Архив за етитет: AEG

Curios – Игра без дизайнер

Въпреки трудностите на компаниите последните 1-2 години с преодоляването на пренаситения пазар, AEG продължават да мачкат с нестихващо количество игри, като поддържат и класическите си зверове като Smash Up, Thunderstone, че дори и Mystic Vale. 2019-та им беше особено силна, основно заради масивния успех на Edge of Darkness, Ecos, Valley of the Kings, Tiny Towns и още купища други. Някъде между тези маркетинг чудовища се намества и една малка игрица, която може да не печели с впечатляваща концепция, но пък върши работата, за която е създадена.

Curios e с малко правила, малко компоненти и донякъде с малко игра. Тя е с толкова минималистична идея, че дори са решили да не пишат кой е дизайнера и са го махнали от презентацията на играта, за да не утежнява много това 10-15 минутно преживяване.

Като отворите кутията ще откриете, че ако огромните пластмасови кристали бяха заменени с обикновени токъни, играта можеше да се събере в джобен формат кутия… и дори би й отивало. Но все пак AEG са подходили с нестабилните тенекиени кутии, които може и да се снаждат добре със себеподобните си (абсолютно същия формат като Sushi Go Party), но капаците им се отварят твърде лесно и като цяло не е трудно кутията да се огъне.

Тематично вие сте изследователи, които се борят за събирането на комплекти от ценни артефакти, без да сте абсолютно сигурни кои точно артефакти са ценни.

Curios е игра с лека доза блъф, дедукция и често твърде голяма доза шанс.

В началото на играта се нареждат 4 карти с места, където да слагате археолозите си. Когато е ваш ход, вие пращате археолог на първото свободно място и вземате кристал от цвета на мястото. Следващият, който иска да вземе кристал от същото място ще трябва да сложи повече археолози. Така че има състезание за това кой къде иска да си сложи човека. Когато свършат определени кристали играта свършва.

Цялата интрига в Curios се върти около карти, които придават стойности на различните кристали. От всеки вид кристали има 4 карти с различни стойности (1,3,5,7). В началото на играта на случаен принцип се слага по една карта от вид на съответното й място. Вие нямате право да я гледате, но в края на играта всеки кристал от този вид ще даде толкова точки, колкото е стойността на картата.

Единственият начин да предположите какви са картите долу е чрез дедукция. От всеки вид кристали има 4 вида карти. По една от вид е сложена до кристалите. Останалите 12 се разбъркват и се раздават между играчите, като ако играете петима или двама играчи, част от тези карти остават извън игра.

Така всеки играч има някаква информация, която може да е полезна, или не, за това какви са останалите карти до кристалите.

Играта се развива в рундове, докато свършат определен брой и видове кристали. В първата част на всеки рунд се слагат археолози и се вземат кристали, по начин, за който вече говорих.

Във втората част обаче всеки играч има шанс да си вземе още археолози, с които да има възможност да събира повече кристали… АКО покаже една от картите си. По този начин останалите добиват информация за ценността на кристалите. Коя карта покажете има голямо значение и ако сте играли подобен тип игри, знаете, че можете леко да блъфирате или да манипулирате опонентите си с избора си (защо точно тази карта е показал, дали знае нещо, защо я показва, а отива на друго място с археолозите, дали нарочно не ходи, за да може после изведнъж да завземе всичко… подобни дивотии)… но не твърде много.

Открихме, че играта не работи еднакво добре с различната бройка играчи. При трима и четирима работи добре, но при пет е ужасяващо случайна. Първо – всеки играч има само две карти в ръка и второ – остават две карти извън игра, което намалява дори малкия блъф до минимум. При двама е подобна ситуацията, като картите извън игра са дори повече.

Заключение

Да, Curios не е най-дълбоката, нито най-ангажиращата игра на пазара. Въпреки това, тя продължава около 15 минути и за запълване на времето става. Правилата са елементарни, Подготовката и прибирането са светкавични и като цяло върши работа за хора, които никога не са играли игри. Според мен, поради тази причина, може би щеше да спечели с по-малка кутия, дори и да беше с по-кофти компоненти.

В Curios има доза блъф, но това далеч не е покер, така че по-големите лъжци от вас могат да бъдат победени от високата доза късмет, с която играта ще ви залее. С други думи, тук има малко подправка, която да ви погъделичка, но няма нужното месо, с което да запълни нуждата ви от геймърски обяд.

За финал – Curios е една от онези „окей“ игри, които носят своя чар, но едва ли ще бъдат помнени след година-две.

ПЛЮСОВЕ:

  • Отлични компоненти
  • Бърз геймплей

МИНУСИ:

  • Голяма доза шанс
  • Съмнителна преиграваемост
  • Щеше да спечели повече с по-малка и преносима кутия

Scorpius Freighter – За себеправедни космически дилъри

Изразът Pick Up and Delivery е плашещ за повечето геймъри. За мен също. Това беше и причината да не бързам да ревюирам тази игра. Въпреки това AEG ме помолиха, а както знаете, ваш Дян игри не отказва.

След прочитането на правилата, а и дори след първото изиграване не мога да се съглася, че играта се класифицира като „Земи-и-занеси“. В нея има толкова повече врътки и интриги, че не би било честно да я принизяваме.

Ако трябва да я определя точно, Scorpius Freighter е игра за изграждане на двигател, който строите още преди началото на играта. Ще обясня. Вероятно.

Виждате от снимките, че тук говорим за космически стъф с разни готини корабчета и „*аси якия арт“. Ако търсите пиу-пиу обаче ще ви разочаровам. Тук корабите, които се движат по картата служат за ограничаване на изборите, за тактически ходове и за таймер на играта.

В Scorpius Freighter вие сте превозвачи на нелегални стоки в, според вас, корумпирана космическа империя. Общо взето вие сте престъпници, които успокояват съвестта си, като считат, че извършват благородни робунхудовски дела. Мхм… само дето се заливате с пари, докато го правите.

Докато играете, малко по малко империята ще ви хваща нелегалните стоки тук и там, докато накрая съвсем ще се усети и ще затвори всички търговски пътища, което значи – край на вашите дребни престъпни схемички. Това определено е един от най-тъжните краища на игра, които съм срещал.

Ако бяхте истински робинхудовци не би трябвало да си ги мерите, нали? Ама не – събирате си престъпна слава и който събере най-много – ще спечели. Бе светци сте отвсякъде. Мани.

Всеки играч има собствено табло, което представлява престъпния му кораб. На този кораб ще изгражда места за събиране на стоки, ще слага разни джиджавки, които да му улесняват работата и като цяло  – ще се опита да си направи живота лесен, като използва тетрисовите си умения. Тук всички плочки са квадратни, не е като в Xia, но къде точно си ги поставяте има огромно значение, защото искате еднаквите складове да са един до друг, а доста от уменията на определени стаи дават бонуси на съседни полета. Общо взето – слагането на плочки си e едно малко и  приятно пъзелно предизвикателство.

Самите бордове са с дупки за плочки и няма да се притеснявате, че нещо ще се разбута. Ако искате и да ви малко по-трудно, бих ви препоръчал да си обърнете дъската на другата страна – там има места, където е забранено да се слагат плочки.

Да, събирането на определени умения може да палне леко нещо като двигател, но не плочките са това, което ще ви спечели играта.

В кутията има тесте с карти с персонажи. Всеки играч ще има четири такива, като можете да бъдете скучни и да използвате предварително избрани или да си „драфтите“ екипаж.

Много по-индивидуално би било да си избирате с драфт система (ала 7 Wonders), като това не отнема повече от 5 минути. Трябва да имате предвид обаче, че тези 5 минути ще ви определят играта и ако не си изберете добър екипаж, стратегията ви ще страда и вероятно ще загубите.

Всеки персонаж идва със специално умение и/или точки, които дава за определени неща в играта. Много е важно да си изберете поне един човек, който дава точки, защото въпросните точки в играта идват от твърде малко неща:

  • Мисии – вземат се много трудно, но могат да ви изкарат солидни точки
  • Странични сделки – вземат се лесно, но дават малко точки и ви харчат ресурси, които можете да инвестирате в нещо по-добро
  • Ресурси, останали в края на играта
  • Карти, които ви дават точки

Механиката за вземане на действия може да предизвика тактически сблъсъци, тъй като се основава на това, което наричаме „Rondel”. Виждали сме подобни неща в игри като Trajan и други подобни Фелдови композиции. Това е, когато действията, които можете да изпълнявате са изписани на кръг и по време на вашия ход вие се движите бавно по този кръг по часовникова посока. Ако изпуснете някое действие, ще трябва да чакате пак да се върнете.

Спокойно, тук тази механика е простителна. В играта има три такива кръга, по които се движат три кораба. Всеки един от кръговете се концентрира в определен вид действия, макар и някои от действията да се споделят и в други кръгове.

Твърде е вероятно играчите да се струпат в най-левия кръг в началото, защото от там се купуват подобрения и складове, но когато имат достатъчно ще се запътят към средния – където се произвеждат стоки. Накрая ще влязат към най-десния, където се изпълняват мисии.

Това не е задължително обаче, защото можете да смесвате действията си в зависимост от картите, които сте си избрали в началото.

Като всяка добра икономическа и стратегическа игра, тук трябва да се фокусирате в нещо и да го следвате до край, ако искате да бъдете успешни.

Ще откриете, че има различни стратегии и въпреки че изборите ви могат да бъдат ограничени, гарантирам, че избирането на персонажите в началото ще ви дава разнообразни възможности всеки път.

Преди финала не мога да не похваля страхотните илюстрации и детайлите както откъм безупречна иконография, така и откъм компоненти. Всичко е изпипано. Дори и инсърта в кутията. Сетъпа и прибиране са светкавични, а дори и няма нужда да вадите плочките, докато играете. Просто си дръжте кутията наблизо.

Заключение

Scorpius Freighter е стабилна игра за изграждане на двигател. Това е икономическа игра, в която ако си направите добра стратегия и я следвате плътно няма какво толкова да ви направят другите, освен да ви вземат тук-там действията. С други думи – тук е по-скоро състезание за точки, отколкото конфликтна ситуация с шамари. Шамари всъщност има, но са много леки и са предимно от играта, а не от останалите играчи.

Дълбоко не се съгласявам с популярното мнение, че това е pick up and delivery игра. Да, събирате ресурси и да – от време на време ги изсипвате за точки, но тук няма досадна логистика – от това място до това място. Тук по-скоро трябва да оптимизирате машината пред себе си, за да ви се изплати.

Най-важното нещо в играта е да не подценявате първоначалното избиране на персонажи, защото ще останете с тях до края и те ще ви направят или счупят играта. Критично е да обясните това на новите играчи, ако решите да използвате драфт при избирането. На мен лично ми допада, защото превръща решенията ми в значими и последствията реални.

Разнообразието в играта може да не ви изглежда много голямо, защото точки не се получават от много места, но всъщност то идва от комбинациите между различните умения на плочки и вашите персонажи, така че не е за подценяване.

Играта е със средна тежест и определено може да се предложи на хора, които имат зад гърба си дори само две-три игри. Хората наричат този тип игри – Next Level Games.

Добре, ето и заключение – да, има и по-добри игри и едва ли ще ми влезе в топ 10 игри на годината, но 2018-та беше силна година. Ако все още сте нов в хобито, мисля че можете да извлечете много от Scorpius Freighter. Ако сте заклет геймър, поне я опитайте. Няма да съжалявате.

ПЛЮСОВЕ:

  • Отличен арт и арт дизайн
  • Компонентите са в десятката
  • Оригинален подход към изграждането на двигател
  • Разнообразие от комбинации между умения
  • Подходяща за хора, които са играли малко игри

МИНУСИ:

  • Ако сте хардкор геймър, вероятно няма да се впечатлите особено

War Chest – Игра на годината

Скоро ме обвиниха, че моят личен топ 20 често се бил променял, щото видиш ли, постоянно съм полудявал по нови игри. Направих един реалити чек и осъзнах, че всъщност не е така. Въпреки че 2018-та е годината, в която съм играл най-много игри, сред любимите ми 20 няма нито едно заглавие от тази година… до този момент.

Да се изразим така – пригответе се за тазгодишния брой на „бърши жено пода, че да не лъзгам дяцата по лиги“.

War Chest ми беше в топа на очакваните игри от Есен (въпреки че на практика беше излязла седмица преди фестивала) и съм безкрайно екзалтиран, че този шедьовър в настолните игри надмина очакванията ми.

Изразявам се малко гръмко, но всичко в дизайна – от феноменалните компоненти, до безупречния чист дизайн гърми със сто процентова точност.

До този момент, дизайнерите Дейвид Томпсън и Тревър Бенджамин не са успели да вкарат гола на живота си (макар и Orc-lympics да е сред любимите ми филъри), но сега си мисля, че скъсаха мрежата от центъра.

War Chest е абстрактна игра с пулчета, която на пръв път може да ви наподоби игри като The Duke и Jarl (или обратно, все забравям кое беше членуваното), като всяка единица има специално действие и движение, но заедно с това, War Chest добавя bag building или deck building, който вкарва в играта лек елемент на случайност. Тази случайност дава точната доза вълнение и очакване.

Първото нещо, което ще забележите, щом видите играта е феноменалната презентация. Кутията е магнитна, артът е стилизиран и идеален за целта, а пулчетата, с които ще играете са от специална глина, която ще тежи в ръката ви и ще трака задоволително в шепите ви и в торбичката.

На кутията пише, че играта е от 2 до 4 играчи и както знаем от опит такива игри обикновено са само за двама, а играта с 4 е повече от недопустима (Neuroshima Hex, Theseus). При „варчеста“, както ние започнахме да го наричаме, ситуацията не е такава.

Вие можете да играете или само двама или четирима в отборен вариант. И двата мода са еднакво вълнуващи, като отборният вариант дори добавя естествено взаимодействие между играчите и дори единиците.

Да кажем обаче, че искате да играете двама души. Какво се случва?

В кутията има 16 различни единици, като вие ще си раздадете по 4 на играч. Може да ви звучи като малко, но всяка една комбинация между 4 единици предоставя различна уникална машина, която да управлявате. Дори да смените само една от тези 4 единици всичко би се променило. Не само това! Дори и да играете с един и същи отбор от 4 конкретни единици, стратегиите и тактиките ви могат да бъдат различни, защото както в повечето декбилдъри – вие не можете да използвате всичко в играта. Понякога си купувате повечето единици, а друг път играете само с три от тях оптимално.

Освен това!

В играта има препоръчителни стартови сетове от 4 единици, които ни опитахме първо. Има и доста допълнителни исторически сетъпи, които можете да пробвате. Най-добрият начин да се играе тази игра обаче е с „драфт система“, в която всеки играч си избира единиците една по една. В тази игра е особено важно да имате оптимален и ефективен отбор юнаци.

Играта в общи линии е следната. Всеки играч (или отбор) има определен брой токъни, които трябва да сложи на възлови места по табло в средата на масата. За целта ще се сблъсква с другия играч (или отбор) и ще си разменя шамари с него(тях).

Както казах, това е баг билдър. Всяка единица пристига с карта, която обяснява умението на единицата и 4 или 5 чипа, 2 от които ще сложите в торбичката си.

В началото на рунда, всеки тегли 3 чипа и трябва да ги изиграе един по един, като ход след ход се въртят играчите. Има няколко неща, които можете да направите с чиповете в ръката:

  • Да сложите нова единица на място с контрол токън (не можете да имате повече от една единица от един и същи вид на две места)
  • Да подсилите единица, като сложите същия чип върху оригиналната единица
  • Да движите единица, като изхарчите същия чип като единицата
  • Да атакувате с единицата, като изхарчите същия чип като единицата
  • Да използвате специалното умение на чип, отново – като изхарчите същия чип
  • Да вземете инициативата и следващия път да сте първи, като изхарчите какъвто и да е чип с лицето надолу
  • Да вземете контрол върху поле, като изхарчите чип с единица, която е застанала върху съответното поле. 
  • Да наемете нова единица от свободните чипове, като изхарчите какъвто и да е чип с лицето надолу

Уменията на всяка единица са ясни и толкова изчистени, че няма да имате проблем да ги запомните, особено, когато иконографията е токова добра.

Някои единици са добри в движението, други в атаката, трети в контрол на торбичката ви, четвърти са съпорт и така нататък. Във всеки един момент вие не трябва да мислите върху това как да използвате някакво умение, а трябва да се опитате да видите цялата картинка – как да задействате целия отбор следващите няколко хода, за да можете да направите това, което искате.

Взаимодействието между играчите очевидно е на високо ниво, тъй като тази игра е шахо-агресивна. Понеже убитите единици излизат от игра, често си струва да хвърлете по някой друг ритник.

Заключение

War Chest e рядка десятка. Още с първото изиграване подозирах, че така ще се случи, но си дадох време. След още няколко разигравания и пробване на играта както с двама, така и с четирима, ако можех, щях да дам и повече.

Играта е подходяща както за геймъри, така и за хора, които никога не са играли игри, тъй като идеята ще им напомни на шах.

Да, War Chest е абстрактна игра, така че ако за вас най-важното нещо е темата, вероятно в момента ме мислите за префърцунен дрисльо, който не знае какви ги бръщолеви.

Аз обаче имам любими игри от всички жанрове и почти никога не подхождам скептично преди да съм пробвал играта.

War Chest е с фантастични компоненти, които придават тежест на така или иначе перфектната игра. Тежест – и буквално, и преносно. Преиграваемостта е извън всякакви графики, но тук говорим за AEG, така че предполагам ще видим и разширения. Подсказвам – в кутията има излишен инсърт, който ако се махне има място за точно още една кутийка с нови двайсетина единици! А ако и тя се напълни… могат просто да следват стратегията си със Smash Up и да издават все по-абсурдно големи кутии всяка година.

Велика игра.

Всъщност, що да не мога.

11! Не… 12! Не… 13! Не…

ПЛЮСОВЕ:

  • Фантастична презентация
  • Фантастични компоненти
  • Познахте – фантастичен геймплей
  • Елегантни правила
  • Безкрайна преиграваемост

МИНУСИ:

  • Обозначенията за контрол върху картата са недостатъчно големи и когато има единица върху тях не се виждат… ааа, кви ги говоря – фантастична игра!

Добре, разбира ви, играта е скъпа. Ако обаче така или иначе сте смятали да купувате настолна игра, не бих могъл да ви препоръчам нещо друго. Това е играта! Можете да си я купите от магазина на нашите партньори от Time2Play.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://time2play.bg/“ target=“blank“ ]Купи: War Chest[/button]

 Cat Lady – по принцип съм по кучетата, но…

Розовата кутия и малкото тесте с карти не изглеждаха твърде обещаващо, но докато чаках за среща с AEG във фестивала в Есен, имахме малко време да разцъкаме нещо набързо. Седнахме на маса с неразопакована Cat Lady и най-нахално си я отворихме. Никой не ни се скара, но и никой не дойде да ни обяснява правилата. Заради това, ние се захванахме и след пет минути вече бяхме започнали игра.

Още след първия ход ние се останахме запленени от лекия, но забавен и ангажиращ геймплей, воден основно от идиотската тема (в най-добрия смисъл). Няколко часа по-късно, играта беше в квартирата ни и там й се отдадохме подобаващо.

Както се досещате, в Cat Lady, вие сте от онези застарящи моми, които си покриват домовете с досадни акащи по шкафовете и драскащи по пръсците ви гадове, защото… ами защото те си знаят. Аз винаги съм си падал повече по кучетата.

Всъщност немалкия ми опит с котките ме е запознал с извънземната им натура и никога нямам доверие на тези вечно кроящи зъл план очи.

Говоря толкова за котките, защото въпреки абстрактните правила, играта се оказа изненадващо тематична.

В Cat Lady вие събирате котки (къде от магазините, къде от улицата) и се опитвате да ги нахраните, но не искате и да остава твърде много излишна храна, защото тя ще се развали.

Освен храна обаче, вие събирате на котките си играчки, костюми, спрейове и котешка мента, за да се чувстват мръсниците по-добре, или пък вие да се чувствате по-добре. Не знам. Не ви разбирам, мазохисти.

Cat Lady е изключително чиста игра за събиране на комплекти. Тя използва една единствена механика за събиране на карти, които поставяте пред вас върху табло.

Различните видове карти носят точки по различен начин. От някои искате да имате най-много, от други да събирате комплекти от различни видове, трети ги ползвате за купуване на специални карти с умения и така нататък. Основните два вида обаче са самите котки и различните типове храна. Всяка котка изисква определен вид и бройка от дадена храна (месо, мляко или риба) и не може да поеме повече от нужното… освен ако нямате котката на име „Крава“, която можете да я тъпчете колкото си искате и с каквото си искате.

В средата на масата се нарежда схема от 9 карти, като до единия ред се слага фигурка с котка. По време на вашия ход вие можете да вземете която и да е колона или ред от три карти, но не тази колона или ред, до която се намира фигурката с котката. След като си вземете трите карти, премествате котката до празното място и запълвате с нови карти. И това е цялата игра.

Заключение

Cat Lady бързо влезе сред любимите ми игри за 2018, а и сред личните ми топ 100. Играта има елементарни механики и обективно погледнато в кутията има просто няколко различни начини за отбелязване на точки от комплекти. Само че Cat Lady не трябва да се поглежда обективно. Тук темата извира с всяка карта, а хуморът е така вграден в геймплея, че дори котешки хейтъри като мен откриват иронията и успяват да се забавляват. Играта е подходяща както за филър сред геймъри (продължава около 20 минути), така и за привличане на нови хора в хобито. Със сигурност тази кутия ще се намърда на секцията ми за дълго време и бих я предлагал всеки път за завършване на настолна вечер. Толкова е пристрастяваща!

ПЛЮСОВЕ:

  • Страхотен арт
  • Хуморът изпъква във всяка една карта
  • Лесни за разбиране механики
  • Светкавичен и пристрастяващ геймплей

МИНУСИ:

  • По-добре да си мълча, че котките подслушват

Можете да си купите тази страхотна игра от магазина на нашите партньори от Time2Play.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://time2play.bg/“ target=“blank“ ]Купи: Cat Lady[/button]

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

Archer: Once You Go Blackmail… –  поредният Love Letter клонинг?

Love Letter е една от най-популярните в световен мащаб игри със скрити роли и хич не ме учудва, че се нароиха най-различни клонинги на така успешната простичка като правила игра. То не бяха Батман, Хобит, Adventure Time и Star Wars и всякакви други явни и неявни копия на играта. Днес ще говорим за един от скритите клонинги – игра, за която се води, че е базирана на Love Letter, но вкарва нови неща. Знам, че не звучи особено вълнуващо, но имайте малко търпение!

Archer: Once You Go Blackmail  e игра със скрити роли и тематично е базирана на “комиксовият” сериал Archer. Понеже реших да се поинтересувам от това какво общо има сериалът с играта като умения и идея, и все пак каква е темата на играта, трябва да кажа, че гледах един сезон от сеирала и до голяма степен са напаснали характерите на героите с уменията в играта. За това колко е читав сериалa… едвам издържах до края на първия сезон. Яко вулгарности, много простотии. Както и да е, това не е толкова важно, освен ако не си взимате играта заради темата (или ако сериала ви харесва – не казвам, че не е възможно).

Та, тук сме в ролята на шпиони от агенцията на Арчър, като на всяка цена не трябва другите да разбират, че Малъри Арчър е при нас (аналог на принцесата в Love Letter). За целта имате други карти с умения и бла бла бла… същото като Love Letter.  Така, продължаваме натам. Правилата на игра са същите, но уменията? Така… Този прави това, онази прави онова, тази не трябва да я показваш и да я намират докато е в теб… Интересно. Оказа се че и те са подобни като идея… направо си е същата игра с друга пльосната отгоре тема. И то не каква да е тема, а една от най-ужасните и най-безинтересните.

От тук нататък всичко би трябвало да ви е ясно – Archer: Once You Go Blackmail Е Love Letter с няколко малки модификации по уменията. Не надгражда идеята на Love Letter, не добавя супер яките иновативни умения или елементи в играта. Достатъчно е да знаете едната игра, за да знаете и другата. Надявам се, че няма нужда да ви описвам що е то Love Letter, но ако все пак не сте го играли или дори виждали,  кликнете на линковете из статията за по-подробна информация.

Колкото до това дали Archer: Once You Go Blackmail  е добра игра – играта работи добре, но това е естествено при положение, че е базирана на 99.99% на вече доказала се и успешна игра. Явно AEG са решили да  заложат на сигурно с играта, но да си изпробват късмета с темата – току виж се навъдят десетки хиляди  фенове на онази арчърска простотия.  Дано са си научили урока и  да не пускат повече игри с теми, които  повечето хора  биха отхвърлили. Откъде съм сигурен, че повечето хора биха оценили сериала като тотална простотия? Не съм, но силно се надявам!

ПЛЮСОВЕ:

  • Добре пригодени умения към темата, колкото и ужасна да е тя
  • Бърза и лека игра, идеална за филър 

МИНУСИ:

  • Глупава тема
  • Няма достатъчно разчупени умения или механики, които да поддържат играта интересна и „свежа“ при следващи изигравания 

 

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

Dice City: By Royal Decree – Задължително разширение!

Вчера говорих за уникалната и изненадващо дълбока Dice City. В момента има няколко разширения за играта, като това е последното, но пък най-голямо и най-значимо.  Преди да продължите нататък, бих ви препоръчал да кликнете на бутона отдолу, за да се запознаете по-добре с базовата игра.

[button color=“green“ size=“small“ link=“http://bigboxgamers.com/dice-city-review/“ ]Ревю: Dice City[/button]

By Royal Decree си е направо задължително разширение. Казвам го сега, ще го повторя и в заключението, за да ви се набие в главата. Разширението се опитва да оправи един от най-големите проблеми в играта и въпреки, че не успява напълно, то поне е близо.

Разширението добавя два основни модула, от които, както е модерно днешно време, можете да ползвате единия или пък и двата заедно. Препоръчвам ви да мушнете всичко в базовата игра без много да му мислите. Освен това в играта има и нов вид сгради, които добавят нова механика. Тази механика засилва още повече нуждата от сбръчкване на мозъчните ви клетки и превръща Dice City в още по-стратегическа. Новите сгради имат по-силни от стандартните ефекти, но за целта трябва да изпълните действието им в конкретен ред. Пример – имате 6 действия по време на хода си, а за да изпълните ефекта на сградата, зара, който махате от нея трябва да е поне четвърти.

Разбира се, това превръща в играта в дори още по-дългопротяжно приключение… но като сте се хванали на хорото ще го играете.

Голямото нещо, което добавя разширението е допълнителен двустранен търговски борд  (в началото на играта избирате базовата, или малко по-сложната страна) и нов цвят зар. Когато хвърляте заровете си, вие върляте вече и зелен зар, който може да отиде само на този нов борд. Това ви позволява да правите 6 действия на ход, а самите сгради на борда са малко по-силни от базовите в града ви. Освен това, за да ползвате това умение трябва да платите ресурс, който оставяте върху сградата. По време на бъдещи ходове, някой може да реши вместо да изпълни умението на сградата да вземе всички ресурси от там. Случва се. Често.

Друго нещо, което добавя разширението са тайни цели! Пфу! Клише, но нужно клише!  Тайните цели са тип: Наредете определен вид цвят в колона, или пък – направете еди колко си военни сгради и така нататък. Dice City отчаяно се нуждаеше от механика, която би позволила за още един начин на събиране на точки, за който се надяваме, че ще балансира корабите. Прави ли го? Ами… не. Все още корабите изглеждат като най-силната стратегия, а точките, които дават са мижави в сравнение с крайния резултат. Да, те могат и да връчат короната на победителя като му дадат няколко бонус точки, но не мисля, че са решаващи. Добре де, не искам да ги подценявам. Понеже всички се борят за тези цели, фокусът неизменно се насочва в тази посока. Най-оригиналната част от  обаче е начинът, по който работят. Всеки играч получава по две тайни мисии. Едната си я задържа, а другата я поставя на масата. Всички поставени на масата могат да се изпълнят от всеки играч. Ето и врътката. Щом някой играч успее да си изпълни неговата тайния цел, тогава всички останали си слагат тайните цели на масата. Така някой може да им открадне това, към което са се насочили. Въпреки, че това е чисто абстрактен механизъм, не мога да призная оригиналността в идеята.

Заключение

Картинка в заключението?! Witchcraft!

Обещах да повторя. Повтарям. By Royal Decree е задължително разширение. То ви разнообразява играта, от което Dice City се нуждаеше отчаянно, освен това ви дава нов фокус, към който да се насочите. Търговският борд може да изглежда като ненужна многотия, но всъщност ви разширява опциите многократно, а тайните цели, макар и все още да не оправят проблема с твърде силната стратегия с корабите, би могла да ви побута в определена интересна посока, която да ви подсили комбинациите между картите.

Това е. Готино разширение. Нужно разширение… скъпо разширение. Ако базовата игра ви се струва скъпа, това разширение е с далеч по-висока цена от тази, която би трябвала да е. Но, какво да правиш. AEG…

ПЛЮСОВЕ:

  • Нови механики
  • Нов борд с нови възможности
  • Нов фокус с тайни цели
  • Разнообразие

МИНУСИ:

  • Не оправя проблема с твърде силната стратегия с корабите
  • Отново… безобразна цена

 

Dice City – по-добрият град на зарчета!

Хвърляме зарчета и строим градове. В интернет сравняват играта с Machi Koro, а доколкото разглеждах предварително Dice City, аз бях на същото мнение. След няколко игри обаче се оказах далеч от истината.

Строенето на градове е една от любимите ми теми в игрите, а свежият и комичен арт винаги ми е бил по вкуса. Много хора нарекоха илюстрациите в Dice City клиширани и стандартни, но се изкефих на фейсбук арта в Imperial Settlers, изкефих му се и тук. Даже! Мисля, че тук си отива много повече от тежката гъзария Imperial Settlers.

Всеки играч получава по едно огромно табло със стандартни сгради, които са разположени в схема 5 на 6 – пет цвята в колона и по шест сгради на ред. Играчите получават и по 5 зара от същите цветове и когато хвърлят заровете си ги нареждат на съответните места. Когато се паднат върху дадена сграда, се изпълняват ефектите от сградата.

До тук звучи като Machi Koro, само че… от тук започва стъргането на мозъчни гънки. Имате начин да премествате заровете си. Ако решите да не ползвате един от заровете си, можете да преместите друг с едно поле наляво или надясно.

Така! Какво целите да направите с цялата тази логистика? Да печелите точки, разбира се. В играта има ортонайсет стотин различни тестета (което само създава привидно усещане за разнообразие, но за това след малко) и когато няколко от тези тестета свършват, всеки има енакъв брой ходове и се броят точки.

Точки се печелят от сгради, които сте построили, от стоки, които сте прекарали през търговски кораби, от варвари, които сте трепали, както и от шамари, които сте раздавали на другите играчи.

Всичко в играта се върти около сградите. Всяка сграда ви дава някакъв ефект, който ви помага за стратегия, която бихте искали да си изградите. В играта има силно застъпен момент на „изграждане на двигател”, който е добре да зачекнете колкото се може по-рано. Разбира се, това зависи от сградите, които ще се появяват на пазара.

По време на хода си вие печелите ресурси, с които купувате сгради. Тези нови сгради се слагат върху вече стари сгради на борда. С други думи, по всяко време вие ще имате 30 сгради. Да, зависите от сградите, които ще се появяват на пазара и до немалка степен шанса играе роля в играта (Зарове, duh), но механиките ви дават достатъчно инструменти, с които да манипулирате отвратителения си късмет.

В играта можете да гоните основно три вида стратегии, въпреки че всеки един от трите вида си има своите вариации. Трите вида са следните:

  • Събиране на ресурси, които да пращате за търговия по кораби
  • Събиране на армия, с която да трепете варвари и да тормозите опонентите си
  • Изграждане на двигател за бързи точки по време на игра (rush стратегия)

Пробвал съм и трите начина и за съжаление, и това не е само мое мнение, се убедих, че търговията с корабите е най-печелившата стратегия.

В играта има няколко кораба, за които ако давате много ресурси си прибирате картите с корабите и в края на играта ви дават зилион точки. Проблемът е, че в Dice City можете да пазите максимум по един ресурс от вид. Това значи, че за да успеете с корабите, трябва да си изградите двигател от карти, чиито комбинации да ви позволяват да копате потресаващо количество ресурси всеки ход.

Събирането на мощна армия ви носи немалко точки, но е трудно да спечелите по този начин, защото варварите изобщо не могат да се мерят с корабите откъм възвращаемост и оптималност. Единственият начин да се опитате да се мерите с играчите с ресурсните двигатели е да им биете по сградите. Това ви дава много по-малко точки, но поне забавя тях. Да, не им чупите сградите, но им ги блокирате (за отблокирането те ще трябва да харчат допълнителен зар). Има шанс, но е по-трудно.

Бързите точки по време на игра е най-забавната за мен стратегия, но е и най-рискова. Вие сте тотално зависими от конкретни сгради на пазара. Ако обаче бързо успеете да се докопате до такива, които в комбинация успяват да ви трупат точки всеки ход, вие имате шанс да си направите двигател за точки и да се опитате да приключите играта светкавично преди останалите да са започнали с големите точки. За това ще ви помогне условието за приключване на игра, което гласи, че трябва да имате два реда напълно запълнени от сгради.  Все още не съм печелил по този начин, но съм бил близо.

В играта има още куп неща и въпреки, че механиките не са най-сложното нещо на света, това далеч не е Machi Koro, където просто хвърляте зар и гледате какво ще се случи (не че в това има нещо лошо). Dice City ви кара да мислите, което довежда до най-големият минус на играта – времетраенето. Игрите с трима играчи ще ви отнемат около час, а игрите с 4 могат да стигнат и до час и половина, което си връзмножко за такъв тип игра. Да, през цялото време сте ангажирани и винаги има какво да правите, но ми се струва, че играта леко надминава моето любезно гостоприемство. Затова ви препоръчвам винаги да я играете с трима. С двама е окей, но с трима е оптимално.

Заключение

Dice City е прекрасна игра. Илюстрациите са чудесни (въпреки, че има хора, които биха поспорили с мен), а компонентите, макар и твърде малко, са от добро качество. Това е сравнително лесна игра за схващане, но с изненадваща дълбочина и висока доза комбинативност между картите. Dice City ви позволява да си изградите двигател и стратегия и въпреки че основните начини за победа са три, възможностите за постигане на всяка една от трите са доста. Като казвам доста, нямам превид твърде доста. Първо, защото би било граматически неправилно и второ, защото разнообразието не е на нивото, което би ми се искало. Картите, макар и достатъчно за няколко игри, се повтарят в тестето и след 4-5 разигравания играта вероятно ще ви е предложила всички комбинации, които може. Разбира се, вече съществуват няколко разширения, за най-голямото от които ще поговоря скоро, вероятно утре. Проблемът е, че играта и сега си е скъпичка за това, което получавате в кутията, да не говорим за съвсем оскъпените разширения, които въпреки, че са готини, нямате усещането, че си връщате парите от тях.

Освен цената и липсата на достатъчно разнообразие, играта има склонност да продължава по-дълго от нужното, което е особено вярно в игрите с 4 играчи.

Но! Нека не ви гоня от града на зарчетата, защото всъщност това е добра игра. Не. Това е отлична игра! Просто тези минуси, за които говорих я превръщат от потенциал за всекидневна игра, до събитие веднъж в месеца.

ПЛЮСОВЕ:

  • Свеж „фейсбукски” арт и компоненти
  • Оригинален геймплей
  • Различни начини за победа
  • Изненадваща дълбочина

МИНУСИ:

  • Без особено разнообразие в картите
  • Съмнения в баланса на стратегиите
  • Твърде дълга за това, което е
  • Твърде скъпа за това, което е

 

Love Letter Premium – по-голяма, по-лъскава, по-…всичко

Ще започна с това, че преди да се сблъскам с играта Love Letters аз твърдо смятах , че за да бъда интересна една игра тя задължително трябва да има множество компоненти, голяма карта и томче с правила колкото „Под игото“. Love Letters тотално изтри тази моя заблуда след като успя да ме грабне със своята изключително проста механика и набор от компоненти включващ единствено 15 цветни кубчета и 16 игрални карти. Поради простотата си, лекотата, с която може да се обясни на напълно незапознат играч, бързината и елегантността на процеса на самата игра, към момента на написването на тази статия, това е играта, която съм играл дори повече от Заселниците на Катан, която бе първата ми игра в живота и е била играна десетки пъти. Имаше само едно нещо, което безкрайно ме разстройваше в тази игра, и това бе ограничението на броя играчи, които могат да я играят – само четири. Това реално ставаше досадно при положение, че обикновено се събираме в група от 5-6 души.

Затова още щом видях , че на пазара се готви да излезе Love Letter Premium , разширяваща количеството на играчите до осем, веднага отидoх и си направих предварителна поръчка. Както ще разкажа по-долу, новата игра освен добре познатите 8 роли от обикновената игра, добавя нови 10 роли в комплект от нови 16 карти, което прави цялото тесте двойно по-голямо (32 карти). Обаче новите карти се използват само за игра с повече от 4 човека – версията с 4 човека използва само старият набор от карти). Въпреки, че играта ми пристигна преди около 2-3 седмици, едва вчера имах възможността да я пробвам с 5 човека, тоест с новите карти, и затова сега реших да споделя своите впечатления.

Ако не сте се сблъсквали с „основната“ версия на играта, за нея вече е писал друг автор и статията можете да прочетете ето тук. На кратко , играта раzказва историята на принцеса, навлязла във възраст за омъжване и множество кавалери пламтят от желание да се сродят с кралското семейство. Обаче поради строгият дворцов етикет и скорошни интриги, стрували главата на майката на принцесата – кралицата, това не е никак лесна задача, ако принцесата сама не благоволи да покаже на кандидата своята благосклонност. Единственият начин да се доближи кандидатът до принцесата е да намери съюзници в нейното близко обкръжение, които да предадaт на принцесата неговите любовни писма. И всичко би било хубаво, ако кандидатите не бяха повече от един, а придворните не бяха твърдо решени именно техния съюзник да спечели ръката на принцесата, за да могат и самите те да повишат своето влияние в кралският двор. И в тази борба всички средства са позволени – убийства, шантаж, доноси, и въобще всичките прелестни неща , които се смятат за обичайно придворно ежедневие.  Играта се провежда в рундове, като във всеки рунд играчите се борят за „знак на внимание“ от страна на принцесата, опитвайки се да отстранят от надпреварата своите конкуренти, или към края на рунда да останат с най-влиятелен съюзник сред оцелелите. Който събере нужното количество „знаци на внимание“ от страна на принцесата, получава самата нея и най-вероятно половин кралство, в най-добрите традиции на жанра.

И тук идва основното изменение , което ни носи Love Letter Premium – благодарение на новите роли, или поне някои от тях, повече от един играч може да получи „знак на внимание“ или дори два, в рамките на един рунд, при това в някои случая , дори ако е елиминиран в течение на рунда. Новите роли имат доста по-развити правила за отиграването им, като добавят много повече стратегически възможности в играта, правейки я по-разнообразна, но при това не обезсмислят старите роли. Например, в основната игра ролята Страж има влияние 1 и умение при неговото изиграване играчът да се опита да познае ролята на друг играч, и ако познае, познатият играч изпада от надпреварата до края на рунда. В основната игра обаче е имало само 8 роли, и тъй като Стражът не може да познае друг Страж, то вариантите оставаха 7. Но как да се справи стражът с добяването на нови 9 роли (едната от 10 нови роли е също страж, със същите функции, но друга картинка), та нали сега трябва да познава ролята на противника от 16 различни възможни варианти. Спокойно, всичко не е толкова страшно – реално вероятните роли от гледна точка на Стража сега се увеличават само с 2, тъй като повечето нови роли дублират номерата от 2 до 7 на картите от основният сет, а стражът не е нужно да посочва конкретната роля, а числото обозначаващо влиянието на ролята. По този начин към вариантите се добавят само 2 нови: 0(нула) – която носят Убиецът и Шутът, и 9 (девет) – която е присвоена на Епископа.

Другото изменение е ролята на същият този Страж, който описах в примера по-горе. В основната игра Стражът бе главното оръжие за борба с опонентите – стражите имат най-ниско влияние, обаче са най-многобройни карти в тестето и чрез тях може да опиташ да изхвърлиш директно друг играч от рунда без никаква опасност за себе си, защото ако не познаеш, просто продължаваш нататък. Във версията за повече играчи стражът вече не е толкова неуязвим, защото в играта навлиза Убиецът. Ако някой се опита да използва страж върху играч, държащ в ръката си Убиеца, то играчът на стража бива изхвърлен от играта. При това убиецът въпреки , че е разкрит, остава в ръката на своя играч, така че другите играчи, ако са невнимателни, могат отново да се пробват на него със страж и по този начин да загубят рунда.

Следващата нова механика са картите на Графа и Констебъла (наименованието на тази длъжност произлиза от латинското Началник на Конницата, но в различни страни и различни епохи и имала различни функции – в съответствие с най-разпространеното тълкуване от Средновековието, можем да приемем , че това е главнокомандващ на армията), които нямат игрови ефект моментално при тяхното разиграване, обаче носят на играча бонус, ако се намират сред изиграните от него карти. Графът модифицира с +1  числото на влиянието на картата на своя собственик при сравняването на съюзниците в края на рунда (ако са останали повече от 1 активни играчи), ако се намира в дискарда (discard pile) му, а имайки пред вид, че има два графа във тестето, някой може да си дигне влиянието на последният съюзник дори с +2. Констебълът е по-директен и ефективен – ако той се намира в свалените ви карти в момент, в който са ви изхвърлили от рунда, вие автоматически получавате един „знак на внимание“ от принцесата. Именно с негова помощ и с предвидливо изиграване на Шута, който позволява да изберете друг играч и да получите „знак на внимание“, ако вашият фаворит спечели този рунд, играчът може без да победи в рунда да спечели цели два „знака на внимание“.

Както казах по-рано, новите роли внасят доста разнообразие в процеса на играта, повече възможности за интриги, и дори възможност за временни съюзи между играчите, защото играчът, който е изиграл Констебъла и Шута е доста по-заинтересован, неговия фаворит да победи , а той самият да бъде изхвърлен от рунда. Но макар да може да се кажат още много добри неща за механиката, не мога да пропусна да спомена и качеството на играта като компоненти.

Естествено, кутията е по-масивна, отколкото стандартното издание, което се побира с лекота в средно-голям джоб на яке, обаче съдържанието и качеството според мен напълно компенсира това леко неудобство. Първо, кутията е изпълнена във вид на сандъче/кутийка за бижута, а капакът се затваря с магнитна „закопчалка“. Вътре в две отделения са поместени карти с размер като карти Таро – 32 игрални и 8 с описание на ролите и бройката карти от всеки вид. Картите са от по-дебел от обикновеното картон , което им придава определена солидност, подобаваща на ранга на величествените портрети изобразени върху тях. Което е забележително, в играта са поместени и 40 броя протектори с гръб като запечатан плик. Скучните миниатюрни кубчета, представляващи „знаци на внимание“ в основната игра, са заменени с масивни дървени сърчица.

Всичко това, донякъде създава впечатление за момичешка игра, но не се подлъгвайте – колкото и да е напудрен и покрит с панделки дворцовият живот, никога не можеш да си сигурен дали това петно на дантеленият ръкав е от скъпа помада или от кръвта на неизвестен съперник. Със сигурност това не е игра за хора, които обичат сложните тактически игри с миниатюри, завоюване на територии или разрешаване на сложни загадки – за мен това е хубава парти-игра. И точно затова много се дразнех на версията й само за 4 играчи. Сега смело мога да кажа, че единственият кусур на този малък шедьовър е поправен по все така брилянтен начин.

 

На всички пожелавам повече игри и приятели, с които да ги споделите! Наближават Коледните и Новогодишните празници, а тях е най-добре да ги посрещнете в кръга на семейството и приятелите!

Mystic Vale – Следващо поколение deckbuilder

Добре де, заглавието може и да е малко пресилено, но в Mystic Vale има наистина оригинална механика. За това обаче след малко, за да има някаква логика в това ревю.

За разлика от много хора на сайта аз рядко пиша за игри, които са излезли наскоро, защото рядко се хвърлям на новите игри без да съм чул нещо за тях и да съм ги пробвал по възможност. По стечение на обстоятелствата обаче имах шанс да изиграя няколко пъти Mystic Vale, която излезе тази година на Gen Con. Дизайнер на играта е John D. Clair и е публикувана от Alderac Entertainment Group, по-известни като AEG. 

Компоненти

  • 80 стартови карти
  • 96 карти с ъпгрейди(advancements)
  • 18 карти с плодородна почва
  • 36 Vale карти
  • 4 мана токени
  • 14 токена за точки(със стойност 1 и 5)
  • книжка с правила
  • протектори за картите

Както обича да казва един приятел „Най-якото на тая игра е, че си идва с протектори“, защото както знаем, игра с карти задължително води със себе си инвестиция за протектори. Е, тук няма да ви се наложи. Защо картите идват с протектори? Не, не е защото от AEG са много готини, а защото… ще разберете в следващата секция.
За самите компоненти мога да кажа, че са с чудесно качество. Картите, дори и без протекторите, не са прекалено тънки, пластмасовите карти също са добре направени. Рисунките по картите са красиви и си пасват отлично с темата.

В Мистичната Долина…

В Mystic Vales вие сте друиди, които трябва да прочистят земята от мръсотиите, които са я затлачили. От сега трябва да кажа, че темата е малко позашита. В този смисъл, че между механиките и темата няма никаква връзка почти. Визуално темата се връзва с картите, но до там. Което е малко тъжно, защото темата ми допада… но от друга страна може би не би се получила толкова добре, ако се бяха опитали да вържат всичко тематично. 

Какво представлява Mystic Vale? Това е deckbuilder с няколко интересни хрумвания, които го отличават от другите игри в жанра.
На първо място, причината да си позволя да я нарека „следващо поколение“, е възможността освен собственото тесте да си правите и самите карти. Как? Ами много просто (това е причината картите да идват с протектори) – картите, които си купувате са прозрачни и пластмасови. На тях има място за три картинки – една най-горе, една в средата и една най-долу. В стартовото ви тесте всички карти имат протектори, в които да пъхате картите, които си купувате, като ги напасвате така, че картинките им да не се покриват една друга. По този начин вие си „билдвате“ уменията на картите.

Другото много важно нещо, което произтича от тази механика е, че за разлика от в други игри от жанра, тук тестето ви практически не увеличава своя размер, а винаги си остава едно и също. Това премахва доста досадния момент на „изтъняване“ на тестето, който почти задължително присъства в deckbuilder-те. 

Третата механика, която всъщност не е хич уникална, е „пушурлък“(push your luck). Преди да можете да си купите карти, вие трябва да знаете с какъв ресурс разполагате за тях. Това разбирате, като започнете да обръщате карти от тестето си. Върху картите ви, с времето ще се натрупат добро количество иконки, но в момента ви интересуват само две – за мана и за „поквара“. Всяка карта с мана, която обърнете ви добавя толкова мана, за този ход, колкото символа… мана има на нея. Когато обърнете три символа „поквара“ обаче трябва добре да помислите дали искате да продължите, защото, ако обърнете четвърти, то губите всички карти, които сте обърнали до сега. Това звучи като доста опряна на късмет част от играта, но всъщност вие доста лесно можете да си броите картите и да знаете какъв е шанса да уцелите някое от неприятните червени кръгчета.

Освен картите, които си правите за тестето си има и втори вид карти – Vales, които не се купуват с мана, а с другите символи, които ще ви дават някои от картите, които си купувате с мана. И които ви позволяват да кажете три пъти които в едно изречение…които.  Vales обикновено са карти, които изкривяват правилата и ви позволяват да си купувате повече карти, дават ви допълнително мана, неутрализират символи „поквара“, конвертират едни символи в други или просто ви дават точки накрая на играта. Vales картите са съществена част от играта и ако решите да ги игнорирате ще загубите.

 

Точки, точки! Всичко е за точките!

Mystic Vale се играе за точки, като броят им за победа зависи от броя играчи. Има три начини да си набавяте точки. На всеки ход от картите, които сте си направили (за тези получавате токъни всеки път), накрая на играта от картите, които сте си направили (за тези не получавате токъни) и от Vales карти. Когато предопределеният брой токъни с точки се изчерпи, то започва края на играта, който се изразява в това, че рунда се довършва и се смята крайният брой точки, който имате като токъни и точки от карти. Един вид – токъните за точки са „времето“, което имате до края на играта и в зависимост от това колко бързо ги събирате, толкова бързо ще приключи играта.

Може би тук е мястото да кажа и за стратегиите на игра, тъй като те са пряко свързани с точките. Ами доста са всъщност. Можете да си направите няколко „дебели“ карти, които ви дават много мана и да гледате да си въртите по-бързо тестето, за да ви идват по-бързо. Може да имате много карти с мана, които обаче всеки ход да ви дават мана, макар и в по-малки количества. Може да заложите на карти, които на всеки няколко хода да ви дават точки по време на играта или на такива, които дават накрая, и така нататък. Каквото и да избере обаче ще трябва някак си в стратегията си да вплетете Vales картите, защото няма да стане без тях, повярвайте ми.

Не всичко е птички и цветя

Първо искам да кажа, че на мен Mystic Vale ми хареса много. По принцип харесвам игри с карти, а CCG-та и deckbuilder-и са ми сред любимите. Обаче, за да е ревю, като ревю, не мога да не кажа и няколкото негативни страни на играта. 

Първият, и най-голям проблем, й е липсата на интеракция между играчите. Няма… никаква! Ама никаква, нито грам, нула, нищо. Да вземете на някого картата, която иска не го броим. Липсата на взаимодействие малко убива играта и въпреки че тя върви сравнително бързо, особено в началото, след като си изтеглите картите за следващия ви ход, то няма много какво да правите освен да гледате другите. А към края…това ни води към втория голям минус на играта за мен, а имено…

…играта става бавна след средата. МНОГО бавна. Представете си четирима души, които са построили тестетата си и вадят по 10-15 карти. Всичко, което сте строили досега си щраква на мястото. От което следва, че и трябва да разгледат всичко, което се случва по картите и да решат какво да си купят. Което изобщо не е лесно, камо ли бързо, когато могат да си позволят всичко. О, да, ще има такива моменти, ако сте играли правилно. На мен лично ми се е случвало при пълно комбо от картите ми да вадя по 15-16 мана, което е много в тази игра.

Тук искам да вметна и нещо, което може би не стана много ясно и което за някои хора е плюс, за други минус, а за трети (като мен) им е все тая, стига играта да е добра. Mystic Vale e семейна игра. Да, така е, не ме гледайте по този начин. Играта е проста, обяснява се бързо, правилата са интуитивни и буквално след едно изиграване вече ще сте наясно какво трябва да направите следващия път и какво сте сгрешили предния.

Какво? И заключение ли ви трябва? Мързела на някои хора просто… добре, добре!

Заключение

Mystic Vale е deckbuilder, в който не само си правите тесте, но и самите карти за това тесте, като по прост, но оригинален начин си комбинирате картите в една, с до три умения. Тази механика ви позволява не само всеки път да играете с различни карти, но и запазва тестето ви с един и същи размер през цялата игра, което елеминира някои досадни характеристики на deckbuilder-ите. 

Другата изненада е, че въпреки очакванията на много хора, Mystic Vale всъщност се оказа приятна семейна игра, а не тежък геймърски deckbuilder. 

Играта за жалост си има и някои проблеми, като липсата на интеракция между играчите и способността си да става доста бавна към края, особено с четирима играчи. 

Въпреки това обаче смея да твърдя, че тази игра е един от хитовете на годината и се надявам скоро да се сдобия с нейно копие, за да мога да й се радвам всеки път, когато поискам.

О, о! Вече има дори и експанжън за играта, който има за цел, ако са ви поомръзнали картите, да внесе малко разнообразие, с нови карти.

[divider]

Източник на снимките: Boardgamegeek.com 

Купих си Smash Up, а сега какво?

Преди около 2 години, Деян ви представи Smash Up на този сайт, а преди около 2 месеца аз ви споделих моите топ 10 любими игри, като Smash Up е една от тях. Това, което мисля да ви представя днес е един обзор на различните разширения, които са излезли за играта до момента и да споделя мнението си за тях, за да можете да прецените кои биха ви допаднали или с кои да започнете.

  1. Awesome Level 9000първото разширение за играта включва четири фракции – Стиймпънковете, Духовете, Растенията убийци и Мечата кавалерия. Стиймпънковете имат доста карти, които закачат за бази като им дават допълнителни умения. Духовете стават по-силни, когато останете с малко карти в ръка. Растенията убийци трябва да се разчистват бързо, защото имат силни умения ако бъдат оставени на мира. Мечата кавалерия гони чужди миниъни от базите, които искате. Първото разширение е доста добро и четирите фракции са доста различни, както една от друга, така и от базовите такива. Духовете са малко особена фракция и не са много добри за начинаещи играчи, но иначе това е доста солиден старт за разширяване на колекцията.
  2. The Obligatory Cthulhu Setзадължителният Ктулху експанжън е може би най-малко задължителният от всичките. Това разширение включва едно ново тесте, в допълнение към 4те фракции. Това са тъй наречените карти „Лудост“, които могат да бъдат теглени чрез различни ефекти и са нормални екшън карти, които обаче накрая на играта дават отрицателни точки на хората, в чиито декове се намират. Фракциите, които ще намерите Култистите на Ктулху, Инсмутияните, Древните неща и Университета Мискатоник. Култистите на Ктулху са единствената фракция, която има повече екшъни отколкото миниъни. Те теглят Лудост, за да изпълняват силни ефекти на собствените си карти. Инсмутияните имат само един тип миниъни и те са със сила 2. Те имат всякакви начини да правят най-слабите миниъни по-силни. Древните неща раздават на другите карти Лудост. Мискатоник пък могат и да теглят, и да се оттървават от карти лудост за различни ефекти. Заради специфичната тема и картите Лудост, които са специфични само за това разширение то е от по-малко наложителните и бих препоръчал (освен ако не сте диви фенове на Ктулху) да вземете другите разширения преди това и чак като решите, че ви трябва повече разнообразие да се обърнете към това.
  3. Science Fiction Double Feature още едно класическо разширение, което не вкарва нови механики в играта, но добавя 4 доста различни фракции – Пътешествениците във времето, Маймуните киборги, Супер шпионите и Шейпшифтърите. Пътешествениците във времето могат да използват картите си по няколко пъти. Маймуните киборги имат много карти, които играят върху миниъните си и ги правят по-силни. Супер шпионите манипулират тестетата на всички играчи, а Шейпшифтърите могат да се превръщат от едни в други и да копират силата и уменията на други миниъни. В това разширение няма празно. Всяка една от фракциите е стабилна добавка към вселената на Smash Up и може да прави много интересни неща. Пътешествениците във времето са малко по-особените тук, но и те си имат готини комбота.
  4. Monster Smashтук пропускам хронологически следващото разширение, за да представя стандартните разширения първо. Фракциите, които ще намерите тук използват нова механика – картите им могат да поставят токъни за допълнителна сила върху единиците им (използват се токъните за точки). Фракциите са Вампирите, Лудите учени, Върколаците и Гигантските мравки. Вампирите могат да унищожават чуждите миниъни и така да трупат повече сила. Лудите учени могат да раздават токъни сила на миниъните си. Върколаците експлозивно стават по-силни за кратки периоди време. Гигантските мравки пък могат да си разпределят силата помежду си. Въпреки, че включва нова механика, това разширение е много по-лесно за интегриране от Ктулху. Тук новата механика много органично се вписва в играта като цяло и може да засегне карти от всички разширения. Когато решите да разгърнете колекцията си с нещо по-различно, това разширение следва да е първото, което загледате.
  5. Pretty Prettyако имате малка дъщеря, това е разширението за вас. Четирите фракции в него са Котенцата, Принцесите, Феите и Митичните коне (общо взето еднорози). Котенцата са толкова сладки, че временно превземат чужди миниъни. Принцесите имат само 6 миниъна в дека, но и 6-те са 5-ци (различните принцеси – Снежанка, Рапунцел и т.н.). Феите винаги имат имат избор какъв ефект искат да използват на картите си. Митичните коне, точно в стил Малкото пони, са по-силни когато са заедно. Ако не ви пречи темата, която е доооооста различна от всички останали и нямате против да играете с Принцеси еднорози, това разширение ще ви допадне. На механично ниво то всъщност е доста интересно и отваря много иновативни комбинации с предните такива. Не бих го препоръчал като първо или второ нещо, което да добавите към базовaта игра, но като си вземете 2 или 3 от по-ценните разширения можете да обърнете поглед и към това (ако имате малка дъщеря, с която искате да играете това не е вярно – просто вземете това разширение).
  6. The Big Geeky Box – ето го и изпуснатото разширение. Това не са стандартните 4 нови фракции. Всъщност тук има само 1 нова фракция – Гийковете, които могат да правят всякакви шантави работи и са базирани на реални хора от YouTube канала Geek and Sundry. Въпреки, че има само 1 нова фракция, а цената му е като на другите разширения, ако имате 2-3 от тях ще забележите, че вече не можете да ги събирате в началната кутия. Това е и най-полезната част от този експанжън – кутията. Кутията е наистина голяма и наистина стабилна. В нея ще можете да съберете всички карти (с протектори ако искате) от всичко излязло до сега, както и в следващите 3-4 години сигурно. Освен всичко друго, вътре има разделители за различните фракции, които правят организирането им песен. Аз лично, освен Smash Up си държа и LCG-то, което играя в тази кутия и я препоръчвам с 2 ръце ако имате повече от 2 разширения на играта или ако просто имате други игри с карти, които се чудите къде да държите.
  7. Bonus! Munchkin Smash Up – получавате и бонус. Следващият експанжън (който ще е със статут на базова игра – ще има 8 фракции) е с любимата на много (и омразната на още повече) тема Мънчкин. Кога точно ще излезе и дали ще става не мога да кажа, но да си знаете какво иде.

Това е от мен за тази седмица. Smash Up е много готина игра, която става все по-яка с всеки следващ експанжън и всякакви притеснения, които може да е имало в началото за баланса на различните фракции вече е доста несъстоятелен просто заради огромното разнообразие и възможните комбинации, които могат да се постигнат към днешна дата (406 ако ви е интересно). Играта е чудесен начин да убиете около 30-40 минути в луда забава, така че ако си падате по хаоса и прецакването на другарчета – това е играта за вас!