понеделник, ноември 4, 2024
Заглавна страница » Настолни игри » Snatch – Австралийското „Магаре“
Snatch – Австралийското „Магаре“

Snatch – Австралийското „Магаре“

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Помните ли едно време от чааак миналата година, когато ви говорих за Monster Mash и ButterKO. Днес продължавам с поредицата дребни и непредсказуеми игри на Freod. Компанията засега беше 50/50. Една чудесна изненада и една… друга игра.

Snatch е по-скоро от втория тип… и повече. „Демек“ – Тц.

Артът в играта отново е сладък, този път с глуповати животинки. Като казвам глуповати имам предвид змия, глътнала тротинетка.

Освен това, този път освен картите в играта има и няколко пулчета, които май са доста повече от нужното и с картинки, които нямат никакъв ефект върху геймплея.

То пък и един геймплей…

Когато започвах това ревю, исках да сравня играта с една детска игра, на която дядо ми ме е учил в детството, но не можех да се сетя за името и я потърсих в гугъл. Това, което открих обаче беше огромна изненада. Оказа се, че ние имаме абсолютно същото копие на Snatch! Играта е детска игра с карти с името Магаре! Ето и правилата.

Раздават се по 6 (или повече) карти на всеки играч. Общият брой на картите зависи от броя на играчите.

Всеки играч подава една карта на съседа си вляво. Всички играчи го правят едновременно. Който събере 4 еднакви карти, примерно дами, слага ръка по средата между всички и вика „магаре„. Останалите също трябва да си сложат ръцете върху тази на първия играч. Който се заплесва и остане с ръка най-горе на купа, става „м„. После „ма„, „маг“ и т.н.

Първият, който стане „магаре„, излиза навън и крещи 3 пъти с все сила „Аз съм магаре!„.

Честно, няма нужда да ви обяснявам и правилата на Snatch. Явно и в Австралия имат същото магаре… но с овце и прасета. Айде добре – ето.

В Snatch се слагат пулчета в средата на масата, като броят им трябва да е с едно по-малко от броя на играчите. Всеки играч получава 4 карти и слага една от картите си в купчинка отляво и взема карта от купчинката в дясно едновременно. Първият, който събере 4 еднакви взема пулче от средата. Всички останали веднага трябва да грабнат пулче. Който не успее губи. Дава му се едно от пулчетата. Това е „минус точка“. След това останалите пулчета се поставят в средата и всичко започва отначало, само че ще има двама прецакани. И така, докато всички пулчета се вземат. Играчът с най-малко пулчета печели. При равни, се играят бонус рундове.

Заключение

Snatch e детска игра… и очевидно не авторска. В България съществува абсолютно същата и общодостъпна, недизайнерска и явно класическа. Прозрение: В Австралия и България децата играят едни и същи неща!

Дали в такъв случай в щатите децата играят Кент-купе? Дали в Бразия разцъкват сварка? Дали в Конго е популярна Лъженката? Майндблоун!

Както и да е… Snatch може и е да е популярна детска игра, но за мен е ненужна носталгия към време, когато не сме имали избор за по-добро. Сега, когато сме в пика на дизайнерските настолни игри, да предлагаш нещо толкова безумно и неградивно като Магаре за продажба като съвременна игра, за мен е глупаво.

Нямам нищо против Магаре, не ме разбирайте погрешно. Но това е игра, която трябва да си остане това, което е – безплатна игра. С други думи, се появява основният въпрос – заслужава ли си да давате пари за Snatch?

ПЛЮСОВЕ:

  • Лесни правила
  • Бърз геймплей

МИНУСИ:

  • Скучен и случаен геймплей
  • Играта вече съществува
  • Магаре

Ами…

Freod Games

Facebooktwitteryoutubeinstagram

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Собственик съм на кафене с настолни игри насочено към хората без опит в игрите. Стремя се да играя всички модерни и актуални настолни игри, но се опитвам да давам светлина основно на по-странните, по-отритнатите, по-апокрифните и тези игри, които рядко се появяват под прожекторите. Имам дългогодишен опит като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
Big Box Gamers