Big Box Gamers Българският портал за настолни игри
Стремя се да играя всички модерни и актуални настолни игри, но се опитвам да давам светлина основно на по-странните, по-отритнатите, по-апокрифните и тези игри, които рядко се появяват под прожекторите.
Имам дългогодишен опит като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
- Blood on the Clocktower – Събитие в социалните игри - март 27, 2023
- Страната на чудесата – Българският Dixit? - декември 14, 2022
- Tabannusi: Builders of Ur – За феновете на екселски таблици - януари 24, 2022
Boss Monster беше хит сред масовата, предимно „кежуъл“, аудитория и въпреки че получи смесени ревюта тук-там, мисля че играта има достатъчно достойнства да се нарече „добра“ игра. За повече информация вижте ревютата на ми на първата и втората част.
Unearth е съвсем нова рожба на компанията, но Brotherwise явно започват традиция със специфичен арт, препращащ към стилизирани визуално видео игри. В случая не разчитат на класическата, вече преизползвана 8-битова класика, а са се метнали към изометричния изглед, който в момента е популярен сред разни малки игри, разпространени предимно за телефон.
Boss Monster беше изпълнена с текст, докато тук текстът е ограничен до минимум – събиращ се предимно в тесте от карти с действия, които дори не са чак толкова много като разновидност.
Геймплеят има нещо Smash Up – ско, тъй като ще се борите за бази с определена стойност и когато стойността се премине, някоя печели базата.
Тук идва и нещо, което може да издигне или счупи играта за вас. Нещо, което трябва да знаете предварително и да се настроите, че играете точно него.
Unearth е лека и почти хаотична игра с огромно, ама огромно, количество късмет. Всеки играч има няколко зара. 3 шест стенни, 1 четири стенен и 1 осем стенен.
По време на вашия ход решавате за коя база искате да играете и кой зар ще хвърляте. Освен това, точно преди да хвърлите можете да решите да играете карти с действия. Доста от тези карти модифицират заровете ви… но преди да ги хвърлите. Това напомня на Darkrock Ventures, където това беше основната идея. Тук, не всички карти са такива. Някои променят стойността на вече сложени карти, други ви карат да хвърляте наново картите, другите са „take that” карти… Абе отново голямо количество шанс.
След като сте играли каквото сте играли и сте избрали базата където ще слагате, вие си хвърляте зара.
Така. Тук пък идва идва оригиналната част на играта. Дори и да сте инвалид в заровете като мен и винаги да хвърляте отвратително, има какво да спечелите.
В играта има два основни начина за печелене на точки – събиране на комплекти от карти на бази и строене на чудеса. Картите на базите се печелят с големи числа на зарове и вероятно ако се борите за тях ще хвърляте осем стенния зар. Чудесата пък се строят с ниски зарове и ако се борите за тях по-често ще хвърляте четири стенния зар.
Върху всяка база се слагат различни шестоъгълни камъни. Когато хвърлите 3 или по-малко вие вземате един от камъните върху базата (или ако няма – от торбичка на случаен принцип). С тези камъни вие си ги свързвате пред вас и в момента, в който те образуват дупка в средата вие строите чудо в нея.
В началото на играта се изваждат пет чудеса (от огромно тесте). Всяко чудо дава някакво специално умение и изисква определена комбинация от камъни. Освен това винаги имате опция да построите малко чудо за малко точки и голямо чудо за големи точки. Тези двете винаги са свободни. За да построите голямо чудо, трябва всички камъни около дупката да са от един цвят, а за малкото може да са каквито ви паднат.
Забелязах, че най-ценните чудеса са именно тези големите, тъй като в повечето случаи чудесата от картите са ситационни.
Ако обаче не хвърлите нито ниско и нито високо, а някакво такова никакво – средняшко? Ами дори тогава има какво да спечелите. Защото след като някой спечели картата на базата, всички останали на тази карта теглят по една карта действие за всеки останал зар там.
Преди да мина към заключението трябва да спомена един проблем, който може би не е чак толкова малък. Понеже събирате комплекти от бази, вие ще се стремите към конкретни цветове. Когато съберете всички от даден цвят, ще избиете рибата от точки! В играта има пет цвята, а от всеки цвят има по пет карти. Проблемът е, че от тези 25 карти, на случаен принцип, в началото на играта се изваждат 5! Така някой може много сериозно да бъде порязан, ако е инвестирал усилия да събира нещо, което така и няма да се появи в цялост. Ако играете с всички 25 карти, играта ще продължи извънредно дълго, което не бихте искали. Най-доброто решение е това, което ни се случи случайно в първата ни игра. Така се случи, че петте карти се оказаха един цял комплект. Така в играта имаше 4 пълни цвята и битката беше по-сериозна.
В края на играта се появява само една от тези карти. Всяка една променя малко или много последните ходове.
Заключение
Unearth е непретенциозна хвъргачка на зарове със зилова каросерия от късмет. Да, има някои интересни решения тук-там, но в общия случай е ясно какво трябва да направите по време на хода си.
Това превръща Unearth в лека филър игра и ако знаете какво да очаквате ще си изкарате супер. Тук няма кой знае какво мислене, няма дълбоки и смислени решения, но взаимодействието между играчите е на добро ниво и постоянните обрати са налице.
Вярно е, няма напълно прецакани заради това, че каквото и да хвърлите, все ще вземете нещо. Това, разбира се, означава и че напрежението леко се убива, но целта на тази „кот напрайм“ механика е да не ви оставя с горчив вкус в устата каквото и да стане. И успява.
ПЛЮСОВЕ:
- Шарен изометричен арт
- Интересна тема… на хартия
- Няма лоши ходове
- Строенето на чудеса в тази игра е оригинална концепция
- Немалко разнообразие
МИНУСИ:
- Напълно абстрактна игра (забелязахте ли, че дори и не говорих за темата)
- Напълно хаотична игра
- Проблем с баланса, има нужда от домашно правило
Ако ви харесва как звучи, почудете се още малко, след като кликнете на бутона отдолу.
Поръчай от Pikko Games: Unearth
