понеделник, юли 24, 2017
Заглавна страница » Настолни игри » Capital – в топ 3 за 2016!
Capital – в топ 3 за 2016!

Capital – в топ 3 за 2016!

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри.Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца.От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Една от най-обичаните механики последно време на колегите „ревюъри” в нета, както и на много от познатите ми е, така наречената, „драфтинг” механика. 7 Wonders може да не е първата, която я ползва, но определено е тази, която я наложи като „mainstream”, след което ни заваляха игри, основани на драфтинг.

Казвам това, защото искам да споделя, че вече не съм особено голям фен на механиката, въпреки че ако погледнете ревюто на 7 Wonders, тогава я откривах за нещо прекрасно. За мен обаче „драфтинг“ системата се поизноси. Търпя я, но съм неутрален, даже на границата на „досаждане”. Който ме познава, знае колко много харесвам 7 Wonders, което може да ме изкара лицемер, но всъщност 7 Wonders се е изкачила в обичаните от мен игри, по-скоро заради строенето на табло (което пък ми е любима механика), отколкото заради самата драфтинг система.

Малко по-късно се появи и Among the Stars – игра, подобна на 7 Wonders, но строенето на табло се беше превърнало в строене на космически станции с пространствено значение на поставяне на картите. Идеята е добра, но за мен темата не работеше добре.

Е… играта, за която днес говоря e комбинация между драфтинг и строене на пространствена инфраструктура, но въпреки тези две механики, които не бяха особено успешни за мен в игрите, за които говорих преди това… Capital е в топ 3 на любимите ми игри за 2016!

Capital напомня за 7 Wonders, Among the Stars, Between Two Cities, че дори и Quadropolis. За мен обаче успява да отвее всички от тях. Да. Казах го. Capital, игра от Granna (игра популярна с детските си игри) е по-добра от хита Quadropolis oт гигантите Days of Wonder.

След всички тези празни приказки, нека хвърля няколко конкретни думи за самата Capital… но не Capitol – защото има и такава игра.

Играта се развива в няколко епохи, като исторически, играчите развиват столицата на Полша – Варшава през годините. Тези епохи минават с кварталите на Варшава през Първата и Втората световни войни.

Вместо карти, играчите получават плочки. Всяка плочка е разделена на четири зони. Всяка зона е някакъв определен вид сграда или поле.

Освен тези стандартни плочки в играта има и специални такива, които са с исторически и културно-ценни сгради от Варшава, които нямат никакви зони, но дават някакво, обикновено силно, умение.

Всяка епоха, играчите „драфтват” плочките от съответната епоха. Тоест – разлеждат 4 плочки, избират една, слагат я с лицето надолу, след което всички заедно си ги обръщат. След това всеки подава останалите три на съседа отдясно и така епохата продължава, докато всички си построят плочките.

Всяка плочка има цена, която може да бъде намалена, ако построите ВЪРХУ вече построена плочка. По този начин се изважда цената на долната плочка и плащате с отстъпка. Това е една от малкото уникални черти на играта и често води до тематични коментари и смехове.

И по подобен начин на игрите, за които вече споменах в началото, ако нямате достатъчно пари или пък не искате да ги плащате, тогава винаги можете да изхвърлите плочката за три парици.

И сега идва основното – как се строи квартал. По подобен на Between Two Cities начин, играчите са ограничени да строят в определена схема. В Capital можете да строите квартал с максимум 4х3 или 3х4 схема. Тоест, не можете да образувате един дълъг или пък някакъв разпърцифоцан квартал. С други думи, вие можете да имате максимално 12 плочки в квартала си. По време на играта през ръцете ви ще минат 24 плочки, което значи, че половината или ще отиват за скрап или ще надстрояват вече поставените.

Надстрояването се връзва тематично с факта, че всяка епоха плочките стават все по-добри. И може би начална проста зона с няколко сгради и един парк може да се превърне в културно-исторически център с огромна стойност.

Това готино усещане за развитие се засилва дори повече, заради арта на самите зони, който леко се променя през епохите и въпреки, че ефекта на определени зони е един и същ, то изгледът се помодернизира.

Така! Играта се печели от точки. Точките се печелят по подобен на Quadropolis и Between Two Cities начин. След като сложите всички плочки в конкретната епоха всеки отбелязва точки спрямо „съседства”. За разлика от тези две игри обаче, в Capital играчите се стремят да правят възможно най-малко съседства. С други думи, продължителна линия от, да кажем, жилищни сгради не е предимство. Единственото предимство от продължителна зона е парка.

В Capital има няколко зони, които са оцветени тематично в потчи 7 Wonders стил:

  • Паркове
  • Жилищни сгради
  • Търговски сгради
  • Индустриални сгради
  • Културни Сгради

По нататък се появяват и символи на градски транспорт, които могат да носят много точки. МНОГО точки.

  1. Всички жилищни несвързани една с друга сгради до парк носят точки спрямо схема, която е написана на удобен реферънс.
  2. Всички търговски, но отново несвързани една с друга сгради, съседни до жилищни сгради носят пари
  3. Индустриалните сгради носят директно пари, но минус точки, ако има съседни жилищни, а културните носят директно точки.
  4. С напредване на играта, започват да се появяват много повече различни зона върху една плочка, а в последната епоха, специалните сгради без зони са на принципа на лилавите сгради в 7 Wonders – плочки, които ви дават точки за определени други плочки, които сте строили до този момент.

Схемата е малко по-сложна от тази на Between Two Cities и малко по-проста от тази на Quadropolis , което вкарва Capital в идеална ниша за игра едновременно с начинаещи и с геймъри.

Когато играчите преминат през Първата световна война се налага да чупят една от сградите си, заради бомбардировките, а по време на Втората – чупят две, което придава напрегнато усещане преди войната, когато знаете, че нещо от някой край на квартала ви ще си отиде и се чудите какво евтино нещо да си купите, че то да отнесе бомбите… в повечето случаи това са паркове.

Освен това в играта има и бонуси „Milestones” подобни на Suburbia Inc., които се печелят от определен играч след всяка епоха. Те не са особено силни, но могат да ви дадат наклон, ако се чудите между няколко плочки за купуване.

Разбира се, играта не е и без малките си проблеми. Не съм напълно убеден за баланса, защото всяка наша игра сме завършвали с големи разлики в точките. В една от игрите бях натрупал само специални сгради и победата ми беше сигурна. В друга пък, един от iграчите се скъса от градски транспорт и завърши с почти двойно на втория. Milestone-ите и специалните сгради са също с голяма амплитуда. Някои са изключително силни, други изглеждат почти безполезни.  Тези неща обаче са само съмнения и честно казано не отнемат от играта.

Източник на тази снимка: Boardgamegeek.com

Друго нещо, което може да бъде минус е разликата между игрите с различен брой играчи. Играл съм я и по трите начина – с двама, с трима и с четирима. С четирима винаги ползвате всички плочки в играта, докато с трима и с двама винаги остават невзети плочки. Понеже това е игра, в която изграждате двигател и стратегия, може плочките със зони, които търсите така и да не се появят, което леко да обезсмисли стратегията ви.

И последното, което лесно може да се поправи с домашни правила е, че никъде в книжката не видяхме правило за смяна на посоката на драфтинга, както е в 7 Wonders. Тоест, през цялото време ще въртите плочките в една и съща посока. Това е изключително тежко, защото ако двама съседи събират едни и същи неща, то до единия играч никога няма да достигат важните за него зони. Разбира се, това лесно се поправя, като сменяте посоката всеки рунд.

Но… това са дреболии!

Готините фигурки, с които се отбелязват точки са… русалки – отново част от митологията и културата на град.

Заключение

Capital е лъскав диамант! От темата, през арта и компонентиte, та чак до страхотната кутия. Всичко си има място в кутията, а самият инсърт е под формата на небостъргач.

Capital трескаво търси идентичността си с почти никакви нови идеи, като взаимстванията й са директни и нескрити – 7 Wonders, Among the Stars, Quadrpolis, Between Two Cities, та дори Suburbia. И въпреки това, играта използва прийомите от тези популярни гиганти и ги смесва по брилянтен начин.

Capital е бърза, интуитивна, лесна за обяснение и подходяща за абсолютно всички. Да, все още Suburbia държи върха ми за игра за строене на град, но Capital винаги ще бъде лесен избор за тематична игра за лека вечер с настолни игри.

И докато съм на темата за тема (Ха!), половината от книжката с правила е пълна с описание и история на Варшава и всяка една сграда от играта. С други думи, играта не само ви предлага разпускащо време, но и ви научава на това-онова, ако желаете да задълбаете малко повече.

Няма значение с колко човека играете, времетраенето винаги ще бъде едно и също (около 40 минути), защото всички играят почти едновременно. Разлика между игрите с различен брой играчи има, понеже при игра с по-малко, не всички плочки са в игра и това води до известна доза късмет. От друга страна, когато играете с двама или трима, плочките, с които започвате драфтинга пак ще се завърнат при вас, което ви дава възможност за планиране… Така че това може би се балансира. Все пак, такава игра предпочитам да играя с колкото се може повече, дори само за да гледам как се развиват кварталите на моите опоненти. Защото за разлика от всички игри, за които споменах, веднъж щом  завършите квартала си, всичко изглежда по великолепен и тематичен начин. Да. Тематичен. Играта е тематична. Казах ли го вече?

ПЛЮСОВЕ:

  • Смес от най-добрите черти на доказани игри
  • Отлични компоненти
  • Силно изразена тематика
  • Бърз геймплей
  • Подходяща както за геймъри, така и за нови хора в хобито

МИНУСИ:

  • Почти никакви оригинални механики
  • Съмнения за баланса
  • При игра с по-малко играчи има повече късмет.

Играта със сигурност скоро ще се появи и у нас, но дотогава можете да разгледате сайта на производителите.

Granna

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'
Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри. Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца. От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

2 коментара

  1. Все още ли имате толкова позитивно мнение след повече изиграни игри, и играта добра ли е с 2 и 3 човека ? И как бихте я съпоставили за начинаещи играчи с игри като Kingdomino, Dream home, Oceanos, Karuba?

    • Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

      Играл съм играта и с трите бройки. Определено е най-добра с 4 играчи. С двама и трима също е добра, но все пак това е драфтинг игра и колкото повече играчи има, толкова по-добре. Освен това, когато са 4 човека, всички плочки влизат в игра, което намалява случайността. Относно сравненията, не съм играл Oceanos, но не е чак толкова лесна като останалите. Можете да научите нови хора на нея, но лично аз бих я препоръчал тези хора да са играли поне една игра преди това, за да се чувстват напълно комфортно. Зависи от човека, разбира се. 🙂

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*