- Verona Twist – Игра на криеница насред открит веронски площад - ноември 16, 2018
- Quinque – Колкото просто, толкова и сложно - ноември 14, 2018
- Folded Space Rising Sun Insert – Хем българско, хем хубаво! - ноември 13, 2018
Преди време, когато бях малък, знаех всички динозаври и чудати животни от детските образователни книжки, дори все още помня някои като мегатерий, глиптодон, археоптерикс, бронхиозавър, диплодок…. Беше си голяма мания – толкова много различни праисторически видове, чудати по размер и цел в живота. Разбира се, все още имам много голям интерес към тези видове от „едно време“ и винаги ми е било интересно да научавам за някой нов изчезнал отдавна вид или за живота преди десетки хиляди до милиони години. Ако има някаква поредица за праисторическия живот, сигурно съм я гледал или ще я изгледам стига да я намеря някъде из интернет. Резултатът от всичко това е, че като чуя думата „праисторическо“, веднага почват да ми текат лигите и да търся начин да се докопам до него. За играта, за която става дума в тази статия, това важи в пълна сила.
Dominant Species
Разбрах за съществуването на Dominant Species преди около година и половина и от този момент насам постоянно се чудя как да се докопам до нея. Първата причина за това чудене беше , разбира се – цената. Много рядко купувам толкова скъпа игра нова от магазина, все пак 150 лева са си добро количество пари и за няколко игри. Втората причина беше това, че играта ту я имаше по магазините, ту не. Постоянно се разминавах с нея, като дори миналата година на събитието за настолни игри „The Con“ се разминах с купуването й много от близо. Още когато отидох на събитието видях, че играта е намалена и струва 70 лева. Въпреки че веднага си я набелязах обаче, поприказвах си с другите хора от нашата групичка и след десет минути играта я нямаше. Не знам защо, но в онзи момент си помислих, че просто не ми е писано да притежавам тази игра. Това обаче се промени в момента, в който GMT ни писаха, че могат да я изпратят за ревю. Бях меко казано стъписан и объркан от тяхната отзивчивост, но това не ме спря да се зарадвам, че най-накрая ще мога да поигра на тази толкова очаквана от мен игра. Малко по-спокоен след като споделих първичния си ентусиазъм, сега ще ви разкажа малко за играта.
Dominant Species (на български Доминиращ Вид) е абстрактна военна игра с (йеееее) праисторическа тематика. Главната идея на играта е много проста – борите се за надмощие над другите, като през това време трябва да се пазите от тях и от промяната на природата около вас и вашия хабитат. Ледената епоха обаче също е близо и това е едно нещо, което ви кара все повече и повече да се отдалечавате от заледени места и потенциални такива. Играта е много тематична с едно малко изключение, но за него ще спомена малко по-късно.
Правилата
Трябва да го призная на GMT, скоро такава книжка не бях чел. В играта има доста елементи, но всичко е толкова добре структурирано и ясно написано, че реално правилата се научават за по-малко от десет минути. Пълно е с илюстрации на всяка ситуация, за която текстът може да не е достатъчен, има подробни обяснения за действията и различните конфликти на правила и действия в играта. Това ми беше първото силно впечатление от играта и съм много доволен, че са улеснили живота на играчите, вместо просто да отбият номера като някои други фирми. Дори от този малък елемент си личи, че една игра е изпипана и е вложен много труд в нея – обикновено правилата се пишат накрая и някои фирми претупват тази доста отговорна според мен задача. Благодаря на GMT, че не са го направили.
Компоненти
Като ви говорех за нетематичен елемент в иначе тематичната игра, това е той. Компонентите имат малко странни и прекалено абстрактни за тази игра форми – всички единици са кубчета, действията ви се играят с цилиндърчета, които се поставят върху едни очни ябълки на картата, доминирате другите с конуси. Прилича на час по геометрия, без съмнение, но не бих казал, че отнема кой знае колко от чара на играта. Не отричам, че щеше да е много по-готино да има някакви животинки вместо кубчета, цилиндрите да са някакви различни дървени фигурки според животинския вид, очните ябълки да са нещо друго (така и не разбрах каква им е била идеята с тези очни ябълки), но според мен играта е достатъчно тематична и без тези шикозни елементи. Има приятни шестоъгълни плочки за хабитати, токъни за различни видове наличен ресурс, шарени карти за използване при доминиране. Тези компоненти бяха доста по-близо до тематичното и ми харесаха много. Все пак, не можеш да имаш всичко, както са казали хората и май са били прави.
Геймплей
Dominant Species има много динамичен геймплей, но за сметка на това трябва да се следят поне десет неща едновременно. Толкова комбота и възможности има, че направо, както казаха няколко души, които са я играли, може да ви подейства като тормоз за мозъка и да изхабите енергия все едно не сте играли, а тичали три часа от хижа Алеко към Черни Връх. Съгласен съм с това, играта изисква доста мислене и съобразителност в отделните ситуации, времето лети докато се борите с другите играчи и мислите как да надделеете възможно най-бързо и хитро. Интересното тук обаче е, че в тази игра имате усет за постижение, когато играта свърши. Въпреки че всички са изморени психически, имате чувство, че сте постигнали нещо. Този елемент рядко се намира в настолна игра – в повечето случаи просто играете и забравяте. Може би е обвързано и с това, че играта е от 2 до 4 часа – има достатъчно време да запаметите всичко, което се е случило на масата и то да го запомните като важно историческо (за вас) събитие.
Оставяйки сложността на играта на мира, всичко работи много добре в нея – картите, плочките, правилата, кооперацията и войната. Много добре изпипани механики, много тематично направени. Изиграх три игри и мога да кажа, че всеки път намирам начин да подобрявам стратегията си – все пак ако в една военна игра не можеш да си подобраяваш стратегията, то не виждам смисъл да се играе. Както и да е, приятно съм изненадан от „гладкия“ геймплей и това, че всеки един цилиндър, който сложиш на борда, може да промени играта много. Например, можеш да си с птиците и да мигрираш много от тях за кратко време, пречейки на стратегията на другите, можеш да си с паяците и да ходиш да си търсиш боя, знаейки че винаги ти удряш първи. Много е весело това да се чувстваш главна част от играта. Тук се получава добре и досега няма човек от моите познати, който да се оплаче от механиките или идеите в играта.
Заключение
Играта е страхотна! Да, една от тежките военни игри е, но пък темата я прави доста забавна и разнообразна, различните умения и действие я правят много, много преиграваема и просто не виждам причина някой да не се пробва на нея. Само трябва да имате поне 4 свободни часа, за да можете спокойно да поиграете без да бързате, да имате добра компания за игра и да намерите голяма маса за играта (определено е от по-големите игри). Харесват ми много елементи в нея, има малки минуси, но да бъдем честни, коя игра няма? Насърчавам всички, които си падат по стратегически игри или просто тежки игри да я пробват, а също така и хората които не са играли тежки игри могат да започнат с нея (понеже е от по-леките по-тежки игри).
Като заключение на заключението – ако има игра, която бих играл всеки път, когато се събираме, то това е тя. Това би трябвало да ви говори нещо за играта. Би трябвало.
В моята класация НАЙ играта се нарежда на следните първи места:
1. Игра с най-ясно написани правила
2. Най-интересна праисторическа игра
3. Игра с най-нетематични компоненти (половината от тях)
4. Най-интересна за мен игра
5. Игра с най-много заледяване (да живее тундрата!)