- Verona Twist – Игра на криеница насред открит веронски площад - ноември 16, 2018
- Quinque – Колкото просто, толкова и сложно - ноември 14, 2018
- Folded Space Rising Sun Insert – Хем българско, хем хубаво! - ноември 13, 2018
Човек обича да се състезава и да се чувства силен. Затова напоследък има много военни игри – видеоигри и настолни. Излизат все нови и нови, пресъздаващи войната. Когато играете такава игра, усещате едновременно емоцията от победите във войната и тежестта на войната, така да се каже – чуждите армии ви притискат, завземат ви териториите и се чувствате много напрегнати и изтормозени от създалата се ситуация, във видеоигрите дори виждате умиращи хора, хвърчащи крайници и експлодиращи сгради. От тази гледна точка, тези игри носят голям позитив – показват ви двете лица на войната, без да се налага да отивате на война, същевременно ви дават така желаният елемент на състезание и надмощие, който дори и несъзнателно всеки човек търси. Днес ще ви разкажа за една настолна игра, която има за цел да пресъздаде войната такава, каквато е.
Paths of Glory
GMT е една от най-известните компании, разработващи настолни игри с военна тематика. Не е случаен фактът, че тяхната игра Twilight Struggle е номер едно за всички времена според статистиката на BoardGameGeek, а много други техни игри са в най-добрите 1000 – те просто много добре знаят как да направят една игра вълнуваща. В тази връзка, днес ще поговорим за една от техните вълнуващи настолни игри, а именно военната им игра Paths of Glory.
Paths of Glory е военна настолна игра, базирана на историческите събития и военни действия по времето на Първата световна война. В играта влизате в ролята или на Централните сили (в началото Германия и Австро-Унгария, после можете да присъедините и Турция и България) или Съюзническите сили(Франция, Великобритания,Русия и Италия) и имате няколко различни сценария за игра, съответно от 3 , 10 и 20 хода. Целта ви във всичките сценарии е да имате точково надмощие в края на сценария, като го правите чрез добра защита и силно нападение в оптималния случай. Има още няколко начина за победа, като например автоматична победа при достигане до определени точки в който и да е етап от играта, но при всяко положение точковото надмощие е ключово.
Правилата
Въпреки че играхме възможно най-лесният сценарий на играта, повечето правила бяха включени, а правила има доста. Армии, окопи, важни градове, корпуси, съюзници, крепости, различни видове атаки са само част от големият набор неща, които трябва да следите по време на игра, за да не ви „матират“ още в началото на играта (особено срещу по-опитен играч). Като се изключи обема на правилата, не бих казал, че отделно едно от друго са толкова сложни и неразбираеми, дори бяха доста лесни за разбиране и прилагане по време на игра. Единствената пречка за това, разбира се, бяха многото изключения – почти нямаше правило без едно или две изключения, а някои имаха и по повече. Това забави играта, защото трябваше да се разгледат всички ограничения от игрална гледна точка и да се приложат както е редно. Ясно е защо са направени така – за да са достатъчно верни с историята всички детайли в играта, само че така допълнително се утежнява и без това тежката игра. Не е нещо нетипично или ново за GMT, но все пак беше допълнително напрягане. В крайна сметка обаче, това напрягане се очакваше още преди започването на играта – на вас какви звучи игра за двама души да е до 8 часа според BoardGameGeek?
Компонентите
За компонентите мога да кажа две неща. Първото е, че компонентите не са кой знае какво – карти и картонени токъни с картонен борд, типично в стил военна игра на GMT. Играта идва с два борда, единия от които е от хартия, а другия от тънък картон. Бих ви препоръчал картона, защото ние играхме на хартията и нямаше изправяне това нещо. Не само това, ами при самото започване на играта и разпъване на картата хартията беше слепена и при опит да се разделят пластовете хартия, тя започна да се къса. Освен борда, с другите компоненти нямахме затруднения и изненади. Дори сетъпа на компонентите протече гладко. Като заговорихме за сетъпа, очаквах той да е грандиозен и много сложен като за такава игра, но за десетина минути бяхме готови и играта беше готова за започване. Това се дължи, предполагам, и на опита ни от Virgin Queen – оказа се, че двете игри имат сходни компоненти и почти еднакви сетъп механизми.
Геймплеят
Преди да играем Paths of Glory, бях доста несигурен относно това доколко играта ще ми хареса. Осем часа игра за двама ми звучеше хем много интересно, хем убийствено откъм мозъчна дейност и загуба на време. Когато в крайна сметка се организирахме да играем обаче, бях доста радостен, че не съм бил прав. Играта върви сравнително бързо като действия – просто действията са много и затова протича толкова дълго време. Имате множество опции дори за всяко действие – всяка карта може да се използва за три цели, а целите също можете да използвате по много различни начини.
Тук трябва да спомена – ако мислите да играете с човек, който много обича да обмисля всяка една възможност по време на игра, недейте! Хем него ще го заболи главата от многото възможности всеки път, хем играта ще стане двойно по-бавна, а 16 часа тежка игра едва ли ви се играе. Ако все пак решите да играете с такъв човек, играйте най-краткия възможен сценарий (3 хода). По този начин играта няма да стане чак толкова дълга и ще му дадете нужното време да си развие хилядите варианти в главата.
Преди да започнете да играете, заредете се е енергия и много храна и пиене за всеки случай. Това би помогнало много при 8-часовото приключение, тъй като през цялото време пресмятате стратегии и тактики, а това гарантирано ще ви изцеди силите и ще имате нужда от храна или пиене на една ръка разстояние, за да не припаднете преди края на играта.
Направите ли това, определено няма да съжалявате за крайният резултат от играта, независимо какъв е той – самото преживяване по време на игра е много силно и завладяващо. Ние на няколко пъти се усетихме, че нищо не ядем и не пием, а от един час гледаме концентрирано и напрегнато картата и войските си. От самото начало играчът влиза направо във войната с множество битки и сложни планове, много възможности и разнообразие и невероятно напрегната обстановка – ако оставите да ви победят дори на един фронт, няма как да не ви е трудно да удържите връхлитащите към вашите ключови градове армии. Не само това, а колкото по-сериозна става войната, толкова по-силни и драматични стават действията – влизат силни армии в играта, включват се още държави във войната… Като цяло лудницата става все по-пълна. Точно като в истинска война.
Единственото нещо, което бих определил като негатив относно геймплея, а то дори не е точно негатив, са отново изключенията. Знам, че те са сложени там, за да направят играта по-точна исторически и по-този начин и по-ограничаваща и съсредоточаваща играчите към целта, но постоянното ровене из книжката не е от най-забавните неща. Предполагам, че това нещо с няколко игри ще отмине като дразнещ елемент и ще научите нещата наизуст, но за мен си беше досадно постоянно да търся правилца. Изключвайки това, бих казал, че играта е много интересна и определено се запомня дори седмица след изиграването, толкова е епична.
Заключение
Paths of Glory е игра, която не се забравя. Не заради компонентите или темата, има военни игри с много по-хубави компоненти. Причината за тази незабравимост е самата епичност на изиграването, точно като при друг известен хит на GMT, Virgin Queen. Няма как да не се почувствате като част от тази война, няма как да не усетите напрежението и усещането за загуба на армиите ( в нашата игра за 3 хода умряха около 6-7 милиона души). Все едно сте военоначалници със също толкова сложни задачи и условия като през Първата световна война, но без истински жертви Играта е чудесна от всички гледни точки, освен….. времетраенето. Определено не е игра за всеки ден и за всеки човек, не е и игра за почивка. Това е по-скоро игра за натоварване на мозъка и разнищване на стратегията на противника. Ако искате нещо леко, потърсете друга военна игра, по-бърза и лесна като правила, но ако искате истинско предизвикателство, имате го!
В моята класация НАЙ играта се нарежда на следните първи места:
- Най-завладяваща военна игра
- Игра с най-скучни компоненти
- Най-сложна настолна игра
- Най-продължителна игра за двама
- Игра с най-голяма нужда от предварителни хранителни запаси!
За повече информация, посетете сайта на производителите.