Архив за етитет: renegade games

Reykholt – най-дружелюбната фермерска игра на Уве

Като стане въпрос на добри дизайнери с голям опит, Уве Розенбърг е от сравнително предвидимите. В това няма лошо, защото с всяка следваща игра от неговите два типа той подобрява механики и концепции, с което качва значително нивото на дизайна.

Тази година Уве завърши третата от трилогията си тетрисови игри – Spring Meadow, но аз спрях още на Cottage Garden и не съм изпълнен с безобразен ентусиазъм за следващите… въпреки че чувам хубави неща за последната от поредицата.

Днес ще говорим за другата голяма любов на дизайнера – стопанската тематика – кравичките, кокошките, морковите, зелките, доматиту … изобщо всичко, за което европейския съюз пуска добри пари последно време.

Вие се намирате в Исландия, където отглеждането на зеленчуци не е на голяма почит. И понеже явно никой не се е сетил, вие отваряте ферма за домати, марулки, моркови, гъбки и карфиол, с които се надявате да изхраните задаващата се тълпа гладници, защото познайте какво – туристическият сезон започва!

Ако сте запознати с игри като Agricola, Caverna и La Havre, ще усетите приликите на събиране на ресурси, засяване на градинки, жънене и… карти със специални умения.

За разлика от предните три игри обаче, Reykholt e доста лека и привлекателна за нови хора в хобито. Правилата са елементарни и най-вече – тематични.

Имате три работника, които пращате да събират ресурси, да обръщат ресурси, да вземат оранжерии, да засяват в тези оранжерии или да жънат от тези оранжерии.

В тази игра трябва да оптимизирате добре ходовете си, за да имате точно определени ресурси в края на рунда.

И тук, в края на рунда, идва най-интересната част. В Reykholt няма точки. Тук имате седем рунда, в които се състезавате по специфичен трак и в края на играта който е най-напред печели. Окей де… предполагам имате нещо като точки, но не ги наричаме точки, а маси с туристи.

Освен това… за да се придвижите до всяка маса ви трябват определени ресурси.

В последната фаза на всеки рунд се гледа кой какви ресурси е спечелил и се движи в конкретен ред. С други думи, дори и някъде напред да ви искат домати, ако в момента пред вас стоят едни три моркова, сори. Първо занесете морковите на гладниците, пък после доматиту.

Но… не е задължително. Тук е внесена една доста абстрактна механика, която на теория е елементарна, но може да допринесе за сериозно комбиниране и планиране.

Веднъж на ход във фазата с туристите вместо да дадете ресурсите, които се изискват, вие трябва да ги вземете. Това от една страна ви спестява мъките по събиране на всичко всеки ход, но от друга ви позволява така да направите, че тези, които сте взели сега да ги използвате още същия ход и да изхвърчите през масите.

Тази доста приятелска механика е подсилена с още дружелюбни концепции, заложени цялостно в идеята на Reykholt.

Повечето от местата, които ще заемате с работниците си имат няколко различни версии, като често различните версии за заключени за ползване от един и същи играч.

В играта има карти с умения, които можете да си вземате, но дори и да са ви взели това, което искате, има механика, с която можете да споделяте тази карта с ваш съсед.

Приятели фермери да искаш.

Като споменах карти… Reykholt пристига с най-различни сетове от умения, като всяка игра вие си избирате само един сет, от който пък вадите на случаен принцип само няколко карти, които ще влязат в геймплея ви. Това на теория дава огромна преиграваемост. Да, истина е, че някои видове карти могат да определят начина по който играете, но в повечето случаи местата по таблото са много по-важни, а харченето на едното ви от общите 21 действия за цялата игра трябва да си струва. В нашите игри никой не си е вземал повече от две такива карти за играта. Освен това, често тези карти са – получаваш бонус ресурс, ако направиш еди какво си. С други думи, тук не говорим за счупени умения, а за нещо мъничко и ситуационно, което евентуално би ви помогнало в някои случаи.

Играта пристига и с още едно стряскащо тесте с думата „СПРИ!“ Казват, че е добре да го отворим, като сме запознати с играта. Това тесте вкарва Story Mode, който на описание звучи много по-претенциозно от това, което е. Всъщност… говорим за пет различни мода на играта, които леко променят малки правила, като освен тях играта добавя и случайни Евенти… Тези евенти не са особено вълнуващи и са по-скоро дразнещ случаен елемент. За стретегическа игра с много планиране, това не е нещо, което бихте искали.

Обикновено подобен тип игри не са особено добри с двама, но в случая открих, че Reykholt работи отлично така. Причините са няколко. Първата – чисто козметична – когато играете с двама, готините картонени кошнички с ресурси се слагат върху дъската и всичко става доста по-компактно.

Втората причина е, че местата за работници са много по-малко и шансът да сте забравили за някое важно място става по-малък. С повече изигравания този проблем изчезва така или иначе, де.

Третата причина е, че с двама не споделяте карти. Това превръща решенията ви за уменията в по-важни, особено когато мястото, откъдето се вземат такива умения е само едно.

Четвъртата причина е, че времетраенето на играта е под час. По принцип нямам проблем с дългите игри, но само когато това време е оправдано. Reyklholt е семейна игра, която не би трябвало да се влачи повече от час и половина, а когато играете с четири човека е твърде възможно това да се случи.

Най-добре се играе земеделска игра върху мушама с я плодове.

Заключение

Reykholt е добра икономическа игра, която макар и да не ми изби зъбите от оригиналност предоставя някои свежи идеи, с които да впечатли мъгълите. Това е семейна игра, която можете да играете с нови хора, които не са изтормозени със стотиците фермерски игри на пазара. Гарантирано е, че ще се впечатлят от това колко тематично изглежда всичко.

Съпругата ми хареса много повече играта от мен и то не само, заради фермерската тема, която тя по принцип обича. Хареса я, защото е лека, приятелска, играе се бързо и предоставя задоволителни оригинални ходове, които зависят изцяло от вашето добро планиране.

Аз също открих играта прилична за двама и честно казано, за мен, това е най-добрият начин за игра. С четирима може и да се проточи, но ако играете в подходяща лежерна обстановка мисля, че това няма да се забележи.

В общи линии – Reykholt не е най-великата игра, но се радвам, че мина през мен и не бих отказал разцъкване, ако някой предложи. Ако трябва да я категоризирам, бих я нарекъл – Дзенът на фермерските игри.

ПЛЮСОВЕ:

  • Добър арт и компоненти
  • Тематични механики
  • Голямо разнообразие от умения
  • Подходяща е за нови хора
  • Отлична игра за двама

МИНУСИ:

  • С четирима може да се проточи повече от нужното
  • Разнообразието от умения и модове е по-скоро фиктивно

Ако се кефите на бай ви Уве и искате да запознаете още хора с неговите творение, ви препоръчвам да си поръчате играта от нашите партньори Pikko Games. Скоро ще я имат. По-добре си запазете бройка.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://time2play.bg/“ target=“blank“ ]Поръчай: Reykholt[/button]

 

Ex Libris – играта, в която четете книги. Или поне корици.

Последно време, четящите станаха новите вегани. Появи се нова мода хипстария, в която не само, че се хвалиш на всеки пет минути как не гледаш телевизия и нямаш телевизор (въпреки че сваляш всеки втори сериал от Замунда), както и в която имаш нужда да хвърляш де що можеш автори на книги и заглавия във всяко второ изречение, за да звучиш по-тежко. Особено си шик, ако мушнеш автор, който никой не е чувал и обясниш на всички как харесваш предните му творби повече от тази последна, защото… и така хвърляш мини ревю на безизвестна книга… в разговор за това от коя пицария да си поръчате за вечеря. Ясно, чели сте книга. Тагнете се във фейсбук и айде веднъж за винаги всички да ви знаят колко знойно интелигентни сте, за да сме доволни всички – вие си тупате палтото гордо от пърхут, а ние сме прескролнали статуса ви без дори да го погледнем.

Ex Libris звучи като идеалната причина тези хора да си пият чая с вдигнато кутре, но всъщност играта хвърля хумора си за широката публика, и то в най-малките детайли.

Първото, което ще забележите щом отворите кутията и разгледате компонентите са смешките във всяка една карта. Картите представляват част от секция, в която има няколко книги. Всяка книга е препратка, ирония или чиста проба тематична смешка.

Всъщност, всичко се върти около тези книги. В Ex Libris вие ще строите собствена библиотека от книги, за да е доволен местния фентъзи кмет. За целта трябва да събирате конкретни книги, да отбягвате други, да имате разнообразие, и най-вече – да построите стабилна и подредена библиотека.

Да, в основата си играта е събиране на комплекти, но атмосферата така струи от всичко, че трудно, дори и на сила, бихте излезли от темата. Ако все пак искате да си забиете бастун и да изтемерутеете като механичен Скрудж, не се притеснявайте, иконографията е толкова добра, че няма да имате никакъв проблем в откриването на точните символи, независимо от малкия им шрифт.

Играта свършва, когато някой сложи последната си част от секцията, което зависи от бройката играчи. След това идва кмета и проверява дали всичко е по неговите стандарти.

На първо място – книгите трябва да са по азбучен ред, като се започне от най-горния и се стигне до най-долния ред на секцията.

Можете да имате три реда на секцията, като винаги когато слагате парче от секцията, трябва да е съседно до предна карта. С други думи – можете и да слагате нагоре-надолу карти, но трябва да имате предвид азбучния пъзел. Освен това в края на играта има бонуси, ако имате по-голяма най-долна част, така че няма да е окей, само да си нареждате една дълга секция – а и кой има такава стая?!

Има най-различни начини за точкуване, свързани с комплектите и те се определят в началото на играта, което би ви дала много ясна представа към какво да се целите.

Всичко в играта се крепи на „Легендарна“ структура. По подобие на „Легендарния плод“, всичко опира до сдобиването на картите, и играта предлага множество начини за това.

Ex L:ibris е игра с поставяне на работници и в началото на играта се бъркат плочки с всички места за работниците. След това всеки ход се появяват няколко. От тези няколко остава само еднa за следващия ход. С други думи, има нестабилност в поставянето на работници, което превръща Ex Libris в по-скоро тактическа, отколкото стратегическа.

Самите места отново са изключително тематични, а илюстрациите са просто страхотни, но затова няма нужда чак толкова да се говори, като се има предвид, че това е игра на Renegade Games.

Може би най-привлекателната черта за мен от играта са специалните умения, които играта предоставя. Има 14 персонажа, всеки от които е със счупено умение и това не просто дава вкус на индивидуална игра, но и насока, по която да вземете решенията си. Всеки персонаж си има своя собствена фигурка, като една от фигурките е желирано кубче… както се казва и персонажът. Добре де, не е желирано, но няма да го разберете, преди да го загризете. Не го правете. Не е желирано. Не е.

Заключение

Ex Libris е една от най-добрите игри за 2017 и въпреки че играта мина и замина с общо мнение на „окей“ игра, аз бих искал да я издигна в творение, което „остава“. Геймплеят може и да не е нищо особено, но хомогенността между атмосферата, темата и динамиката на бързото и интуитивно изиграване превръщат Ex Libris в нещо, към което бих посегнал всеки път щом търся малко по-сериозна пъзел игра. И като казвам сериозна, нямам предвид тежка – това е игра със средна тежест с изключително чисти правила, в която най-голямата главоблъсканица се крие в начинът, по който трябва да решите личния си пъзел.

Да, всеки си върши неща пред себе си, но взаимодействие между играчите има, и то не малко. Повечето места за работниците, както и много от уменията са свързани с тайминг на поставяне или директна връзка с другите играчи. В повечето случаи това взаимодействие е напрегнато, но не и драматично агресивно, което само подсилва семейната насоченост на играта.

Ако трябва да я „туря“ в жанр, то това би било семейна игра за поставяне на работници. Въпреки това не искам да я категоризирам, защото Ex Libris е нещо повече – това е странно отпускащо хумористично преживяване с приятно стягане на мозъка за решаване на пъзел.

ПЛЮСОВЕ:

  • Оригинална тема
  • Страхотни илюстрации и компоненти
  • Лесни правила
  • Хумор. Много хумор

МИНУСИ:

  • Ако не обичате пъзели, едва ли ще ви хареса
  • Тексът по плочките за работниците е унизително дребен

Играта най-нахално можете да си поръчате от магазина на нашите приятелите от Time2Play.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://time2play.bg/“ target=“blank“ ]Купи: Ex Libris[/button]

Sentient – Мозъчна турболенция на мин-макс!

Обичам пъзел стил игрите и точно тази абстрактна идея ми крепеше хайпа, докато чаках Sentient да се появи от преордъра в Pikko Games. Освен това, играта е на Renegade Games, които никога не разочароват с качество на компоненти и с …кхъ… мамата си джаз цени… кхъ…

Щом отворите кутията ще откриете куп карти и токъни с детайлен и красив арт, както и 20 шест стенни зара. Да, те са стандартни, но… нищо стандартно няма в изработката им. Цветове и разцветките, изрусувани по тях ги правят уникални и, нека си го кажем, разкошни. И понеже вече заговорих за арт, ще спомена и най-голямото ми разочарование от играта – илюстрациите по картите. Да, те са чудесни, но са точно 5 различни картинки, обозначаващи различните фракции в играта. Все пак плащате солидна сума за тази игра, а и компанията не е коя да е. Така че не мисля, че Renegade имат каквото и да е оправдание по този фронт.

Илюстрации-шмилюстрации. Те могат единствено да водят към сай фай темата, хвърлена ей така върху играта. Играта на практика обаче е абстрактна, така че фокусът ви няма да е върху вникване в атмосфера.

Sentient е смес между игра с поставяне на работници, събиране на комплекти и контрол на територии.

Основният начин да печелите точки е чрез карти, с които ще се сдобивате с вашите работници от средата на масата. Ако в края на рунда (В играта има три рунда) успеете да изпълните условието на картата, тогава получавате точки, указани на картата.

Другият начин за печелене на точки е събиране на токъни от определена фракция. В края на играта умножавате всеки токън по всяка карта от една и съща фракция.

Споменах за зарове. Всъщност заровете се хвърлят точно три пъти в цялата игра. През останалото време те са статични и се променят с умения на карти.

По време на вашия ход вие поставяте един от работниците си над някоя карта, след която я вземате. Поставяте я пред вас, под таблото си. Целта ви е да изпълните условието, което е свързано с двата зара над картата. Условията са неща от типа „Левият зар да е по-голям от десния“, „двата зара да са шестици“, „Сборът на заровете да е четен“ и подобни, както и някои по-сложни за изпълнение. Всъщност, колкото по-трудно е едно условие, толкова повече точки ще дава картата, ако то бъде изпълнено.

Да, може така да се случи, че да сложите картата, където вече е изпълнено това условие, но това не ви гарантира, че заровете няма да се променят. Защото гледайте какво става – всяка карта пристига и с плюсове, минуси или знак равно във всеки горен ъгъл. Тоест, всеки път щом слагате карта, тя ще променя заровете над нея. Освен ако не сложите на тези знаци асистенти. Имате няколко асистента всеки рунд.

Но дори да сте преценили това, трябва да имате предвид, че съседната до нея карта ще използва един от двата й зара. С други думи, трябва да мислите напред…

Бът уей! Има и мор. Когато вземате карта от средата на масата трябва да преценявате къде точно си слагате работника, защото в края на рунда ще се борите за токъните, които са съседни до вашите работници. Който има повече работници общо от двете страни на всеки токън го получава. А както казах – тези токъни са модификатори на точки в края на играта. За да ви помогнат в този контрол за територии отново се намесват верните ви асистенти. Всеки път, заедно с вашия работник можете да слагате и асистенти. Но те са ограничени на брой и трябва добре да прецените за какво са ви по-ценни – за премахване на плюсовете и минусите по картите, или за завземане на контрол.

Заключение

Sentient ще ви изпържи мозъка. Това е пъзел тип игра, но по-скоро се доближава до математически ребус, отколкото до пространствена загадка. С други думи, тук няма обща картина, която трябва да виждате от далеч, а фокусът ви ще бъде върху тактическите решения, които можете да нагласите спрямо ситуацията точно в този ход. Да, вероятно ще се съсредоточите върху събирането на конкретни карти, но понякога самите карти нямат да ви бъдат чак толкова изгодни, че да си струва риска да не ги изпълните. Като добавим и че вземането на карта не е единствената причина да си поставяте работника, както и важността на цилиндричните ви асистенти, Sentient се превръща в предизвикателство.

ВНИМАНИЕ! Предупреждение за аналитична парализа.

Това е игра за мин-максване и дъвчене на цифри, така че ако Иван за село Балван ви блазне повече, отколкото x – y2 = tiURlю гювеч вероятно бихте искали да стоите далеч. Ако все пак математиката в игрите ви кефи, мисля че Sentient е страхотно допълнение за вашата колекция.

ПЛЮСОВЕ:

  • Отлични компоненти
  • Идеална дължина на геймплея (30-40 минути)
  • Дълбоки и смислени решения
  • Удовлетворяващи ходове
  • Предизвикателни пъзели

МИНУСИ:

  • Темата няма никакво значение
  • Картите имат точно 4 разлинчни илюстрации
  • Предупрежденияе за висока степен аналитична парализа

Ако ви кефи как звучи играта, можете да си поръчате от магазина на нашите партньори от Time2Play.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://time2play.bg/“ target=“blank“ ]Купи: Sentient[/button]

 

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

 

Apotheca – състезание по „отварски“ умения с елементи от „едно време“

Всеки от нас е харесвал да забърква “манджички” като малък. Независимо дали супата е с кал или вода, с клечки и листа или с плод от отровно растение (поради което по-късно общината отряза целия храст, а беше толкова хубав), децата обичат да комбинират различни продукти и това е било част от детството им. И за никого не е учудващо, че при някои този интерес към комбинирането се развива в готварство, а други предпочитат да не си цапат толкова ръцете и измислят игри с най-различни комбинации. Тъкмо една такава игра ми попадна в ръчичките….

Що е то Apotheca и има ли почва у нас?

Apotheca (или както аз му казвах – Аптеката) е игра на дизайнера Андрю Федершпийл, в която ще забърквате отвари в скрито от любопитните човешките очи пазарче. Целта – ще се борите да бъдете приети в тайното общество на аптекарите, като за целта трябва да дадете на всеки един от трима аптекари отвари, като преди това трябва да сте наели съответните аптекари. Разбира се, няма да сте сами в това състезание – трябва да направите това преди друг играч да е дал отварите на неговите аптекари. С други думи – състезание!

За първи впечатления, трябва да кажа, че компонентите в играта са чудесни – различни по форма и цвят пластмасови кристалчета, големи карти на аптекарите със специалните им умения, плочки с отвари от доста дебел картон, борд с хубав дизайн и лепенки, които създават 3D ефект на накацали насекоми по борда. Впечатляваща работа, но не това ме интересува мен – кралят геймплей е в пъти по-важен!  

Как е геймплеят и какво интересно има в играта

Идеята на играта е елементарна. Имате четири вида действие, като можете да правите две от тях на ход. Видовете са следните:

 – Откривате скрита отвара и взимате кристалче с цвят като на отварата

 – Скривате отвари една по една, докато не станат три скрити отвари на борд

 – Използвате умението на някой от аптекарите си

 – Наемате нов аптекар с кристали

В общи линии, трябва да откривате скрити отвари, за да получите кристали, да криете отвари, за да ги откривате после, да пренареждате отварите с уменията на аптекарите и със събраните кристали да купувате нови аптекари. Как се дава отвара на аптекар? Когато откривате отвара или размествате, можете да нагласите така нещата, че да имате поне три отвари в една линия. Помните ли, преди години имаше компютърна игра, в която се правеха линии с по 5 или повече пулчета от един цвят? Същото е и тук, само че има добавено едно по-специално правило. Ако направите няколко специални форми, които съдържат повече от три отвари от един и същ цвят, получавате един кристал от дадения цвят. Без значение от формата обаче, всичките отвари се махат от борда и ги слагате на някой от свободните си аптекари, като по този начин не можете да ползвате вече умението му… но пък постигате една трета от успеха!

За мен най-новото и интересно нещо бяха стрелките върху скритата страна на отварите. Това помага много за това да знаеш кои отвари си сложил ти, кои е сложил друг играч (понеже ако стрелката сочи към теб, винаги можеш да гледаш отварата) и спомага за нагласата на стратегията. Но… освен този мъничък елемент, бих казал “Нищо уникално и нищо ново.”. Не бях развълнуван по какъвто и да е начин по време на игра. Нито уменията бяха интересни и нови, нито “5 or more” механиката беше включена по някакъв кой знае колко оригинален начин. Приятно прекарано време, нищо повече.

Заключение

Apotheca е лека игра, би била добра за семейна или за между другото, но дори и в тази насока има много по-добри игри. Красиви компоненти, без съмнение. Лесна за учене, вярно е. Усещане по време на игра…. Никакво. Няма напрежение, няма тръпка, всичко е почти механично и това за мен е най-големият минус на играта. Да, има вариант “един срещу останалите”, за който четох, че ще е по-интересен, но основната игра беше до такава степен отегчителна за мен, че дори не поисках да стигам до там. Познавам хора, които харесаха играта много повече, имаше такива, които се чудеха какво не ми харесва, но в крайна сметка всички се съгласиха, че е далеч от вълнуваща и не предлага особено разнообразни възможности. И въпреки това, ако не очаквате нещо кой знае какво, ако просто искате да запълните време и да не се напрягате, ако нямате против да не обръщате внимание на тематичност и разнообразие, то Apotheca ще ви предложи точно това, което очаквате. Това и нищо повече.

ПЛЮСОВЕ:

  • Лесни правила
  • Страхотни компоненти
  • Добра за игра с новаци 

МИНУСИ:

  • Няма нищо вълнуващо в играта
  • Недостатъчно разнообразие

 

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

World’s Fair 1893 – Хит от 2016!

2016 година беше годината на Renegade Games. Купчината игри, които избълваха (и продължават и 2017), макар и със съмнително високи цени, са с отлични и доказани качества. World’s Fair е поредната игра от линията им със семейни игри с лесни правила, но с оригинални и динамични механики.

Вероятно сте чували за играта, тъй като тя доста нашумя есента, особено поради твърде достъпния подход на механиките и привлекателната тема.

Както сте забелязали от заглавието, темата е световното изложение за развитие и изобретения през 1893. Да, играта е доста абстрактна, но темата ще ви се внуши от всеки един компонент. Като започнем от прекрасния свеж и шарен арт, до „флейвър” текстовете на всяка една карта.

Таблото в средата е модулно, но значението на подредбата, ако не е съвсем без значение, то поне е почти незначително. Въпреки това сетъпа на играта и прибирането отнемат минута. Самата играта трае около 40 минути и въпреки, че не се вписва като филър, мисля че е чудесен избор за хората, които играят игри с тежест на Ticket to Ride и подобни.

В основата си, World’s Fair е игра за събиране на комплекти и донякъде за контрол на територии. Върху таблото има няколко различни зони с различни цветове, а под всяка зона се слагат карти. Самите карти са в пет цвята, но има още два вида карти, които са малко по-различни. Едните дават директни точки, а другите дават умения, които трябва да се ползват на следващия ход щом бъдат взети. Уменията са само 4 на вид, а и като цяло са елементарни.

По време на хода си играчът слага едно от своите кубчета върху едно от полетата и взема всички карти под зоната. Картите са винаги видни за всички.

След определен брой ходове (ходовете се следят по едно готино гигантско виенско колело), настъпва фаза за отбелязване на точки.

Тук идва единствената малко по-особена част, която обаче би била по-трудна за схващане от опитните играчите, отколкото от новаците. Това се дължи на различния начин, по който играта работи със събирането на комплекти, което би объркало първоначално геймърите.

Картите, които се събират не носят абсолютно нищо. Вие искате да продавате тези карти по време на играта, за да събирате токъни. Колкото повече различни токъни имате, толкова повече точки ще събирате. Как обаче продавате карти? За целта трябва да имате повече кубчета в зона, чийто цвят е същия като цвета на картите, които продавате. Да го повторя? За целта трябва… абе просто прочетете предното изречение, мързеливци такива!

С други думи, влиянието на зоните е от изключителна важност… но не искате да прекалявате, защото желаете да влияете върху повече зони. Все пак няма смисъл да продавате само от един цвят.

В играта има и „билети”, които дават веднага точки при всяко отбелязване, но след това тези карти се изхвърлят. Ако някой има мнозинство сред тях, печели допълнителни точки.

След три такива точкувания (три завъртания по виенското колело) играта приключва и се смятат медали (събирани от мнозинство в зоните), токъни (събирани от продаване  карти) и допълнителни точки по време на самата игра (събирани от билети).

Заключение

World’s Fair 1893 е изпипана семейна игра. Тя е толкова изчистена, че само след два три хода всичко ще върви гладко и динамично. Компонентите не са много, но са са отлични, а артът е разкошен.

Геймплеят е доста праволинеен и въпреки че няма много различни начини на победа, всяка игра ще се усеща малко по-различна от предната, защото всичко се свежда до това какви карти ще се появявят и това кой колко точно иска да пречи на другите.

И като заговорих за това, запознатите с механиката „контрол на територия” знаят, че обикновено това води до агресивен и „на ти!” тип геймплей, но тук съвсем не е така. Да, можете да пречите на другите тук и там, но в повечето случаи винаги ще има какво да направите, а и на много места ви стига второ място. Прецакването в играта е на ниско ниво, а и е сравнително простимо. Важно е единствено да знаете, че трябва да сте пръснати колкото се може повече из таблото, но това изцяло зависи от вас.

За опитните, затвърдили опитностите си, геймъри може би ще им отнеме една игра, докато напълно осъзнаят какво правят,  защото може и да подценят уникалността в минималистичните механики на World’s Fair. Ако обаче й отдадат нужната любов ще осъзнаят, че това е игра колкото за семейните и “кежуъл” играчи, така и за самите тях.

ПЛЮСОВЕ:

  • Лесни правила
  • Свежи илюстрации
  • Бързи ходове
  • Интуитивни механики (след като свикнете с тях)
  • Подходяща както за геймъри, така и за новаци
  • Може и да научите това-онова от „флейвъра“

МИНУСИ:

  • Всяка игра е малко по-различна от предната, но много бързо ще започнете да усещате повтаряемост

 

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

Lanterns: The Harvest Festival – чудесен филър за начинаещи

И друг път съм го казвал, но се забелязвам, че все повече се ориентирам към по-леки игри. Това не означава, че ще се окажа от една достойна мазна, вредна за холестерола доза Clash of Cultures или друга по-тежка игра. Просто с леките игри човек по-лесно разпуска и повече се отдава на социалния елемент на събиранията. Освен това последните месеци се запознавам все по-често с нови хора и играчи. Леките игри са чудесен начин да вкараш хора в хобито, или пък да се опознаеш с геймъри.

Lanterns беше хит, когато се появи на пазара и въпреки, че в момента не много хора говорят за нея, мисля че тя би заела стратегическо място в колекцията на всеки начинаещ геймър или на този, който държи да има повече игри за семейството и новите си приятели.

Играта е абстрактна

Тематично, играчите представляват майстори на китайски фенери и се опитват да подготвят своите творения за ежегодния фестивал на жътвата в Китай. Който се справи най-добре, той е… най-добрият. Да… Събират се точки.

Играта пристига с малко компоненти. Само няколко токъна, малко карти, едно дървено корабче (за стартовия играч) и купчина плочки. Всички компоненти са с чудесно качество. Токъните са дървени, а плочките са дебели и изрисувани с шарени и топли цветове. Когато играта се развие и пред вас се разкрие езерото с китайските фенери, полето е изключително приятно за окото. И за другото.

Геймплеят е изчистен и е от онези игри, които често наричам „елегантни“. Всичко е семпло, ясно, ходовете минават бързо, динамиката тече плавно, а цялото времетраене не е повече от 30 минути.

Основната механика в Lanterns е поставяне на плочки. Всяка плочка има цветове в четирите си края. Ако свържете един от тези краища със съществуващ край на плочка от масата, вие получавате карта от цвета на този край. След това, всеки играч взема карта от цвета на край на новата плочка, който сочи към него.

По-късно, можете да разменяте карти за точки. Има три начина да печелите точки. Да смените 4 карти с еднакъв цвят, 3 комплекта от 2 карти с еднакъв цвят или 7 карти с различен цвят (от всички цветове по едно). Всеки път щом изпълните някаква комбинация вземате най-горната плочка от съответния вид комбинация. Всяка следваща плочка е с по-малко точки. Тоест, ако всички правят едни и същи комбинации, тези комбинации бързо ще се обезценят.

Освен това, можете да сменяте една карта от един цвят в друга карта от друг цвят, като харчите два токъна.

Случайността

С нарастване на броя на играчите, случайността също нараства. Играта е конструирана така, че след средата на играта ако не вземате плочка с точки всеки ход, вие нямате шанс за победа. По време на вашия ход обаче вие вземате ограничено количество карти и токъни. Много често разчитате на подаянието на другите играчи. Всеки ход, когато някой сложи плочка, вие също вземате карта от цвета, който сочи към вас. Понякога това ще ви върши работа, понякога не.

Ако играете само двама играчи, Lanterns става стратегическа, защото можете да контролирате потока от карти и това, което давате на опонента си. Можете да следите какво събира. Освен това с по-малко играчи, картите в игра са по-малко. Тоест, ако някое тесте е свършило, вие ще искате да давате точно от тези карти на опонента, защото няма да има какво да вземе.

Ако играете с повече играчи обаче, това да вземате тактически решения за това какво давате на опонентите граничи с невъзможното.

Дори да намерите някакъв начин да прецакате един или двама, в повечето случаи това поставяне на плочката няма да е изгодно за вас. Така, че най-добре е да я сложите така че на вас да ви върши работа. Разбира се, това не е заяждане, защото случайността не наврежда на играта по никакъв начин.

Заключение

Lanterns е една от най-добрите ми игри за нови играчи. Елегантността на динамиката и простите правила я поставят на пиадестал. Единственото, което я спира да се нареди сред царете в тази област (в моята колекция) Ticket to Ride, Zambezi и Cacao е липсата на тема. Играта може и да е абстрактна, но живите и топли цветове по плочките я правят подходяща за вашето семейство и дори за вашите деца. Не виждам защо да не можете да играете играта с 6-7 годишни мини геймъри.

Случайността е доста сериозен фактор в Lanterns, но на мен не ми пречеше в нито една от моите игри. Ако приемете играта за това, което е, мисля, че ще откриете една малко бижу. Спокойно мога да категоризирам Lanterns като филър, въпреки, че играта моооже и да продължи 40 минути в някои случаи. Бързият сетъп и бързото прибиране в кутията обаче наваксват това.

Ако търсите лека игра, която да вадите с вашето семейство или да представяте хобито ни на нови хора, това е перфектен избор. Ако искате нещо сериозно, което да запълни сърбежа ви от цъкане на нещо пълнокръвно и месесто, Lanterns не е за вас. Играта ще ви остави един приятен сладникав вкус, който може да не трае дълго, но понякога на нас просто ни се иска да поджвакаме нещо мъничко, колкото да си оправим дъха.

ПЛЮСОВЕ:

  • Елегантен и динамичен геймплей
  • Чудесна игра за начинаещи
  • Топли и живи цветове по плочките

МИНУСИ:

  • При игри с повече от двама играчи, случайността е ключов фактор
  • Темата я няма никаква

Ще остане ли в колекцията ми?

  • О, да!
  • Засега
  • Не
  • О, не!

Защо?

  • Това е една от най-достъпните игри в колекцията ми
  • Cacao запълва мааалко по-добре нуждата ми от подобна игра
  • Не съм сигурен дали ще я играя толкова често след месец
  • Както съм казвал и друг път – наближава Есен, ще ми трябват пари и място

[divider]

За повече информация, можете да посетите сайта на производителите.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://foxtrotgames.com/“ target=“blank“ ]Foxtrot Games[/button]