- Verona Twist – Игра на криеница насред открит веронски площад - ноември 16, 2018
- Quinque – Колкото просто, толкова и сложно - ноември 14, 2018
- Folded Space Rising Sun Insert – Хем българско, хем хубаво! - ноември 13, 2018
Добре дошли на строителната площадка. Времето е ясно и всички строителни материали са налице, остава само да бъде даден стартът. Без много закъснение, чувате в далечината гонг и ето, всеки от строителите започва да изгражда сгради в състезаващите се за слава градове. Ще успеете ли да построите мола навреме? Дали има смисъл да създавате 5 пекарни в един мъничък град? За какво са ми всичките тези ресторанти? Всичко това ще разберете в края на състезанието, когато един от вас ще бъде обявен за най-добър строител.
Machi Koro
Когато си купих Machi Koro, за първи път се сблъсках с името на дизайнера Masao Suganuma. Вярно, не е много често срещано в България, но поне в сферата на настолните игри, очаквах да съм играл някоя от неговите игри. Да, ама не. Нищо, казах си, така може да остана доста приятно изненадан от нещо свежо и иновативно, нещо което да ме грабне. Така се и оказа.
В Machi Koro всички сме строителни предприемачи. Яко, нали? Никога не бях играл игра толкова тясно обвързана със строителни дейности и бях много заинтригуван от идеята да построя собствен град така, както ми хареса. Самата идея за това да се състезаваме строейки сгради, ми се видя едновременно глуповата и забавна едновременно и може би точно това е нещото, което подхрани моето любопитство от самото начало. Но дали състезанието си заслужаваше?
Правилата
В играта има меко казано малко правила. Купуваш, харчиш пари и получаваш пари с крайна цел да построиш петте основни сгради на града. Прецакваш другите понякога, за да има все пак сравнително добър елемент на съревнование и, ако имаш късмет, ще спечелиш, построявайки основните сгради преди другите. Това е и най-важното правило в играта: „Имайте късмет”. В тази игра без късмет не става – 99,99 процента от играта е обвързана с него. „Дали ще ми се падне това, ама какъв е шансът?” и „Защо се падат само тези ужасни шестици?” са абсолютно нормални въпроси, които кръжат из човешките глави и дори усти понякога, когато главата вече не може да побере повече. И победата ви ще е чист късмет, и загубата ви ще е чист късмет. Няма смисъл да се напрягате и да се палите, нищо няма да ви помогне ( освен някои специални умения на сгради, но и тази помощ не е гарантирана). Като цяло, ако черна котка ви е минала път или сънувате как някой краде ваш зъб от феята на зъбките, нямате никакъв шанс. Почти.
Компонентите
От гледна точка на компонентите – получавате голяма и почти празна кутия, в която има едно тесте карти, токъни за пари и два зара. Картите са няколко вида (зелени, червени, сини и лилави) според предназначението – основно се разделят на карти с ефект на ваш ход(зелени и лилави), с ефект на чужд ход(червени) и с ефект по време на чийто и да е ход(сини). Разликата между лилавите и зелените карти (за тези, които се чудят) е с цел да се разделят сградите по идея – зелените карти са за продукция, докато лилавите са за прецакване и ограбване. Всички червени карти са източващи чуждите ресурси – кафенета, ресторанти… Да не смее човек да влезе в такъв ресторант, направо му одират кожата!
Паричките са стандартни, нищо специално, заровете също. Няма много компоненти, но на кой му трябват ако ще е нещо забавно? Стига ви толкова подробности, нека се впуснем в играта!
Геймплей
Както казах и няколко реда нагоре (който ги преброи, получава баница с половин кестен) играта разчита главно на късмет. Хвърляте зар или два и в зависимост от резултата се случва нещо лошо или нещо хубаво. Странното нещо в Machi Koro е, че можете да си направите такъв добър механизъм на работа, че с един правилен зар да вземете пари като за всичките нужни основни сгради. За да направите нещо такова обаче, трябва да се концентрирате доколкото можете в една насока. Дори в повечето случаи се стига до това – единият играч засажда гори, вторият ферми, третия храни говеда, а четвъртият… ами той обикновено не знае какво се случва, понеже е нов. Като казах нов, това ми напомня – Machi Koro е чудесна игра за нови хора в сферата на настолните игри! Няма много за учене, няма много правила. Единствената пречка би била човекът да не знае и нищо на английски език, но дори и тогава ще се намери начин да играе съвсем равностойно и състезателно като всички останали.
Въпреки хаотичната си и произволна натура (нещо нормално за игри със зарове), Machi Koro има карти със специални умения и различни стратегии за строеж, даващи най-различни възможности. Това я прави едновременно лека за игра и стратегическа, с доста разнообразни възможности и комбота (комбинации). А какво по-хубаво от комботата? Баница с половин кестен.
Заключение
Machi Koro ме впечатли с няколко неща. Първо, играта е доста лека и се играе бързо, оставайки достатъчно разнообразна и стратегическа. Второ, въпреки че играта е много, много произволна, аз лично не го възприех чак толкова неприятно. Тези две неща бяха достатъчни, за да харесам играта, но това което най-много ме впечатли в нея е, че се хареса много на Мими. Мими (моята приятелка) не играе всяка от игрите, които аз харесвам, дори играе доста малка част от тях. Machi Koro обаче толкова много ѝ хареса, че сме я играли около 10 пъти вече! Този факт беше абсолютно достатъчен за мен за да заключа, че това е игра подходяща за всички. Шарена, простичка, бърза, стратегическа донякъде – игра която може да запълни и освежи всяка дупка в забързаното ежедневие!
В моята класация НАЙ играта се нарежда на следните първи места:
- Най-харесвана от Мими игра
- Най-забавна игра със строене
- Игра с най-много нужда от късмет
- Най-рязко приключваща игра