четвъртък, август 5, 2021
Заглавна страница » Настолни игри » Azul – изтънчена и непретенциозна
Azul – изтънчена и непретенциозна

Azul – изтънчена и непретенциозна

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Splendor създаде някаква странна нова вълна от елегантни игри, които след тази игра започнаха да се наричат „Като Splendor, но…“. Не е много честно, защото и преди Splendor имаше интуитивни филър игри с плавни механики, които могат да се играят от всеки.

Освен това, никога не съм бил чак такъв фен на играта. Да, да – имаше кратък период, в който беше се врязла под кожата ми, но този период отмина бързо.

Иска ми се да спрем с това сплендъросване и да започнем да азулваме. От тук нататък, нека казвам – „Като Azul, но…“.

Да си го кажем от сега – Azul е… гениална игра. Играта е едновременно изтънчена и непретенциозна. Красива е, но не и натруфена. Всичко е изпълнила както трябва. И както е с всичко, към което се пристрастявате, ако прекалите с Азул е вероятно ефекта от него да се поизноси.

Това е всичко в кутията.

Добрите арт дизайнери знаят, че ако правиш абстрактна игра, тя трябва да изглежда фантастично. По идея Азул е минималистична. Играта пристига само с няколко табла и куп дебели плочки. Плочките са шарени и когато ги подредите в този вкусен летен пъзел, който сякаш пренася бриз, докато механиките сами се смилат в главата ви без да се натрапват, таблото ви ще изглежда великолепно.

Така, имам едно оплакване, което предполагам всички имат с тези компоненти. Два от цветовете на плочките пристигат изчистени и без картинки. Първоначално си мислих, че това е просто различен дизайн, но след това погледнах рекламната книжка в кутията на играта и си казах „Хм…“ На сайта на производителите се продават нови сетове плочки точно за тези цветове, като този път са с шарки по тях. Не искам да обвинявам никого в копиране на неприятни DLC стратегии на компаниите за видео игри, но нека си останем с едното „Хм…“

Азул е пъзел игра, в която всеки играч се опитва да нареди плочки върху собственото си табло по оптимален за неговата стратегия начин. След няколко рунда (най-често пет), играта завършва. По време на игра се печелят доста точки, но в края на играта се добавят бонуси за определени изпълнени неща. Играчите, които стъпват за първи път в играта обикновено не гледат тези бонуси, а се опитват просто да наредят плочките, но ако вече имате зад гърба си няколко главоблъсканици на Azul, ще можете да планирате.

Планирате е силно казано обаче, защото въпреки че ще имате крайна цел, често ситуацията на масата ще се променя от решенията на другите играчи. Това превръща Azul в по-скоро тактическа игра с пожелателна стратегия. И това е добре, защото е рядкост за игра тип „пъзел“ да има такова взаимодействие между играчите.

В средата на масата има няколко „фабрики“, върху които слагате по четири плочки на случаен принцип. Когато е ваш ход вие избирате една от фабриките и вземате всички плочки от избран от вас цвят. Останалите плочки от фабриката отиват в средата на масата, където също се образува нещо като фабрика.

В повечето случаи вие търсите определена бройка плочки от определен цвят и ако не уцелите бройката, вероятно ще ви излезе скъпо да вземате плочки, като дори можете да вземете негативни точки.

От другата страна на личните бордове има втори – малко по-сложен вариант за игра.

Нареждането на пъзела в началото е отворено и сякаш почти няма значение какви цветове вземате. Сякаш! Ако запълвате пъзела си безразборно, тогава няма да спечелите кой знае колко точки, но ако се придържате към някаква идея и блъскате всички плочки една до друга, то всеки ход ще печелите повече и повече точки. Тоест, ще изградите нещо като двигател.

Не ми се навлиза в механика, защото това е абстрактна игра, а и никой не ни чете за да научи правила.

Тук сте, за да разберете – „Абе в крайна сметка – това новия Сплендър ли е или не?!“

Не. Не е. По-добро е.

Заключение

Azul е велика игра. За мен тя съвсем заслужено спечели Игра на годината – Spiel de Jahres. Естетиката е разкошна, а мехниките са толкова елегантни, че дори хора, които никога не са играли съвременни настолни игри се влюбиха в нея. Аз пък, който вече съм обременен с около 1000 игри зад гърба си също я откривам за толкова добра, че да ми влезе в топ 50.

Азул се обяснява бързо, играе се бързо и се прибира бързо. На теория заема много място, но съм я играл с трима човека на малка кафе масичка, така че и това е субективно.

Чух коментар от тип „Толкова съм я играл, че вече ми е писнала“. Напълно съм съгласен, че с Азул не трябва да се прекалява. Самата й система предполага ограничителна заповед след десетото изиграване – поне за няколко дена. Ако вие сте като мен и имате богата колекция от игри – Azul e перфектна за вас. Можете да я изваждате веднъж-два пъти в седмицата. Ако пък по принцип не играете много игри и искате просто да имате нещо за гости – Azul е една от най-гостоприемните игри на пазара, които можете да откриете. Ако търсите нещо за жена си, защото не можете да я накарате да седне с вас на един малък Twilight Imperium (толкова ли много искате?!), Azul e добро време да прекарате с нея. Ако искате обаче нещо месно, с което да запълвате геймърския си живот денонощно, това не е вашата вечеря. Azul e по-скоро като следобедна тортичка на тересата. Френска селска с плодове, без много шоколад.

ПЛЮСОВЕ:

  • Гъзарски компоненти
  • Една от най-елегантните игри на пазара
  • Подходяща е за всеки (от геймъри до семейство и дори деца)
  • Два варианта за игра

МИНУСИ:

  • При прекаляване, може да доведе до омръзване

Ако ви харесва как звучи, знаете откъде можете да си я вземете – от магазина на нашите партньори от Time2Play.

Купи: Azul

 

 

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Собственик съм на кафене с настолни игри насочено към хората без опит в игрите. Стремя се да играя всички модерни и актуални настолни игри, но се опитвам да давам светлина основно на по-странните, по-отритнатите, по-апокрифните и тези игри, които рядко се появяват под прожекторите. Имам дългогодишен опит като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*