сряда, януари 24, 2018
Заглавна страница » Настолни игри » Hands in the Sea – за сериозни играчи!
Hands in the Sea – за сериозни играчи!

Hands in the Sea – за сериозни играчи!

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри.Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца.От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Ей, как ме е яд, че не можах да играя играта поне още веднъж преди да напиша статията с най-добрите игри за 2016! Защото тази определено се вписва сред големите отличници!

Hands in the Sea е успешен кикстартър на доказалата се компания, особено с двете си солидни заглавия за тази година – Knight Works.

Hands in the Sea е една от най-тежките игри, на които сте ме виждали да правя ревюта последните месеци, но причината основно се дължи на факта, че 2016-та беше годината на средно тежките семейни игри.

Това ще бъде едно от онези мои ревюта, в които имам да точна толкова много лиги, че не знам от къде да започна. Особено, когато под падналото ми чене се е позиционирало „чудовище“ като Hands in the Sea.

„Любовниците“ на древната история могат да открият романтика в темата, въпреки че за мен римската атмосфера започва вече да ми се слива с тази на зомбитата и викингите, било то и пуническите войни. В Hands in the Sea двама играчи влизат в ролята на Рим и Картаген в тясна, напрегната и почти асиметрична битка за контрол на територии.

Като казвам „контрол на територии“ не искам това да ви звучи като нещо праволинейно. Значи по-далеч от истината е единствено жалкия опит на Теди Москов да върне „Улицата“ с „Пресечката“ преди два дни. В играта има няколко начина на победа и ортохиляди начини да завърши играта, след което се броят точки.

Hands in the Sea е CDG – игра, задвижвана от карти. Освен това е един доста дълбок декбилдър. Освен това е и стратегическа военна игра. Освен това е и игра с контрол на територии. Освен това е и игра с управление на ресурси. Освен това е и… основана на класиката на Мартин Уолъс – A Few Acres of Snow.

Аз така и не съм играл играл A Few Acres of Snow, но съм сравнително запознат, особено покрай нашумялата счупена стратегия. Поради липсата ми на опит с уолъското произведение не мога и да направя паралелен анализ между двете игри, но в интернет можете да откриете достатъчно мнения по този въпрос. Аз ще разгледам играта като самостоятелно чудо. Защото за мен си е чудо.

Мога да определя Hands in the Sea като тежка геймърска военна игра. Не, не си представяйте GMT и техните стотици мънички изключенийца (и тук има такива, но са далеч от мастърите на ситните букви). Тежестта на Hands in the Sea идва основно от абсолютно отворените възможности, които имате всеки ход и важността на всеки ваш избор.

Играта дори пристига с огромен двустранен лист с всички възможни действия, които можете да направите по време на хода си. След една игра всичко ще ви се стори интуитивно, но въпреки това, ако направите пауза за повече от месец ще има неща, които са ви излезли от главата.

В средата на масата има огромна карта с различни зони и неутрални градове, както и градове на Рим и Картаген. Основната цел ще ви е да се разширявате и да трепете противниковите градове, след което да се заселвате с ваши. Разбира се, покрай това има и други неща, като – развиване на градове, вдигане на крепости, рейдване, плячкосване, морски битки, създаване на транспортна мрежа, прекъсване на чужда транспортна мрежа, подкупване, случайни събития и куп други неща. Да си призная, много от тези неща почти не сме ги ползвали. В първата ни игра ние дори не ползвахме корабите! …докато не открихме абсолютната им полза във втората.

В играта има най-различни тракове, които са свързани с битките, плячкосването и като цяло точките, които печелите в играта. Различни действия влияят на различни тракове, а всеки трак влияе по различен на начин на цялостната игра.

Споделих, че това е декбилдинг и игра, задвижвана от карти. Всеки играч започва със стартови карти, като всяка зона, която притежавате има собствена карта, която трябва да е в тестето ви (както и в Mythotopia, а предполагам и в A Few Acres of Snow). Освен картите със зоните, имате и карти с единици и специални такива, които ви помагат за вашия двигател.

Всеки път щом вземете зона, вие вземате и картата от зоната и си я слагате в тестето, а ако я вземете от опонента си, директно си му я крадете. Тези зони обаче, както ви помагат, така и могат да ви навредят, защото ако им се пресече транспортната връзка на доставките (тоест, не са свързани с основен град), тогава не само, че зоните ви стават беззащитни, но и техните карти са ви мъртъв товар в тестето.

Когато купувате пък карти, вие не купувате от малък и ограничен пазар. О, не! Вие разполагате с всички възможни карти за купуване през цялото време, както от вашата фракция, така и от малко тесте с неутрални карти.

С какво купувате? С пари, естествено!

Парите в играта са тясно ограничени и се ползват за много неща. Винаги ще имате нужда от тях и дори в някой момент да ви се стори, че сте натрупал богатство и изобщо не трябва да ги мислите… помислете отново, изчезват неочаквано бързо! Особено, когато искате да контролирате по-добре тестето си.

Когато купувате карта, плащате цената й и си я слагате в изхвърлените карти – както обикновен декбилдър. Ако обаче искате да я имате още следващия ход и да я сложите върху най-горната карта от тестето – тогава плащате двойна цена – а това е баш бая скъпотевина.

В края на хода си винаги допълвате до пет карти, но никога не изхвърляте от ръката си автоматично. За целта трябва да хабите действия и пари. Така че ненужните карти са съдбоносни.

Като казах действия – по време на хода си вие имате право само на две действия. Повечето от действията се извършват с помощта на картите, но има няколко, които нямате нужда от карти, за да ги правите – като например движението на флотата и купуването на нови карти.

Картите са със символи (от 1 до 4 различни символа на карта), като всеки символ се използва за различни неща. И както се досещате, можете да ползвате картата само за един от тези символи, или в някои случаи – комбинирате няколко символа.

Символите са:

  • Пари
  • Вино (което отново е за пари, ако имате търговец),
  • Каручка за път по земя
  • Корабче за път по вода (и подкрепления по вода)
  • Меч за битки
  • Заселник за заселване на град, подобрение на град, строене на кораби.

Завземането на територии става по тематичен начин. Играете карта с определена територия, след това играете друга карта с каручка, с две каручки – ако пътят е черен, или с кораб – ако вашия кораб е в определената зона. След това просто вземате града, до който сте стигнал, като слагате ваша фигурка. Ако града е от по-големиШките, тогава трябва да играете и заселник, за да го заселите. Ако пък града е на другия играч, или Сиракуза (там има допълнителни правила, в които ама хич не възнамерявам да навлизам), тогава трябва да играете поне един меч, за да започнете битка.

Битките определено са една от най-интересните механики в играта. Всеки играч може да бъде атакуващ само в една битка по едно и също време, но не пречи да се водят паралелно две битки (една като атакуващ и една като защитник)… което е съсипващо откъм ресурси и за двата лагера.

Всеки играч има собствен трак за битки. Всяка битка започва с автоматично „1“ за защитника. Целта е по време на хода си да сложите символи с мечове, че да дръпнете трака към себе си (тип „tug of war”- дърпане на въже). Ако в началото на ваш ход (независимо дали сте атакуващ или защитник) кубчето (в случая цилиндърчето) на трака е във ваша полза, вие печелите битката.

Битката обаче трае ограничено време и ако след определен брой ходове (4 без крепост или 6 с крепост), кубчето е в неутралната зона, тогава никой не печели, но атаката е неуспешна. Не, не означава, че защитникът печели, защото победителят се движи по трак за спечелени битки, който дава автоматична победа, ако се стигне до неговия край от някой играч.

Освен това има жертви за загубилия, за които отново има правила, зависещи от това кой е имал повече кавалерия. В битките има и бонуси, ако се играе определена комбинация от военни единици, в която да… отново няма да навлизам. В битките има и лидери, за които няма да говоря, както и специални умения, за които… сещате се. А да, има и кораби, които ако са наблизо помагат.

Важното е, че докато траят битките, единиците ви са „заключени“ за тези битки и ако играете с опитен противник, той може да се възползва, за да ви „изтощи“ ресурсите. Понеже след битката, единиците отиват в изхвърлените карти, тогава е идеален момент за нова битка, в която играчът изразходил много единици няма да може да се включи. Така че е добре да не бъдете безразсъдни и да не хвърляте каквото ви падне.

Играта се развива в рундове. Но кога даден рунд свършва се контролира основно от играчът с картагенците. Рундът свършва, когато картагенецът „циклира“ тестето си – тоест, когато изтегли всички карти. Тогава се случват няколко неща.

  • Тегли се случайно събитие, което афектира единият или другият играч, понякога и двамата (хвърля се зар)
  • Всеки играч събира пари за всеки развит град (да, и за това няма да говоря)
  • Всеки играч печели точки за всеки неутрален град или такъв на опонента (точките са написани в или до града)
  • Най-крайната карта „Стратегия“ се изхвърля и се заменя с нова.

И стигнахме до поредната страхотна част от играта – стратегическите карти, или карти „Стратегия“.

Това са карти, които ви дават счупени умения и които можете да си купувате за едно действие и съответната цена на пазара за тези карти. Можете да имате максимално една такава карта и е много важно да си изберете правилната, защото тя не може да се сменя. Ако искате, можете да си премахнете старата, което ви струва цяло действие и за още едно цяло действие да си вземете нова – и хоп – ето ви целия ход отлетял.

Освен това тези стратегически карти изискват поддръжка – определена цена, която трябва да се плаща всеки ход. Ако не успеете да я платите, картата се чупи, но си остава на борда ви и пак ви трябва цяло действие, за да се махне.

Мини разширенийце от стреч гоуловете на кикстартър кампанията вкарва и допълнително правило, което смятам, че си е направо задължително. След като платите поддръжката на картата, вие й качвате цената и така всеки ход става все по-скъпа, докато по някое време определено няма да си струва.

Смятам, че е задължително, защото първата ни игра ние изобщо не си сменяхме стратегически карти. Открихме си добри такива и въпреки, че имаше нови – по-апетитни на пазара, не си струваше цялата хамалогия.

Има още две малки неща, които вкарва разширенийцето, които смятам, че е добре да си се включат във всяка игра. Първото е „Deus Ex Machina”. Всеки играч получава по едно силно тайно умение, което може да се ползва веднъж в играта, но срещу много пари или малко по-малко точки. Не е кой знае какво, но не пречи.

Другото малко нещо обаче е по-нужно. Това са няколко събития, които заместват няколко от оригиналните. Проблемът на събитията е, че са твърде случайни и още повече – твърде опустошителни понякога, особено за тежко стратегическа военна игра. Новите събития олекотяват последствията, но въпреки това… все още не съм много убеден за нуждата от тези събития. В последната ни игра едно такова събитие ми загуби цяла битка, която все още смятам, че ми беше в кърпа вързана… Разбирам, че те представляват надежда за играча, който е по-назад, но за мен Hands in the Sea  има толкова различни начини на игра и методи за спечелване, че сякаш никога не знаете кой ще спечели до последния момент. Не знам. От друга страна винаги има някакво вълнение при тегленето на ново събитие… пак не знам. За това казах, че не съм убеден за тези събития.

Ох, това е толкова дълбока и комплексна игра, че не засегнах и една десета от нея. Дори не говорих за корабите и битките по вода, които са съвсем друга бира със собствена механика и зарове. Не говорих и за лидерите, нито за контрола на дековете. Не говорих за рейдовете, върху които може да се изгради цялостна стратегия. Не говорих дори за централните градове с транспортни мрежи, както и плячкосването. Но… ако трябва да се сумира всичко още преди заключението, ви е достатъчно да знаете – лиги, лиги, сложни лиги, кеф и лиги.

Заключение

Hands in the Sea е сериозна игра за сериозна аудитория. Това е един от най-добрите декбилдъри, които съм играл и определено една от най-добрите игри за двама, които съм срещал.

Като казвам сериозна, имам предвид, че това си е тежка игра с тежки, а понякога и агонизиращо трудни, решения, а свободата, която притежавате ви дава отговорността за победата във вашите ръце, като не ви отпуска дори гък за извинения… пък даже и да са ви напляскали малко случайните събития.

Като казвам „свобода“ обаче, имайте предвид, че това е военна игра „от близко разстояние“. С други думи, сюжетът директно ще ви хвърли между шамарите и нямате време за спокойно развитие. През цялото време вие трябва да си нагласявате стратегията си спрямо действията на опонента си.

Тоест, огромна част от решенията ви ще се крепят на реакция. Въпросът е да вземете надмощие и вие да започнете да диктувате правилата. Ако например един играч развие кораби, другият е абсолютно длъжен да направи поне няколко кораба, защото корабите са лесен и евтин начин за прекъсване на транспортните връзки между островите. Ако един играч направи определен вид бойни единици, другият е добре да направи такива, които са добри точно срещу тези. Ако някой направи укрепления, другият трябва да мисли за съоръжения срещу укрепления. Ако пък не бързате да вземате нови територии, тогава другият може да дойде и да ви отмъкне близките ви зони под носа.

Както виждате, това си е агресивна, не просто тактическа, но и стратегическа игра, в която ще си взаимодействате през цялото време. Е… с под два часа на игра едва ли ще се измъкнете, а първата ви игра ще отнеме и повече. Гарантирам ви обаче, че ще сте ангажирани през цялото време! Ех, защо наистина си направих класацията за 2016, преди да бях играл отново Hands in the Sea…

ПЛЮСОВЕ:

  • Огромно взаимодействие
  • Изумително количество набор от валидни и тематични действия
  • Дълбока и свободна дек билдинг механика
  • Фракциите са балансирани
  • Битките са вълнуващи и оригинални
  • Различни начини за победа

МИНУСИ:

  • Времетраенето може да е между два и три часа
  • Правилата са доста и обясняването им отнема време
  • Опитните играчи ще размажат новаците
  • Не съм убеден за нуждата от случайни събития

Надявам се скоро играта да се появи и по българските магазини. Докато настъпи този момент обаче, можете да посетите сайта на производителите.

Knight Works Games

 

 

Магазинът, в който се тества.

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'
Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри. Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца. От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*