgle Bros не е точно това. Burgle Bros е може би най-близка до… (аз съм на втория час, а вие?)
Всичко, от арта, през компонентите и до геймплея крещи „гъзарски обирджии“. Елегантна хитрост, акробатичност, рискови и нестандартни действия са екпирали Burgle Bros с тежкарска атмосфера и са превърнали на пръв поглед малка игра в голямо банково приключение.
Истинските обирджии нямат оръжия, нямат бойни умения. Те нямат намерение да използват конфронтационни мерки, въпреки че понякога груба сила е нужnа, за да се разбие някоя стена или под.
Burgle Bros е чудесен пример за това как се прави тематична игра. Самата кутия е под формата на небостъргач с площадка на хеликоптер на върха. Целта на играчите е да оберат три сейфа от банка и да излязат на върха на сградата, за да избягат именно с хеликоптер.
Играта е напълно кооперативна и спокойно се нарежда в моите топ 5 любими кооперативни игри на всички времена. В тази игра всеки работи самостоятелно, но в идеален синхрон с останалите от бандата. Ако някой е притиснат от гарда, друг може да се намеси и активира аларма, за да разсея гарда. Ако някой има нужда от помощ за разбиването на сейф, помощта е на път. Ако играете с персонажът с бургията, помощта може да дойде даже от друг етаж.
През цялата игра, играчите обикалят три етажа и дори да сте разбили сейфа от единия етаж, може да се наложи да се връщате там, само за да се скриете за момент или за да направите някоя сложна маневра.
Картата на небостъргача се нарежда на случаен принцип и е абсолютно динамична.
Играчите преминават през стаи с лазерни детектори, разбиват ключалки и хакват компютри. Преминават с хитрости през помещения изискващи пръстови отпечатъци, намират тайни врати зад библиотеки, тунели, които водят до другия край на сградата, взривяват тавани и подове за по-лесен достъп, крият се от камери и събират предмети.
Ако цялата сложна защита на сградата се опитва да ги спре, това не е нищо в сравнение с досадната охрана. Трима стражи обикалят трите етажа и се движат по полупредвидими пътища, които вие ще се опитвате да манипулирате, като пускате примамки и се криете по ъглите. Колкото повече време минава, толкова по-опасни стават стражите, а ако чуят аларма им трябват секунди, преди да са пристигнали на мястото на събитието.
Ценностите, които отмъквате от сейфовете
За щастие, обирджиите не са някакви лигльовци и притежават едни от най-готините и тематични умения, които съм срещал в игра. Един носи бургия за разбиване на сейфове от горния или долния етаж, друг разсейва гарда с досадна гарга, трети хаква компютри, четвърти може да се катери по външната част на сградата, пети е пълен с екипировки.
Като казах екипировка… По време на играта ще се сдобивате с всякакви предмети, които могат да ви помогнат. Динамит, с който можете да разбивате стени, бомба, с която разбивате подове, димка, която да ви помага да се криете или слушалки за по-ефектно отваряне на сейфове и много други подобни.
Предметите
Внимавайте обаче! Ако просто стоите и бездействате, могат да се случат непредвидими неща и гардът да направи нещо изненадващо. Заради това не дебнете прекалено дълго и контролирайте ситуацията, за да не ви контролира тя вас.
Освен това, всички вие сте събрани в последния момент и не се познавате добре. Така че ако на някой му изтече късмета, гардовете могат да го хванат и той да ви изпее до един!
Правилата са интуитивни и тематични, така че няма да имате проблем с изиграването дори на първата си игра. Ще стигна до там да кажа, че геймплеят е толкова изчистен и пълен с атмосфера, че играта като нищо може да се играе с нови хора.
Заключение
Burgle Bros е една от най-тематичните игри, които някога съм играл. Геймплеят е вълнуващ и ангажиращ. Без значение дали е кооперативна игра и алфа геймър се опитва да изпъкне, всеки е вплетен в обира и дава максимално от себе си. Всеки персонаж е тотално различен от другите и даже има две уникални умения, от които играчът избира само едно. Дори има два различни сета дрехи, както на картата, така и на лепенки за мийпълите.
Играта е трудна, но възможна за победа. Напрежението се качва с всяка изминала минута, а истинската кооперативна работа се отплаща с хитри и задоволителни ходове.
Всичко в кутията на Burgle Bros крещи „яката работа“ и придава един лековат стил на нещо, което не се взема на сериозно, като в същото време е пипнато до най-малкия детайл, което лъщи на сериозно отношение.
Май мен!
ПЛЮСОВЕ:
Гъзарска тематичност
Интуитивен геймплей
Прекрасни компоненти
Достъпна и за нови хора
МИНУСИ:
Малко по-дълга е отколкото бих искал (над час)
[divider]
Играта е произведена от one-man компанията на Тим Фауърс и издава вече втори хит. Препоръчвам ви да посетите засега сайта на Burgle Bros и да прецените дали е за вас.
Последните няколко дена установих, че едно време сме играли изключително сложни абстрактни игри със стандартно тесте карти. Днес се оплакваме, когато обяснението на дадена игра трае повече от 3 минути. Никога не съм се мрънкал, когато някой ме е учил на 3-5-8 или Румб. Да не говорим за това колко време съм играл Бридж. Една от любимите ми игри със стандартни карти е „Oh, hell!”, или както е познато в различни компании у нас – „Прецакай другарче“. В тази игра всеки трябва да познава колко ръце ще хване и ако успее, печели точки, ако не, губи точки. Хитрата част е, че в началото на играта се раздава по една карта на човек, втория рунд по две, третия по три и така до 13. След това се играят 4 рунда с козове и накрая сложен пасианс.
Тази игра има най-различни форми и много хора я знаят по различен начин, като дори се е наместила на сцената на „модерните настолни игри“ под лекия вариянт „Магове“.
The Skull King: Game of Dice също е инспирирана от… себе си, тъй като оригинала – The Skull King е с карти. E, аз не съм го играл, но в никакъв случай не бих отказал, ако ми падне такава възможност.
Защо направих такова интро? Ами… Преди всичко искам да ви кажа, че The Skull King: Game of Dice една от любимите ми игри последно време, но това е само защото съм комбинирал правилата на тази игра с няколко от правилата на класическата „Oh, hell”. Това значи, че съм попроменил оригинала тук-там.
The Skull King: The Game of Dice е Trick taking игра (игра, в която се печелят взятки), но със зарове.
Всеки играч получава параван, който показва всички видове зарове и точната бройка на всеки зар.
В играта има 7 вида зара. 3 стандартни, 3 специални и 1 рисков. Вижте картинката за по-голяма яснота.
Източник на тази снимка: Boardgamegeek.com
Белият флаг означава, че зарът пропуска.
Играта се играе определен брой рундове, в зависимост от броя на играчите. Първият рунд всеки тегли по един зар на случаен принцип от тъмна торбичка и си го слага зад паравана. Вторият рунд тегли по два и така до колкото трябва. По този начин всеки рунд е малко по-дълъг и по-непредвидим от предния.
След като всеки си получи заровете е време за обявяването на ръцете. Всеки казва колко смята, че ще успее да вземе.
Според правилата, това се случва едновременно, но ние променихме това и го направихме както е в оригинала – Всички казват един по един колко смятат да прави, като така всеки следващ има малко повече информация за това колко са уверени другите. Така последният има най-голямо предимство и информация, и точно заради това в „O, hell”, последният няма право да казва толкова ръце, че сборът от всички предположили да е равен на броя на рунда. По този начин има задължително поне един прецакан. Това е по-добрият начин за игра, защото добавя стратегия, в сравнение с чистото случайно предполагане. Понеже редът има значение, попроменихме и броят на рудновете да е толкова, колкото всеки да може да бъде еднакъв брой пъти последен (откъдето и „Прецакай другарче“).
След като играта започне, първият избира един от заровете си и го хвърля в средата на масата. Всички един по един хвърлят след него, като трябва да отговарят на зара, който е хвърлил първия. Ако не могат, дават каквото си искат. Ако имат специален зар, могат да го хвърлят него по всяко време. Ръката я обира този с най-високото число. Ако има равни, обира този, който е дал последен най-високото число. Ако всички са хвърлили флагове, обира първият.
Специалните зарове са по-силни от всички цифри, но трите зара се надцакват на принципа камък-ножица-хартия. Ако успеете с някой специален зар да хванете определен друг специален зар и вземете, че направите точната си бройка ръце, тогава печелите бонус точки.
Който успее да си направи бройката получава по 20 точки за всяка ръка. Който не успее, получава -10 за всяка недостигнала или предостигнала. Който е казал нула и успял, печели 10 х номера на рунда. Който е казал нула и не е успял, независимо от това колкото ръце е хванал, губи 10 х номера на рунда. Както виждате, нулата дава малко точки първите рундове, но тогава е лесно да не хванете ръка. По-нататък обаче е изключително рисково.
Успях да ви разкажа всички правила… Ти да видиш! Така де, има някои специфики с бонусите от специалните зарове, но тях можете и в книжката да си ги видите. Давай да минавам към заключението, че се олях.
Заключение
Ако не се е разбрало вече, това е невероятна игра, която ме дрънна от кьоше. Изобщо не очаквах да дам осмица в BGG на такъв тип лека игра. За тези от вас, които не знаят, аз изключително рядко давам повече от 7 на игра в BGG. Вероятно осмицата се дължи на любовта ми към „Oh, Hell!”. От друга страна, заровете са с отлично качество, а вълнението от шанса е чудесно. Какво, какво? Да! Шансът тук е висок, но някак си вълнуващ. Играта не продължава повече от 20-30 минути и поемането на рискове е част от забавата в The Skull King: Game of Dice. Черните зарове като че ли са най-сигурни, а жълтите най-рискови. Да, имат само една седмица върху тях, но както всичко в този живот, ще ви се падне, точно когато не искате! Да предположите нула в последния рунд е изключително ноктогризещо решение, но ако се отплати ще си ударите главата в тавана от кеф.
Това е игра, в която ще ставате от масата, ще викате и ще стоите на нокти при абсолютно всяко хвърляне на заровете. Няма нужда да ви казвам, че с колкото повече хора я играете, толкова по-забавна става.
Освен всичко останало, играта заема толкова малко място, че веднъж ние дори сетнахме голяма игра и докато чакаме последния играч просто си сложихме параваните на TSKDG в единия край и разпердошинихме една игра.
Пригответе се да губите по-често отколкото да печелите. Тук контролът не е толкова висок като в „Прецакай другарче“ и все още не съм виждал напълно безгрешна игра, без нито един минус.
Всъщност… всяка игра ни е без минус! Защото тази игра заслужава един огромен ПЛЮС… Егати лигавото клише.
ПЛЮСОВЕ:
Чудесни компоненти
Бързи ходове
Вълнуващо мятане на зарове
Страхотен баланс на риск-отплата
Изчистена зарова версия, на игра, която обожавам
МИНУСИ:
Огромна доза шанс
Наложи се да сменим няколко правила
[divider]
Играта може да се намери в различни европейски магазини, както и в Амазон. Аз ви препоръчвам, да посетите и сайта на производителите, които ще ви залеят с всякакви подобни леки, но хитри игри!
Добре дошли на строителната площадка. Времето е ясно и всички строителни материали са налице, остава само да бъде даден стартът. Без много закъснение, чувате в далечината гонг и ето, всеки от строителите започва да изгражда сгради в състезаващите се за слава градове. Ще успеете ли да построите мола навреме? Дали има смисъл да създавате 5 пекарни в един мъничък град? За какво са ми всичките тези ресторанти? Всичко това ще разберете в края на състезанието, когато един от вас ще бъде обявен за най-добър строител.
Machi Koro
Когато си купих Machi Koro, за първи път се сблъсках с името на дизайнера Masao Suganuma. Вярно, не е много често срещано в България, но поне в сферата на настолните игри, очаквах да съм играл някоя от неговите игри. Да, ама не. Нищо, казах си, така може да остана доста приятно изненадан от нещо свежо и иновативно, нещо което да ме грабне. Така се и оказа.
В Machi Koro всички сме строителни предприемачи. Яко, нали? Никога не бях играл игра толкова тясно обвързана със строителни дейности и бях много заинтригуван от идеята да построя собствен град така, както ми хареса. Самата идея за това да се състезаваме строейки сгради, ми се видя едновременно глуповата и забавна едновременно и може би точно това е нещото, което подхрани моето любопитство от самото начало. Но дали състезанието си заслужаваше?
Правилата
В играта има меко казано малко правила. Купуваш, харчиш пари и получаваш пари с крайна цел да построиш петте основни сгради на града. Прецакваш другите понякога, за да има все пак сравнително добър елемент на съревнование и, ако имаш късмет, ще спечелиш, построявайки основните сгради преди другите. Това е и най-важното правило в играта: „Имайте късмет”. В тази игра без късмет не става – 99,99 процента от играта е обвързана с него. „Дали ще ми се падне това, ама какъв е шансът?” и „Защо се падат само тези ужасни шестици?” са абсолютно нормални въпроси, които кръжат из човешките глави и дори усти понякога, когато главата вече не може да побере повече. И победата ви ще е чист късмет, и загубата ви ще е чист късмет. Няма смисъл да се напрягате и да се палите, нищо няма да ви помогне ( освен някои специални умения на сгради, но и тази помощ не е гарантирана). Като цяло, ако черна котка ви е минала път или сънувате как някой краде ваш зъб от феята на зъбките, нямате никакъв шанс. Почти.
Компонентите
От гледна точка на компонентите – получавате голяма и почти празна кутия, в която има едно тесте карти, токъни за пари и два зара. Картите са няколко вида (зелени, червени, сини и лилави) според предназначението – основно се разделят на карти с ефект на ваш ход(зелени и лилави), с ефект на чужд ход(червени) и с ефект по време на чийто и да е ход(сини). Разликата между лилавите и зелените карти (за тези, които се чудят) е с цел да се разделят сградите по идея – зелените карти са за продукция, докато лилавите са за прецакване и ограбване. Всички червени карти са източващи чуждите ресурси – кафенета, ресторанти… Да не смее човек да влезе в такъв ресторант, направо му одират кожата!
Паричките са стандартни, нищо специално, заровете също. Няма много компоненти, но на кой му трябват ако ще е нещо забавно? Стига ви толкова подробности, нека се впуснем в играта!
Геймплей
Както казах и няколко реда нагоре (който ги преброи, получава баница с половин кестен) играта разчита главно на късмет. Хвърляте зар или два и в зависимост от резултата се случва нещо лошо или нещо хубаво. Странното нещо в Machi Koro е, че можете да си направите такъв добър механизъм на работа, че с един правилен зар да вземете пари като за всичките нужни основни сгради. За да направите нещо такова обаче, трябва да се концентрирате доколкото можете в една насока. Дори в повечето случаи се стига до това – единият играч засажда гори, вторият ферми, третия храни говеда, а четвъртият… ами той обикновено не знае какво се случва, понеже е нов. Като казах нов, това ми напомня – Machi Koro е чудесна игра за нови хора в сферата на настолните игри! Няма много за учене, няма много правила. Единствената пречка би била човекът да не знае и нищо на английски език, но дори и тогава ще се намери начин да играе съвсем равностойно и състезателно като всички останали.
Въпреки хаотичната си и произволна натура (нещо нормално за игри със зарове), Machi Koro има карти със специални умения и различни стратегии за строеж, даващи най-различни възможности. Това я прави едновременно лека за игра и стратегическа, с доста разнообразни възможности и комбота (комбинации). А какво по-хубаво от комботата? Баница с половин кестен.
Заключение
Machi Koro ме впечатли с няколко неща. Първо, играта е доста лека и се играе бързо, оставайки достатъчно разнообразна и стратегическа. Второ, въпреки че играта е много, много произволна, аз лично не го възприех чак толкова неприятно. Тези две неща бяха достатъчни, за да харесам играта, но това което най-много ме впечатли в нея е, че се хареса много на Мими. Мими (моята приятелка) не играе всяка от игрите, които аз харесвам, дори играе доста малка част от тях. Machi Koro обаче толкова много ѝ хареса, че сме я играли около 10 пъти вече! Този факт беше абсолютно достатъчен за мен за да заключа, че това е игра подходяща за всички. Шарена, простичка, бърза, стратегическа донякъде – игра която може да запълни и освежи всяка дупка в забързаното ежедневие!
В моята класация НАЙ играта се нарежда на следните първи места:
![Mission: Impossible theme song [10 hours]](https://i.ytimg.com/vi/FCO95esUzBw/hqdefault.jpg)
