неделя, октомври 13, 2024
Заглавна страница » Настолни игри » New Salem – една различна социална игра с дедукция
New Salem – една различна социална игра с дедукция

New Salem – една различна социална игра с дедукция

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Social Deduction игрите бяха супер популярни през изминалите две години и въпреки, че продължават да излизат още последно време, мисля че скорошното ми предположение, че ще се изтъркат до година започва да се сбъдва.

Аз съм играл вече значително количество такива и мисля да се включа във всеобщото мнение, като споделя любимата си игра от този тип – Dead of Winter. Почти се срамувам да го призная, тъй като обикновено не си падам чак толкова по свръх популярните игри, но какво да ви кажа – играта си е добра.

Другият голям хит – Battlestar Galactica не можа да ме грабне, въпреки че съм голям фен на сериала – играта ми се стори изключително дълга и честно казано – скучна. Пробах и лекия вариант – BSG Express, вече променен тематично на Dark Moon. Също не беше кой знае какво.

Малките хитове – Avalon, One Night Werewolf, Resistance, Good cop bad cop и подобни мисля че вече са ми втръснали, въпреки че все още някъде вкъщи се мотаят полицаите.

С други думи, цялата идея се поизтърка и ми се щеше да измислят нещо различно, нещо ново. New Salem се опитва да направи точно това – да вкара частица свежест в иначе поизчерпалия се жанр. Начинът, по който го прави е да съедини две супер популярни системи – social deduction с card drafting (стил 7 wonders). Много хора наричат New Salem – Resistance + 7 Wonders… и знаете ли какво – в това твърдение има нещо вярно.

20151012_212613

Само че нека не се оплитам в определенията си, защото играта е с по-елементарен драфтинг от 7 Wonders и по-лека социално дедуктивна част от Resistance. В New Salem никога няма да изпаднете в дълги, тежки и понякога обидни обвинения, продължаващи до 30 минути и, СЛАВА НА БОГА, няма да играете играта 3+ часа като Battlestar Galactica. Една нормална игра на New Salem продължава средно 30-40 минути.

Темата на играта, очевидно е средновековието, в което пуританите издирват скрити вещици в селото, за да ги изгорят на клада. Спокойно, не очаквайте мрачна игра, която да не е подходяща за по-млада аудитория. Артът може и да използва някои по-тъмни цветове, но като цяло е анимационен и съвсем леко клони към гротеска. Мисля си, че артът е даже съвсем добър и професионален.

Как се смесват драфтинг и социална дедукция?

20151012_212555

В началото на играта, като стандартна игра със скрити роли, се раздават определен брой карти, някои от които може да са вещици. Вещиците са по-малко на брой и са по-силни от останалите, но само ако не ги хванат и осъдят. Вещиците са „лошите“ в такъв тип игри. Картите се държат тайно от останалите, разбира се и нямате право да си ги показвате един на друг. Е, можете да казвате кои сте всъщност… но, другите няма как да са сигурни, че казвате истината.

Играта продължава 5 рунда, в които ще драфтвате карти – сгради. Ако не сте запознати с базовия модел на драфтване, той е следният. Всички вземат определен брой карти, избират една, слагат я с лицето надолу пред себе си, а останалите дават на играча от ляво или от дясно, зависи от рунда. След като всички си изберат определен брой карти, всички заедно обръщат избраните си карти.

20151012_212630

Всеки персонаж има две икони, вещиците имат три. Всяка сграда има икона. Целта ви е да събирате същите икони, които са на вашия персонаж. В края на играта може да спечелите по една точка за всяка такава сграда. Казвам „може“. Ще разберете след малко какво имам предвид.

Освен това, всички карти са част от комплект от три, които образуват панорама. Ако успеете да съберете целия комплект от три карти и образувате панорама, получавате 2 точки, независимо дали иконите са същите като на ролята ви.

Добре де, то така няма ли да е ясно кой какво събира, да се „хейт драфтва“ и всъщност… така какъв избор изобщо може да има играч? Не е ли очевиден изборът? Всъщност не.

Почти всяка карта/сграда има икона в долния край в средата. Иконите са три вида – надежда, отчаяние и пречистване.

Ако сградата има икона надежда – слагате бяло кубче върху картата. Ако има отчаяние – слагате черно кубче. Ако има пречистване – премахвате едно черно кубче от масата, независимо от кой играч (няма никакво значение за геймплея от кого махате черно кубче).

Ето и врътката в играта!

20151012_212601

Ако в края на играта има определен брой черни кубчета на масата печелят вещиците. Ако има по-малко – печелят пуританите. След като се види кой е печелившия отбор се броят точките само на играчите от този отбор. Победителят е играчът с най-много.

Белите кубчета (надежда) не служат по никакъв начин за точкуване. Надеждата е валутата в играта. За какво служи тази валута? Ами за…

Най-интересната част от играта

20151012_212608

В центъра на масата има няколко карти „случки“, които в края на всеки рунд могат да се случат, ако се плати определен брой бели кубчета за тях. Тези случки са следните:

  • Изповядване – поглеждате на някого тайната роля
  • Пречистване – премахвате две черни кубчета от масата
  • Даване на съд – слагате тази карта върху някой играч и ако в края на играта той е вещица, премахвате две кубчета, ако не е обаче – слагате две черни кубчета. Ако в края има вещици, които не са под съд се добавят две черни кубчета на вещица. Освен това, играчът под съд до края на играта няма право да ползва иконките в средата долу на картите (пречистване, надежда, отчаяние).
  • Прощаване – Предпазва ви от даване под съд. Ако сте под съд, нямате право да я ползвате.

Трябва да внимавате кога и на кого давате съда и прощаването, защото те са ограничен брой. Другите две случки можете да ги ползвате винаги, стига да имате достатъчно „надежда“.

Най-хитрата част в тези случки е, че те всъщност са изключително скъпи! Почти е невъзможно сами да платите за която и да е случка. Освен може би за изповядването. За целта трябва да искате надежда от другите играчи. Да, трябва да искате да ви дадат, защото нямате право заедно да дадете и заедно да изпълните нещо. Тоест, може да кажете „искам три бели, за да дам под съд Гошето, защото знам, че той е вещица, нали го погледнах преди малко“. Успявате да убедите хората и те ви дават. След като ги получите казвате: „Ммм, знаете ли какво? Размислих. Ще ползвам тези бели, за да си взема прощаване!“ Това е класически ход на вещица. Да, издавате се, че сте вещица по този начин, но вече няма как да ви дадат под съд, а и играта е достатъчно бърза, че всяко едно такова действие може да се окаже критично!

С други думи, в тази игра няма да имате дълги лъжи и постоянно манипулиране. Често целта ви ще бъде да получите белите кубчета, за да ги използвате в правилния момент. Веднъж щом направите големия си ход, едва ли ще имате възможност за втори такъв, така че трябва да помислите добре как сбито да изманипулирате другите играчи и да им завъртите главите преди да са ви дали под съд.

Готиният инсърт, с който пристигна моето копие!

Готиният инсърт, с който пристигна моето копие!

Има няколко начина да хванете вещица. Ако видите, че някой акумулира твърде много отчаяние или ако видите, че някой събира твърде много различни карти (вещиците имат повече икони от останалите). Трудно е да сте добра вещица без да се издадете, но не прекалявайте с това да изглеждате добри, защото играта ще свърши преди да сте разбрали. Това не е като Resistance, в която поддържате една добра лъжа и манипулирате мисиите. Тук, може би след трети-четвърти рунд ще се знае кои са вещиците и няма да има изненади в края на играта. Въпросът е вещиците да успеят да грабнат момента и да направят „удар“ преди да бъдат разкрити.

Заключение

New Salem е чудесна игра от типа „social deduction”. Да, в играта има драфтинг и събиране на комплекти, но в основата си е класическа игра със социална дедукция. Играта е достатъчно различна, за да се открои от всички останали от нейния тип и достатъчно лека, за да може да се играе и с нови хора в хобито. New Salem има същото условие, както и предната игра на Overworld Games – да, играта може да се играе и с трима и четирима, но е най-добра с 5+ играчи. Една от игрите ми беше със седем играча и мисля, че се получи добре. Да, думата е „добре“.

Мисля, че играта не е нищо особено. Не казвам, че играта е лоша – напротив, всеки път, когато някой предложи да я играем, бих!

Този проблем обаче може би е личен, защото драфтинга като че ли никога не ми е била особено интересна механика, а социалната дедукция започна да се изчерпва при мен. На хартия, все още ми звучи интересно, но на практика – рядко се намира игра, която да ми поддържа толкова интереса, колкото Dead of Winter.

От друга страна, играта е достатъчно бърза, че да не ми омръзне, както често се случва с дългите и разточително досадни разговори в Авалон. Всъщност… може би по-често ще предпочета New Salem пред Resisance и Avalon.

Основният ми проблем обаче се уповава на чиста ирония. За мен, New Salem гони абсолютно същата аудитория като Good Cop Bad Cop – леки социални игри със светкавичен геймплей и най-добри с повече от 5 човека. Лично аз не виждам причина да играя повече New Salem, като вече имам Good Cop Bad Cop. Първата игра на Overworld е основната конкуренция на втората им игра.

Ако сте голяма компания, която редовно играе такъв тип игри, мисля че бихте се разнообразили с New Salem. Ако сте като мен и рядко играете с толкова много хора, бих ви насочил към GCBC.

ПЛЮСОВЕ:

  • Страхотен арт
  • Кратка игра
  • Премахва някои от досадните неща в други social deduction игри
  • Хитра механика с картите „Случки“

МИНУСИ:

  • Не оставя впечатление за нещо оригинално
  • Good Cop Bad Cop удря същата аудитория, но е по-добра

Играта се намира в България и можете да си я закупите, като кликнете на бутона отдолу.

BoardGames-Bg

 

Facebooktwitteryoutubeinstagram

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Собственик съм на кафене с настолни игри насочено към хората без опит в игрите. Стремя се да играя всички модерни и актуални настолни игри, но се опитвам да давам светлина основно на по-странните, по-отритнатите, по-апокрифните и тези игри, които рядко се появяват под прожекторите. Имам дългогодишен опит като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
Big Box Gamers