събота, февруари 24, 2018
Заглавна страница » Настолни игри » Spiel 2015 в Ессен с присъствието на BigBoxGamers
Spiel 2015 в Ессен с присъствието на BigBoxGamers

Spiel 2015 в Ессен с присъствието на BigBoxGamers

Камен Цветанов

Камен Цветанов

Казвам се Камен, програмист съм по професия и геймър по душа. През свободното си време се занимавам с най-различни занимания, преобладаващо играя футбол и свиря на китара, но напоследък настолните игри изместват всичко останало лека-полека.От една година те са ми най-силното хоби, като от известно време организирам хора за игри в Студентски град и си прекарваме весело заедно. Обичам да играя както с близки приятели и познати, така и с непознати, важното е да е весело и все пак… нека най-добрият победи!
Камен Цветанов

Ессен е деветият по население град в Германия с над петстотин хиляди жители, град известен със своите изложения и фестивали. Въпреки многото интересни неща, случващи се през различните етапи от годината в Ессен обаче, днес ще акцентираме на Spiel – най-голямото събитие свързано с настолни игри в цяла Европа. Spiel се провежда вече всяка година в сградата на така нареченото Meссe в Ессен и събира все повече и повече фенове и посетители всяка година. Това е едно от събитията, на които можеш за 10 метра да чуеш и видиш хора от 20 различни националности, без дори да се напрягаш. Още в момента, в който разбрах за това събитие, реших ,че някой ден ще отида да видя за какво става въпрос, беше ми много любопитно. Затова, когато най-случайно в краят на август месец забелязах евтини двупосочни билети за и от Германия, нямах нужда от какъвто и да било подтик или приятелско подбутване. Бях абсолютно сигурен, че искам да се пробвам и още на следващия ден купих два двупосочни билета за мен и за Мими (приятелката ми). Чак тогава се замислих.

Стресиращото начало

Никога не бях излизал извън България (с изключение на три-четири часа в Гърция, но нека не го броим) и това ми действаше по два абсолютно противоположни начина. От една страна, бях много въодушевен, много ми беше интересно да разгледам някоя чужда страна, да видя някоя различна култура, да видя разликите, така да се каже. В същото време обаче бях обзет от силна паника, паника като когато започнах да живея в София и се загубих няколко пъти за един ден. В сегашният случай не знаех как ще пътуваме, не знаех какво трябва да направя за да се случат нещата както ми се искаше, не знаех почти нищо на немски и силно се надявах всички да говорят английски за мое улеснение. Имаше толкова много неизвестни, че на няколко момента просто ми идваше да анулирам билетите и да се откажа. Жертвата обаче, така прецених,  си заслужаваше, затова реших да оставя нещата да се развият без да планирам нищо в Германия и започнах търсенето на квартири в Ессен. Вече беше началото на Септември и всички хубави и евтини квартири бяха вече наети за цялата продължителност на събитието, а останалите бяха на такава цена, че повече си заслужаваше да отида на хотел, отколкото да остана в някоя от тези квартири. Положението изглеждаше повече от безнадеждно и точно тогава се сетих, че има кой да ми обясни как се правят нещата там. Знаех, че Ники Цеков от BoardGames.bg е ходил миналата година на Spiel 2014 и набързо му драснах два реда. Оказа се, че той също ще ходи на събитието, но няма да нощува в Ессен и след бърза размяна на по няколко думи, с помощта на съветите му успях да намеря едно доста приятно на пръв поглед местенце в Бохум, почти без пари беше. Веднага писах на момичето, което даваше стая под наем там и тя доста ентусиазирано ми даде информация как да стигнем от летището до нейното място. До тук добре, казах си, сега въпросът е как ще стигнем до там? Мистерия!

Дойде началото на октомври и всичките емоции, които имах се удвоиха. Вече бях двойно по-ентусиазиран и двойно по-притеснен за транспорта в Германия, а си бях спечелил и 30-на игри на търговете, които се организират преди Spiel в сайта на BoardGameGeek. С тези 30 имаше и близо още 30 бонус – реших да си закупя някои нови игри, имаше игри за ревюта от сайта и игри, поръчани от приятели. Тук ме обзе нов вид паниката, защото не знаех как ще пренеса всичките тези игри до пощите, за да ги пратя у дома. Тази паника, разбира се, се оказа безсмислена, защото след малко разсъждения и консултации намерих решение и вече имах раница и сак, достатъчно големи за поне 20 игри. После обаче се сетих, че не съм си пуснал роуминга! Ужас! Бързо отидох до близък офис на мобилния оператор. Казаха, че са го пуснали и всичко работи. Прибрах се у нас и се успокоих малко, но тъкмо преди да се успокоя съвсем, дойде време да тръгваме.

plane

Качих се на самолет – нещо, което бях гледал само по филмите. Много познати ми казаха, че ще е гадно, ще тресе, ще ми се вдигне всичко в гърдите, а аз не усетих нищо. Не усетих нито напрежение, нито някакъв кеф. Дори не ме беше страх, при положение, че ме е страх от много високи места. Явно еуфорията от самото пътуване беше притъпила всички негативни ефекти за момента. Не е като да нямаше притеснителни фактори – времето беше сравнително лошо и колкото повече приближавахме Германия, толкова по-лошо ставаше. За щастие не се разрази буря и мокрени от леко ръмящ дъждец се оказахме на летището в Дортмунд (фактически е малко извън града, но това са подробности, важни само за посетителите).

Излязохме от летището и започнахме да се оглеждаме. А сега накъде? Обикаляхме, обикаляхме и най-накрая спряхме пред търсената спирка. След няколко изключително важни разговора със случайни минувачи като нас, успяхме да се доберем до Бохум. Валеше доста силно и духаше пронизващ вятър, точно като в някой съвременен американски сълзлив и романтичен филм. При нас обаче романтика нямаше, особено след като се оказа, че не са ми пуснали роуминга. Ех, българска му работа, казах си, казали са ми наизуст, че всичко работи, без дори да го проверят. Това нямаше да е толкова сериозен проблем, ако имах друг начин да се свържа с нашата наемодателка и не си бях дал телефона на всички търгуващи, за да се намерим лесно. Интернет също нямаше никъде, за да мога да се свържа с който и да е. Положението се нажежи, бях направо бесен. Мими обаче, като един свободно комуникиращ на английски език човек, веднага започна да разпитва разни местни хора и след десетина минути вече се бяхме намерили с Юрга, нашата хазяйка. Оставихме набързо багажите, изпразнихме сака за игри и забързахме към Ессен.

Spiel 2015

^69775463CDCC17E9DAC36D45F35864BC6E84D25E6595880A79^pimgpsh_fullsize_distr

Пристигнахме в така нареченото Мессе, където щеше да се проведе събитието. На пръв поглед нямаше много хора, но влизайки в първата зала, вече не можех да повярвам на очите си – беше толкова пълно с хора, че беше адски трудно да се разминаваш с тях дори и без да носиш багаж, камо ли със. Всички бяха много усмихнати и ентусиазирани за новите заглавия, различни езици се чуваха от всички страни, все едно целият свят се беше събрал за да поиграе настолни игри. За пространството в залите ще спомена само едно – ще сте големи късметлии, ако сте успели да разгледате всичко и да пробвате поне някоя игра от десетките и може би стотиците игри, които можеха да се пробват на място. Уникално усещане е да се чувстваш толкова малък в зала, пълна с игри и играчи – едновременно притеснително и даващо много адреналин, предизвикващо една тиха лудост в геймърското сърце. Пожелавам ви да го изпитате. Отидете ли там, това ще се случи. Още преди да влезете в залите на събитието, още преди да влезете в Мессе-то, в момента, в който видите за каква сграда става въпрос, това ще се случи.DSC07203

Spiel беше нещо, на което не бях присъствал. Казвам нещо, защото е толкова шарено и пъстро, толкова гъчкано с хора и огромно, че не може да се опише просто, с една две думи. Имаше хора в костюми, магазинчета за костюми и най-различни малки и  големи нърдски магазинчета, заведения за хранене, огромно количество различни игри и хора и със сигурност още много неща, които не съм видял или просто заради този първоначален културен шок съм забравил. Страхотно усещане е да си там, да видиш всички тези хора, усмихнати и крачещи насам-натам из огромните зали, да видиш как се радват като малки деца на огромни зарчета, машина за изкуствен сняг и надуваеми чудовища. Ние, както предполагам и доста прилична част от посетителите на събитието, нямахме време да видим всичко, но си взехме дооста игри. Гледането догодина, казахме си и веднага се хвърлихме на Pandemic: Legacy и 504, докато още има. Взимахме игри от търгове, купихме няколко от магазините и взехме доста игри за ревюта- ще има доста новости в следващите седмици. Беше изтощително, но сега като гледам кашоните с игри до мен, определено си заслужаваше.

DSC07381Не бяхме на Spiel само в неделя, но трите дни , в които бяхме там бяха страшно зареждащи и забавни (сериозен плюс, иначе щеше да ми е трудно да влача из залите 20-килограмовия пълен с игри сак). Толкова силни емоции преживяхме там, че веднага като се прибрахме започнахме да обсъждаме следващата година, какво ще правим, кога ще ходим, къде ще спим. Има нещо пристрастяващо в такива събития. Може би заради това, че се чувстваш част от нещо голямо, част от огромното общество на бордгеймърите, заради това, че вече виждаш част от това голямо войнство пред себе си. Дали не е заради многото игри, заради ОГРОМНОТО количество игри в залите и възможността да ги видиш всичките на едно място? Не мога да ви дам лесен отговор на това, защото аз самия не знам какво точно ми подейства така, най-вероятно атмосферата. Дори си спомням как първия ден имах усещането, че съм в кошер с пчели, всичко беше толкова шумно и хора преминаваха постоянно насам-натам. Естествено, на третия ден вече бях свикнал с шума и не ми правеше впечатление, че четири-пет хиляди души си говорят около нас, но дори да не бях, пак щеше да си остане едно страхотно преживяване.DSC07194

Съвети

Понеже предполагам, че доста от вас имат интерес към събитието и всичките транспортни условия и тънкости, реших да напиша това, с което се сблъсках за първи път тази година и така да улесня живота ви по някакъв начин, надявам се да успея. Бих искал да ви дам следните съвети:

  • Независимо дали ще пътувате с кола, автобус или самолет, подсигурете си транспорт от рано. Това ще ви спести нерви и ако не сте с личен транспорт, ще икономисате някой друг лев.
  • Както и за транспорта, така и при местата за нощуване важи същото нещо. Не чакайте до последно, защото тогава ще ви е много трудно да намерите евтино място с добро местоположение. Търсете мястото в Ессен, това е много важно. Не само, защото Ессен е голям град и би трябвало да има доста места за отсядане, а и защото влаковете към и от Ессен често пъти закъсняват или просто не идват. Не искате да висите по гарите всеки ден, казвам го от личен опит.
  • Ако решите да пообиколите района и не сте с личен транспорт, купете си билет за цял ден от автоматите, които присъстват на всяка метростанция и спирка. Ако ще ползвате само метро, вземете си категория А, ако искате да отидете в друг град от околността на разходка, вземете си категория Б (B) билет.
  • При положение, че си купите игри (а това ще стане, повярвайте ми), използвайте немските пощи за транспорт (освен ако не сте си взели и платили куфар за тази цел). Пощите в Германия ползват DHL и за 7-8 дни пратката ви ще е тук.
  • Ако купувате на търгове, постарайте се да бъдете лесно различими, например ярки дрехи, странна шапка или нещо от сорта. На търговете има над 100 човека и е много важно да могат да ви намерят лесно и бързо.
  • Старайте се да съберете всичко в една пратка, освен ако нямате над 30кг игри, тогава преценете на място как ще е по-удобно според тарифите на DHL.
  • За големи пратки от 15 килограма и нагоре, купете си кашони от Bauhaus или Baumax, те са големи като обем и издържат на натоварване.
  • На две спирки с метрото от Мессе има поща с Bauhaus до нея, така че това е най-удобния вариант за изпращане на пратки.
  • Трябва да облепите с тиксо пратката и по желание можете да си сложите пукащи балончета вътре за уплътняване, като тиксото и пукащите балончета ги продават в пощата.
  • Немските пощи пращат до българските, така че просто си напишете домашния адрес и пратките ще дойдат в най-близката до вас пощенска станция.
  • Следете си багажите в залите на Мессе-то. Ако забравите къде сте оставили някой плик с игри, няма да ви е забавно да го търсите после.
  • Не пазарувайте много в събота. Най-добрият вариант за мен беше четвъртък и да речем петък. В събота е лудница, почивен ден е и тогава има двойно повече хора, което прави ходенето из залите бавно и мъчително. Също така, пощите работят до по-рано в събота, така че ще ви е по-напрягаща и от тази гледна точка.
  • Отделете повече време на изживяването, отколкото на пазаруването. Играйте игри, запознайте се с нови хора, пробвайте вкуса на различните храни в сградата. 
  • Забавлявайте се. Това е идеята на Spiel, да ви отдели от ежедневието и да ви предложи огромно количество забавление.

Заключение

Ако сте фен на настолните игри или просто ви е интересно да се включите в нещо по-мащабно, то Spiel ще бъде едно страхотно преживяване за вас. В която и категория да сте, със сигурност ще усетите тръпката, еуфорията и живота на това събитие. Няма как да не ви хареса и ще искате още от същото. Повече за това ще си говорим другата година по същото време, засега събирайте пари и желание, другото е лесно. 

Магазинът, в който се тества.

За Камен Цветанов

Камен Цветанов
Казвам се Камен, програмист съм по професия и геймър по душа. През свободното си време се занимавам с най-различни занимания, преобладаващо играя футбол и свиря на китара, но напоследък настолните игри изместват всичко останало лека-полека. От една година те са ми най-силното хоби, като от известно време организирам хора за игри в Студентски град и си прекарваме весело заедно. Обичам да играя както с близки приятели и познати, така и с непознати, важното е да е весело и все пак… нека най-добрият победи!