Архив за етитет: Топ игри на Георги (BigBoxSharki)

Mystic Vale – Следващо поколение deckbuilder

Добре де, заглавието може и да е малко пресилено, но в Mystic Vale има наистина оригинална механика. За това обаче след малко, за да има някаква логика в това ревю.

За разлика от много хора на сайта аз рядко пиша за игри, които са излезли наскоро, защото рядко се хвърлям на новите игри без да съм чул нещо за тях и да съм ги пробвал по възможност. По стечение на обстоятелствата обаче имах шанс да изиграя няколко пъти Mystic Vale, която излезе тази година на Gen Con. Дизайнер на играта е John D. Clair и е публикувана от Alderac Entertainment Group, по-известни като AEG. 

Компоненти

  • 80 стартови карти
  • 96 карти с ъпгрейди(advancements)
  • 18 карти с плодородна почва
  • 36 Vale карти
  • 4 мана токени
  • 14 токена за точки(със стойност 1 и 5)
  • книжка с правила
  • протектори за картите

Както обича да казва един приятел „Най-якото на тая игра е, че си идва с протектори“, защото както знаем, игра с карти задължително води със себе си инвестиция за протектори. Е, тук няма да ви се наложи. Защо картите идват с протектори? Не, не е защото от AEG са много готини, а защото… ще разберете в следващата секция.
За самите компоненти мога да кажа, че са с чудесно качество. Картите, дори и без протекторите, не са прекалено тънки, пластмасовите карти също са добре направени. Рисунките по картите са красиви и си пасват отлично с темата.

В Мистичната Долина…

В Mystic Vales вие сте друиди, които трябва да прочистят земята от мръсотиите, които са я затлачили. От сега трябва да кажа, че темата е малко позашита. В този смисъл, че между механиките и темата няма никаква връзка почти. Визуално темата се връзва с картите, но до там. Което е малко тъжно, защото темата ми допада… но от друга страна може би не би се получила толкова добре, ако се бяха опитали да вържат всичко тематично. 

Какво представлява Mystic Vale? Това е deckbuilder с няколко интересни хрумвания, които го отличават от другите игри в жанра.
На първо място, причината да си позволя да я нарека „следващо поколение“, е възможността освен собственото тесте да си правите и самите карти. Как? Ами много просто (това е причината картите да идват с протектори) – картите, които си купувате са прозрачни и пластмасови. На тях има място за три картинки – една най-горе, една в средата и една най-долу. В стартовото ви тесте всички карти имат протектори, в които да пъхате картите, които си купувате, като ги напасвате така, че картинките им да не се покриват една друга. По този начин вие си „билдвате“ уменията на картите.

Другото много важно нещо, което произтича от тази механика е, че за разлика от в други игри от жанра, тук тестето ви практически не увеличава своя размер, а винаги си остава едно и също. Това премахва доста досадния момент на „изтъняване“ на тестето, който почти задължително присъства в deckbuilder-те. 

Третата механика, която всъщност не е хич уникална, е „пушурлък“(push your luck). Преди да можете да си купите карти, вие трябва да знаете с какъв ресурс разполагате за тях. Това разбирате, като започнете да обръщате карти от тестето си. Върху картите ви, с времето ще се натрупат добро количество иконки, но в момента ви интересуват само две – за мана и за „поквара“. Всяка карта с мана, която обърнете ви добавя толкова мана, за този ход, колкото символа… мана има на нея. Когато обърнете три символа „поквара“ обаче трябва добре да помислите дали искате да продължите, защото, ако обърнете четвърти, то губите всички карти, които сте обърнали до сега. Това звучи като доста опряна на късмет част от играта, но всъщност вие доста лесно можете да си броите картите и да знаете какъв е шанса да уцелите някое от неприятните червени кръгчета.

Освен картите, които си правите за тестето си има и втори вид карти – Vales, които не се купуват с мана, а с другите символи, които ще ви дават някои от картите, които си купувате с мана. И които ви позволяват да кажете три пъти които в едно изречение…които.  Vales обикновено са карти, които изкривяват правилата и ви позволяват да си купувате повече карти, дават ви допълнително мана, неутрализират символи „поквара“, конвертират едни символи в други или просто ви дават точки накрая на играта. Vales картите са съществена част от играта и ако решите да ги игнорирате ще загубите.

 

Точки, точки! Всичко е за точките!

Mystic Vale се играе за точки, като броят им за победа зависи от броя играчи. Има три начини да си набавяте точки. На всеки ход от картите, които сте си направили (за тези получавате токъни всеки път), накрая на играта от картите, които сте си направили (за тези не получавате токъни) и от Vales карти. Когато предопределеният брой токъни с точки се изчерпи, то започва края на играта, който се изразява в това, че рунда се довършва и се смята крайният брой точки, който имате като токъни и точки от карти. Един вид – токъните за точки са „времето“, което имате до края на играта и в зависимост от това колко бързо ги събирате, толкова бързо ще приключи играта.

Може би тук е мястото да кажа и за стратегиите на игра, тъй като те са пряко свързани с точките. Ами доста са всъщност. Можете да си направите няколко „дебели“ карти, които ви дават много мана и да гледате да си въртите по-бързо тестето, за да ви идват по-бързо. Може да имате много карти с мана, които обаче всеки ход да ви дават мана, макар и в по-малки количества. Може да заложите на карти, които на всеки няколко хода да ви дават точки по време на играта или на такива, които дават накрая, и така нататък. Каквото и да избере обаче ще трябва някак си в стратегията си да вплетете Vales картите, защото няма да стане без тях, повярвайте ми.

Не всичко е птички и цветя

Първо искам да кажа, че на мен Mystic Vale ми хареса много. По принцип харесвам игри с карти, а CCG-та и deckbuilder-и са ми сред любимите. Обаче, за да е ревю, като ревю, не мога да не кажа и няколкото негативни страни на играта. 

Първият, и най-голям проблем, й е липсата на интеракция между играчите. Няма… никаква! Ама никаква, нито грам, нула, нищо. Да вземете на някого картата, която иска не го броим. Липсата на взаимодействие малко убива играта и въпреки че тя върви сравнително бързо, особено в началото, след като си изтеглите картите за следващия ви ход, то няма много какво да правите освен да гледате другите. А към края…това ни води към втория голям минус на играта за мен, а имено…

…играта става бавна след средата. МНОГО бавна. Представете си четирима души, които са построили тестетата си и вадят по 10-15 карти. Всичко, което сте строили досега си щраква на мястото. От което следва, че и трябва да разгледат всичко, което се случва по картите и да решат какво да си купят. Което изобщо не е лесно, камо ли бързо, когато могат да си позволят всичко. О, да, ще има такива моменти, ако сте играли правилно. На мен лично ми се е случвало при пълно комбо от картите ми да вадя по 15-16 мана, което е много в тази игра.

Тук искам да вметна и нещо, което може би не стана много ясно и което за някои хора е плюс, за други минус, а за трети (като мен) им е все тая, стига играта да е добра. Mystic Vale e семейна игра. Да, така е, не ме гледайте по този начин. Играта е проста, обяснява се бързо, правилата са интуитивни и буквално след едно изиграване вече ще сте наясно какво трябва да направите следващия път и какво сте сгрешили предния.

Какво? И заключение ли ви трябва? Мързела на някои хора просто… добре, добре!

Заключение

Mystic Vale е deckbuilder, в който не само си правите тесте, но и самите карти за това тесте, като по прост, но оригинален начин си комбинирате картите в една, с до три умения. Тази механика ви позволява не само всеки път да играете с различни карти, но и запазва тестето ви с един и същи размер през цялата игра, което елеминира някои досадни характеристики на deckbuilder-ите. 

Другата изненада е, че въпреки очакванията на много хора, Mystic Vale всъщност се оказа приятна семейна игра, а не тежък геймърски deckbuilder. 

Играта за жалост си има и някои проблеми, като липсата на интеракция между играчите и способността си да става доста бавна към края, особено с четирима играчи. 

Въпреки това обаче смея да твърдя, че тази игра е един от хитовете на годината и се надявам скоро да се сдобия с нейно копие, за да мога да й се радвам всеки път, когато поискам.

О, о! Вече има дори и експанжън за играта, който има за цел, ако са ви поомръзнали картите, да внесе малко разнообразие, с нови карти.

[divider]

Източник на снимките: Boardgamegeek.com 

The Warlock of Firetop Mountain – Някои неща не остаряват

Докато се чудех с какво да ви засиля този път, дали с някоя Print n Play, която никога не сте чували или с някой вариант на настолна игра в електронен вид се присетих за Sorcery! на Стив Джаксън(не този, другият) и си викам „А, ми то наскоро конвертираха и The Warlock of Firetop Mountain“ и реших да ви покажа какво са направили Tin Man Games с тази, явно безсмъртна, книга-игра.

За разлика от Sorcery! този път всичко се развива единствено в Планината, като вашата цел е да достигнете върхът, където се подвизава могъщият магьосник и господар на Планината. В зависимост кой герой си изберете в началото, то ще имате различна цел, но тя винаги ще включва Магьосника.

Имало едно време, един Магьосник…

И тук историята върви по същият оригинален и чаровен начин, както в Sorcery!, а именно винаги ви се дава едно парче хартия, на което има текст и избор, като след като направите изборът си, нов текст се появява. Много ми хареса, като идея и се радвам, че го ползват и за Firetop Mountain. Другото, което са запазили като идея е героят ви да си има фигурка, подобна на тези от настолните игри с тъмници(DnD и компания, трябва ли да уточнявам въобще). Разликата от Sorcery! e че тази е доста по-детайлна. Това всъщност важи за всичко заобикалящо ви. Тъй като сега действието се развива само в Планината, много е наблегнато на детайлите и всичко изглежда много добре. 

Освен на външен вид обаче дигиталният порт създава и едно усещане, което го нямаше в Sorcery!, а именно усещане не толкова, че четете книга, а че играете „dungeon crawl“.

В началото на играта вие ще имате избор между няколко герои, които освен различни показатели и умения имат и различни истории, които ще имат голямо значение за нещата, които ви се случват в Планината. Например може да разпознаете известен авантюрист(като вас) и по този начин да изтръгнете важна информация от него или дори да намерите ваши фенове сред иначе доста агресивно настроените гоблини. Или може да цапардосате стареца по главата и да набучите гоблина на копието си…всичко, буквално зависи от това кой сте. Героят, който ще си изберете определя и целта, която имате. Това разнообразие идващо от героите, заедно с факта, че дори и изглеждаща като настолна игра, това е книга-игра, то вие ще имате доста за преиграване и изпробване.  

Мечове и квадратчета

Сред книгите-игри има не една и две серии и The Warlock of Firetop Mountain е горд представител на Fighting Fantasy следователно вие доста ще се маризите с други типове, които с навлизането ви в Планината доста бързо ще станат много по-различни от тъпи гоблини и орки. Когато започнах играта/книгата се чудех дали ще използват същата „powerbluff“ система, както в Sorcery!, но всъщност те бяха измислили нова и то доста интересна бойна система.

Tin Man Games я наричат „GridBluff“, но реално това е програмиране на действия, които след това се случват едновременно. Това прави битките много динамични, но в същото време тактически и ще ви се наложи да помислите преди да действате. Тази система позволява и голямо разнообразие от противници. Вие ще срещате всякакви щуротии – от каменни ръце, които могат да се протягат през няколко полета и гигантски статутии, които могат да се бутат една друга и да ви приклещват до огромни чудовища, които ще удрят цели редове и колони, където ако се намирате бързо, бързо ще се сбогувате с живота си.

Заключение

Ако сте стигнали до тук, то вероятно вече сваляте играта. Смисъл Fighting Fantasy, Стив Джаксън, Иън Ливингстоун, книга-игра, Tin Man Games…трудно, ако сте фенове на жанра може да искате повече. Но дори и да не сте(все още) фенове и сте се чудили някога дали е за вас това, то Планината е и добър начин да пробвате. Дигиталния порт запазва всичко характерно за книгата и в същото време е подсилена от модерни технологии, което добавя към изживяването. Играта има какво да предложи и на стари авантюристи търсили съдбата си в Планината, тъй като добавя нови герои, противници и зони, които да се изследвате. Няма причина да не я пробвате, ако това е вашият мармалад! 

[divider]

[button color=“green“ size=“small“ link=“http://fightingfantasyapps.com/books/the-warlock-of-firetop-mountain/“ target=“blank“ ]Официален сайт[/button][button color=“green“ size=“small“ link=“http://store.steampowered.com/app/324740″ target=“blank“ ]Steam[/button][button color=“green“ size=“small“ link=“https://www.humblebundle.com/store/the-warlock-of-firetop-mountain“ target=“blank“ ]Humble Store[/button][button color=“green“ size=“small“ link=“http://tinmangames.com.au/blog/“ target=“blank“ ]Tin Man Games[/button]

Millennium Blades – Игра, която симулира игра

Едва ли е тайна за някого колко много харесвам CCG-та. За това и когато чух, че има игра, която симулира CCG бях заинтересован, но бях и малко объркан. Тъй като нямах веднага възможността да я пробвам, с времето играта се позагуби от радара ми и забравих за нея. Наскоро обаче, съвсем случайно, ми изникна възможността да я играя и веднага интереса ми беше разпален наново. Дали Milenium Blades попари първоначалното ми вълнение или напротив, разберете като продължите да четете.

В Milenium Blades вие сте група приятели, които събират карти и ходят по турнири, където с тестетата, които са си направили се състезават един срещу друг. Това са и двете фази на играта, които се редуват – Турнир и купуване на буустъри/правене на тесте. Но преди да се стреснете, тестетата тук са съвсем малки – от по 10-на карти, а буустърите са по една карта. Все пак искате да завършите играта днес, нали? На турнир освен тестето си от чудовища вие може да вземете и един deckbox и два аксесоара, като и трите имат най-различни ефекти и могат допълнително да допринесат за синергията на тестето ви. В началото на играта всеки си избира цвят и получава стартър дек от съответния цвят, също стартова сума пари и един двулицев борд. Едната страна е за турнира, а другата за драфта (то си е практически точно това).

По време на турнира, редувайки се, всички играят по една карта върху страната за турнир. Като картата винаги се играe най-отляво, освен ако тя не ви казва друго. В зависимост от това какво тесте играете, то ще взимате точки например когато карти влязат в игра, когато се обърнат с гърба или накрая на турнира, когато се събират точки. Въпреки, че играта е доста опростена, то картите имат доста ефекти, също така различните цветове и сетовете също могат да играят роля в механиките. Да, има и няколко сета разбира се, какво CCG би било иначе?! Както казах, всички играят заедно на турнира, но всъщност има доста начини да се бъркате на противниците си и да им разваляте стратегията, като им обръщате картите например. Можете да влизате и в дуели 1 в 1 и тогава се гледа силата на най-дясната ви карта, плюс ефекти, които влияят на сблъсъка, както и се тегли най-горната карта от буустър дека и нейната сила се прибавя към картата ви. Когато всички са изиграли по шест карти на таблата пред себе си турнира приключва и се смятат точки.

След края на турнира е време за харчене на пари и купуване на нови карти. Тук искам да кажа, че парите в Milenium Blades са цели пачки, а не единични банкноти. Тоест една пачка от банкноти по 1 ви се брои за 1. Мисля че това е страхотна шега с това колко са скъпи физическите CCG-та. Купуването на буустъри става едновременно, от общия пазар всеки купува и веднага слага нов на мястото на купения. Като на гърба на буустъра се вижда колко шанс има определен цвят или тип карта да ви се падне. Пазара продължава на две серии по 7 минути, като през това време можете да пускате и карти за продаване от вашите. Когато времето изтече трябва да сте готови с купуването и промените по тестето си и е време отново за турнир. След третия турнир се смята общия брой точки и се определя победителят.

Milenium Blades е една страхотна идея, която е реализирана много добре и аз бих казал, че всичко в нея е отлично! Играта е лека и бърза, за това което е, в същото време има добра доза стратегия и мислене. Картите и бордовете са високо качество. Илюстрациите са чудесни и с доза чувство за хумор. Също така ефектите на картите са достатъчно разнообразни, че да можете да играете всеки цвят поне по два начина.  Milenium Blades не просто симулира друга игра, тя симулира известна част от детството на някои от нас. Играта е това, което може да извадите, когато се съберете да играете с приятелите си, които не са чак толкова запалени по CCG игри, колкото вас. А след една-две игри туко-виж ви попитали как е най-добре да започнат и те любимото ви CCG.

Източник на изображенията: BoardGameGeek.com

[divider]

[button color=“green“ size=“small“ link=“http://boardgames-bg.com/millennium-blades-nastolna-igra-ccg-simulator.html“ target=“blank“ ]Играта в Boardgames.bg[/button]

[button color=“green“ size=“small“ link=“https://boardgamegeek.com/boardgame/151347/millennium-blades“ target=“blank“ ]Играта в BoardGameGeek[/button]

Magic: Duels – Безплатна мана за всички

Ако сред вас има такива, които следят какво пиша из интернет пространството, то може би те са забелязали жарта(макар и позагаснала), с която говоря за Magic: The Gathering. Дори ако се разровите дълбоко из този сайт, вие ще откриете, че първите статии, които написах за него са точно за това как се играе Magic: The Gathering.

И макар да не вярвам да има такива, то добрата практика ме кара да обясня какво представлява MTG, за тези от вас, които не знаят. Това е игра с карти, която се смята за една от първите, да не кажа и първата CCG игра. Дело е на дизайнера Ричард Гарфийлд и Wizards of the Coast(които тогава между другото са се помещавали в едно мазе хе-хе) през далечната 1993 година. В играта вие и вашият съперник сте магьосници, които ще играете карти от ръцете си, призовавайки по този начин ужасни чудовища и отприщващи смъртоносни стихии. Победител в играта е този, които успее да намали точките живот на противника си до нула.

Да се върнем обаче на Wizards за малко. След огромният си успех на хартия, компанията решава да пробва късмета си и на пазара на видео игри, където до 2009 имат спорен успех. Успехът им идва с излизането на първият Duels of the Planeswalkers. Играта е толкова успешна, че Крайбрежните магьосници пускат нов DoP всяка година, използвайки го да представят новите си карти и механики на предпочитащите видео игрите. До тази година обаче, Wizards of the Coast никога не са пускали безплатна игра на пазара. Докато не дойде Magic: Duels. Дуели е нещо като…Hearthstone за Magic, макар че това е много неточно сравнение, тъй като двете игри са много различни като геймплей. За целите на по-лесното разбиране обаче това сравнение мисля, че ще свърши работа.

Под Hearthstone за Magic имам предвид най-вече като възможности, които предлага играта и като бизнес модел също. О, да, в играта можете да си купите карти с истински пари…ама то можете и в реалния живот, така че стига мрънкахте. Този, който има повече пари, винаги ще има повече карти, фигурки, марки, стари монети или там каквото колекционирате. Да се върнем на Duels обаче и да видим по-подробно какво предлага…и какво му липсва. 

С пускането си в играта вие ще намерите карти от новия Battle of Zendikar комплект, което си е доста готино според мен. Практически за без пари можете да видите доста нови карти, че дори и да пробвате някои от тях. Ако искате повече карти, разбира се ще трябва да си купите повече буустъри, което освен с реални пари можете да направите и с такива, които сте си изкарали в играта, чрез дуели. С други думи теоретически би трябвало да можете с доста труд да си сглобите свястно тесте. То щото като хвърлите десетки левове за буустъри има гаранция за нещо,  де…както и да е.

Друга прилика с творението на Blizzard са всекидневните куестове, които трябва обаче да бъдат изпълнявани с двуцветни тестета. Това, което Дуели предлага и до сега не съм виждал в други подобни игри са Общите куестове. Това са седмични куестове, в които всички, които играят играта могат да вземат участие, като просто допринесат за изпълняването им. Условията обикновено са „Играйте 100000 Instant карти“ или нещо подобно. Ако вземете участие, без значение с колко, в такъв куест, то когато той приключи вие ще получите наградата. Това е чудесно хрумване, защото не просто изпълнявате нещо, което ще ви даде награда и за това не се налага да имате специално тесте или да играете специален вид дуел, а и защото е много добър начин да се помогне на нови играчи. 

И понеже сме тръгнали с добро, да продължим. Нещото с което MD изпъква пък пред предшествениците си е разнообразието от режими на игра – самостоятелна кампания, срещу ИИ с няколко нива на трудност. Срещу хора онлайн, като тук влиза и звездата на отбора The Two Headed Giant. Това е режим на игра, в който двама души работят заедно срещу други двама. Изключително забавен начин за игра на Magic. Единствено се получава малко нечестно, когато няма играч за един от двата отбора и ви насади с ИИ на ваша страна… А, можете да играете дори, когато нямате интернет, само че тогава няма да ви запомня прогреса и изкараните пари. За случаите, когато много ви сърби крастата и нямате връзка със света…с интернета исках да кажа – върши работа.

Освен добри нови неща обаче Дуели е наследила и хубави страни на предшествениците си, като чудесните, детайлни туториали, които ще ви обяснят всеки един аспект на играта. Изключително важно нещо, което трябва да присъства, тъй като каквото и да си говорим Magic е доста сложна игра и е хубаво да има кой да ви обясни какво и защо се случва. Но освен да играете, играта ще ви научи и как да си правите тесте. Абе с две думи, трудно може да намерите по-добър начин да започнете да се занимавате с Magic, ако до сега не сте.

За жалост Magic: Duels не е единствено наследил добрите черти на предшествениците си, той е наследил и някои лоши. Например все още изглежда ужасно… имам предвид, най-вече масата, на която се играе. Та тя изглежда като направена от… стомана???(тъй де, играта е дело на Stainless Steel Studios, вярно, ама все пак). Определено не ми помага да си представя, че съм магьосник, който призовава огнени кълбета и огромни чудовища. Помага ми да видя как си цъкам някакви карти с яки рисунки на една маса. Разбирам, че Wizards не искат да променят нещо което работи и с което са свикнали хората, но почти не останаха дигитални CCG игри, които да изглеждат толкова скучно.

Друг минус на играта е скоростта й. Dues, като всеки предишен Planeswalkers, е бавна. Това е резултат най-вече от анимациите по време на бой, което се комбинира и с факта, че Magic е бавна игра по принцип. Тук някои ще кажат „Еее, то няма как, Magic си е Magic, с всичките неща, за които трябва да мислиш, няма как.“ Не съм съгласен. Вижте HEX, тя много прилича на Magic, дори до скоро се съдиха заради това. HEX обаче е доста по-бърза игра. Wizards може отдавна да са на пазара, но явно има и какво още да научат.

Стига толкова мрънкане обаче. Нека да обобщя с няколко думи…че то стана едно дълго…

Magic: Duels е смела стъпка в среда, в която Wizards до сега не са стъпвали – безплатните игри. И докато играта определено има какво да предложи, като Дневни куестове и самостоятелни кампании разказващи историите на някои от най-известните Planeswalker-и, то тя продължава да страда от същите проблеми, от които страдат и предшествениците й. А именно скучният й външен вид и бавен геймплей. 

Обаче! ОООбаче! Magic Duels със сигурност е най-добрият начин да започнете да се занимавате с Magic: The Gathering или пък само да я пробвате от любопитство.

[divider]

[button color=“green“ size=“small“ link=“http://store.steampowered.com/app/316010/“ target=“blank“ ]Steam[/button][button color=“green“ size=“small“ link=“http://magic.wizards.com/en/content/magic-duels“ target=“blank“ ]Официален сайт[/button]

Vikings – игра с поставяне на острови

Знаете ли как обикновено човек като мен попада на игра, за която после ще твърди със сигурност, че много му харесва? Ами случайно. Точно така стана и с Vikings и за да не я пропуснете вие случайно, реших да ви кажа какво представлява и с какво ме впечатли.

Във Викинги вие ще имате за цел да създадете свое островно владение и да го защитавате от други нападащи ви викинги. Играта е дело на дизайнера Michael Kiesling, разпространявана е от Z-Man и излиза през 2007 година. Може да се играе от 2 до 4 души и продължава около час. Едно уточнение преди да продължа – тази игра няма нищо общо със сериала Vikings, освен може би… ами… викингите. О, и още едно уточнение, за малко да забравя. В следващите редове ще прочетете какво представлява основната игра. Освен нея има и вариант „за напреднали“, който няма да разглеждам тук.

Компоненти

  • Игрална дъска
  • Маркер за първия играч(много готин викингски дракар)
  • 8 маркера за играчите
  • 4 „родни земи“
  • Монети
  • Платнена тобричка
  • 78 викпъли в шест различни цвята(това са викингски мийпъли!)
  • 76 плочки
  • Правила

Компонентите са с добро качество и от към тях нямам оплаквания. Дебел картон, мийпъли с рогати шлемове, хубави рисунки, не много грабващи окото, по-скоро изчистени, но тематични.

 

 

Как звучи, а какво е всъщност…

Добре де, в описанието в началото може би го направих да изглежда малко по-интересно отколкото е. Викинги определено е най-вече евро игра и в нея няма никакви реални битки или грабежи. Всеки от вас ще трябва да събира точки, като поставя плочки и викпъли на тях (Какво? Звучи ви познато? Не, няма как да е така.). Просто нали? Е да, ама не е, и то въобще!

В средата на масата има едно голямо колело, което се върти и на него има написани цени. На колелото има едно поле, което има 0 като цена и ако вземете плочката, която не струва нищо, то колелото се завърта до следващото заето поле. Около колелото има 12 места – за един викпъл и за една плочка с част от остров или кораб. Ако искате да вземете викпъл и остров/кораб, трябва да платите цената им. Викинга винаги върви в комплект с плочката си. След като го вземете го поставяте близо до „родната си земя“, като следвате няколко прости правила. След като поставите острова поставяте и викинга на него. Ще има случаи, когато това няма да е възможно и в този случай ще трябва да си набавите специален вид викинги, които по-късно ще могат да превозят останалите без домове викинги. Освен лодкарите останалите викпъли биват – войни, които ви пазят от чужди кораби; благородници, които ви носят точки; скаути, които също дават точки, но по малко по-различен начин; златари, които дават пари и рибари, които имат за цел да изхранят викингите ви. Рибарите са изключително важни, тъй като ако нямате достатъчно храна, ще загубите точки накрая.

Плочките от своя страна биват начало, среда, край на остров и кораб. Корабът е единствената плочка, която може да ви навреди, няма как обаче да не вземете кораби. Разбира се, ако имате войни, които да ви пазят от тях, корабите дори са плюс, защото носят пари или точки и то всеки рунд. Това което става, ако нямате кой да ви пази е, че корабите блокират плочките под себе си, като по този начин ви спират да печелите от тях. Тематично, ако трябва да го обвържем – крадат от вас, защото сте незащитени.

След като на няколко пъти споменах вече точките е може би моментът да кажа, че в играта има „малко“, „голямо“ и крайно точкуване. При малкото се взима само злато от златарите, а при голямото се смятат всички точки, които получавате от викингите си. При крайното се смята храната, кой има най-дълъг остров, най-много завършени острови и финалните точки.

Напред! Към парите и славата… или трябва да кажа – към парите и точките!

Vikings е игра с поставяне на плочки, в която вие ще правите острови и поставяте мийпъли на тях, които ще ви носят точки и пари. Звучи доста като Каркасон и доста прилича на него, но с малко по-различни правила. Въпреки това обаче играта има съвсем различно усещане, когато се играе. Първата разлика, която ще забележите е, че трябва доста повече да мислите тук. Най-вече за в бъдеще – ще ви трябват ли пари, кои плочки ще ви оставят, ако вземете тази, която сте си харесали, ще ви трябват ли войни, ако дойдат кораби можете ли да си позволите да нямате войни и така нататък и така нататък. Във Vikings ще ви се наложи също да ползвате всички начини за набавяне на точки. Няма да можете да спечелите, ако разчитате само на войните си или на благородниците си. Различните викинги са зависими едни от други, което е страхотно според мен и придава дълбочина на играта. Също така ще трябва да не забравяте да поглеждате какво правят и противниците ви, защото единственият начин да им пречите е като им вземете плочката, която са си харесали или мийпъла, който им трябва (ако някой има 3 кораба на границата си и няма с какво да се защитава, не му оставяйте войни). Като изключим това играта е напълно безконфликтна, дори корабите, които идват и ви „нападат“ са по-скоро на играта, а не на някой от противниците ви.

Това е и един от минусите на играта  – липсата на интеракция между играчите. Нея буквално я няма, освен ако не забършете това, което трябва на някой друг. Другият много голям недостатък е, че играта се намира изключително трудно у нас, а дори и да я намерите струва прекалено много за това, което е.

И третият, и най-малък според мен недостатък е тематиката. Искам да кажа, харесва ми, но не е много силна в играта, по-скоро е просто поставена. Спокойно можеше да е и нещо друго. Благородници, които строят замъци и пътища например… не, чакай…

Въпреки тези си недостатъци обаче Викинги е много интересна игра, със солидни механики и възможност за добър брой преигравания. Ако и вие като мен харесвате подобни игри, пробвайте я щом имате възможност, няма да сгрешите!

Spell Saga The Highlands – Безплатна игра за принтиране

 

Много се постарах да избягвам соло игрите, фентъзито и игрите с карти. И се справях добре, докато не попаднах на Spell Saga. Съжалявам… но не много. Spell Saga е настолна новела, както я описва дизайнера Todd Rogers. Играта е соло и в нея вие влизате в ролята на Последният Министрел, който обикаля света и търси причината за неговият край. Да, точно така, играта е постапокалиптича. А изведнъж се заинтересувахте така ли? Ами да видим за какво става въпрос тогава.

 

Компоненти

  • 99 карти
  • Маркери за Министрела и спътниците му(които ще трябва сами да си набавите)

 

Как ще протича приключението ви?

 В теглене на карти. Започвате играта сами в Рушащата се Кула, която се състои от три стаи. На всеки свой ход вие трябва да се преместите в различно от настоящето ви местоположение. Това е задължително. След като отидете на ново място, четете какво ви се случва там и изпълнявате. Сега идва ред на няколко интересни механики, които играта използва. Първата е, че по време на хода си теглите по една карта за всеки герой, който имате, НО трябва да изберете дали да я оставите като ресурс пред себе си, с лицето надолу или да я сложите в ръката си. Ако нямате ресурс, не можете да играете карти от ръката си…ха! Изненада. След като сте теглили карти…теглите отново, този път за да видите дали няма да ви се случи още нещо, освен това, което картата „място“ ви казва. Обаче то ще ви се случи, само ако съответното нещо бъде „признато“, а за да е признато трябва да имате толкова карти „истории“, колкото е неговта цена. Историите никога не струват нищо за да се играят от ръката ви и започвате игра с една. Всеки път като играете „история“…знаете ли какво става? Теглите карта, да. Тези карти ще са вашата „броня“ или живот.

По всяко време можете да използвате предмети, които имате или да платите и вкарате в игра, карти, които са „признати“, стига те да не са чудовища. Ако чудовища са „признати“, то нямате избор и трябва да се биете с тях. Единственият ви избор е кога точно по време на хода си да го направите.

Карти, карти, толкова много Карти

Като всеки уважаващ себе си Министрел и вие ще изпълнявате песни. Песните са може би най-силните карти в играта и нямат цена, но могат да бъдат играни, само ако условията написани на тях са изпълнени. Друг вид карти са Предметите, също много важни, тъй като те ще са основния ви начин да се справяте се чудовищата, които ще срещнете. Предметите могат да бъдат използвани, когато си решите, но само по веднъж на ход. Най-интересният вид карти обаче са вероятно „Хората“, които могат да бъдат прекрепяни към „места“ и когато отидете там ще ги срещате. Хората обикновено се превръщат в Предмети, когато ги срещнете. Но освен случайни хора, населяващи вашия постапокалиптичен свят, вие ще срещате и други Герои, които ще ви последват във вашето приключение. Всеки от тях има собствено количество ресурси, което може да има, предмети, които може да носи и знаете ли какво още…за всеки от тях ще теглите карти.

Заключение

Когато за първи път видях Spell Sagа, тя много ми напомни на предишната Print and play, за която ви разказах, а именно The Land of Enin. Само че с някои подобрения. Като например не ви се налага да „фармите“ или да се шматкате безцелно. Вярно това е постигнато с малко бавното развитие на играта, но за всяка добра история трябва време за да достигне кулминацията си. Също така картите изглеждат по-добре, илюстрациите им са хубави и разнообразни. Същото важи и за механиките на играта, които са по-изчистени и добре работещи от тези в Enin. 

Няколко неща, макар и дребни обаче не ми допаднаха. Първо живота ви се казва броня…това няма никакъв смисъл, та вие дори сте Министрел, едва ли носите броня. Второто е това, че повечето „Хора“, които срещате се казват „Folk with някаква си hat“. Сега, разбирам, че това се връзва с тематиката, вие сте в постапокалиптичен свят, не познавате хората и така нататък, но имената им не им дават достатъчно характер, все едно те са част от шапките си, а не обратното… И може би единственото ми сериозно недоволство са неясните правила. В играта има много карти, които „изкривяват“ правилата, но никъде няма пояснения за повечето частни случаи, които възникват заради тях.

Като изключим това играта е приятна и интересна и въпреки, че не съм ползвал сигурно е възможно да се пригоди и за двама души поне. Също така Highlands е само първото тесте за нея и до колкото разбрах е излязло и второ The Forest, а скоро се очаква и третото The Caves. Така че, ако играта ви допада, то определено ще има съдържание, което да поддържа интереса ви.

Линкове:

BoardGameGeek

Официален сайт

Карти за принтиране

Кратко How to за правене на Print n Play

Още Print n Play игри

Armello – дигитална настолна игра (Early Access)

На 22-ри Януари в Steam се появи ново допълнение към изключително популярния напоследък „Early Access“, който ви позволява да играете игри докато те все още са в процес на разработка и по този начин хем вие да пробвате нещо ново, хем да допринесете за развитието на играта. Сега, аз рядко прибягвам до „Early Access“ и обикновено го използвам само, за да си набелязвам неща, които да следя, но в случая играта, за която ще ви разкажа толкова ме заинтересува, че не се сдържах. Armello изглеждаше като перфектната комбинация между класическа настолна игра и модерни технологии.

От Плъха до Мечката

Клановете решиха   

Времето дойде   

Трона да бъде взет

 Мисля, че от този цитат става ясно каква е целта ви – да вземете трона. И докато от горе цитираното изглежда, че всички са на едно мнение, то Armello е далеч от кооперативна игра, напротив тя е точно обратното. Първо нека кажем малко повече за Клановете.

След Големите Ужаси

идват Големи Герои

Четирите Клана са избрали своите Герои и те ще трябва да се преборят с опасностите, които им е приготвил света, но също така те ще трябва да се изправят и срещу всеки от останалите Кланове. Избраниците са

  • Дейн от Вълчия Клан – Вълците са рицарите в света на Armello – те са честни, справедливи, доблестни и единствената им цел е да предпазят цялостта на Клана. Ако за това трябва да убият Краля, то така да бъде.
  • Сана от Мечия Клан – Мечките са най-стария Клан в света на Армело, наследници на Друидите от Древността. Мечките дълги десетилетия са служили на Двора, но за тях винаги най-голямо значение е имало добруването на света на Армело и сега покварата обзела Краля застрашава този свят.
  • Меркурио от Клана на Плъховете – Плъховете са най-многобройния Клан и това е тяхната сила, те са навсякъде и нищо не им убягва, няма събитие в Кралството, на което няма плъх, няма беда покрай която не се навърта плъх. С огромното количество пари и информация, която имат Плъховете са тези, които управляват Кралството зад кулисите. 
  • Амбър от Заешкия Клан – Зайците бяха първите, които откриха богатствата скрити под Армело и ги взеха за себе си, превръщайки ги не само в красиви украшения, но и в могъщи оръжия, които им позволиха да застанат наравно с другите Кланове.

След като си изберете един от Героите е време да напуснете земите на Клана си и да се опитате да спасите Кралството. Но времето ви е ограничено! Покварата яде Краля отвътре и той бавно умира. Ако не сте осигурили на Клана си нужното влияние, когато той умре, то вие ще сте изпуснали шанса си. Освен да бъдете част от най-влиятелния клан имате и друга опция – да се промъкнете в Двореца, да преминете през охраната на Краля, да се изправите срещу Лъва с оръжие в ръка и да го победите… което дори и в състоянието, в което е той сега няма да е лесно. За това ще трябва да се подготвите преди това. Това може да стане, като изпълнявате различни куестове свързани с Клана ви, като побеждавате герои от други Кланове и като събирате съкровища и оръжия.

Сана вървеше през гората, слънцето вече се скриваше зад хоризонта. Тревога беше стегнала сърцето й, беше чула за случай на няколко изчезнали безследно Мечки в тази гора, но не бяха открити никакви улики, кой е извършителя… дали не бяха Плъховете, може би Зайците… изведнъж шум отдясно привлече вниманието на Мечката и тя се извъртя готова да се отбранява, срещу нея тичаше Амбър от Зайците, но имаше нещо нередно, в очите й имаше страх, а меча й беше прибран.

– Бягай! – извика Заека докато се стрелваше покрай Мечката, но Сана нямаше време да я последва, защото огромната Сянка вече се хвърляше върху нея…

Армело е разделена на две големи фази – Нощ и Ден. От това в коя фаза се намирате зависи какви карти можете да играете и някои други неща, като например появяването на Сенки, играенето на Декларации и резултата на заровете в битка.

Сенките, заедно с Кралската стража, са двете „неутрални страни“, като Сенките са врагове на всички, а Стражата няма да ви закача, освен ако вие не ги нападнете или не влезете в Двореца. Също така могат да бъдат насъскани срещу всички Герои с помощта на Декларации.  След хода на всички играчи играят Сенките и Стражата. Вторите имат навика често да ви застават на пътя и да ви пречат, като може да ви се наложи да ги нападнете в някакъв момент, но внимавайте, защото те са опасни противници.

Меркуцио само минаваше през малкия град, когато вниманието му беше привлечено от шум в една от пресечките. Плъха се промъкна натам. Надничайки внимателно иззад ъгъла с една ръка на дългия си кинжал, а с другата готов да хвърли нож, Меркуцио видя източника на шума – Дейн от Вълците и Амбър от Зайците бяха вкопчени в дуел. Вълка въртеше умело двуръчния си меч, но Заека, който беше много по-бърз избягваше всеки удар и светкавично контраатакуваше…

Битките в Armello стават чрез хвърляне на зарове, като системата е много подобна на тази на Вещера. Резултатът от заровете може да бъде щитове(защита) или мечове(атака), после двамата играчи сравняват резултатите си. Ако имате повече мечове от щитовете на противника си, то му правите поражение равно на разликата между мечовете и щитовете. В играта има много предмети, които ще накланят битките в различни посоки, като ви дават зарове в защита или атака. Също така, в началото може да горите карти от ръката си, за да наклоните битката в своя полза. Ако спечелите битката има няколко варианта. Първият е просто да изтласкате врагът си едно поле назад, в случай, че не успеете да го убиете. Ако го убиете, то тогава печелите едно Престиж, той губи едно и започва от началната си позиция. Ако когато Кралят умре вие имате най-много Престиж, то печелите играта.

Дигитална настолна игра

League of Geeks, за разлика от други са се възползвали на 100% от възможностите, които им дават съвременните дигитални устройства. Armello e изцяло 3D, всеки герой си има анимиран модел и атакуваща и защитаваща се анимация, както на полето, така и по време на бой. Полето за игра, картите и героите са разнообразни и отлично нарисувани. И докато това отдалечава играта от класическите настолни игри, то я превръща в нещо приятно за игране на компютър, като по този начин има по-голям шанс да привлече и хора, които по принцип не играят настолни игри.

 

Интеракция между играчите

Когато играта е състезателна и играчите играят едни срещу други е важно до колко те влизат във взаимоотношения едни с други, до колко могат да си пречат, простичко казано. В Armello това е застъпено сериозно, като има много начини да навредите на противниците си. Като започнем от очевидните неща, например да им вземете градовете или да ги прецакате с Декларация до неща като отровни ябълки, крадене на предмети, залагане на капани и засади в гората. Силната възможност за интеракция между играчите е причината убийството на друг герой да дава Престиж, защото играта много лесно може да се превърне от мирно изпълняване на куестове в лов на глави.

Заключение

Armello e отлична комбинация между класическа приключенска настолна игра и компютърна игра. В нея вие ще контролирате по един персонаж, който няма да е просто пионка, която се мести по дъската, а е напълно анимиран 3D модел, който ще крачи по полето, ще се бие и ще се защитава. Но в същото време вие ще имате определен брой действия, ще хвърляте зарове, ще теглите карти и ще ги играете срещу противниците си. 

Освен красива обстановка и изпипан геймплей Armello предлага и много възможности за преиграване, понеже има няколко начина да спечелите и полето всеки път е различно, тъй като се генерира преди началото на играта. Също така, всеки герой си има свой стил на игра. Например Дейн е майстор на битките, за разлика от Сана, която е е магьосник и залага повече на това да контролира полето и играчите. 

По мое мнение, Armello е връзката, която може да накара феновете, както на настолните игри, така и на компютърните да седнат и да поиграят нещо заедно. Играта, както винаги ще намерите на линковете по-долу. Нека вашият Клан спечели.

Линкове:

Официален сайт

Steam

Игра за принтиране: Chunky Fighters

Играли ли сте Dice Masters? А Quarriors? И двете са… dice building games? Нещо като игрите за изграждане на тесте, само че няма нужда да разбърквате преди всеки от ходовете си. Chunky Fighters много напомня на тях, но в същото време е доста различна и уникална. Защо ли? Ами сега ще ви кажа, но първо…

Компоненти

  • Зарове с частите на Квадратните бойци (толкова, колкото сте си направили)
  • Зар с оръжия
  • Зар с части от тялото
  • Зарове сила на ударите (по един за всеки цвят оръжие)

Заровете за Chunky Fighters са специални, така че няма да можете да използвате любимите си шест стенни зарове.

 

Подготовка за игра

Първото нещо, което трябва да направите е да построите своите бойци. Това става като вземете заровете с крака, тяло и глава на едни боец, плюс зарът с оръжието му и ги хвърлите. На всеки зар от тялото на вашия боец има число, което показва колко живот има тази част от тялото му. Зара с оръжие има три цвята – червен, жълт и бял. В червен цвят са най – силните оръжия, в жълт средните и в бял най – слабите. Можете веднъж да хвърлите наново един от заровете, ако не ви харесва резултата му.

След като всеки е изградил своите бойци е време за…

Б-б-б-б-бой!

Добре де, не се получи много добре шегата, но…толкова си мога. Както и да е!

Вече сте лице в лице с врага, всички останали могат само да гледат и да се наслаждават на невероятния дуел, който им предстои да видят. Време е да вземете Заровете в собствени ръце и да смажете врага!

По време на своя ход всеки играч може да извърши едно от следните действия:

  • Атака – играчът взима Зара с части от тялото и Зара за сила на удара, който съответства на цвета на оръжието му и ги хвърля. Първият зар показва коя част от тялото е атакувана, а вторият колко точки живот са й взети. Ако с атака премахнете последните точки живот на „тялото“ или „главата“, то боеца на противника ви е мъртъв. Ако свалите „краката“ му до нула, то той е само осакатен.
  • Прецизна атака – ако смятате, че сте късметлии или пък сте наистина добри със заровете (което е същото) може преди да хвърлите да кажете коя част от тялото ще уцелите. Ако успеете да хвърлите посочената от вас част, то атаката ви се брои за две и не може да бъде блокирана. Ако Прецизна атака уцели главата, то Боеца умира веднага, независимо на колко живот е.
  • Първа помощ – с това действие можете да възстановите едно живот на една част от своя Боец, като по този начин живота му може да надвиши началния брой точки живот, но не и максималното на зара.
  • Обезоръжаване – ако прецените, че противника ви има прекалено мощно оръжие и това може да се окаже сериозен проблем за вас, то може да се опитате да го избиете от ръката му. Хвърлете единствено Зара с частите на тялото и ако резултата ви е различен от „пропуск“, то вие успешно сте избили оръжието на противника си и той трябва наново да хвърля своя Зар с оръжия.
  • Смяна на оръжието – в случай, че не сте доволни от своето стартово оръжие можете два пъти да се опитате да хвърлите по-добро. След вторият си опит, независимо от резултата трябва да запазите каквото ви се е паднало до следващия си ход.

Боят продължава докато остане само един играч, който има живи един или повече бойци. Всеки боец, който остане с нула точки живот на „тялото“ или „главата“ си е мъртъв. Ако краката му паднат до нула живот, то те просто  излизат от игра и този боец става „Сакат“, като вече ще трябва да хвърля зар с едно ниво по-нисък от цвета на оръжието му. Например, ако оръжието му е жълто и е осакатен, то той вече ще хвърля бял зар, когато определя поражението, което нанася. Другата негативна страна на „сакатия“ боец е, че когато го атакуват всеки удар по краката му автоматично се пренасочва към тялото му.

Chunky Fighters има два варианта на игра, но боят и при двата протича по един и същи начин. Разликата, че в единия може да имате повече от един боец, а в другия само един.  Когато играете с повече от един Chunky Fighter единствено ще трябва да обявите кой противников боец атакувате.

 

 

Заключение

Невероятно забавна игра! Аз принципно не съм фен на Dice Masters и не съм играл Quarriors, но Chunky Fighters се оказа изключително забавна и приятна.

Играта ще ви предложи напрежение, масови мелета и изправящи ви на нокти дуели, в които нищо не е сигурно до последния момент. Също така самите Chunky Fighters са измислени с много фантазия и хумор, като много добра идея е това: колкото по-ранени са, толкова по – „зле“ изглеждат и картинките им. Вашите бойци ще бъдат с насинени очи, превързани ръце и крака, по-малко дрехи или части (какво, има роботи и зомбита, те могат да имат по-малко части). А когато ви омръзнат тези, които имате можете просто да си свалите някое от 11-те разширения, които съдържат пълен комплект зарове и четири нови Chunky Fighters. А всеки боец има и специално умение! Още една причина да си направите всички Chunky Fighters веднага! 

Така че избийте си от главата идеята да играете с обикновени зарове, запретнете ръкави и започвайте!

Но за да сме честни, ще трябва да кажа и какво не ми хареса. Всъщност това e само едно нещо.

 Играта е много голяма играчка докато си я направите. Пада невероятно изрязване, сгъване и лепене, особено, ако наистина решите да си направите повече от тях.

Но въпреки това ви я препоръчвам! Играта е бърза и много забавна. Вярвам, че ще допадне на много от вас.

Линкове:

[sociallocker]
BoardGameGeek

Правила

Разширения и други файлове за Chunky Warriors

Battlegrounds
[/sociallocker]
[divider]
Ако ви е харесала статията и като цяло нашия сайт, моля да ни подкрепите! А ние ще ви благодарим с подарък – игра!
[button color=“pink“ size=“small“ link=“http://bigboxgamers.com/donation/“ target=“blank“ ]Дарение за сайта[/button]

Света на Диска: Вещиците

Добре дошли в Ланкър, където троновете се отстъпват на незаконно родените, а вещиците се женят за крале. Но не се притеснявайте, защото Леля Ог и Баба Вихронрав са тук и всичко е под контрол. Почти…

Вещиците е настолна игра за 1 до 4 играчи на дизайнера Martin Wallace. Играта е публикувана и преведена от Паладиум и MBG Toys (Да, тук ще си говорим за изцяло българското издание на Вещиците).

Компоненти

  • Правила
  • Игрално поле
  • 4 пионки/шапки (вещерски шапки!)
  • 4 зара
  • 4 игрални плочки на обучаващи се вещици
  • 55 карти
  • 3 токена с умения на вещици
  • 80 най-различни маркера

 

 

Тук е може би мястото да кажа, че компонентите са с добро качество. Картите са добра изработка, токъните и маркерите, както и игралната дъска са от хубав твърд, дебел картон, а пионките/шапките на вещиците макар и пластмасови са хубаво направени. Също така не трябва да пропускам факта, че с българското издание идва хубава и удобна кутийка, в която да си държите картите.

Метли, магии и проблеми

Както вероятно ви е известно, историите и света на Тери Пратчет са силно вдъхновени от реални места, личности, истории и случки. Ланкър и Вещиците не са изключение. Мястото е вдъхновено от Северна Англия и множество други планински райони, а трите главни вещици (Маграт, леля Ог и Баба Вихронрав) са вдъхновени от идеите на модерния паганизъм.

Поради тази причина и в Диска вещиците не са зли магьосници, които превръщат хората в жаби, а такива, които решават проблемите им, използвайки знанията и уменията си. Това ще е и вашата роля в играта, като обучаващи се вещици. Да, точно така, вие няма да се нагърбите с тежките задължения на звездното трио, а ще влезете в ролята на някоя от четирите им ученички – Анаграма Ястребска, Тифани Сболки, Петулия Хрущялкова и Тюла Суматохова. Всяка със свое специално умение (Вярвам, всички сте съгласни, че да започваш първи в играта няма как да не е специално умение).

Но не си мислете, че понеже сте млади и неопитни вещици, ще се занимавате само с малки, ежедневни проблеми. О, не, не, това по никакъв начин няма да ви подготви за суровата действителност на вещерската професия и за това ръцете ви ще са заети с всичко – от болни прасета и овце до инвазията на крадливи елфи и борба със зли духове като Роилника и Хитреца.

Независимо от Проблема, пред който сте изправени, вие ще трябва да направите едно и също, за да го решите – да хвърлите определен сбор с помощта на четирите вещерски зара. Сбора за всеки вид Проблем е различен и е отбелязан на маркерите на Проблемите.

Както всички знаем, заровете могат да бъдат доста своенравни, а и Големите Проблеми изискват доста високи числа, за да бъдат разрешени. За това тук на помощ идват различни карти, които да се опитат да обърнат нещата във ваша полза. Картите, които ще могат да ви помогнат са няколко вида.

  • Карти, които ви добавят към сбора(като тук влизат и някои карти, които ви добавят само, ако се използват срещу определени Проблеми)
  • Карти, които ви дават възможност да хвърлите наново един от двата си чифта зарове
  • Главознание, което добавя едно към сбора на заровете ви, какъвто и да е Проблема
  • Магия, която добавя две, но за всяка магия взимате по едно пулче Кикот(какво правят те, ще обясним след малко).

Ако въпреки всички тези благинки не успеете да разрешите Проблема, с който сте се захванали (повярвайте ми, понякога и 7 е много голямо число, дори и да хвърляте четири зара), то вие трябва да отстъпите до едно съседно на този проблем, празно поле и взимате едно пулче Кикот. За жалост, понякога, ако не успеете да разрешите Голям Проблем има по-сериозни последствия.

Също така, ако смятате, че вашата вещерска чест не е голяма саможертва можете да избягате от проблема, с който сте се захванали и ако имате метла, можете дори да отлетите на където ви видят очите.

В началото на хода на всеки играч се поставя нов проблем и евентуално криза. Ако всички маркери за кризи свършат и се наложи да се постави нова, то всички вещици губят играта веднага. Криза става, когато на място където има проблем трябва да се сложи нов такъв.

Вещиците печелят, когато всички проблеми наредени в долният край на дъската са поставени в игра. Тогава всяка вещица си смята сбора от точките. Те са отбелязани на всеки маркер с проблем. Възможно е играта да се играе и кооперативно и така накрая всички вещици печелят, а не само една.

Пиене на чай, Кикот и Черната Алис

Вещиците по принцип не харесват магията и рядко я използват дори и да притежават голяма дарба за нея. Може би това е причината използването на магии да има отрицателен ефект (пулчетата Кикот). А може би защото някога е имало много могъща вещица, владееща магия, наречена Черната (защото имала черни нокти и зъби, заради многото шоколад, който ядяла) Алис, която в крайна сметка се е побъркала.

С други думи, правенето на магии е бавно, но сигурно ще ви побърка, а когато това стане вие ще се превърнете в следващата Черна Алис, което ще доведе до загуба на точки, ако продължите с магьосничеството.

Разбира се, има и начин лудостта ви да се предотврати. Това става, когато се срещнете с друга Вещица и седнете да пиете по чаша чудесен чай, обсъждайки последните клюки от Ланкър. Но дори и да не сте тръгнали по пътя на Черната Алис, ако срещнете друга ваша посестрима ще трябва да спрете и да пиете чай, защото етикета ви задължава. А както Леля Ог ще ви каже: „етикета е нещо много, много важно“.

Заключение

Вещиците е много тематична игра за малкото (или не чак толкова) кралство Ланкър и неговите… Вещици. Правилата на играта са лесни и бързи за обясняване, както на хора, които имат опит с настолни игри, така и на нови играчи. В същото време, Вещиците е безпощадна игра, която няма да ви позволи да се измъкнете, ако оставите Проблемите да се разпространяват из Ланкър и за това въпреки, че накрая може да има само един победител, ще ви се наложи да работите заедно за да не загубите всички вкупом.

Играта е за 1 до 4 играчи и честно казано е интересна с всяка бройка играчи, с изключение на соло игра няма и голяма разлика във времето което отнема едно изиграване

Компонентите също са с добро качество и хубаво изрисувани в стила на Диска.

О, за превода… Все пак тук става въпрос за преведеното на български издание. Като цяло аз лично нямам какво лошо да кажа за превода освен, че уменията на някои карти бяха написани малко странно и заради това бяха трудни за разбиране в първия момент. Като изключим това, нямам забележки. Имената на героите са правилни, на местностите в Ланкър също. Личи си, че тези, които са го правили или познават Диска добре или са си написали добре домашното.

Но…

В играта няма почти никаква стратегия, решавайте проблемите и не оставяйте кризите за дълго на полето. Обаче не е това проблема. Проблемът е това, че играта може да я загубите тотално само заради лош късмет и то не заради заровете, а заради механиката, с която се слагат нови проблеми. Това, разбира се, лесно може да се реши с едно „домашно правило“, но…

Също така, в първият момент може да решите, че играта е подходяща за деца, но…това не е точно така. Причините за това са точно две – „Скапан задник“ и „Дългуча“.

И накрая, но не на последно място, една особеност, която не съм сигурен дали спада към добрите или лошите страни на играта – тематичност. Вещиците е изключително тематична игра, която се обляга извънредно много на историите на Тери Пратчет. Докато механично е напълно независима от тях, то удоволствието е много по-голямо, ако и вие сте запознати с тях.

Препоръчвам ви я, особено ако сте фенове или ако познавате такива.

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

[divider]

Ако ви е харесала тази статия и като цяло нашия сайт, моля да ни подкрепите! А ние ще ви благодарим с подарък – игра!

[button color=“pink“ size=“small“ link=“http://bigboxgamers.com/donation/“ target=“blank“ ]Дарение за сайта[/button]

Betrayal at the House on the Hill – Призрачна къща. Предателство. Драма.

Предателство в къщата на хълма( Betrayal at the house on the hill) е кооперативна игра за 3 до 6 играчи, от дизайнера Брус Гласко и публикувана от Hasbro и Wizards of the Coast. Сюжета на играта със сигурност е познат на всеки фен на хорър филмите – няколко приятели решават да си организират приключение и отиват да изследват старата призрачна къща, където съвсем „неочаквано“ започват да им се случват всякакви странности и беди. Гласко е успял да създаде нещо много интересно от този изтъркан сюжет, така че ви съветвам да продължите с четенето.

Какво ще откриете в кутиятa

  • Шест фигурки на героите + шест карти с показателите на героите
  • 80 различни карти, които се разделят в три тестета – Случки, Знаци и Предмети
  • Книжка с правила
  • Книжка за Предателя(за това след малко)
  • Книжка за Оцеляващите(също след малко)
  • Специални зарове
  • 45 плочки с отделни части от Къщата на тях
  • 100 най – различни токена

 

Героите

 
 
Героите могат да бъдат разделени на физически и психически силни, като всеки от тези два вида си има свой силни и слаби страни. Всеки започва с различни стойности на показателите (сила, скорост, психика и знание), като на различните герои, показателите се увеличават и намаляват с различна скорост. Например, ако някой има 5 сила и нещо му я намали с 1, то той не е задължително да остане с 4 (вижте картинката, ако ви  обърках още повече). 

Как протича играта

    В началото на играта, всички играчи започват в антрето на къщата, като единствените обърнати плочки са коридора на първия етаж, включващ стълбите към вторият и плочката от вторият етаж, на която е края на стълбите.
    Първият играч си избира накъде да тръгне, като няма  ограничения за посоката, стига да има врата натам, накъдето се е запътил. В момента, в който играчът прекрачи прага, се обръща плочка избрана на случаен принцип. Единственото изискване за нея е тя да е за този етаж. От кои етажи са плочките е означено на гърбовете им.
     Всяка плочка може да има нарисуван на нея символ за Случка, Знак, Предмет или да няма нищо.
 
     Ако на плочката има някой от туко-що изброените символи, то тогава влезлият в стаята тегли карта от съответното тесте и прави каквото е написано на нея. Или ако си е изтеглил предмет си го запазва и си променя показателите, ако предмета му ги увеличава или намалява.
   Всеки път, когато бъде изтеглен Знак, играчът, който го е изтеглил трябва да хвърля шест зара, като сборът от тях трябва да е равен или по-висок от броя на Знаците изтеглени до сега.
   Ако сборът на заровете е равен или по-голям от броя на Знаците, играта продължава както до сега. Ако сборът на заровете е по-нисък от броя на изтеглените Знаци, то тогава се случва Обсебването, при което един от играчите става лош. Обсебеният, ако изрично не е споменато друго, е този, който е стартирал Обсебването.
   Сега трябва да се определи кое точно от 50-те Обсебвания ще се играе. Това става като Книжката с правилата се отвори на таблицата за Обсебванията и в нея се открие комбинацията от стая, в която е изтеглен последният Знак и самият знак. Например – ако в градината сте намерили Кристално кълбо, то вие ще играете „Джо Вампира“. След като това се направи, Обсебеният или Предателят излиза от стаята, като си взима Книжката за Предателя и в нея прочита каква е целта му отсега нататък. Останалите играчи отварят Книжката за Оцеляващите и там четат по какъв начин могат да спрат Предателя. След което двата отбора правят каквото могат за да спечелят.

Заключение

Играта е много, много добра! Ходовете не са дълги и всеки може да прави почти всичко, което си пожелае. Да обикаля из къщата, да си събира предмети, да си развива героя и каквото още се сетите сами.
Мисля, че това, което наистина ме спечели е как никога не знаете какво ще ви се случи, нямате представа кога ще се случи Обсебването, не знаете какво ще има в следващата стая, не знаете кой ще е предателя, не знаете нищо. Всичко това също много допринася за поддържането на постоянно напрежение, което си е важно, все пак играете хорър-игра. Но същите тези специфики на играта дават и възможността тя да бъде преигравана отново и отново.
Единственото, което не ми хареса е, че има Обсебвания, които не са балансирани. Тоест на Предателя ще му е много трудно или обратното – на Оцеляващите ще им е почти невъзможно да спечелят. Като изключим този дребен недостатък обаче, защото това са само няколко от общо 50-те Обсебвания, всичко останало много, много ми допада. Препоръчвам ви я горещо и ако сте фенове на кооперативните игри, то трябва да пробвате Предателство в къщата на хълма!

Източник на снимките: Boardgamegeek.com