вторник, февруари 20, 2018
Заглавна страница » Настолни игри » Forged in Steel – Поточна линия от мини, фабрики и мафии
Forged in Steel – Поточна линия от мини, фабрики и мафии

Forged in Steel – Поточна линия от мини, фабрики и мафии

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри.Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца.От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Latest posts by Деян Георгиев 'BigBoxGamer' (see all)

Един от любимите ми жанрове в настолните игри е изграждането на град. Сред любимите ми игри са Suburbia и Capital. А Quadropolis не е чак толкова далеч.  Освен това съм изключителен фен на по-различните теми и почитател на атмосферата на реалния свят.

Forged in Steel е комбинация от тези двете неща.

По подобен на Hands in the Sea начин(другата игра на Knight Works, която играх наскоро), играта пристига с две книжки – една с правила и една с пояснения. Тук поясненията обаче sa предимно тематично, тъй като авторът е тотално влюбен в историята, и специфично американската индустриална революция.

Играчите влизат в ролята на лидери на заможни семейства от началото на 20 век, които развиват и замърсяват Колорадо, като строят влакове, мини, фабрики, къщи и тук там паркове, колкото да си се успокояват, че уж могат да дишат нещо като свеж въздух между целия този дим.

Играта се развива в три eри – 1890, 1900, 1910. За тези уж само трийсет години, Колорадо процъфтява с огромна промишленост и търговия, а ние само можем да завиждаме на толкова хъс за бачкане на хората в града.

Основните фактори в играта са Кмета, Главният архитект, Oтговорник по мините, Oтговорник по имиграцията и Бос на мафията. Говорим за щатите, началото на 20-и век, все пак. Без мафията накъде?

 

След всяка ера се организират избори и тези главни роли се разпределят между играчите. Кметът решава спорове и печели от общински имоти (съвременната дума на „печели“ е „усвоява“). Главният архитект има голям контрол върху строежите. Отговорникът по мините печели повече от мините. Отговорникът (офицерът) по имиграцията се справя по-добре с проблемите, свързани с имиграцията, а Босът на мафията може с едно щракане на пръсти да чупи каквото си поиска.

Мисля, че последното изречение е добър преход към следното твърдение – Forged in Steel е агресивна евро игра. В бруталния сблъсък между богатите предприемачи, контролът на територии е неотменна част. А както знаем от игри с контрол на територии – шамари и ритници под и над масата винаги има.

От друга страна, това не е обикновена игра с контрол на територии. Тук основната цел на този контрол е свързан с изборите, което не е маловажно, но не е центърът на играта.

Forged in Steel е Card Driven Game (CGE), тоест игра, която е задвижвана от карти. Това обикновено значи, че картите са с няколко предназначения. Което пък от самосебе си значи, че играта е склонна да сбръчка мозъците ви и да ви натика в тъмната дупка на аналитичната парализа. Имайте го предвид, особено ако играете с 4 човека.

И преди да тръгнете да сочите с пръсти наляво-надясно, нека ви кажа, че и най-„бързите“ играчи ще се препънат в тегавиня от избори. Особено по време на първата ви игра. Основната причина е следната.

Всяка карта е фрашкана с текст. Да, Forged in Steel е далеч от езиково независима.

Когато играете карта вие избирате дали да я играете за точките горе в ъгълчето или за текста й. Подобно на доста игри (особено на игри от GMT), с точките можете да правите най-различни действия (в този случай – да строите сгради или да крадете тези на другите играчи), а с действието от текста – да правите някакво нещо, което винаги е в пъти по-добре от това да работите с точките… но пък е ситуационно и може да не ви върши работа.

Ето защо голямата мъка със стъргането на мозъците ви е свързана с управлението на ръката ви. По подобен на Seasons начин вие подготвяте действията си за бъдещите ери, но тук имате мааалко по-голяма свобода от Seasons. Всъщност, тази свобода е тoва, което превръща изборите ви в тежко товарен ЗИЛ от главоблъсканици.

В началото на първата ера, всеки играч тегли 7 карти. От тези 7 карти, една изхвърля, две слага за следващата ера и му остават 4. След това, Главният архитект тегли карти колкото броя на играчите и си избира една. Дава след това картите на играчът, който най-назад в трака за Влияние (няма да навлиза там) и така нататък. С други думи – тези карти се „драфтват“.

Когато дойде следващата ера, играчите пак теглят карти, само че този път си вземат и заделените. Сега ръката им е по-голяма. От всичките тези, те пак заделят няколко. Последната ера се теглят по-малко, но пък вече вероятно ще имате изградена стратегия, така че не ви трябват кой знае колко много за разнообразие.

Установихме, че Главния архитект е най-мощната роля, което значи, че да си втори в изборите е най-добре. Това е така, защото който е първи, автоматично взема кмета. Кмета има и друго предимство, освен усвояването на средства – всички роли се разпределят и ако някои останат се започват отначало. Така, че дори и с 4 човека, кметът може както да точи общински пари, така и да се прави на мутра. Примерно, но всъщност доста често. Да. И в реалния живот.

Най-силната и най-слабата част, за мен, това са тези карти. От една страна всяка карта, която имате в ръката ви дава супер силно действие и ви кара да се чувствате като върховния гъзар, но от друга страна сте напътствани от тези карти. Ако успеете да навържете няколко действия от картите, естествено, че ще изберете действията. Да, винаги можете да използвате точките тук и там, но ви гарантирам, че ще се чувствате като прецакани. Особено, ако другите си ползват картите за действията.

В книжката пише, че това да не ползвате картите за точките е грешка на начинаещите. Смея да се съглася, но само до там, че точките се ползват изключително рядко.

Ще се опитам да съм по-ясен.

С точки, вие си купувате имоти, върху които ако другите строят получавате точки. С точки строите сгради, но само върху вече купени имоти (тоест, върху голата дъска нямате право). С точки едва успявате да направите 2-3 сгради на ход, в най-добрия случай. С точки едва-едва успявате да краднете някоя друга сграда… което, признавам си, е доста приятно.

С действията обаче е друга бира. Ама от тези хубавите бири – дето ги виждате наредени в Била в странни бутилки и на странен език. Не знаете дали ги бива, но изглеждат „фенси“. С други думи, действията са луксозната част на картите.

С действията можете също да строите познатите сгради, но в по-големи количества и в по-добри условия. Не е нужно да строите върху купен имот, а понякога не е нужно да се спазват и още други правила, които иначе трябва да се следят, ако строите с точки. Освен това, в допълнение към строежа, вероятно ще правите и още джвъчки.

Вдигате тракове (в края на хода се смятат точки спрямо тракове за видове сгради и броя ваши сгради от този тип), вдигане на ниво на квартал (което е чудовищен удар от точки). С картите правите зверските гадости на опонентите си, което може да им пречупи плановете, ентусиазма и доброто им отношение към вас. С картите можете дори да правите специални сгради, които иначе не можете. Тези специални сгради ви носят още точки и разни други бонусчета и бонусища.

Да не говорим, че много от тези карти имат „заглавие от вестник“ върху тях. Това са определени събития, които имат дълготраен ефект – понякога върху всички играчи, понякога само върху вас. В повечето случаи това са готини, силни и позитивни неща, особено ако си „изиграете картите добре“. А, видяхте ли?! Израз, а пък… карти… да.

Огромното разнообразие от карти е налице, но има още нещо, което би направило играта ви безобразно преиграваема. Освен безкрайните възможности за комбинации между карти, Forged in Steel пристига с три тестета за трите различни епохи.

Само че вие не теглите от всяка ера при всеки драфт. О, не. В началото на играта вие теглите само от първата ера, но дори само част. Освен това, много от картите, които изиграете не излизат от игра, а се връщат в тестето. В края на ерата, всички неизтеглени плюс неизхвърлените се разбъркват заедно с картите от втората ера. В края на втората се случва същото нещо и с картите от третата. Така, шансът да имате доста карти от трета ера е минимален. Това не трябва да ви плаши. Да, доста от уменията на картите от третата ера са фрапиращи, но много често вие бихте искали нещо малко по-сбито, но да ви даде нужния откат да се изпращите по трака с точките.

И като казах точки… евро игра е, все пак… въпреки отпора на някои от колегите ми. Всичко в играта е наблъскано с математически сметки и комплицирани алгебрични схеми и уравнения. Добре де, след една-две игри, всичко ще ви се намести, но трябва да имате предвид, че това си е сметкаджийска игра за оптимизация. Трябва да знаете коя сграда до коя и точно къде носи бонуси, откъде се вадят точки, как точно да пресметнете определени сгради, ако кварталът е под определено влияние, как се смятат вотовете за гласуване и така нататък.

Всичко има потенциала да носи арогантно много точки и е изключително, да не кажа критично, важно да следите опонентите си, защото ако ги изтървете, те ще хвръкнат като, ами като изтървани.

Има още десетки и десетки правила, от имиграция, през бунтове, тракове, влияние и куп още неща, но не искам да ви досадя. Е, поне не искам ОЩЕ да ви досадя.

Заключение

Forged in Steel е сериозна и изстискваща игра. В нея има всякакъв вид механики и както виждате от снимките, градът се изпълва с къщи, комини, гняс и агресия. А авторът казва, че е искал дори още да сложи, но е решил да я направи достъпна за всички. Ъм… Да му имам достъпността. Играта ще екзорсира скрития математик във вас и ще ви превърне в роботизирана машина за оптимизация. Ще се изненадате как първите ви ходове ще се чувствате като индианец… сред американската индустриална революция, но само епоха по-късно умът ви ще започне да мисли в числа, а и в агресивни пламъци относно вашите съседи.

Ако градът ви се струва голям, още в края на първата ера хубавите места ще започнат да се заемат, а и вероятно ще сте поизяли тук-таме някой ритник в бъбреците. Да, можете да имате най-смелите и хитри планове на злодей от филмите на Джеймс Бонд, но когато някой ви запали половината фабрики, друг ви открадне мините, Босът на мафията ви счупи няколко търговски сгради и къщи, а досадните имигранти ви вдигнат бунт, тогава ще трябва да се реорганизирате, или както е по-популярно в тази игра – да се свиете в ъгъла и да се разревете.

Картите в играта са най-голямата сила, но и най-голямото ми опасение. От една страна ви дават безгранични възможности на комбинация, но от друга – не вие, а те ви определят тези възможности. След няколко игри ще влезете в конфликт с играта и диалог за това какво вие искате и какво тя ви кара да правите. И както във всяко добро семейство, върви обяснявай, че нямаше това предвид…

В играта има и личности, които ви дават умение за играта, но за съжаление, те се сблъскват точно с проблема, за който споменах. Личностите ви насочват към нещо, но картите към друго. А картите са по-важни, така че личностите са… к‘от тако‘а.

Версията, която аз имам пристигна и с малък модулен експанжън (кикстартърски стреч гоул, йей бългериън!), който е иди-доиди. Вкарва предприемачи, които ви дават малък бонус, но ние все ги забравяхме. Другото нещо е по-интересно. Всеки получава по три доста силни действия, като всяка епоха можете да изразходи някое от трите. Ако нещо остане неизразходено ви носи 3 точки в края на играта.

Може да ви звучи като малко, но ние установихме уникален баланс в точките! Въпреки, че всеки винаги е имал собствен и напълно уникален двигател за точки, в края, резултатът винаги е бил близо. Като за игра, в която се правят малко около 100 точки, това си е идеално!

ПЛЮСОВЕ:

  • Уникална тема и атмосфера
  • Тематични механики
  • Безброй комбинации
  • Неограничени начини за печелене на точки
  • Безобразно количество взаимодействие между играчите
  • Постоянна ангажираност, дори по време на хода на другите
  • Изпипан и солиден баланс

МИНУСИ:

  • Предизвиква тежка форма на аналитична парализа
  • Картите ви насочват към стратегия, а не обратно
  • Играта трае близо 3 часа

Играта е почти неоткриваема все още, така че можете да се метнете до сайта на производителите, пък от там нататък не сте моя отговорност.

Knight Works

Магазинът, в който се тества.

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'
Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри. Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца. От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.