Архив за етитет: съвременна класика

Citadels (2016) – Почти сравнително ревю

Цитаделите е класическа игра на един от най-популярните (и с право) дизайнери – Бруно Файдути. Оригиналната Цитадели излиза през 2000 година и за мен, както и за много от вас, това беше един от първите ми допири със света на настолните игри. И както при много от вас, играта не успя да ме запали към обичаното ни хоби. Друга игра свърши тази работа, но по тази тема и преди съм говорил.

Оригиналните Цитадели ни отнеха около 2 часа, а нито компонентите, нито преживяването си струваха. От тук идва и парадокса, зашото почти нищо откъм геймплей не се е променило.

Откъм компонентите определено са се постарали хората. Освен че арт дизайна на картите е много по-изчистен, картите с ролите са с по… огромен и удобен за игра размер. Паричките може и да са същите като онези от едно време, но фигурката за първи играч е просто разкош!

Вляво – старият маркер, вдясно – новият.

Цитадели е една от първите „драфтинг” игри. Правилата са прости. В играта има тесте със сгради. Когато някой играч построи 7 (в оригиналната бяха 8) сгради, в края на рунда играта приключва и се броят точки. Точките са равни на цената на сградите плюс няколко бонуса за комплекти и други подобни нещица.

Пари и карти се събират благодарение на 9 роли, които се разпределят между играчите всеки рунд.

В зависимост от броя на играчите няколко роли се обръщат с лицето нагоре в средата на масата, няколко с лицето надолу. Останалите ги взема един играч, избира си тайно една карта и дава останалите на съседа си. И така докато всеки има по една карта.

На масата са наредени 9 помощни токъна (които ги нямаше в оригиналната игра) и който държи короната започва да изброява числата на ролите от ниска към висока. Най-ниските и най-високите роли обикновено са най… „мръснишки”.

Ролите събират пари, крадат пари, дават бонуси или директно прецакват другите.

В новата версия има малко пипнати правила, като например пича, който трошеше лесно сгради и ефективно удължаваше с, без да преувеличавам, 18 дни геймплея е променен до по-малко мазохистична механика. Освен това доста от ролите вече позволяват за строене на повече от една сграда на ход.

Основната разлика между двете издания обаче е разнообразието. Новата кутия пристига с базовите роли, ролите от разширението на класическите Цитадели, но и с още един комплект от роли, което означава, че получавате 27 различни роли (по 3 от вид). Да не говорим, че са добавени и куп нови уникални сгради с умения, които увеличават комбинирането на роли и сгради феноменално много.

Да го кажа така – всяка игра влиза по 1 роля от вид и само 14 сгради от всички в играта. Не се притеснявайте, ако сте като мен, и не обичате твърде дълго да си се ровите в играта да си я „къстъмизирате”, можете да използвате един от шестте варианта за игра, които са описани в книжката.

Всеки вариант вкарва в играта определени сгради и роли и ви уверявам, че носи напълно различно усещане. Например, един от вариантите е концентриран в агресивен начин на игра, друг в защитен, трети в комбинативен, а четвърти в блъф и дедукция.

Такъв тип игра обикновено не е добра с двама играчи, но о, реджойс май френдове, защото Citadels е перфектна игра за двама. Да, усещането е малко по-различно, отколкото това с повече, но не трябва да се плашите. Даже напротив. Когато сте двама, играта е много по-тактическа и стратегическа, като всяко едно решение ще се базира на солидна доза блъф и разчитане на опонента. Добре, в такъв случай по-добра ли е с двама? Ами не. Но не е и по-лоша. Просто е… различна. Но отново отлична!

Заключение

Citadels (2016) е делукс версия на класическите Цитедели, но и много повече. В играта ще откриете всичко, което имаше и в старото издание (но подобрено), както и допълнителни неща, които превръщат класиката в съвременно бижу, достойно за място във всяка колекция. Не се осмелявам да говоря толкова категорично редовно, но самият факт, че не харесах оригинала, а тази версия я заобичах говори достатъчно. Е… причината да не бях я харесал беше тромавостта, който вече е изчистен. Основните механики ми бяха съвсем по вкуса. С други думи, ако не харесвате принципа, едва ли ще ви допадне и това издание.

ПЛЮСОВЕ:

  • По-добри компоненти
  • По-бърз геймплей
  • Огромно разнообразие
  • Никъде не виждам надпис „FFG“!

МИНУСИ:

  • Илюстрациите не са нищо особено

 

Love Letter Premium – по-голяма, по-лъскава, по-…всичко

Ще започна с това, че преди да се сблъскам с играта Love Letters аз твърдо смятах , че за да бъда интересна една игра тя задължително трябва да има множество компоненти, голяма карта и томче с правила колкото „Под игото“. Love Letters тотално изтри тази моя заблуда след като успя да ме грабне със своята изключително проста механика и набор от компоненти включващ единствено 15 цветни кубчета и 16 игрални карти. Поради простотата си, лекотата, с която може да се обясни на напълно незапознат играч, бързината и елегантността на процеса на самата игра, към момента на написването на тази статия, това е играта, която съм играл дори повече от Заселниците на Катан, която бе първата ми игра в живота и е била играна десетки пъти. Имаше само едно нещо, което безкрайно ме разстройваше в тази игра, и това бе ограничението на броя играчи, които могат да я играят – само четири. Това реално ставаше досадно при положение, че обикновено се събираме в група от 5-6 души.

Затова още щом видях , че на пазара се готви да излезе Love Letter Premium , разширяваща количеството на играчите до осем, веднага отидoх и си направих предварителна поръчка. Както ще разкажа по-долу, новата игра освен добре познатите 8 роли от обикновената игра, добавя нови 10 роли в комплект от нови 16 карти, което прави цялото тесте двойно по-голямо (32 карти). Обаче новите карти се използват само за игра с повече от 4 човека – версията с 4 човека използва само старият набор от карти). Въпреки, че играта ми пристигна преди около 2-3 седмици, едва вчера имах възможността да я пробвам с 5 човека, тоест с новите карти, и затова сега реших да споделя своите впечатления.

Ако не сте се сблъсквали с „основната“ версия на играта, за нея вече е писал друг автор и статията можете да прочетете ето тук. На кратко , играта раzказва историята на принцеса, навлязла във възраст за омъжване и множество кавалери пламтят от желание да се сродят с кралското семейство. Обаче поради строгият дворцов етикет и скорошни интриги, стрували главата на майката на принцесата – кралицата, това не е никак лесна задача, ако принцесата сама не благоволи да покаже на кандидата своята благосклонност. Единственият начин да се доближи кандидатът до принцесата е да намери съюзници в нейното близко обкръжение, които да предадaт на принцесата неговите любовни писма. И всичко би било хубаво, ако кандидатите не бяха повече от един, а придворните не бяха твърдо решени именно техния съюзник да спечели ръката на принцесата, за да могат и самите те да повишат своето влияние в кралският двор. И в тази борба всички средства са позволени – убийства, шантаж, доноси, и въобще всичките прелестни неща , които се смятат за обичайно придворно ежедневие.  Играта се провежда в рундове, като във всеки рунд играчите се борят за „знак на внимание“ от страна на принцесата, опитвайки се да отстранят от надпреварата своите конкуренти, или към края на рунда да останат с най-влиятелен съюзник сред оцелелите. Който събере нужното количество „знаци на внимание“ от страна на принцесата, получава самата нея и най-вероятно половин кралство, в най-добрите традиции на жанра.

И тук идва основното изменение , което ни носи Love Letter Premium – благодарение на новите роли, или поне някои от тях, повече от един играч може да получи „знак на внимание“ или дори два, в рамките на един рунд, при това в някои случая , дори ако е елиминиран в течение на рунда. Новите роли имат доста по-развити правила за отиграването им, като добавят много повече стратегически възможности в играта, правейки я по-разнообразна, но при това не обезсмислят старите роли. Например, в основната игра ролята Страж има влияние 1 и умение при неговото изиграване играчът да се опита да познае ролята на друг играч, и ако познае, познатият играч изпада от надпреварата до края на рунда. В основната игра обаче е имало само 8 роли, и тъй като Стражът не може да познае друг Страж, то вариантите оставаха 7. Но как да се справи стражът с добяването на нови 9 роли (едната от 10 нови роли е също страж, със същите функции, но друга картинка), та нали сега трябва да познава ролята на противника от 16 различни възможни варианти. Спокойно, всичко не е толкова страшно – реално вероятните роли от гледна точка на Стража сега се увеличават само с 2, тъй като повечето нови роли дублират номерата от 2 до 7 на картите от основният сет, а стражът не е нужно да посочва конкретната роля, а числото обозначаващо влиянието на ролята. По този начин към вариантите се добавят само 2 нови: 0(нула) – която носят Убиецът и Шутът, и 9 (девет) – която е присвоена на Епископа.

Другото изменение е ролята на същият този Страж, който описах в примера по-горе. В основната игра Стражът бе главното оръжие за борба с опонентите – стражите имат най-ниско влияние, обаче са най-многобройни карти в тестето и чрез тях може да опиташ да изхвърлиш директно друг играч от рунда без никаква опасност за себе си, защото ако не познаеш, просто продължаваш нататък. Във версията за повече играчи стражът вече не е толкова неуязвим, защото в играта навлиза Убиецът. Ако някой се опита да използва страж върху играч, държащ в ръката си Убиеца, то играчът на стража бива изхвърлен от играта. При това убиецът въпреки , че е разкрит, остава в ръката на своя играч, така че другите играчи, ако са невнимателни, могат отново да се пробват на него със страж и по този начин да загубят рунда.

Следващата нова механика са картите на Графа и Констебъла (наименованието на тази длъжност произлиза от латинското Началник на Конницата, но в различни страни и различни епохи и имала различни функции – в съответствие с най-разпространеното тълкуване от Средновековието, можем да приемем , че това е главнокомандващ на армията), които нямат игрови ефект моментално при тяхното разиграване, обаче носят на играча бонус, ако се намират сред изиграните от него карти. Графът модифицира с +1  числото на влиянието на картата на своя собственик при сравняването на съюзниците в края на рунда (ако са останали повече от 1 активни играчи), ако се намира в дискарда (discard pile) му, а имайки пред вид, че има два графа във тестето, някой може да си дигне влиянието на последният съюзник дори с +2. Констебълът е по-директен и ефективен – ако той се намира в свалените ви карти в момент, в който са ви изхвърлили от рунда, вие автоматически получавате един „знак на внимание“ от принцесата. Именно с негова помощ и с предвидливо изиграване на Шута, който позволява да изберете друг играч и да получите „знак на внимание“, ако вашият фаворит спечели този рунд, играчът може без да победи в рунда да спечели цели два „знака на внимание“.

Както казах по-рано, новите роли внасят доста разнообразие в процеса на играта, повече възможности за интриги, и дори възможност за временни съюзи между играчите, защото играчът, който е изиграл Констебъла и Шута е доста по-заинтересован, неговия фаворит да победи , а той самият да бъде изхвърлен от рунда. Но макар да може да се кажат още много добри неща за механиката, не мога да пропусна да спомена и качеството на играта като компоненти.

Естествено, кутията е по-масивна, отколкото стандартното издание, което се побира с лекота в средно-голям джоб на яке, обаче съдържанието и качеството според мен напълно компенсира това леко неудобство. Първо, кутията е изпълнена във вид на сандъче/кутийка за бижута, а капакът се затваря с магнитна „закопчалка“. Вътре в две отделения са поместени карти с размер като карти Таро – 32 игрални и 8 с описание на ролите и бройката карти от всеки вид. Картите са от по-дебел от обикновеното картон , което им придава определена солидност, подобаваща на ранга на величествените портрети изобразени върху тях. Което е забележително, в играта са поместени и 40 броя протектори с гръб като запечатан плик. Скучните миниатюрни кубчета, представляващи „знаци на внимание“ в основната игра, са заменени с масивни дървени сърчица.

Всичко това, донякъде създава впечатление за момичешка игра, но не се подлъгвайте – колкото и да е напудрен и покрит с панделки дворцовият живот, никога не можеш да си сигурен дали това петно на дантеленият ръкав е от скъпа помада или от кръвта на неизвестен съперник. Със сигурност това не е игра за хора, които обичат сложните тактически игри с миниатюри, завоюване на територии или разрешаване на сложни загадки – за мен това е хубава парти-игра. И точно затова много се дразнех на версията й само за 4 играчи. Сега смело мога да кажа, че единственият кусур на този малък шедьовър е поправен по все така брилянтен начин.

 

На всички пожелавам повече игри и приятели, с които да ги споделите! Наближават Коледните и Новогодишните празници, а тях е най-добре да ги посрещнете в кръга на семейството и приятелите!

BigBoxGamers гарантира: Ticket to Ride

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://bigboxgamers.com/bigboxgamers-guarantees/“ target=“blank“ ]Какво представлява BBG Гарантира?[/button]

Брой гласували: 9

Обща оценка: 17

Ревю: [button color=“green“ size=“small“ link=“http://bigboxgamers.com/ticket-to-ride-europe-1912expansion/“ target=“blank“ ]Ticket to Ride[/button]

Влакчетата са сред първите избори за игра с нови хора. Темата и правилата са достъпни, а геймплеят е сходен с модерните правила на съвременните дизайнерски игри. Ticket to Ride е перфектна игра за вкарване на нови хора в хобито, а освен това, видиш ли, е и отлична с геймъри. Това е игра, с която повечето настолни игри вече се сравняват.                                                                                                                                                                                                                                                                                        -BigBoxGamer

Ticket to Ride на пръв поглед може да изглежда детска, с всичките си вагончета и влакчета, които си редите, но само трябва да се решите да я пробвате и ще разберете, че е много увлекателна и интересна игра. Ако не съществуваше Каркасон това щеше да е избора ми за игра за зарибяване на нови хора. Само още нещо – колкото и да се ядосате, когато играете, не удрайте по масата!                                                                                                                                                                                                                              –BigBoxSharki

Ticket to Ride е една игра, на която всеки може да се научи да играе и да победи – малката ви сестра или брат, баща ви или майка ви, дори дядо ви и баба ви. Още повече, в голяма част от случаите точно хората, които не са играли никога играта ще ви натрият носа за идните дни и седмици!                                                                                                                                                                                                                                                                                                -BigBoxYour

Ticket to Ride е изключително увлекателна игра, която всеки трябва да изиграе поне веднъж. Който ме познава знае, че това е една от любимите ми игри, защото е наистина добре премислена. Ticket to Ride може да е лесна и семпла, но в нея има много повече стратегия, от колкото изглежда. Много ми харесва разнообразието от продължения с допълнителни игрални полета. Всяко от тях променя поне малко начина на игра, което означава, че и играчите трябва да адаптират личния си план за достигане до гарата на победата! *Тудуф-тудуф*

                                                                                               -BigBoxDicer

Ticket to ride е една от игрите, които ми дават неповторимо чувство на удовлетвореност от действията ми. Запълвайки голямата празна карта с влакчета, играчите имат чувството, че участват в един голям общ проект – макар и да е със състезателен характер. Да не говорим за чувството да ти се паднат точно влакчетата, които ти трябват за някой мнооого дълъг маршрут. Безценно! Въпреки, че правилата са прости и могат да се обяснят на всякакъв тип играчи за няколко минути, играта предоставя много тактически решения и тръпка. Липсата на агресивна конфронтация я прави много подходяща gateway игра.

                                                                                             -BigBoxWolfyy

Играта стана емблематична за въвеждаща в света на настолните игри. Компонентите са много добри, а в колекционерското издание са направо страхотни. Лесна откъм правила и увличаща откъм геймплей, Ticket to ride спокойно може да бъде единствената игра у дома и да не ни омръзне. Пък и на кой може да му омръзне да си играе с влакчета?!                                                                                                                                                                                                                                                                   -BigBoxTea

 

 

Класически съвременни игри

В нашият сайт говорим за съвременни настолни игри. Не за игри като Монополи, Не се сърди човече или шах. През последните години, всяка година излизат над 1000 съвременни настолни игри, но много малко от тях се задържат в интереса на хората няколко години след излизането им. В днешната статия искаме да поговорим точно за онези игри, които въпреки изминалите години, те продължават да стоят свежи в колекцията ни. Онези игри, които всички в нашето хоби познават. Онези игри, които когато кажеш на някого, че играеш настолни игри, той ти казва – „О, като Ticket to Ride? Онези игри, които в повечето случаи са причината ние да се затвърдим в нашето хоби. Онези игри, които са толкова тествани, балансирани, полирани и гениални, че днес ние ги наричаме класически!
[divider]
Деян Георгиев ‘BigBoxGamer’ препоръчва:

Ticket to Ride или „Влакчетата“

Играта излиза през 2004-та година и само за няколко години тя се превръща в световен феномен сред настолните игри. Няма самоуважаващ се геймър, който да не я e играл или поне чувал за нея. За толкова години, играта продължава да държи високо място в класациите на BGG, а Days of Wonder все още не са направили по-голям хит (въпреки, че имат някои силни заглавия, също близки до позиционирането им в тази статия). Определям я като класическа, защото носи такава лекота, че геймър или не, след само 10 минути обяснение, можеш да започнeш първата си игра на нея… че и дори да биеш. Разбира се, причината не са само лесните правила. Почти не познавам човек, който да не харесва „влакчетата“. В нея има игра както за негеймърите, така и за нас – състезателните играчи. Играта е толкова популярна, че има десетки разширения, колекционерско издание и дори световно първенство. Дали харесвате „влакчетата“ или не е въпрос на личен вкус, но играта е толкова гениално замислена, че и да искаме, не можем да й намерим кусур. С други думи – класика!

 

Прочетете нашето подробно ревю:[button color=“pink“ size=“small“ link=“http://bigboxgamers.com/ticket-to-ride-europe-1912expansion/“ target=“blank“ ]Ревю[/button]

Може да закупите играта от:[button color=“green“ size=“small“ link=“http://boardgames-bg.com/ticket-to-ride-europe-familna-nastolna-igra.html“ target=“blank“ ]BoardGames.bg[/button][button color=“green“ size=“small“ link=“http://bigbag.bg/product/1514/ticket-to-ride-europe.html“ target=“blank“ ]BigBag.bg[/button][button color=“green“ size=“small“ link=“http://www.cardpile.com/index.php/bg/nastolni-igri/days-of-wonder/ticket-to-ride-detail“ target=“blank“ ]Paladium Games[/button][button color=“green“ size=“small“ link=“http://www.pikko-games.com/%D0%A1%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%B9%D0%BD%D0%B8-%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B8/Ticket-to-Ride-Europe-c2id52.html“ target=“blank“ ]Time2Play[/button]
[divider]
Недислав Стойчев ‘BigBoxTyr’ препоръчва:

Love Letter

Сигурно се учудвате на препоръката ми, но се надявам, че със следващите редове ще успея да ви убедя защо можем да причислим Love Letter към „Класически съвременни игри“.

Играта излиза през 2012, което я прави една от „най-младите“ класически съвременни игри и е дело на дизайнера Сейджи Канай (дано не бъркам с превода на името му :D). Love Letter е малка, бърза и пристрастяваща игра, изградена от няколко малки, лесни правила и 16 карти. Играта протича в ходове, като по време на своя ход, играчът ще си тегли нова карта и ще трябва да изиграе 1 от наличните вече в ръката му 2 карти. Изиграването на карта довежда до изпълняване на правилото описано на нея. Играта тече в такъв ход, докато остане само един неелиминиран играч. Целта на всеки играч е да победи в 3 рунда. Играта е невероятна комбинация от дедукция и блъфиране… плюс, води до пристрастяване!

Какво прави Love Letter, че тя приспада към „съвременни класически игри“? За 3 години, откакто е на пазара, играта е един от виновниците за полагането на основата на огромната вълна от „мини игри“. Това са такива игри, които се побират в джоба ви, адски достъпни, лесни и се играят за минимално време. AEG имат категория „5 minute fun“, като тук влиза Love Letter, Lost Legacy, Empire Engine и т.н. Отделно, играта има много различни „re-theme“ варианти (официални и не официални) – The Hobbit, Batman и т.н, както и различни gameplay варианти – Lost Legacy серията. Лично аз разнасям в себе си един такъв неофициален вариант на Love Letter, който е „видял“ много разигравки на най-различни места. Отделно в колекцията си имам Munchkin варианта и една игра от Lost Legacy серията. С радост казвам, че и трите комплекта се радват на внимание и съм сигурен, че в близко бъдеще повечето хора, вместо тесте карти в джоба или раницата, ще носят вариант на Love Letter.

Прочетете нашето подробно ревю:[button color=“pink“ size=“small“ link=“http://bigboxgamers.com/love-letter-review/“ target=“blank“ ]Ревю[/button]

Може да закупите играта от:[button color=“green“ size=“small“ link=“http://boardgames-bg.com/?subcats=Y&status=A&pshort=Y&pfull=Y&pname=Y&pkeywords=Y&search_performed=Y&search_id=&q=love+letter&dispatch=products.search“ target=“blank“ ]BoardGames.bg[/button][button color=“green“ size=“small“ link=“http://www.bigbag.bg/search.html?phrase=love+letter“ target=“blank“ ]BigBag.bg[/button]
[divider]
Камен Цветанов ‘BigBoxYour’ препоръчва:

Carcassonne

Като се говори за класически настолни игри, няма как да подмина Carcassonne. Това е една много изчистена като дизайн игра, много функционална и с впечатляващо разнообразие и преиграваемост, гениално замислена и неочаквано проста за научаване. Кое обаче я прави класическа? Определено това е механиката на игра, а не външният вид и нейната леснота.

Carcassonne е една от най-утвърдените игри в сферата на настолни игри с поставяне на плочки, даже може да се нарече един от основоположниците на съвременните настолни игри с поставяне на плочки. Още след създаването си, играта има огромен успех на световния пазар, различни разпространители я издават и я разпродават като топъл хляб. Причината за това е повече от ясна – играта е добра, много добра. Има кооперация при желание от играчите, има късмет, има стратегия, има много взаимодействие между играчите, има рискове и доста размишление. Проста игра с много добре подбрани и организирани елементи или просто оригинална идея, реализирана по оригинален начин, Carcassonne е една от игрите които не се забравят. И не би трябвало.

Прочетете нашето подробно ревю:[button color=“pink“ size=“small“ link=“http://bigboxgamers.com/carcassonne/“ target=“blank“ ]Ревю[/button]

Може да закупите играта от:[button color=“green“ size=“small“ link=“http://boardgames-bg.com/carcassonne-2-0.html“ target=“blank“ ]BoardGames.bg[/button][button color=“green“ size=“small“ link=“http://bigbag.bg/product/115/karkason-bazova-igra-carcassonne.html“ target=“blank“ ]BigBag.bg[/button]
[divider]
Димитър Симидчиев ‘BigBoxExplorer’ препоръчва:

7 Wonders

Ех, съвременните класики. За всеки това може би значи нещо различно, но аз мисля да го интерпретирам като „игри от последните около 5 години, които мисля, че ще присъстват в домовете на много хора и занапред.“ 7 Wonders е такава игра.

Честно казано аз не се скъсвам да играя 7 Wonders и с право бихте ме попитали „Е защо тогава го препоръчваш?“ Отговорът е, че аз съм по-хардкор геймър и „класиките“ не са ми първи избор за игра, просто защото си падам по по-тежки игри. Имам обаче 7 Wonders в колекцията си и не мисля, че ще я разкарвам скоро. Причината е, че се случва да играя с нови хора и тогава по-тежките игри не са опция, а 7 Wonders е точно на място.

Това, което смятам, че прави тази игра „съвременна класика“ са няколко неща. Първо, темата е доста приятна и млади, и стари могат да се вживеят в нея. Второ, нивото на сложност на играта е чудесно – достатъчно е лесна, за да могат нови играчи да я схванат, а в същото време е достатъчно сложна и интересна, за да служи като мост между Монополи и по-сериозните игри. Тези първите две неща водят и до третото, а именно, че играта е много добра за семейства, които искат да играят заедно – мама, татко и децата могат да си прекарват много добре с нея. На последно място, нивото на взаимодействие в играта е такова, че хем го има, хем не е деструктивно и няма опасност някой да тръгне да се сърди, че бива нападан отвсякъде.

Ако се чудите кои са игрите, които и след 10 години ще се играят от семейства по целия свят, мисля, че 7 Wonders е сериозен кандидат за списъка и няма да сбъркате ако се сдобиете с нея.

Прочетете нашето подробно ревю:[button color=“pink“ size=“small“ link=“http://bigboxgamers.com/7-wonders/“ target=“blank“ ]Ревю[/button]

Може да закупите играта от:[button color=“green“ size=“small“ link=“http://boardgames-bg.com/7-wonders-nastolna-igra.html“ target=“blank“ ]BoardGames.bg[/button][button color=“green“ size=“small“ link=“http://www.pikko-games.com/%D0%A1%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%B9%D0%BD%D0%B8-%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B8/7-Wonders-c2id108.html“ target=“blank“ ]Pikko-Games[/button][button color=“green“ size=“small“ link=“http://www.paladium-games.com/index.php/store/board-games-nastolni-igri/board-game-nastolna-igra-7-wonders/nastolna-igra-seven-wonders.html“ target=“blank“ ]Paladium Games[/button]
[divider]
Това бяха нашите предложения за класически съвременни игри, ако вие искате да ни помогнете, можете също да напишете вашите предложения в коментарите. Също така, не забравяйте да гласувате в анкетата вдясно на екрана – какво да ви препоръчаме другата седмица! Ако ви е харесала тази статия и като цяло нашия сайт, моля да ни подкрепите! А ние ще ви благодарим с подарък – игра! [button color=“pink“ size=“small“ link=“http://bigboxgamers.com/donation/“ target=“blank“ ]Дарение за сайта[/button]

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

Dominion – ревизирано ревю

Dominion е едно от най-големите и популярни заглавия в света на настолните игри. В момента базовата игра е на 26-то място в BGG, а Dominion: Intrigue (удължение, което работи и като самостоятелна игра) е на 19-то. Разбира се, както винаги, BGG не е абсолютния критерий, по който би трябвало да избирате игра. Без значение колко награди Dominion е спечелила, без значение дали е първия deckbuilder или не, аз гледам само от моята крива камбанария, а моята камбана е напукана стара винтидж камбана, която не обича да се глези с каквото и да е и внимателно проверява всичко. Но! Определено, този път с BGG сме на една вълна. Е, не бих сложил Dominion сред първите места в моята класация, но определено играта има качества, които много малко са успели да достигнат.

В Dominion, ти се бориш за властване в някакво средновековно царство, като събираш точки. Темата ви звучи скучно? Не се притеснявайте, не е толкова скучна, колкото изглежда. Защото просто я няма. Не обвинявам авторите на играта, защото все трябваше да сложат някаква тема отгоре, нали? А и очевидно не са искали да попречат на лъскавия геймплей, като карат хората да се задълбочават и влизат в някаква насилена история.

Правилата са невероятно прости. Всеки играч тегли пет карти от своето тесте. Всички 

стартови тестета са еднакви. 7 карти с медни монети и 3 с имения от 1 точка. Има три вида имения – такива от 1 точка, такива от 3 и такива от 6. (имения (1), графства (2) и още някакво неважно нещо (6) ). Това е единствения начин(с изключение на картите „градина”), по който се печелят точки.

На масата се подреждат 3 тестета, всяко едно съдържа определен брой карти със съответното имение. Поставят се три тестета с три вида валута – мед, сребро и злато. И накрая се поставят 10 тестета със сгради. Всяко тесте съдържа определен брой еднакви карти от съответната сграда. Dominion пристига с 25 различни карти (хора и сгради), а в игра влизат само 10, така че ако теглите на случаен принцип 10, всеки път ще имате уникална игра не само заради различните карти, но и заради начина, по който тези карти си взаимодействат. Играчът има право на две действия – играене на една карта (която е купил по-рано) и след това – купуване на друга карта (може да купи всеки вид карта от изброените по-горе). След това изхвърля всички останали неизползвани карти и тегли нови пет карти. Когато свърши тестето, просто разбърква изхвърлените карти и пак тегли. Това са целите правила. Хората и сградите дават елементарни умения – като право играчът да купи две карти, вместо една или да тегли допълнителна карта, или пък да има право на допълнително действие.

Играта използва една от най-простите механики, които съм виждал. Това обаче не означава, че екипа не е хвърлил огромно количество труд по измислянето. От опит в измислянето на скечове, реклами, сериали, разкази и всякакви други простотии, мога да разбера кога по едно произведение е работено дълго време. За да създадеш най-простата(но гениална) игра, първо трябва да създадеш най-сложната и натруфена (но тъпа) игра. После вадиш лозарските ножици и режеш всички тръни и бодили. Колкото и красиви да са, тръните си остават тръни.

Нека ни е ясно, че играта е чисто и просто една механика, без никаква тема. Ако търсите тема – търсете на друго място. Няма абсолютно нищо, което да ви грабне. Вече съм играл играта почти 100 пъти и не съм запомнил дори илюстрациите на картинките. Колкото и да се опитвам, няма как и да измисля някаква история около картите. Тема няма даже в уменията. Добре де, в някои има. Крадецът краде, шпионинът гледа чуждите тестета, вещицата дава минуси…хм…това може би не беше най-добрия пример.

Когато играя Доминиън се връщам назад, когато цъках непрестанно всякакви видове игри с обикновени карти. Защото да играеш Доминиън е като да играеш белот. Хвърляш едни карти с някакви цифри и цветове, прибираш други с други цифри и цветове, накрая смяташ точки. Всъщност, белотът не е най-добрия пример. Все пак в него, интеракцията между играчите е основната идея. В Dominion, тя е сведена до нулева. Да, можеш да хвърляш една-две гадости на противниците, но това съвсем не е определящо. Dominion е един много добър пасианс с няколко човека, в който само един печели. Когатонапример играя онлайн версията с ботове в интернет, играя на максимална скорост(в която не се вижда какво правят опонентите), защото не ме интересува какво правят другите. Може би само дали са взели вещица, за да се защитя или да видя кога започват да се изкупуват именията, за да се включа и аз в манджата.

Dominion прилича и на покер. Има добри комбинации, по-добри комбинации и винаги работещи комбинации. Ако си постепенен и дисциплиниран можеш да си изградиш една тактика и да я следваш всеки път. Имаш 5 пари – купуваш си Лаборатория, имаш 6 пари – купуваш си злато, имаш 3 пари – купуваш си сребро. Този начин на игра е типичен за професионалните покер играчи. По същия начин и вие можете да си отворите 8 маси на Dominion онлайн и да цъкате без много да мислите.

Така както сме почнали със сравненията, съвсем логично можеше белотът да се казва примерно „Поля и замъци”. Слагаш цифрите – поля, оньорите – замъци, спатията – рицари, карото – фермери, купата – духовници и пиката – да кажем лястовички. Ето ти игра, която може и FFG да продава. Тогава обаче няма да струва 50 стотинки, а 50 лева. Преигравам, но схващате идеята.

След като прочете това, моята компания сигурно ще се запита: „Тоя пък кога е играл 100 пъти Доминиън?“ Да, не съм играл чак толкова пъти на физическата игра,но…

Открих ето това!

Кликни ме!

Онлайн системата е изградена съвременно и адекватно. В мултиплейърът съществуват различни стълби, по които можеш да се изкачваш. Има “Adventure mode”, което си е на практика Single Player. Има и увлекателен Tutorial, който ще ви помогне да опознаете играта по-добре.В играта съществуват ботове. И то какви! Те също се изкачват в класациите и имат рейтинг. И съвсем не са от най-лесните. Представляват добро предизвикателство и често са по-добри опоненти от реалните играчи. Освен това можеш да играеш с реални играчи и ботове едновременно. За жалост не открих friend система, но нищо. Играта онлайн е напълно безплатна. Поне базовата. Ако искате, можете да си отключите експанжъните. Аз не смятам да го правя, защото базовата игра ми е напълно достатъчна, а и ако се присъединя в лоби, в което създателят на въпросното лоби е включил всички експанжъни, няма проблем и аз да се включа.

Онлайн играта е спонсорирана от самите RioGrandeGames, което е допълнителен плюс. Една игра на физическия Dominion продължава максимум 45 минути, а онлайн – максимум 10 минути. На това, дами и господа,  му се вика гениален пристрастяващ елемент. Туше, Rio Grande, туше.

 

 

 

[divider]

Заключение

Играта е лесна, бърза и пристрастяваща. Играе се бързо и колкото да е добра онлайн, физическата игра с хора винаги е най-добре. Да, няма да се скъсате от взаимодействие, но си мисля, че ще си изкарате добре. О, да, най-вжното. Споменах ли, че играта е на български? Точно така – Dominion, или както е вече „Доминион“ е изцяло преведен на български и се разпространява от Paladium Games и MBG Toys. Според мен, това вече е достатъчно да се каже, че играта си заслужава. Може би не за сериозните геймъри на тежки игри, но ао търсите лека семейна игра или нещо, с което да привлечете нови играчи – Доминион е перфектен избор!

ПЛЮСОВЕ:

  • Бърз и пристрастяващ геймплей
  • Добре организирана кутия
  • Само базовата игра е достатъчна за дълго време
  • Има мнооого разширения и продължават да излизат, а уж бяха спрели
  • Добра онлайн версия
  • Ниска цена за 500-те карти, които ще получите
  • ИЗЦЯЛО НА БЪЛГАРСКИ

МИНУСИ:

  • Няма никаква тема
  • Почти няма взаимодействие между играчите

Tikal – иманярска настолна игра

Маите са много интересно племе – много различни религиозни нрави, многобройно население, много интересна архитектура, летоброене (помните ли майския календар, с който през няколко години ни плашеха за края на света? :D). Били са много развити в ръчния труд и имат много на брой златни орнаменти и съкровища, вече разпръснати по целия свят от иманяри и музеи. И въпреки това, когато испанците решават да завземат техните земи, маите оставят междуособиците и наивността да ги подведат , след което се получава един погром от страна на испанците с шепа хора (били са близо 600 човека, а маите са били поне хиляда пъти повече). Все пак, за такива диваци каквито са били маите тогава, испанските пушки са били много страшно и непознато нещо!

 Tikal

Tikal (на български Тикал) е може би най-известната архитектурна находка от времето на маите, руините на цял град от древността. Предполага се, че както и всички други големи открития на древни находки, и тук става въпрос за древен град, който е бил столица и притежава гробница с останки на много от майските владетели ( или владетелите на маите, за тези които не ме разбраха). Но не за това искам да говорим.

Да, има настолна игра Tikal! Да, интересна е! Да, има разкопки! Не, победителя не печели истинско злато в края на играта!

Идеята на играта Tikal е вдъхновена от този град, изникнал след векове под земята, от неговата архитектура, съкровища и уникалност. В играта ще бъдете водач на археологическа експедиция, ще копаете и откривате нови неща, ще крадете откритията на другите играчи и ще ги провъзгласявате за свои. С две думи, доста реалистично са описали археологията напоследък.

 Какво представлява?

Първо, искам да кажа, че играта е доста приятна. Не включва кой знае какви механики и кой знае какви специални действия по време на игра, но това което е под кутията работи добре заедно. Може да се каже даже неочаквано добре. Движението по картата, слагането на плочките, извършването на изкопните процедури, всичко е толкова лесно за ориентиране, че играта оставя усещане за игра, която спокойно можеш да играеш с нови хора или с малки деца (но достатъчно големи, за да не глътнат някой археолог от любопитство).

Както и да е, малко за идеята. Всички сме археолози и се стремим да открием възможно най-ценните артефакти и руини, възможно най-много, възможно най-бързо (състезание за слава с други думи). Тематично играта много добре пасва на механиките, като в част от случаите тичате из гората, за да отидете и да вземете някоя огърлица, а в други случаи стоите без да мръднете на върха на храма, който разкопавате, само и само някой да не ви го завземе. Играта се печели с точки и приключва когато разкриете всичко по картата (или поне сте имали възможността да го направите),тоест когато се сложи последната модулна шестоъгълна плочка на последното свободно място на картата. А до тогава, хаос. Много хаос.

Компоненти

След като миналата игра обра моите овации за компоненти (за Jamaica говорим), мога да кажа, че тук нещата са една идея по-недовършени. Не че не ми харесват компонентите, хубави са като цяло, просто тематично не се връзват едни с други. Имате много готини картончета за етажите на храмовете, които никнат като разкопавате руините, имате хубава, красива карта и човечетата ви са… дървени призми. Началника на вашата експедиция се различава от другите с това че… е по-голяма дървена призма. Ами не ми харесва, ама какво да се прави. Лесно е да се сравнява с новите игри по компоненти и да се казва, че е по-зле от тях обаче тази е на 15 години! Със сигурност когато е излязла това е било едно от най-добрите неща, които е могло да се направят. Или поне така се надявам. Щеше да е готино да имаш човечета на експедицията, а не някакви неодушевени, дори и във въображението, предмети. Щеше, ама не е. 

 Всичко си пише на картончето

Това е една от игрите, за които казвам, че всичко си пише на картончето, защото наистина е така. Всичко си пише, стига да можеш да го разбереш. С нови хора винаги е трудно, понеже  нещата на картончето за тях нямат никакъв смисъл и гледат само някакви шарении и числа, които незнайно защо са изрисувани едно до друго, едно под друго, или едно в друго игра. На втората вече половината разбират, на третата почти всички. Малко е като математиката, повторението е майка на знанието и трябва малко да се раздвижи въображението и дизайнерските разбирания за да се стигне бързо до същността на идеята. А тя в случая е.. ами написали са ви всичко което можете да направите, било то по странен начин. Заради това често казвам „Хубаво е че няма никакъв текст, ама не съвсем.”

Играе се сравнително бързо!

Това е може би най-хубавото качество на играта, освен интересната тема. Това да можеш да изиграеш една игра по-бързо отколкото си очаквал е нещо което е голям плюс за настолна игра и може да те накара да поиграеш пак скоро. Очакванията ми бяха играта да се играе доста мудно и скучно, понеже някои хора са го написали по форумите, но се оказа приятна изненада. Дори времето, написано на кутията, не е много обективно и честно казано при 120 минути – написани на кутията, играта излезе около 90. Това е нещо, което при повечето игри е насочено в обратната посока. Ако това много ви впечатли, затаете дъх защото идва най-впечатляващата част, а именно че…

Играта е скучна!

Не претендирам да съм играл играта много, но от опита, който имам мога да кажа, че играта е скучна. Може би това е базирано на мои пристрастия към други игри, с които я сравнявам. Може да не съм бил в настроение като я играем, но е факт, че играта, въпреки интересната тема, някак не се възползва максимално добре от нея. Механиките работят добре, без съмнение, компонентите са готини в по-голямата си част, но нито ти е кой знае колко весело докато играеш, нито запомняш играта после и разказваш на някой за това колко ти е била интересна. Просто ми се вижда посредствена, не в най-лошия смисъл на думата, но в достатъчно лош.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Мога да кажа, че играта е приятна, но лично мен не ме грабва. Компонентите са горе-долу добри, изиграването е горе-долу весело, играта има горе-долу добри механики. Като цяло… играта е горе-долу добра. Разбира се, не ангажирам никого с мнението си, но според мен от новите игри има доста по-качествени заглавия, които могат да се изиграят за същото време, както и доста по-красиви и по-весели.

Хайде да не съдим прекалено строго. Според мен играта е добра за времето си на производство, има интересни елементи и е занимателна, приятна е на външен вид и има интересна тема. Ако не сте играли от новите, по-динамични и пристрастяващи игри, спокойно можете да играете Tikal докато си пиете чая или четете сутрешния вестник и да сте доволни от това. Без съмнение. 

[divider]

Защо бих я препоръчал:

  • Много хубава и интересна тема
  • Приятни компоненти
  • Хората без опит могат да се справят по-добре от тези с опит
  • Играе се бързо
  • Чел съм книги за маите и имам малко пристрастия по тази тема

Защо не бих я препоръчал:

  • Компонентите можеше да са по-добри
  • Играта е малко постна и скучна

Magic The Gathering: Що е то?

Вероятно много от вас са чували за играта Magic: The Gathering и че се играе по някакъв начин, с някакви карти. Ако знанията ви стигат само до тук- продължете да четете, ако знаете повече…пак продължете- може да научите нещо ново.

Magic: The Gathering (известна още като MTG или Magic) е първата TCG/CCG (игра за събиране/разменяне на карти), създадена от Ричард Гарфийлд и представена от Wizards of the Coast през 1993 година.  Magic продължава да съществува и да се развива и до ден днешен, като по данни от 2011г. ,приблизително 12 милиона човека по целия свят играят MTG. Целта на Magic не е само да се събират и разменят карти, а двама или повече играчи да се „дуелират“, използвайки тестета от истински или виртуални карти. Най – големите и развити начини за виртуални съревнования между играчи(които във вселената на играта се наричат planeswalkers и по същество са магьосници, които имат умението да призовават различни създания и да прилагат могъщи магии) са Magic: The Gathering Online, която е платена и чрез безплатния софтуер на OCTGN, който поддържа и много други TCG игри.

За Magic: The gathering редовно се организират както международни, така и родни турнири.

Сега след като знаем вече малко от историята на MTG и какво представлява, да се върнем на правилата и защо е толкова трудна за много хора(когато аз лично започнах да играя и се зарових дълбоко в правилата, имах чувството, че мозъкът ми ще изтече през ушите). Основните правила на MTG не са хич трудни и едва ли има човек, който да не може да ги разбере:

  • Играта започва с определяне на това кой е първи, това може да стане с хвърляне на зар или монета, или по някакъв друг начин.
  • След определянето на реда,  всеки един от играчите разбърква тестето си и изтегля седем карти от него.
  • Третия етап е началото на същинската игра, тук става малко по – трудно, но съвсем малко – ходът на всеки играч се състои от няколко фази: в първата той играе една карта от вида „земя“, това са карти, които произвеждат мана и с нейна помощ се призовават създания или се правят магии.
Карта от типа земя изглежда по този или подобен начин

 

Всеки играч може да играе само една земя на всеки свой ход. Прието е, за да се обозначава колко земи използва играчът, те да се завъртат хоризонтално, като преди началото на следващия му ход, земите се връщат отново във вертикална позиция и могат да се използват отново. Това се нарича  “Taping and Untaping“. Втората фаза е призоваването на създания, всяко създание има атака, защита(живот) и някаква цена в мана. Пример: Ако в ръката си държите създание с цена едно мана, то може на първия си ход да го призовете, след като сте изиграли една земя, но то не може да атакува противника ви в този ход, тъй като повечето призовани създания страдат от „призоваваща болест“(summoning sickness).

Ето така изглежда една карта изобразяваща създание.  Най – горе вляво е името на картата, срещу него е неговата цена в мана, а долу вдясно са неговите атака и защита(в случая 2/2)

Ако в ръката си не държите никаква карта с цена едно мана или не желаете да играете карта след земята си, вашият ход приключва и идва ред на следващия играч.

  • Играта става интересна след първият рунд, когато вече всички или поне повечето играчи, са извадили създания на полето и започват да се нападат и да се защитават. Целта на съревнованието е да доведете противника си до 0 точки живот. Битката в MTG протича в няколко етапа – първо: атакуващия обявява създанията, с които напада и кого атакува(ако има повече от един противник). Второ: защитаващият се обявява дали ще използва създания да се защити(може да избере да понесе удара директно върху себе си, което ще намали точките му живот), ако ще се защитава обявява създанията, с които се предпазва и кое от защитаващите създания точно кое от атакуващите блокира. Третият, последен етап, е сблъсъкът между атакуващите и защитниците, двете страни се сблъскват едновременно и си нанасят поражение едновременно. Ще илюстрирам с пример – вашето създание което е 1/1(тоест има 1 атака и 1 защита) се сблъсква с противниковото, което е 4/1( 4 атака и 1 защита), резултата е, че и двете умират и отиват в „гробището“, тъй като и двете се удрят едновременно и си нанасят поражение равно на стойността на тяхната защита. Всички създания, които са атакували също се завъртат хоризонтално и остават така до следващия ход на призовалият ги, като това ги възпира да блокират по време на хода на противника.

 

Ето това са основите на Magic: The Gathering, които са ви нужни за да започнете да играете. Не е толкова трудно, както виждате. Надявам се прочетеното да е разпалило любопитството ви и да пробвате тази невероятна TCG игра.

 

 

Carcassonne – Надценена или не?

Има игри, които всеки самоуважаващ се борд геймър трябва да има в колекцията си.”… Има и „Каркасон”.

Казах това, защото тази игра се лансира твърде много като „задължителна”, но това съвсем не е така. Да, играта е добра, обрала е хиляди награди и сама по себе си се е превърнала в класика, но както всяка една друга игра си има  предимства, недостатъци и своя аудитория.

Сега, това съвсем не означава, че смятам играта за лоша, просто искам да укротя страстите на запалените фенове, критици и чисто и просто хора свикнали с общото мнение, които биха ме пребили съвсем безцеремонно на улицата с пяна на устата си ако им кажа и че смятам Вазов за не чак толкова добър писател.

 

BIG BOX РЕЙТИНГ – 8/10

 

ТЕМА – 7/10

Каркасон е немска игра с име на древна френска крепост недалеч от Париж.  Нямам представа защо са използвали точно име на френска крепост. Сякаш в Германия си нямат хубави. Ето – Шарлотенбург, Льовенбург, Хоентвил, Линдерхоф, Хоенцолерн…Всъщност „Каркасон” май не е чак толкова лошо.

Играчите се изявяват като строители на крепости, пътища, ферми и каквито още там неща вкарват разширенията и постепенно разтилат пред себе си всъщност красивата местност на Каркасон.

Епохата не е от най-оригиналните за европейска игра – средновековието. Ако имаше нещо истинско и историческо в цялата тази работа(като реални местности и обекти), Каркасон можеше да бъде и една съвсем не лоша образователна игра за децата. Засега е просто „Тури го в 13-ти век, сложи му някакво префърцунено име и да им събираме парите!”

 

КУТИЯ – 10/10

 Хм…Тук давам десятка, но само заради кутията, в която ние получихме нашия Каркасон.  “Carcassonne Big Box”. Мисля, че се водеше Big Box 2, понеже има различни издания, които пристигат с различни разширения.  Ще започна с нашата кутия. Огромна кутия. Ама огромна, бе.  Това не означава, че вътре има хиляди компоненти. Просто, че е огромна. За мен това не е минус, тъй като, ако не сте забелязали името на сайта, обичам кутиите.

Вътре има: основната игра, разделена на две места и по едно място за  всеки един от експанжъните. Освен това има специално място за ресурс токъните от „Строителите”, място за фигурките, за плочки с точки(ха!) и за началната плочка.

Най-интересното е капака на кутията. Щом го отвориш, от вътрешната страна има хубава илюстрация на това къде какво влиза. Освен това, капака е повече от достатъчен да се хвърлят там всички плочки и после да бъркаш спокойно, без да си заклещваш ръката в тясна торбичка. (Съжалявам, че нямам снимки, но всички игри в момента са в кашони и чакат да бъдат прехвърлени в новата квартира)

Сега, за кутиите, в които пристигат базовата игра и отделните разширения. Предупреждавам! Кутиите са малки, но компонентите са ОЩЕ по-малко. Има разширения, които се състоят само от двайсетина плочки. Така че когато давате 20 лева за тях, имайте предвид, че давате левче за плочка(почти докарах отново римата).

 

КОМПОНЕНТИ – 9/10

Ми…плочки. Това е основата. Нашата игра си я поръчахме от Германия, така че разликата с българската версия е, че на гърба на плочките има „C”, вместо “К”…И че трябваше да си намеря правилата на английски онлайн. Вече можете да ги намерите и на български(както и самите игри), за което – браво на Александър Геров и Фантасмагория за добрата работа.

Иначе самите плочки са дебели и здрави. Не са особено шарени, но предполагам това нямаше да се впише с целия…офф…мрачен средновековен стил.

Освен плочките обаче има и фигурки. Класически стандартни дървени фигурки(meeples), които се използват и в много други игри. Когато си купите разширенията обаче ще откриете, че останалите фигурки спазват много добре стила на оригинала и този стилизиран начин на поднасяне на дракон, фея, строител, колички и т.н. всъщност много ми допада.

Каркасон има десетки разширения и ако сте играли поне веднъж играта ще ви се доискат още плочки само за подреждането върху масата. Няма нужда дори да играете. Ще ви се искат колкото се може повече части от тази красива местност, за да можете да я разпрострете по пода си като гигантски пъзел!(защото най-вероятно масата ви няма да е достатъчно голяма).

 

ГЕЙМПЛЕЙ – 8/10

Каркасон е на теория една доста бърза игра.  В някаква купа(или в капака от кутията) се слагат всички плочки и всеки по ред избира една плочка и я слага на масата по легален начин(така че да може да се върже със започнат път, крепост или полянка). След това решава дали ще използва една от фигурките си върху същата плочка. В зависимост от това каква е плочката, тази фигурка може да се преобразува в рицар(ако я сложи в крепост), крадец(ако е на път) или фермер – а.к.а селянин(ако е на полянка).  Когато даден път или крепост се завърши, този който го владее печели някакви точки.

Но! След като плочката се върже с останалите плочки и се получи така,че ти продължаваш път или крепост, на който вече има друга фигурка ти нямаш право да сложиш в същия обект. Тази механика е единственото, което предизвиква някаква интеракция и що годе мини тактики. Дали ще започнеш две отделни крепости с две отделни фигурки и ще ги вържеш заедно с крепост, в която има вече противник(по този начин ти имаш повече рицари от него и печелиш точките от крепостта) или пък ще сложиш селянин още на първия ход и ще разширяваш колкото се може повече „полята” за повече точки или искаш да блокираш нечий друг селянин като го заоградиш с пътища или….май това са кажи-речи всички тактики.

Играта е елементарна и това не е лошо. Тя може да послужи както за игра с деца, така и за убиване на време.

И тук идва един проблем. В началото на тази секция отбелязах, че Каркасон, „на теория” е една доста бърза игра. Но в момента, в който сложите повече от две разширения в една игра, всичко започва да се влачи. Защото не би трябвало играта да продължи повече от 30-40 минути. Чисто и просто…писва. Което ме навежда на…

 

РАЗНООБРАЗИЕ – 9/10

Ако имате само базовата игра, играта бързо ще ви писне. Ако имате няколко разширения, играта по-бавно ще ви писне. Но ще ви писне, вярвайте ми.  За мен, липсата на разнообразни цветове малко отнема от Каркасон. Да, имаш различни разширения, различни фигурки(Мостовете са най-добрите!!!), но в крайна сметка плочките са едни и същи. Малко зеленичко, малко кафевичко и малко грозно нарисувано нещо, което може да е кръчма, птеродактил или петно от кафе.

Разбира се, това писване не е като онова писване. Някак си трудно ще се разделите с играта. Който е играл Heroes of Might and Magic III ще ме разбере. Играеш, играеш, дотяга ти до гуша, но три дена по-късно много, ама много ти се играе. За щастие, няма нужда да трием и инсталираме играта на всеки две седмици. Можем просто да я държим на удобно място на секцията.

[divider]

Финални думи

Когато ни дойдат гости, които никога не са играли борд игри, а пък и ние искаме не само да играем, а и да си говорим, Каркасон дотичва на помощ. Защото той не те кара да се чувстваш сериозно замесен в играта и да мислиш дълбоки стратегии. Просто слагаш плочката и фигурката и това е.

В световен мащаб има доста турнири по Каркасон. Аз лично не разбирам това, защото играта е далеч от балансирана и разчита на твърде много късмет, но щом хора от всякъде се събират на едно място с цел да цъкат борд игри – хей, аз ли да съм против?!

 

Ticket to Ride: Europe + Europe 1912 expansion – Брилянтно!

BBG рейтинг – 8/10

За пръв път чух за играта от един приятел, който си я взе, и честно казано останах доста учуден от начина, по който ми бе представена: Влакчета! Но след като му бях на гости и изиграхме две игри всичко си дойде на мястото и ми стана пределно ясно, че и аз ще си купя тази игра, барабар с експанжъна! Е, получих я като подарък за рождения ми ден, но все тая. Имам я, това е важното. По същия начин като мен реагираха и моите приятели, когато ги поканих на гости да изиграем едни влакчета(повярвайте ми Ticket to Ride: Europe много точно се описва точно от тази дума и всички мои познати използват именно нея за име на играта), но следващия уикенд те бяха тези, които ме накараха да се съберем отново(едвам ме навиха!).

Тема 7/10

За съжаление на някои хора тук няма елфи, джуджета, крале, роботи, динозаври или пък зомбита. Имате една карта на Европа и двайсетина отбелязани града(домързя ме да ги преброя точно). Целта е да станете железопътен шеф на Европата(да имате най-много точки в края на играта, много ясно) като свързвате различни градове и изпълнявате билети. Билетите всъщност могат да бъдат разгледани като куестове или задачи, при изпълнението на които получаваш определен брой точки. Всеки играч има на разположение 45 едноцветни вагончета, с които да строи и да свързва градове, т.е. да си изпълнява билетите. Играта  е походова по часовниковата стрелка, като никой не може да ти спира хода с „И сега аз ще изиграя…“.  Ще играеш като ти дойде реда!

Кутия 10/10

Достатъчно голяма. С отделения и торбички за всички компоненти и карти. Това за основната игра. Експанжъна е малка кутийка, но за всичките компоненти(реално едно тесте с билети и няколко фигурки)  има достатъчно свободно място в голямата кутия и всичко се напасва перфектно. Дори и като разнасям играта насам-натам за да разцъкваме докато сме на гости някъде, като отворя кутията всичко си е на мястото и няма досадно пренареждане и подреждане.

Дъска 9/10

Първо борда. Изключително здрав и лесен за прибиране и сгъване и си пасва перфектно обратно в кутията.  Лъскав си ми е, но не съм пробвал дали попива като го залея, а и нямам намерение.  Нарисувана е картата на Европа и различните жп линии, които можеш да построиш. Малко ме дразнят някои от имената на градовете, но какво да се прави така са решили, а и няма чак толкова голямо значение дали е Горно или Долно Нанадолнище – важно е да стигнеш до там. Точките се отбелязват по ръба на борда като си има и маркери и за това. Е, ако от обратната страна имаше още една карта с други маршрути щеше да е вече 11/10.(Бележка от Booky – Експанжъните са така)

Компоненти 7/10

Играте е за максимум 5 играча и за всеки от тях в кутията има по 45 вагончета, 3 гари, 1 маркер за отбелязване на точките, а след като си взех експанжъна и 5 депа. Допълнително има и отделна торбичка с резервни влакчета(вагончета, все тая) по 3 за всеки от петте цвята. Допълнителните няма да ви трябват защото основните не се чупят(въпреки, че моята игра е с едно дефектно „куцо“ черно вагонче без една гума сигурно от БДЖ са го взели(Бележка от Booky – моето е жълто) ) те са си достатъчно здрави, но имат навика да падат по земята(освен ако вече не играете там де).

Останаха картите с билетите и картите с цветни вагончета на тях, които ти позволяват да строиш. Цветовете са ярки и се открояват отдалеч, така че го няма досадното „т‘ва къв цвят беше“. А на самите карти няма какво чак толкова да бъде нарисувано освен два града и къде се намират те в Европа или един вагон в даден цвят(син, бял, жълт и т.н.). Определено картите се износват и замърсяват с играта и си личи че се ползват, тъй като са все в ръцете на играчите, или пък трябва да се размесват, или пък се предават наляво надясно, но са сравнително издръжливи. Но определено това НЕ Е игра, която играеш ръфайки мазни пуканки нон стоп. Тези които не ме разбират какво имам в предвид,  да отидат да си купят примерно едно хубаво тесте карти от 100лв. и да го дадат на някой да си поиграе с него  и да го намачка докато яде дюнер.

Геймплей 8/10

Играта е изключително лесна за разбиране. Както за хора, които тепърва си припомнят радостта от борд игрите от детските години, така и за такива, които за пръв път се сблъскват с тях. Както казах целта е да събираш точки, а събираш точки като изпълняваш билети и свързваш градове(т.е. строиш). Когато някой остане с 0-1-2 влакчета в него(т.е. е построил минимум 43 от своите на картата) всички имат по още един ход и броим точките. Всеки ход можеш да направиш едно от 4 действия – теглиш маршрут, строиш гара, строиш маршрут или теглиш карти с цветни вагончета за да можеш да строиш –и това е.

Никой не може да ти прекъсва хода или да ти се меси, е освен със някой съвет или с „що ми построи маршрута тъкмо там щях да строя, виж как ме прецака сега“. За добро или за лошо това е в общи линии и единствения начин да прецакаш някой играч – като постриш маршрути или гара, която той иска, но дори и това става случайно. тъй като всеки си крие билетите и не знаеш кой как точно иска да построи, само можеш да предполагаш.  По този начин играта е много благоприятна за типа играчи, които не обичат игри с прецаквания и надлъгвания, а си гледат тяхната игра.

Една игра продължава средно около 50 минути. Зависи доколко нови са играчите и колко е техния брой. Игра с двама може да приключи и за 30 минути, а игра с петима лесно прехвърля час. Честно, не препоръчвам игра с двама. Само може би в началото докато играчите навлязат в играта или за да се покаже на някой как се ирае. Двама играчи лесно могат да се избягват един друг(е, зависи какви маршрути са им се паднали и са си избрали, но в 90% от случаите няма да имат проблеми) и играта по-скоро опира до късмет кой ще си приключи пръв влакчетата за да може да прецака другия с ход-два да не си завърши маршрутите. Играта с 5 човека е вече нещо друго. Там трябва малко по-внимателно да строиш и да не се издаваш откъде и закъде си тръгнал и много често двама трима играчи имат нужда от един единствен маршрут, което неминуемо означава някой прецакан.

Що се отнася до точкуването и победата, за мен огромен плюс е, че до последния момент не знаеш кой ще победи. Дори и някой да те води с 30 точки по ръба на борда по време на играта(в общия случай когато играем забравяме изобщо да си движим маркерите и в края на играта смятаме за всеки точките отново), в края когато се добавят точките от билетите всичко може да се обърне(при 70 точки от построени маршрути съм правил 100 от изпълнени билети, което колкото и условно и неразбираемо да ви звучи сега си е доста и опонентите ви си нямат и представа за тези 100 точки).

Разнообразие 8/10

Разнообразието идва от билетите с маршрутите, т.е. кои два града ще трябва да свържеш. Затова препоръчвам горещо експанжъна. Основната игра е с 6 дълги и към 30-тина къси маршрута(пак ме домързя да проверя колко точно). Да. Маршрути се раздават в началото на играта случайно, но след 3-4-5-6 игри си видял и построил голяма част от дългите маршрути, и комбинацията им с късите не е от такова голямо значение. Виж, след като добавите, експанжъна дългите маршрути се удвояват. А и късите маршрути стават почти двойно. Друго си е в началото на играта да можеш да избираш от 7 маршрута, а не от 4. Не бих казал, че играта писва бързо. Направихме маратон петък-събота-неделя всяка вечер по 3 игри и пак бяхме навити за още. А и има и други експанжъни.  Е, да, още пари, ама който пък има средства може да си разнообрази.

Заключение

Играта е перфектна за навлизане в света на борд игрите и смятам, че има място в колекцията на всеки. Лесна и забавна за малки и големи(хахахахаххахахахха). Няма сложни правила и трикове, които да трябва да се усвояват, а и не е задължително да сте фен на БДЖ за да се забавлявате. Така че телгете по билет и хайде на влакчетата.

Съвети и стратегии.

1. Играйте минимум трима.
2. Винаги следете опонента колко влакчета са му останали към края на играта и приключете по- важните маршрути за да не останете изненадани.
3. Не се страхувайте да теглите още билети за изпълнение, но следете дали ще ви стигнат влакчетата. Колкото точки дава един изпълнен маршрут, поне толкова влакчета ще са ви нужни за да го изпълните(плюс минут едно две).