Big Box Gamers Българският портал за настолни игри

Това е третата игра от труднопроизносимата немска компания, за чиито игри последно време говоря. Monster Bande е истински хит сред децата, а Nasty 7 се нарежда сред най-добрите, за мен, скоростни игри за наблюдателност. Silly Cow е в малко по-различна категория. Да, отново може да се нарече детска, но когато я играя ми носи носталгичното усещане на ранните ми тийнейджърски години, когато играехме карти на стълбите по входовете на блоковете. Тогава не знаехме, че има игри, дори като Уно, затова си цъкахме 3-5-8, белот, дама пика (или само „Пики“), лъженка, че дори и бридж. Silly Cow е лека картова игра с много случайност и някакъв вид take that (механика, която позволява безконтролно цакане на противниците), но този take that е по-скоро „по-добре на теб, отколкото на мен“, което малко напомня на принципа на Дама пика – игра, в която се опитвате да събирате колкото се може по-малко точки. Silly Cow се развива в три рунда. Всеки рунд вие или теглите карта или играете една/две карти. Всяка карта извършва различно действие от типа – каране другите да теглят карти и подобни, сещате се – като Uno. Хитрината на Silly Cow идва тогава, когато играете две еднакви карти. Всеки вид животно в тестето има аналогична карта с минус точки. Тази карта влиза в момента, в който някой изиграе две еднакви животни от нейния тип. От тук нататък, всеки път щом някой изиграе същия чифт, картата се придвижва между играчите. В края на рунда (когато някой остане без карти) се гледа къде са ... Прочети още »

Тръгнах си със смесени, но по-скоро положителни чувства. Прочети още »

Бърза и ангажираща парти игра за скорост и наблюдателност. Прочети още »

Първата настолна Draft and Write игра? Прочети още »

Добра игра. Детска игра. Прочети още »

Както вече сме свикнали с кикстартър... Прочети още »

Ако виждате прилика в заглавието с една супер леко малко едва популярна игра на име Timeline, тя не е случайна… макар и връзките  между двете игри да са по-скоро лепки – Да, има такива, но след няколко използвания, вече не работят. Artline използва идеята за подреждане на карти в линия, но тук линията се разпъва до цяла схема от карти, разположени в хоризонтален и вертикален ред. И преди да преминем към самия геймплей, нека да кажем това – независимо дали Artline става за игра или не, тя има друга стойност – всяка карта представлява картина от колекцията на Ермитажа с описание на гърба на самата карта. С други думи, струва си да купите Arline дори само с образователна цел. За мен това е най-голямата сила на играта и смятам, че ще е от полза както за децата ми, така и за моята проста неука душа. Това, че можете да използвате картите за игра е само бонус, откъдето идва и заглавието на статията. Artline е уникална игра и ако има нещо, с което евентуално бихме могли да се докоснем в сравнение, това сякаш би било Dixit. Но и това сравнение е разтегнато, колкото ластика на евтина тениска след три центрофуги. Тук всеки играч има по няколко карти в ръка. Целта му е да се освободи от тях. Това не е толкова лесно, защото след като изиграе карта на масата в екселската таблица от картини, той трябва да си тегли нова карта. Този порочен кръг изглежда съмнителен, но всъщност има един единствен ... Прочети още »

Дуелна ПОЧТИ като някоя друга. Прочети още »