сряда, май 18, 2022
Заглавна страница » Настолни игри » „Уруку – експедиция Амазонка“ – едно много пристрастно ревю
„Уруку – експедиция Амазонка“ – едно много пристрастно ревю

„Уруку – експедиция Амазонка“ – едно много пристрастно ревю

Денислав 'BigBoxMiniac' Миевски

Ще бъда искрен с вас. Тук няма да чуете нито една критика по повод играта, компонентите или нейните създатели. И ако сте от тези негативно настроени, ядосани на живота и всичко, което ви заобикаля, индивиди – то това ревю НЕ Е ЗА ВАС!

Педи да започна със самата играта искам да ви кажа няколко думи за нейните създатели. Това са Семейство Георгиеви – Деян, Диди и трите им прекрасни деца Вики, Мати и Тути. Вече не помня причината поради която съдбата ни събра с тях, но през годините сме участвали в толкова техни лични проекти, че ги чувстваме като част и от нашето семейство.

Деян и Диди са пионери в областта на настолните игри за България и с името си заставам зад твърдението, че те са най-българското „настолно“ семейство, което познавам. Защо пионери? Защото преди повече от 3 години те рискуваха всичко, наистина всичко и заедно с трите си деца се преместиха от София в Пловдив с едничката цел да следват мечтата си, а именно да имат свое място в което да популяризират и създават настолни игри. Това място е „Офлайн Кафе“. И смея да твърдя, че е най-готиното място за забавление в цял Пловдив, не само защото съм правил гигандския скрабъл (минутки за реклама), а защото като влезеш вътре те посреща уюта на домашната обстановка.

И след тези три абзаца без нито дума за самата игра, ето я и нея – „Уруку-експедиция амазонка“.

Това, с което ме грабна най-напред беше идеята за използвания материал. Всички занете скъпите инсърти направени от мдф и всякакви други дървени плоскости, но тук самата игра е изработена от такъв материал(бреза 3мм), на такава машина. Всичко без правилата и торбичките за игралните плочки е рязано и гравирано с лазер на машина, след което ръчно сглобено от семейство Георгиеви. (Не, не карат децата да сглобяват играта преди лягане! Децата си имат страхотно детство изпълнено с безброй нови приключения всеки ден.) Торбичките за плочките са шити от Диди. И въпреки „гаражното“ си производство играта по нищо не отстъпва на повечето заглавия на пазара, да не кажа, че е и по-добра дори от някои мега продукции.

-Какво имаш предвид с „мега продукции“?
-Радвам се, че попитахте.

В деня на пристигане на „Уруку“ у нас, дойдоха и два кашона с общо тегло 19кг – пледжа на “Massive Darkness 2”(може да си го проверите в кикстартер), което е игра на CMON. Деян ми писа в него ден „Май не уцелих момента да ти изпратя нашата игра за тест?“, но колкото и странно да звучи, беше точния момент. Още същата вечер разгледахме и двете игри. И до момента на писане на това ревю, продължаваме да играем „Уруку“, докато Масива още не е стигнал до масата.

“Уруку” е с лесна за разбиране механика, дори и от деца (8+), но това не бива да ви заблуждава, че е елементарна. На пръв поглед простите правила, в даден момент ви дават възможност за много сложни и премислени стратегически ходове с цел натрупване на повече точки и крайна победа от ваша страна. За сравнение с по-известните на пазара игри от подобен тип „Каркасон“ и „Какао“, „Уруку“ изпъква със своя лек и бърз геймплей. Цялото действие се развива в осем хода, след което ви се иска да изиграете поне още две игри, за да ѝ се наситите, преди да преминете към друго заглавие. А в нашия случаи, цяла седмица вечер играехме само нея за да разучим всички възможности заложени от авторите и пак се намираше с какво да ни изненада играта след това.

(картонените плочки са прототип, в кутията идват оригинални дървени)

Играта има засилен състезателен характер, благодарение на плочките с мисии, които важат за всички играчи. Те са разделени на три категории. Винаги е забавно да гледаме как играчите се опитват да постигнат едно и също нещо по различен начин, защото в процеса на надпревара докато се опитвате да саботирате някой опонент, реално се оказва, че помагате на друг.

За голямата преиграваемост допринасят различните маркери с животни, даващи индивидуални предимства, всяко за себе си. Всеки път картата се подрежда по различен начин, като има граница на полетата за 2, 3 и 4-ма играчи. Теренните плочки също са интересно замислени, като имаме избор между 4 вида – три еднородни със стандартна форма и четвърти вид с осем разнородни, неповтарящи се плочки. Очаква се да има нови животни в предстоящ експанжън,  около 10 на брой, сред които ще бъдат: Ягуар, Мравояд, Капибара, Кинкажу, Паразит,  Мангуста,  Пирани, Папагал и Хамелеон. У нас нямаме търпение да ги пробваме.

Шансовете да изиграете една и съща игра са 1:1 000 000. От къде знам ли? Имаме квадратна карта с четири страни с по едно животно във всек ъгъл, като за цялата игра имаме общо осем животни, всяко от което може да бъде в някои от тези ъгли и като добавим всичките 32 теренни плочки, пак всяка с четири страни и безбройните комбинации за поставяне, имате по-голям шанс да си разглобите капака от отваряне и затваряне от колкото да ви се повтори разиграване.

Към играта, получихме фигурки по наш дизайн, което мисля, че е опция, но трябва да питате Деян за подробности. Иначе е страхотно да играеш с нещо, което си проектирал и разчертал.

Има вече издаден експанжън „Племена“. Малък на вид, но добавящ щипка хитрост в правилния момент, която може рязко да обърне хода на играта във ваша полза. Лично за мен задължителен за максимално удоволствие от разиграването.  Ако не се лъжа, експанжъна е подарък за първите 20 поръчки.

Но със сигурност играта в момента е намалена на техния сайт. Така, че не губете време, натиснете бутона отдолу и помогнете на едно българско семейство да продължи със сбъдването на своята мечта.

За мобилни потребители: https://svetulka.bg/bg-product-details-28.html

За настолни потребители:

Купи тук !!!

Facebooktwitteryoutubeinstagram

За Денислав 'BigBoxMiniac' Миевски

Здравейте, казвам се Денис. По професия съм аниматор(на филмчета, не на туристи) – скулптор(правя къстъм екшън фигури, статуетки и бюстове, а от скоро се опитвам да правя и миниатюри за настолни игри). Имам доста хобита, но настолните игри, правенето и оцветяване на миниатюри си остават най любимите ми занимания. Играя настолни игри от дете. И аз като повечето от нас съм израснал с „Не се сърди човече“ и „Дама“ , но от 2010 интереса ми се засили, благодарение на Иво Драганов и събитието за настолни игри, което организира във Велико Търново. Защо играя – играя зареди самата игра и социалния контакт с хората. Победата не ми е приоритет, обичам да гледам как се развива самата игра (освен при Heroquest – ТАМ ПРОСТО ИЗБИВАМ ВСИЧКО В ТЪМНИЦИТЕ НА ПОДЗЕМИЕТО, А ПОСЛЕ ПРИБИРАМ ЗЛАТОТО И АРТЕФАКТИТЕ!!!)

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*

Big Box Gamers