- Още по-голямото приключение на малкото таласъмче - май 30, 2014
- Калоян и Златния печат – Браво! - октомври 29, 2013
- Интервю с Майкъл Майндкрайм на тема „Отново заедно“ - септември 17, 2013
Автор: Майкъл Майндкрайм
Издател: ИК МЕГА
Жанр: Рок до скъсване
Година: 1995
Страници: 124
Епизоди: 377
Художник: Ивайло Иванчев (вътрешни), Петър Станимиров (корица)
Едва ли някой от вас, който навремето е попаднал на „Пробивът” на Майкъл Майндкрайм е забравил тази книжка, макар че от нейното излизане изминаха близо две десетилетия. Останала в историята на книгите-игри като един от най-уникалните експерименти (че и най-успешни), тя ни пренася в ролята не на някакъв си епичен войн, смазващ от бой дракони и полубогове, а вместо това на импресарио, който се опитва да сформира и стабилизира група и да осигури издаването на хитов рок албум.
Книгата
Действието се развива в средата на 90-те в познатия ни и от други книги на автора град Яфисо и свят, близък до нашата действителност, макар и една идея по-наивен в желаните посоки. Въпреки, че повечето биха асоциирали Яфисо първоначално със София заради името, за мен този град е една идея по-американски, не заради доларите и имената катоЕди и Джина, а заради духа на града – някак си ми лъха на представата за Америка от холивудското кино на осемдесетте и деветдесетте. Рок-клубовете са пълни с екзалтирани фенки, уискито се лее по баровете, а в сюжета са намесени и един куп нетипични за нашата действителност професионалисти – от самия главен герой (импресарио), през продуценти на звукозаписни компании, авторитетна журналистка (тук такова животно няма), че чак до частен детектив. Като казах, че светът е наивен, той е точно толкова наивен, колкото е нужно за една рок-приказка и пасва идеално на книгата – прекаленият реализъм не винаги е полезен и с рока е точно така; който е крещял „Brothers of metal” и „Warriors of the world” на концерт на Manowar знае за какво говоря.
Стилът, аналогично на сетинга, се старае да даде нужната рокаджийска атмосфера с неангажиращия делничен авторски глас и сериозни усилия в посока музикантски жаргон. Вероятно донякъде защото самите термини са се поизносили, а може би защото аз съм остарял ми се струва, че жаргонът можеше да е къде-къде по-добър и думи като „парче” и „забивам” определено не са кой знае колко яки. Присъствието им в рок-речник им отнемат и малкото потенциал в тази посока и си мисля, че тук по-скоро виждаме стереотипна представа за жаргон, вместо автентичен такъв.
Най-сетне идваме до най-силната част в литературно отношение – героите. В по-малко от стотина страници литература, Майндкрайм е успял да вдъхне живот на толкова много образи и по такъв начин, че дълго време ще се сещате за тях като за ваши познати и приятели. Освен главния герой и групата, дори всеки второстепенен герой е придружен с характер, с предистория, със сцена, с диалози и дори мнозина от тях да са малко или много стереотипни, те са си там, живи и пълнокръвни.
Играта
Схемата на „Пробивът” е линейна с кратки разклонения (тип „ДНК”), като накрая според вашите избори можете да оцените представянето си. Не е тайна, че М. Майндкрайм е най-популярният автор на интерактивна литература най-вече заради способността си да измисля сложна, комплексна игра, базирана на минимален шанс и прости правила. Точно това е направил и тук – всичко, което ви трябва е да записвате точки и кодови думи в повечко графи и на няколко места да пробвате шанса си. С тези прости похвати обаче играта взема предвид толкова много параметри на предложената история – отношенията ви с бандата, отношенията на отделните членове в нея , парите, с които разполагате, качеството на всяка песен в репертоара, подбор на песни за албума, популярност и какво ли още не. С две думи, играта напълно отразява всичко необходимо за тази история и вашите задачи и постижения. Вероятно сте срещали този похват и в други книги на Майндкрайм, но тук се е получило изключително добре.
В заключение
Освен на отделните качествата на книгата и играта, искам да обърна внимание на комбинацията на тези двете и балансът между тях, защото намирам „Пробивът” за блестяща в това отношение. Важните показатели събирате не от някакви елементарни ситуации, а от комплексни сцени, които дават едновременно игра и история. По-сухите и чисто игрални избори, които също са украсени сюжетно, са добре разредени със случки и така до самия край на играта. Това не е игра, замаскирана набързо с някакъв сюжет (като например „Черната маска” на този автор, в която същият похват е попретупан и това пречи на вживяването в сетинга и сюжета). Това не е и история, замаскирана като игра с някой и друг избор, която ще ви накара да скучаете, докато дойде следващото разклонение или да чувствате, че изборите ви са фиктивни. Това е една красива комбинация от много атмосфера и сюжет, и много игра.
Сега, след толкова години, мнението ми за „Пробивът” е още по-високо, защото тази книга издържа съвсем успешно и теста на времето, на възрастта и ми достави истинско удоволствие, без това да се дължи просто на едновремешни симпатии към четивото. Най-жалкото е, че така и не излезе „Големият Купон“, заплануваното продължение, разказващо за размазващото първо световно турне на Реванш…
Засега…
Преглед на статията
Оценка
Накратко: Моля подкрепете ни като дадете оценка, харесате и споделите това ревю! Ако се чувствате разговорливи можете да ни оставите и коментар. Уверяваме ви, четем всички коментари!