- Blood on the Clocktower – Събитие в социалните игри - март 27, 2023
- Страната на чудесата – Българският Dixit? - декември 14, 2022
- Tabannusi: Builders of Ur – За феновете на екселски таблици - януари 24, 2022
2016 година беше годината на Renegade Games. Купчината игри, които избълваха (и продължават и 2017), макар и със съмнително високи цени, са с отлични и доказани качества. World’s Fair е поредната игра от линията им със семейни игри с лесни правила, но с оригинални и динамични механики.
Вероятно сте чували за играта, тъй като тя доста нашумя есента, особено поради твърде достъпния подход на механиките и привлекателната тема.
Както сте забелязали от заглавието, темата е световното изложение за развитие и изобретения през 1893. Да, играта е доста абстрактна, но темата ще ви се внуши от всеки един компонент. Като започнем от прекрасния свеж и шарен арт, до „флейвър” текстовете на всяка една карта.
Таблото в средата е модулно, но значението на подредбата, ако не е съвсем без значение, то поне е почти незначително. Въпреки това сетъпа на играта и прибирането отнемат минута. Самата играта трае около 40 минути и въпреки, че не се вписва като филър, мисля че е чудесен избор за хората, които играят игри с тежест на Ticket to Ride и подобни.
В основата си, World’s Fair е игра за събиране на комплекти и донякъде за контрол на територии. Върху таблото има няколко различни зони с различни цветове, а под всяка зона се слагат карти. Самите карти са в пет цвята, но има още два вида карти, които са малко по-различни. Едните дават директни точки, а другите дават умения, които трябва да се ползват на следващия ход щом бъдат взети. Уменията са само 4 на вид, а и като цяло са елементарни.
По време на хода си играчът слага едно от своите кубчета върху едно от полетата и взема всички карти под зоната. Картите са винаги видни за всички.
След определен брой ходове (ходовете се следят по едно готино гигантско виенско колело), настъпва фаза за отбелязване на точки.
Тук идва единствената малко по-особена част, която обаче би била по-трудна за схващане от опитните играчите, отколкото от новаците. Това се дължи на различния начин, по който играта работи със събирането на комплекти, което би объркало първоначално геймърите.
Картите, които се събират не носят абсолютно нищо. Вие искате да продавате тези карти по време на играта, за да събирате токъни. Колкото повече различни токъни имате, толкова повече точки ще събирате. Как обаче продавате карти? За целта трябва да имате повече кубчета в зона, чийто цвят е същия като цвета на картите, които продавате. Да го повторя? За целта трябва… абе просто прочетете предното изречение, мързеливци такива!
С други думи, влиянието на зоните е от изключителна важност… но не искате да прекалявате, защото желаете да влияете върху повече зони. Все пак няма смисъл да продавате само от един цвят.
В играта има и „билети”, които дават веднага точки при всяко отбелязване, но след това тези карти се изхвърлят. Ако някой има мнозинство сред тях, печели допълнителни точки.
След три такива точкувания (три завъртания по виенското колело) играта приключва и се смятат медали (събирани от мнозинство в зоните), токъни (събирани от продаване карти) и допълнителни точки по време на самата игра (събирани от билети).
Заключение
World’s Fair 1893 е изпипана семейна игра. Тя е толкова изчистена, че само след два три хода всичко ще върви гладко и динамично. Компонентите не са много, но са са отлични, а артът е разкошен.
Геймплеят е доста праволинеен и въпреки че няма много различни начини на победа, всяка игра ще се усеща малко по-различна от предната, защото всичко се свежда до това какви карти ще се появявят и това кой колко точно иска да пречи на другите.
И като заговорих за това, запознатите с механиката „контрол на територия” знаят, че обикновено това води до агресивен и „на ти!” тип геймплей, но тук съвсем не е така. Да, можете да пречите на другите тук и там, но в повечето случаи винаги ще има какво да направите, а и на много места ви стига второ място. Прецакването в играта е на ниско ниво, а и е сравнително простимо. Важно е единствено да знаете, че трябва да сте пръснати колкото се може повече из таблото, но това изцяло зависи от вас.
За опитните, затвърдили опитностите си, геймъри може би ще им отнеме една игра, докато напълно осъзнаят какво правят, защото може и да подценят уникалността в минималистичните механики на World’s Fair. Ако обаче й отдадат нужната любов ще осъзнаят, че това е игра колкото за семейните и “кежуъл” играчи, така и за самите тях.
ПЛЮСОВЕ:
- Лесни правила
- Свежи илюстрации
- Бързи ходове
- Интуитивни механики (след като свикнете с тях)
- Подходяща както за геймъри, така и за новаци
- Може и да научите това-онова от „флейвъра“
МИНУСИ:
- Всяка игра е малко по-различна от предната, но много бързо ще започнете да усещате повтаряемост
Източник на снимките: Boardgamegeek.com