понеделник, ноември 20, 2017
Заглавна страница » Настолни игри » The Castles of Burdundy: The Card Game – Достатъчно различна!
The Castles of Burdundy: The Card Game – Достатъчно различна!

The Castles of Burdundy: The Card Game – Достатъчно различна!

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри.Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца.От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Нарочно оставих да минат няколко дни след ревюто на Castles of Burgundy, за да не си помислите, че просто съм препостнал ревюто. Това е картова версия на класиката на Фелд, чийто дизайн отново е на негово величество – Точковия готвач в студена кухня.

Ravensburger направиха вече няколко картови версии на техни игри, като наскоро написах ревюта за Las Vegas и картовата й версия. За мен беше напълно непонятно съществуването на второто издание с картите, защото на практика беше същата игра, но с по-малко вълнуващи моменти. Притеснявах се, че и с Castles of Burgundy ще бъде така… но тези притеснения се изпариха като Las Vegas: The Card Game от колекцията ми.

Castles of Burgundy: The Card Game носи същия дух на оригинала си, но се усеща като напълно различна, лека версия, която може да съществува извън сянката на брата си исполин.

За да разберете повече това ревю и не сте играли оригинала, силно ви препоръчвам да прочетете статията, към която ще ви отведе бутона отдолу.

Ревю: The Castles of Burgundy

The Castles of Burgundy: The Card Game използва същите илюстрации като базовата игра, както и същите прийоми на преход, които се срещат в разликата между Las Vegas игрите – използване на карти вместо зарове, като на заровете са нарисувани карти. Основната разлика тук обаче е, че дизайнът не е мързелив и Фелд се е постарал да ви докара едно малко по-различно преживяване, което да не обезсмисля съществуването на новия дребосък.

Това са всички компоненти.

Кутийката на играта може и да е малка, но когато сложите всички тестета по мястото им и като поизиграете няколко хода, мястото, което играта ще заема е горе-долу същото, ако не е и повече, от базовата игра. Въпреки това обаче, ви уверявам, че сетъпа и прибирането не отнемат много време. Картите са с достатъчно ясни гърбове, че да си заемат мястото.

Целта ви тук отново е да строите сгради, пасбища и замъци, които ще ви трупат точки. В основната игра пъзел елемента в поставянето на сградите беше основен фокус в играта. Тук той е напълно изкоренен и вие просто ще събирате комплекти от по три еднакви типове карти. В момента, в който съберете комплект, получавате готин бонус, а всяка сграда ви изпълнява умение веднага щом я построите.

Математическите ви умения няма да играят толкова важна роля кoлкото ви изисква оригиналната игра, защото сметките тук са доста ясни. Пасбищата бяха едно от най-явните упражнения за събиране и умножаване. Тук те просто са комплекти. Опитвате се да имате колкото се може повече различни животни и в края на играта ще отбележите точки. Ресурсите действат по почти идентичен начин, а уменията на сградите са горе-долу същите.

За да не навлизам в същото ниво на абстрактивизъм, който притежава и оригинала, ще спомена голямата разлика между двете игри, която би трябвало да е силата на притегляне в The Castles of Burgundy: The Card Game.

Тази игра е изключително лека. Да, правилата не са като на Kingdomino, но решенията са сравнително лесни, а отплатата е задоволителна. В картовата версия тежкото напрежение от трудни и непростителни избори напълно липсва и каквото и да направите все ще получите нещо. Всъщност играта е толкова задоволителна, че можете да я предложите и на нови играчи, които са готови да се пуснат в нещо не толкова тематично. С други думи, The Castles of Burgundy: The Card Game е кежуъл версията на големия си брат.

Това е в средата на масата.

Ако сте достатъчно бързи, играта може и да мине като за филър, защото се играе за 15 минути на играч, което си е от половин до един час.

Разбира се, има известно „дървеене“, което се дължи на множеството тестета и различните карти, които ще висят хаотично пред вас под всякакви форми, но това е Фелд, не ви е някаква елегантна балерина като Катала или Бауза например. Фелд си е като за небръснати батковци, които нямат против да се топнат в малко телешко варено от точки през лятото. Знаем си, че атмосферата на играта е ръбата и с душата на бившия паметник на НДК, а механиките са лишени от какъвто и да е тематичен замисъл. И въпреки това, ние си обичаме Фелд такъв какъвто е – олдскул майстор на еврото.

Това е пред всеки играч.

Заключение

Castles of Burgundy: The Card Game е малко зверче, което има място в колекцията ви, дори и да притежавате оригиналната игра. Двете версии може и да носят еднакво усещане, но механиките са толкова различни, че можете да откриете подходящ случай и за двете. Всъщност, въпреки че все още баткото си ми е любим, по-вероятно е да играя картовата версия доста по-често. Обяснява се по-лесно, играе се по-бързо, напряга по-малко.

Дори бих си позволил да бъда малко по-самозабравил се нагльо и може да предлагам играта на нови хора в хобито. Осъзнавам, че е рисково, заради никаквата тематичност и милионите тестета на масата, които биха объркали хората още в сетъпа, но само два хода след започването на играта всичко щраква на мястото и можете да започнете да хвърляте салфетки, защото ще ви очаква приключение върху масата.

За мен това е един от най-„месните“ филъри, които са достатъчно провокиращи, за да ви засърбят пъпките в мозъка, но и достатъчно лековати, че да не ви заболят пръстите на краката от твърде много напрягане.

Разбира се, естеството на играта страда от същия комплекс като базовата – ниското ниво на взаимодействие облагодетелства по-малкия брой играчи. Така че… отново препоръчвам Castles of Burgundy (този път картовата версия) за двама или трима. Можете и с повече, но няма да е оптимално.

ПЛЮСОВЕ:

  • Достатъчно различна от оригинала
  • Изборите са леки, но задоволителни
  • Механиките са по-гладки и по-интуитивни
  • Можете да играете дори и с нови хора в хобито… но имайте предвид естеството на играта
  • Струва си да имате и двете версии в колекцията ви

МИНУСИ:

  • Заема същото, ако не и повече, място на масата
  • С четирима е твърде дълга за това, което е

Можете да посетите сайта на Ravensburger за повече информация относно The Castles of Burgundy: The Card Game или да си я поръчате директно от представителите им тук – Комсед.

Ravensburger

Поръчай: The Castles of Burgundy: The Card Game

Магазинът, в който се тества.

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'
Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри. Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца. От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*