Архив за етитет: overworld games

Leaders of Euphoria: Choose a Better Oppressor – Смес между успешна тема и успешна игра!

По заглавието много от вас сигурно са си помислили, че това е разширение на настолната игра Euphoria, дори и подзаглавието е близо. Не е. Това е напълно различна игра, но развиваща се в света на антиутопията на Euphoria. Препоръчвам ви да кликнете на бутона отдолу, за да се запознаете със света.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://bigboxgamers.com/euphoria-review/“ target=“blank“ ]Ревю: Euphoria: Build a Better Dystopia[/button]

Ако пък сте чували играта Good Cop Bad Cop, тогава да – Leaders of Euphoria е на 95 процента същата игра, но с друга тема. Затова ви препоръчвам да прочетете и ревюто ми на Good Cop Bad Cop.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://bigboxgamers.com/good-cop-bad-cop-review/“ target=“blank“ ]Ревю: Good Cop Bad Cop[/button]

Ако не сте чували за нито една от двете игри, тогава най-добре – няма да има объркани.

Преди всичко трябва да знаете, че компонентите от снимките са от Делукс изданието на играта. То няма никаква разлика откъм геймплей със стандартното издание, освен с очевидните огромни лични бордове и пластмасови лазери. В нормалната игра няма лични бордове, а лазерите са от картон и в по-малък размер.

Компонентите от Делукс изданието.

Leaders of Euphoria е от категорията на игри, които бяха по-популярни предните една-две години, но все още държат стабилна база фенове. Това са, така наречените, Social Deduction Games – или социални игри с дедукция. В тези игри обикновено брутално се лъже, маже и преструва, като след една такава сесия има обидени, обесени, предадени и пребити, горе-долу в този ред.

Leaders of Euphoria използва методите на Good Cop Bad Cop, като намалява до минимум елементите за предателство и ограничава конфликтните разговори, защото играта е толкова светкавично бърза, че докато сте си отворили устата и тя е свършила. Стандартна игра на Leaders of Euphoria трае около 15 минути, може би малко повече, ако сте седем-осем човека. Да, това е игра, която може да се игра до осем човека и като всяка парти игра, не мисля че си струва да я отваряте, ако сте под 5 на масата. Пробвал съм, не става.

В играта има два отбора – Еуфорианци и Подземни. Тематично, играта е нещо като прикуъл на Euphoria, защото все още не са се образували другите две фракции – Икарити и „Пустиняци“.

За да е по-ясно, ще наречем двете фракции така, както вероятно и вие ще ги наричате – „Сини и червени“. Сините се опитват да разкрият лидера на червените и да го застрелят. Червените се опитват да направят същото със синия лидер.

За целта всеки получава по три карти с лицето надолу. От който цвят имате повече, вие сте тази фракция. Ако ви се е паднал Лидер, значи сте от този цвят, независимо от другите две карти. Има механика, чрез която ще се уверите в един играч да не са и двата лидера.

По време на играта вие ще си гледате тайните карти, ще си ги обръщате, дори ще си ги менкате. Ако по някаква случайност се случи така, че след някоя шашма някой притежава и двата лидера, той автоматично печели самостоятелно. Не съм виждал това да се случва, но на теория е възможно.

В средата на масата имате няколко лазера. По време на вашия ход можете или да погледнете карта на някого, или да ползвате Артефакт (силни и „счупени“ в добрия смисъл карти с действия), или да си вземете лазер от средата на масата и да го насочите към някого, или да стреляте, ако пред вас има лазер и е насочен към някого. Можете и да си закриете някоя карта, която е била открита. Каква полза има, след като всички я знаят?

Ами… За да си вземете лазер или за да играете карта, вие трябва лекинко да се издадете като откриете една от вашите три карти.

Артефактите са една от основните разлики от Good Cop Bad Cop. В оригиналната игра също имаше такива карти, но те бяха много по-ситуационни и доста усложнени. Тук те са изключително ясни и в повечето случаи хипергигамегадженга силни. Толкова са мощни, че почти не съм видял някой да тегли карта и да не направи „Ухаа! Само да ми дойде хода!“. Така де, има и карти с реакции, които могат да обърнат хода на играта за секунди.

Имал съм игра, в която 4 лазера са били насочени към някого и въпреки че нещата са изглеждали обречени за лидера, той се е измъквал.

Всъщност, точно тези карти са центъра на играта. Те превръщат Leaders of Euphoria в шумно и хаотично преживяване, в което нищо никога не е сигурно. Но е гарантирано, че ще ви бъде забавно.

Това не Авалон или Резистънс, където хората също са доста шумни и където в повечето случаи се стига до лични нападки и агресивно поведение. Тук всички знаят какво играят и просто се наслаждават на тематичната безразбория с множество УАУ моменти.

Другата разлика от повечето игри от жанра е, че много бързо след началото на играта е горе-долу ясно къде се крие лидера. Това не трябва да ви притеснява обаче, защото не това е центърът на играта. Тук хитростта идва в маневрирането между живота и смъртта и подобни клишета. Трябва добре да си „изиграете картите“ и да разчитате на своите съотборници, защото те ще искат да ви дават карти или да рефлектират на карти на опонентите.

С други думи, това е чисто социална игра с известна доза дедукция, която не е център на играта.

А сега ето и основната разлика на Leaders of Euphoria от Good Cop Bad Cop. Тук няма елиминиция на играчи. Ако някой умре, на негово място влиза „Пустиняк“. С други думи, докато хората в столицата се бият, хората които се борят за оцеляване в пустинята надават вой. Ако трябва да се направи аналогия с нещо актуално. Представете си, че сините и червените са Ланистър и Тирел, а хората от пустинята са Диваците отвъд Вала (вече не толкова отвъд).

Целта на „Пустиняците“ е да убият който и да е лидер. Ако успеят, всички пустиняци бият.

Заключение

Leaders of Euphoria е развитие от Good Cop Bad Cop. Ако вече имате оригиналната игра нямате никаква причина да си я държите. Просто си вземете новинкото. Освен, че Лидерите са с по-добър арт, играта идва и с по-балансирани и вълнуващи артефакти. За компонентите от Делукс версията дори няма да споменавам.

Ако никога не сте играли Good Cop Bad Cop – Leaders of Euphoria е една от най-добрите парти игри, които напоследък съм играл. Тя предизвиква смях, тематични истории и УАУ обрати. Хаотичното приключение ще трае не повече от двайсетина минути и не съм имал сесия, в която да играем само една игра.

Leaders не просто е по-добра с колкото се може повече играчи. Аз дори не мога да я препоръчам за по-малко от пет. Когато са малко хората, геймплеят скучнее и не се случва почти нищо, тъй като всичко става доста предвидимо. Когато имате множество хора около масата обаче, навсякъде ще летят лазери и артефакти, и винаги лидерите ще се измъкват на косъм.

Това е лека игра, която не предизвиква междуличностни конфликти и агресивни спорове. Leaders of Euphoria пристига просто да ви отпусне и да се посмеете.

ПЛЮСОВЕ:

  • Подобрение от Good Cop Bad Cop
  • Лесни правила
  • Бърз геймплей (15-20 минути)
  • Постоянни обрати и вълнуващи УАУ моменти
  • „Счупени“ карти с артефакти
  • Изненадващо тематична
  • Създава истории

МИНУСИ:

  • Не си струва за под 5 човека
  • За някои пълния хаос може да им дойде повече
  • Стандартната игра не пристига с компонентите от снимките

Играта скоро се очаква да пристигне в магазина на нашите партньори – Pikko Games. Ако желаете, можете да си резервирате копие, но имайте предвид, че то ще бъде стандартно, а не Делукс. От друга страна е доста по-евтино. 

[button color=“green“ size=“big“ link=“https://time2play.bg/“ target=“blank“ ]Поръчай: Leaders of Euphoria[/button]

 

Exposed – находка в лодка

Overworld Games стабилно продължават серията си от игри със скрити роля и дедукция. След вече наложилото се заглавие Good Cop Bad Cop и леко съмнителната New Salem, се появява нещо, което бих казал, че е между двете.

Exposed е отново малка игра, в която всеки играч има скрита роля и се опитва да постигне целта си без да го разкрият, но тук играта не разчита на чак толкова блъф колкото в Good Cop Bad Cop, както и не на толкова усложнени правила, както е в New Salem.

Със сигурност, в Exposed темата е най-вълнуваща от трите игри досега и бих казал, че геймплеят е и най-тематичен.

Това, което си личи обаче от далеч е, че пичовете са надминали себе си с июстрациите. В играта има огромно количество плочки и карти, и всяка една илюстрация е детайлна и хумористична, почти сатирична. Плочките дори са двустранни. Когато някой е разкрит, той обръща плочката си и от другата страна е по бельо. Ако бяха направили още една крачка към абсурда и засилили карикатурите към пародийност, мисля че само това щеше да направи 50 процента от играта.

Тематично, играчите влизат в ролята на крадци, дегизирани като обикновени гости на парти на яхта. Целта на всеки играч е или да събере 7 портфейла, или да разкрие пред всички кои са другите крадци.

В средата на масата се нареждат доста плочки с гости, като всеки един гост е типизиран персонаж, асоцииран с конкретна професия – сестра, доктор, учител, чистач… друг е въпросyt как чистач се е добрал до хай-лайф яхта парти.

След това всеки играч тегли от тесте с карти с персонажите и се открива на някоя от плочките. Теглят се допълнително няколко карти от това тесте (в зависимост от броя на играчите) и те определят някои по-специални гости с готини предмети, които можете да отмъкнете от тях. Когато крадете точно от тези гости можете да ползвате специалното им умение (свързано с предмет, който тематично отмъквате).

По време на хода си можете да извършите едно от възможни 4 действия:

  • Крадете портфейл от съседна плочка (диагонали включително)
  • Размествате две съседни плочки (до два пъти)
  • Разкривате някого. За целта трябва да сте или в неговата колона или в неговия ред. Тогава просто обръщате плочката. Ако това не е никого от играчите, нищо особено не се случва. Ако обаче е друг играч, тогава той губи половината си портфейли и от тук нататък, когато събира портфейли няма да си ги слага пред себе си (както е правил досега), а ще ги слага върху плочката. Тоест, другите играчи ще могат да крадат от него. Все пак е останал по гащи, къде ще крие откраднатото. Играчът, който го е разкрил пък получава два портфейла.
  • Доносничите. Разкривате който си искате, като няма нужда да спазвате правилото за колона и ред, но трябва да покажете самоличността си на друг играч.

В края на хода ви се случва малка „“Clean up” фаза, в която няма да навлизам сега, защото всичко важно вече го споменах.

Ако някой от вас е играл 10 to Kill, веднага ще е усетил приликата. Мога да потвърдя, че Exposed не само звучи, но и се усеща като 10 to Kill. Въпреки това смятам, че Exposed е много по-чиста и много по-балансирана игра. Да, тук могат да те разкрият още по-рано и от 10 to kill, но вероятностите за маневри и блъф са малко повече. Освен това в Exposed има една малка, но изключително важна част в сетъпа, която липсваше в 10 to kill. Ако вие се окажете, че играете с човек, от ъгъла е много по-лесно да бъдете разкрит, защото действията ви ще бъдат доста очевидни.

В Exposed всички гости започват с по един портфейл върху плочката си, а гостите по ъглите започват с два. По време на първата си игра се чудих защо е така, но след няколко опита, когато започнах именно с такъв гост усетих трудността. Затова се радвам, че Overworld са се сетили за тази малка утешителна стартова награда.

Заключение

Exposed е хитра игра. Не е най-оригиналното, което можете да срещнете в този жанр настолни игри, но определено е свеж дъх сред пренаситените социални игри с дедукция. Тук няма да се налага да лъжете, нито ще ви се пръсне мозъка от дедукция. Това е бърза – 20-30 минутна лека игра, която освен, че има разкошен арт притежава и доста тематичен геймплей.

Някои от компанията ми бяха приятно изненадани от нея, други съвсем не впечатлени. Аз съм по средата. Тъй като започвам да се заривам с филъри, не мисля че Eposed ще задържи вниманието ми дълго време, но в никакъв случай не казвам, че е лоша игра.

Точно обратното! Личи си колко труд и любов е вложено тук, защото всичко е детайлно изпипано – от солидния и елегантен геймплей, до очарователните компоненти.

Ако харесвате филър игри с дедукция и ненатоварващи сметки, това е точно за вас. Както се досещате, такъв тип игра работи най-добре с голяма компания, но пробвах играта и с 4 и с 3 играчи, и също беше прилична. С трима играчи частта с „Разкриването“ на други играчи почти се обезсмисля, освен към финала, защото не бихте искали да рискувате да открият къде сте. Вие разкривате един играч, третият се сеща как сте го разкрили и веднага ви разкрива. Хоп – печели. Не съм пробвал и играта с двама, но предполагам, че ще е просто окей.

Това е то, хитра малка игра, която изглежда фън и се играе фън.

ПЛЮСОВЕ:

  • Елегантна ибърза игра с дедукция
  • Внимание към детайла
  • Чудесни компоненти и оригинален арт

МИНУСИ:

  • Нищо иновативно или оригинално

[divider]

Както всички игри на Overworld, можем да очакваме играта скоро и в България. Играта се появи на бял свят в Gen Con обаче и аз съм тук, за да ви кажа да я имате предвид… и да поразръчкате сайта на производителите. 

[button color=“green“ size=“big“ link=“http://www.overworldgames.com/“ target=“blank“ ]Overworld Games[/button]

New Salem – една различна социална игра с дедукция

Social Deduction игрите бяха супер популярни през изминалите две години и въпреки, че продължават да излизат още последно време, мисля че скорошното ми предположение, че ще се изтъркат до година започва да се сбъдва.

Аз съм играл вече значително количество такива и мисля да се включа във всеобщото мнение, като споделя любимата си игра от този тип – Dead of Winter. Почти се срамувам да го призная, тъй като обикновено не си падам чак толкова по свръх популярните игри, но какво да ви кажа – играта си е добра.

Другият голям хит – Battlestar Galactica не можа да ме грабне, въпреки че съм голям фен на сериала – играта ми се стори изключително дълга и честно казано – скучна. Пробах и лекия вариант – BSG Express, вече променен тематично на Dark Moon. Също не беше кой знае какво.

Малките хитове – Avalon, One Night Werewolf, Resistance, Good cop bad cop и подобни мисля че вече са ми втръснали, въпреки че все още някъде вкъщи се мотаят полицаите.

С други думи, цялата идея се поизтърка и ми се щеше да измислят нещо различно, нещо ново. New Salem се опитва да направи точно това – да вкара частица свежест в иначе поизчерпалия се жанр. Начинът, по който го прави е да съедини две супер популярни системи – social deduction с card drafting (стил 7 wonders). Много хора наричат New Salem – Resistance + 7 Wonders… и знаете ли какво – в това твърдение има нещо вярно.

Само че нека не се оплитам в определенията си, защото играта е с по-елементарен драфтинг от 7 Wonders и по-лека социално дедуктивна част от Resistance. В New Salem никога няма да изпаднете в дълги, тежки и понякога обидни обвинения, продължаващи до 30 минути и, СЛАВА НА БОГА, няма да играете играта 3+ часа като Battlestar Galactica. Една нормална игра на New Salem продължава средно 30-40 минути.

Темата на играта, очевидно е средновековието, в което пуританите издирват скрити вещици в селото, за да ги изгорят на клада. Спокойно, не очаквайте мрачна игра, която да не е подходяща за по-млада аудитория. Артът може и да използва някои по-тъмни цветове, но като цяло е анимационен и съвсем леко клони към гротеска. Мисля си, че артът е даже съвсем добър и професионален.

Как се смесват драфтинг и социална дедукция?

В началото на играта, като стандартна игра със скрити роли, се раздават определен брой карти, някои от които може да са вещици. Вещиците са по-малко на брой и са по-силни от останалите, но само ако не ги хванат и осъдят. Вещиците са „лошите“ в такъв тип игри. Картите се държат тайно от останалите, разбира се и нямате право да си ги показвате един на друг. Е, можете да казвате кои сте всъщност… но, другите няма как да са сигурни, че казвате истината.

Играта продължава 5 рунда, в които ще драфтвате карти – сгради. Ако не сте запознати с базовия модел на драфтване, той е следният. Всички вземат определен брой карти, избират една, слагат я с лицето надолу пред себе си, а останалите дават на играча от ляво или от дясно, зависи от рунда. След като всички си изберат определен брой карти, всички заедно обръщат избраните си карти.

Всеки персонаж има две икони, вещиците имат три. Всяка сграда има икона. Целта ви е да събирате същите икони, които са на вашия персонаж. В края на играта може да спечелите по една точка за всяка такава сграда. Казвам „може“. Ще разберете след малко какво имам предвид.

Освен това, всички карти са част от комплект от три, които образуват панорама. Ако успеете да съберете целия комплект от три карти и образувате панорама, получавате 2 точки, независимо дали иконите са същите като на ролята ви.

Добре де, то така няма ли да е ясно кой какво събира, да се „хейт драфтва“ и всъщност… така какъв избор изобщо може да има играч? Не е ли очевиден изборът? Всъщност не.

Почти всяка карта/сграда има икона в долния край в средата. Иконите са три вида – надежда, отчаяние и пречистване.

Ако сградата има икона надежда – слагате бяло кубче върху картата. Ако има отчаяние – слагате черно кубче. Ако има пречистване – премахвате едно черно кубче от масата, независимо от кой играч (няма никакво значение за геймплея от кого махате черно кубче).

Ето и врътката в играта!

Ако в края на играта има определен брой черни кубчета на масата печелят вещиците. Ако има по-малко – печелят пуританите. След като се види кой е печелившия отбор се броят точките само на играчите от този отбор. Победителят е играчът с най-много.

Белите кубчета (надежда) не служат по никакъв начин за точкуване. Надеждата е валутата в играта. За какво служи тази валута? Ами за…

Най-интересната част от играта

В центъра на масата има няколко карти „случки“, които в края на всеки рунд могат да се случат, ако се плати определен брой бели кубчета за тях. Тези случки са следните:

  • Изповядване – поглеждате на някого тайната роля
  • Пречистване – премахвате две черни кубчета от масата
  • Даване на съд – слагате тази карта върху някой играч и ако в края на играта той е вещица, премахвате две кубчета, ако не е обаче – слагате две черни кубчета. Ако в края има вещици, които не са под съд се добавят две черни кубчета на вещица. Освен това, играчът под съд до края на играта няма право да ползва иконките в средата долу на картите (пречистване, надежда, отчаяние).
  • Прощаване – Предпазва ви от даване под съд. Ако сте под съд, нямате право да я ползвате.

Трябва да внимавате кога и на кого давате съда и прощаването, защото те са ограничен брой. Другите две случки можете да ги ползвате винаги, стига да имате достатъчно „надежда“.

Най-хитрата част в тези случки е, че те всъщност са изключително скъпи! Почти е невъзможно сами да платите за която и да е случка. Освен може би за изповядването. За целта трябва да искате надежда от другите играчи. Да, трябва да искате да ви дадат, защото нямате право заедно да дадете и заедно да изпълните нещо. Тоест, може да кажете „искам три бели, за да дам под съд Гошето, защото знам, че той е вещица, нали го погледнах преди малко“. Успявате да убедите хората и те ви дават. След като ги получите казвате: „Ммм, знаете ли какво? Размислих. Ще ползвам тези бели, за да си взема прощаване!“ Това е класически ход на вещица. Да, издавате се, че сте вещица по този начин, но вече няма как да ви дадат под съд, а и играта е достатъчно бърза, че всяко едно такова действие може да се окаже критично!

С други думи, в тази игра няма да имате дълги лъжи и постоянно манипулиране. Често целта ви ще бъде да получите белите кубчета, за да ги използвате в правилния момент. Веднъж щом направите големия си ход, едва ли ще имате възможност за втори такъв, така че трябва да помислите добре как сбито да изманипулирате другите играчи и да им завъртите главите преди да са ви дали под съд.

Готиният инсърт, с който пристигна моето копие!

Има няколко начина да хванете вещица. Ако видите, че някой акумулира твърде много отчаяние или ако видите, че някой събира твърде много различни карти (вещиците имат повече икони от останалите). Трудно е да сте добра вещица без да се издадете, но не прекалявайте с това да изглеждате добри, защото играта ще свърши преди да сте разбрали. Това не е като Resistance, в която поддържате една добра лъжа и манипулирате мисиите. Тук, може би след трети-четвърти рунд ще се знае кои са вещиците и няма да има изненади в края на играта. Въпросът е вещиците да успеят да грабнат момента и да направят „удар“ преди да бъдат разкрити.

Заключение

New Salem е чудесна игра от типа „social deduction”. Да, в играта има драфтинг и събиране на комплекти, но в основата си е класическа игра със социална дедукция. Играта е достатъчно различна, за да се открои от всички останали от нейния тип и достатъчно лека, за да може да се играе и с нови хора в хобито. New Salem има същото условие, както и предната игра на Overworld Games – да, играта може да се играе и с трима и четирима, но е най-добра с 5+ играчи. Една от игрите ми беше със седем играча и мисля, че се получи добре. Да, думата е „добре“.

Мисля, че играта не е нищо особено. Не казвам, че играта е лоша – напротив, всеки път, когато някой предложи да я играем, бих!

Този проблем обаче може би е личен, защото драфтинга като че ли никога не ми е била особено интересна механика, а социалната дедукция започна да се изчерпва при мен. На хартия, все още ми звучи интересно, но на практика – рядко се намира игра, която да ми поддържа толкова интереса, колкото Dead of Winter.

От друга страна, играта е достатъчно бърза, че да не ми омръзне, както често се случва с дългите и разточително досадни разговори в Авалон. Всъщност… може би по-често ще предпочета New Salem пред Resisance и Avalon.

Основният ми проблем обаче се уповава на чиста ирония. За мен, New Salem гони абсолютно същата аудитория като Good Cop Bad Cop – леки социални игри със светкавичен геймплей и най-добри с повече от 5 човека. Лично аз не виждам причина да играя повече New Salem, като вече имам Good Cop Bad Cop. Първата игра на Overworld е основната конкуренция на втората им игра.

Ако сте голяма компания, която редовно играе такъв тип игри, мисля че бихте се разнообразили с New Salem. Ако сте като мен и рядко играете с толкова много хора, бих ви насочил към GCBC.

ПЛЮСОВЕ:

  • Страхотен арт
  • Кратка игра
  • Премахва някои от досадните неща в други social deduction игри
  • Хитра механика с картите „Случки“

МИНУСИ:

  • Не оставя впечатление за нещо оригинално
  • Good Cop Bad Cop удря същата аудитория, но е по-добра

[divider]

Играта се намира в България и можете да си я закупите, като кликнете на бутона отдолу.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://boardgames-bg.com/new-salem.html“ target=“blank“ ]BoardGames-Bg[/button]

 

Good Cop Bad Cop – светкавична социална игра с дедукция

Social Deduction  игрите(социална игри, основани на дедукция) бяха изключително популярни миналата година. Въпреки че смятам, че тази мода няма да се задържи години наред, мисля, че ще видим още доста подобни игри в следващите една-две години.

Парти игра номер 1 в класацията на Boardgamegeek все още държи Avalon и това е отличен представител на жанра. Проблемът с Авалон обаче е, че понякога игрите могат да се провлачат твърде дълго и най-вече, често може да има сърдити след играта. Good Cop Bad Cop премахва напълно тези проблеми и се концентрира не толкова върху дедукцията, а върху чистото забавление.

Какво е социална игра с дедукция?

Социална игра е игра, която разчита основно на комуникацията между играчите за сметка на механики и геймплей. Обикновено това са игри, в които играчите получават тайни роли и по време на играта всеки получава частична информация за останалите. С помощта на дедукция играчите се стремят да разкрият това, от което имат нужда, за да постигнат целта си. В повечето случаи играта е разделена на два отбора (да кажем добри и лоши) и целта на добрите е да разкрият кои са лошите, а на лошите да пречат на добрите. Ще дам няколко примера.

В Авалон (съответно и The Resistance) добрите изпълняват мисии и се опитват да съберат екип само от добри. Ако лош успее да се намърда там вероятно ще им развали мисията. Ако лошите развалят твърде много мисии, те печелят.

В Werewolf, върколаците изяждат хора всеки ход, а добрите се опитват да открият кои са върколаците.

В Spyfall всички са на тайно място, само един шпионин се опитва да разбере кое е това място, докато останалите се опитват да разберат кой е шпионина.

В общи линии социалните игри с дедукция често разчитат на подвеждане, манипулиране, измама и чисто и просто – лъжа. Заради това, този тип игри често е подложен под огън, заради своята моралност. Вижте какво, аз се считам за вярващ християнин и не смятам, че това е „лъжа“ лъжа. Защото дори и в белота хората имат скрита информация, за която се опитват да подведат другите играчи. От друга страна, не препоръчвам тези игри на деца, защото те може и да не направят разликата. Както и да е, това си е тема за цяла статия. Тук сме да говорим за…

Good Cop Bad Cop

В Доброто и Лошото ченге отново има разделение на два отбора – добри ченгета и корумпирани ченгета. Добрите ченгета имат шеф – Агента (предполагам на ЦРУ), а лошите имат мафиотски бос – Kingpin. Целта на лошите е да открият и убият Агента, а на добрите е да заловят… всъщност не. И те се опитват да убият врага си – Kingpin. За целта, първо тези двамата трябва да се открият кои са и после да бъдат разстреляни.

В началото на играта всеки получава по три карти с принадлежност. Картите могат да бъдат „Честно ченге“ или „Корумпирано ченге“. Две от картите ще бъдат “The Agent” и „Kingpin” (има правило как да не се паднат в един и същи играч).

Всеки тайно си поглежда картите. Ако има две или повече от единия вид, той автоматично поема ролята на този отбор. Ако има Агента или Кингпин, няма значение какви са другите, той е Агента или Кингпин.

Източник на снимката: Boardgamegeek.com

След това всеки си подрежда картите пред него и повече не може да ги пипа.

По време на играта всеки ще има възможност да поглежда по една или повече от тях, както и понякога да ги разменя с такива на друг играч.

В играта има пистолети. Едно от възможните действията на играча е да вземе пистолет и да го насочи към някого. По време на следващия ход ще може да стреля. Ако този, към когото стреля не е никой от двамата важни, той си показва картите и излиза от играта. (да не се предава, защото има начин да го върнат обратно!). Ако е някой от важните, той получава рана, тегли една екипировка и има още едно живот. Шанс да отвърне на удара.

Екипировките!

Екипировките са центъра на играта. Без тях, играта би била еднообразна и чисто и просто – скучна. Това са карти с умения, които чупят правилата на играта и дават наистина счупени действия. Много често тези умения променят хода играта и дори печелят цялата игра. Например:“Избери си един играч и той си сменя принадлежността (от добър в лош или от лош в добър)“. Друго – ходовете спират да се въртят по часовниковата стрелка и започват да се въртят обратно. Повечето такива действия могат да се извършват дори по време на чуждите ходове.

С какво Good Cop Bad Cop се различава от останалите социални игри с дедукция?

Времетраенето

Една игра продължава около 10-15 минути, независимо от броя на играчите. Така че отпадането от игра не би трябвало да ви бъде проблем. Почти всяко действие, което правите ви задължава да разкриете една от картите си, което значи, че след едно, максимум две завъртания ще има много открита информация и ще започнат да летят куршуми. Вярно е, че не съм играл One Night Ultimate Werewolf, която също е много кратка подобна игра, но там обсъждането и дедукцията са много по-важна част и може да отнеме много време, ако се играе с аналитични играчи, които следват само победата. Тук, обикновено нещата са ясни, а и да не са – понякога просто стреляш на посоки, само защото е забавно.

Няма обидени хора

Играта е хаотично забавление. Картите с екипировка са се погрижили за това. Дори и да сте изиграли перфектния ход, в който сте достигнали до правилния извод за това кой е от вашите и кой е най-лошия, само една карта изиграна върху вас може да преобърне цялата ви „стратегия“. Така че не се облягайте много върху тази кълка, а просто се отдайте на забавлението. Не се притеснявайте, в играта има достатъчно блъф и дедукция, но трябва винаги да имате предвид, че можете да излезете от играта всеки миг. Целият този принцип възпрепятства хората от приемането на играта твърде на сериозно. Няма време за дълбоки анализи, които понякога могат да стигнат и до личностни обиди, няма сърдити, които са излезли от играта рано, защото само след 5 минути ще играят пак, а нарочването на някого може да е забавно, дори и за самия нарочен човек. Понякога от това дори излизат тематични разговори и заплахи. В никакъв случай обаче не съм видял обиден от тази игра. За разлика – В Авалон, дори и в Spyfall (а нея дори съм я играл само два пъти) се е случвало да има горчилка след някое разиграване, защото може човек да се чувства онеправдан и изманипулиран.

Няма добри и лоши

Тематично не съм прав, но всъщност в играта се борят два симетрични отбора. В други подобни игри, различните роли или отбори имат асиметричен начин на игра, а в някои случаи лошите се познават кои са. Тук не е така – тук са просто два отбора, които дори не се познават. Така че често може да се случи добър да застреля добър или лош да компрометира лош.

Заключение

Мисля, че е ясно. Good Cop Bad Cop е страхотна игра и хит сред моята компания. Хаос, престрелки и обрати. Предателства няма толкова, защото никой не се чувства предаден, дори и да бъде убит от съотборник. Ми… случва се. Играта е светкавично бърза и вълнуваща, благодарение на картите с екипировка. Също така, Good Cop Bad Cop е изпълнена с УАУ! и „дай пет“ моменти. Особено, когато в един ход се изпозатреляте един друг. Подобно на Cash & Guns, тук също може да се получи така наречения “Mexican Stand Off”. Да, стреля се походово, но определено може да се усети атмосферата от 4 пистолета насочени към различни играчи, които не е задължително да се застрелят, защото много неща се променят за един ход.

Играта е много приятна… НО! Както всички такива парти игри, според мен истинската й цел е група от поне 6 човека. Аз съм играл няколко пъти с 6 и 7, както и веднъж с пет. Играта с пет човека беше малко дървена и цялата информация беше ясна още на второто завъртане. Факт е, че не дадох втори шанс на играта в такава компания и е факт, че приятели са я харесали дори с четири играчи, но аз имам своите съмнения. Този тип игри няма как да работят оптимално с малки групи. Моята лична препоръка е винаги да се играе с поне 6 човека. Ако може и с повече!

ПЛЮСОВЕ:

  • Интересна тема
  • Тематичен и вълнуващ геймплей
  • Лесни правила и бързо разиграване
  • Хаос и престрелки
  • Няма обидени

МИНУСИ:

  • Стратегиите не работят
  • Голяма доза късмет с тегленето на карти с екипировка
  • Трябват ви поне 6 човека за оптимално забавление

Ще остане ли в колекцията ми?

  •  О, да!
  • Засега
  • Не
  • О, не!

Защо?

  • Нямам друга добра парти игра за 6-8 играчи
  • За мен, това е една от най-добрите социални игри с дедукция
  • Жена ми я харесва
  • Обичам счупените умения!