петък, декември 15, 2017
Заглавна страница » Настолни игри » Runebound (Third Edition) – Натоварваща, но приятна приключенска игра
Runebound (Third Edition) – Натоварваща, но приятна приключенска игра

Runebound (Third Edition) – Натоварваща, но приятна приключенска игра

Камен Цветанов

Камен Цветанов

Казвам се Камен, програмист съм по професия и геймър по душа. През свободното си време се занимавам с най-различни занимания, преобладаващо играя футбол и свиря на китара, но напоследък настолните игри изместват всичко останало лека-полека.От една година те са ми най-силното хоби, като от известно време организирам хора за игри в Студентски град и си прекарваме весело заедно. Обичам да играя както с близки приятели и познати, така и с непознати, важното е да е весело и все пак… нека най-добрият победи!
Камен Цветанов

Няколко седмици след изиграването на една игра, човек може доста спокойно да прецени дали тя е била наистина хубава или просто в момента на изиграване е бил много заинтригуван. Моментът на осъзнаване на качествата и „липсите“ на дадена игра идва не веднага след игра, а по-късно и точно в такива моменти на размисъл човек решава дали му се играе пак и защо. За тази игра, за която ще говорим днес, нещата са повече от ясни – дори седмици след последната играта, още си спомням как сестра ми победи Margath the Dragonlord от света на Теринот, и то без дори да се затрудни особено! Познахте ли вече заглавието? Да, ще говорим за Runebound!

Що е то?

Runebound е игра, която вече е преживяла няколко метаморфози, но аз ще ви разкажа за последната такава – Runebound (Third Edition). Искам да поясня още от сега, не съм играл миналите версии на играта и не сравнявам спрямо тях, впечатленията ми са изградени само върху копието на лавицата в моето килерче за настолни игри. Та, третото издание излезе на световния пазар миналата година, за толкова прясно парче ме…. картон говорим. Хубава на външен вид и обещаваща игра, наскоро излязла? Задължително трябва да се пробва!

Както загатнах по-горе, успях да си закупя Runebound (Third Edition) и бях зверски гладен да я пробвам. Сложих си я на масата, отворих кутията и й се нахвърлих, докато беше още топла. Нямах грам търпение и обноски в мислите и действията си. Заразглеждах компонентите – имаше нови и интересни елементи за мен, както и едно стабилно количество елементи познати от други приключенски игри като Легендите на Андор и The Witcher Adventure Game. Токъни, дискчета, карти, миниатюри, зарове – каквото ви душа иска. Миниатюрите бяха приятни и детайлни, картите – хубаво качество, дискчетата – приятни, но заровете… Все още не съм виждал по-ужасни зарове от тези – кухи пластмасови зарове с лепене на лепенки по тях! За игра, която струва около и дори над 100 лева, не виждам за логично да има възможно най-евтините зарове на пазара (дори в „Не се сърди човече“ мога да си намеря по-добри зарове, а говорим за трето издание на нещо относително популярно)! Добре, че заровете са само 4….

pic2921350_md

Време е за игра!

Разбира се, моят силен приключенски дух ми помогна да превъзмогна този лек заров дискомфорт и бързо-бързо да организирам първото изиграване на Runebound. Не след дълго вече разпъвах картата, редях фигурките и подреждах магазините и тестетата с картите. Бях гледал, че играта може да продължи дълго, затова първо заредихме енергийните си контейнери (за стомасите става дума) и набързо се „преоблякохме“ в новите си роли. Аз бях Lord Hawthorne, боец, който иска да се докаже на всяка цена. Другите си избраха монах, който е избягал от битките и сега търси хармонията със себе си, стрелец, който търси нова куза и жена-котка, която беше така наречена заради умението ѝ Nine Lives. Всеки гледаше да влезе максимално в роля и играта стана много забавна още в самото начало. Всеки се шегуваше с ролите на другите играчи и измисляхме късчета история покрай основния сценарий. Дядото-монах постоянно се биеше, нищо, че се пробваше да медитира и да се откъсне от битките, а моят боец цяла игра не успя да намери с какво да се сбие. Грешка, намери само веднъж. Набиха го и това му беше. Жената-котка пък изненада всички с невероятна гъвкавост и най-вече котешки късмет, защото победи всички близки за нея противници и изпълни двойно повече мисии от другите. В тази връзка, играйте Runebound не толкова състезателно, а за историята – играта става много по-интересна!

pic2810430_md

Относно механики, имаше някои интересни. Дискчетата, които хвърляш при битки вместо зарове, начина и условията на движението, научаването на уменията и „харченето“ на карти с умения бяха интересно реализирани. Най-силно впечатление ми направи идеята с дискчетата – бих я препоръчал за използване в приключенски игри и въобще за игри с много битки. Дискчетата правят битките по-стратегически, без да ги лишават от елемент на късмет. Като заговорихме за късмет… играта може да се реши от късмета. Можеш да спечелиш дори само ако ти се паднат „правилните“ карти, ако противника хвърли „правилно“ дискчетата си и ти хвърлиш „правилно“ своите. Дори можеш накрая да успееш да убиеш финалния бос, който си регенерира здравето, само защото хвърлиш 4 еднакви резултата на заровете! Има много късмет, но не бих казал, че е до такава степен отказващ или решаващ. Всъщност, единственото място, което променя много драстично играта и зависи много от късмета е тегленето на куестове. Сестра ми изтегли към 10 куеста, като всичките бяха в нейната част от картата, докато всички останали тичахме до всеки от четирите ъгъла на картата. Така за 5-6 хода тя правеше неща, които ние правехме за 9-10!

pic2770418_md

Впечатления

Много се чудих как точно да ви опиша какво мисля за Runebound: Third Edition. Сравнявах я с много други игри в съзнанието си, но най-близката до нея беше The Witcher Adventure Game. Двете игри имат доста сходства относно обикалянето и тегленето на карти от различни тестета и една важна разлика – Runebound е интересна, напрегната и ангажираща вниманието, богата на възможности игра. Впечатленията ми от самото изиграване го показват – беше едновременно епично, напрегнато и много забавно, като през цялото време се бързаше за изпълняване на куестовете и пазаруването в градовете. Имаше всякакви странни и мистични събития, свързани тематично със сценария и дори индиректно с някои от нашите герои. Като цяло – купон за всеки любител на приключенската тема.

Препоръчвам Runebound на всички, които биха играли дълга приключенска игра без скучая по време на безкрайното обикаляне и биене. Определено има какво интересно да се случи на вашите герои. Играта може да предложи доста варианти и то по интригуващ и изпълнен с напрежение начин. Надявам се да излязат повечко сценарии, за да има още повече преиграваемост, но дори без тях за мен си е чудесна игра за запълване на един дъждовен ден!

ПЛЮСОВЕ:

  • Силна тема с интересна история
  • Голямо количество възможности
  • Интересни механики

МИНУСИ:

  • Може да продължи повече от три часа
  • Развитието ви е силно зависимо от късмета
  • Ужасни зарове
  • Малко сценарии (2 на брой)
Магазинът, в който се тества.

За Камен Цветанов

Камен Цветанов

Казвам се Камен, програмист съм по професия и геймър по душа. През свободното си време се занимавам с най-различни занимания, преобладаващо играя футбол и свиря на китара, но напоследък настолните игри изместват всичко останало лека-полека. От една година те са ми най-силното хоби, като от известно време организирам хора за игри в Студентски град и си прекарваме весело заедно. Обичам да играя както с близки приятели и познати, така и с непознати, важното е да е весело и все пак… нека най-добрият победи!

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*