неделя, октомври 13, 2024
Заглавна страница » Настолни игри » Pikoko – Пожелавай пауна на ближния
Pikoko – Пожелавай пауна на ближния

Pikoko – Пожелавай пауна на ближния

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Trick Taking игрите са крайно подценяван жанр. Аз трудно откривам хора да играем подобни игри и още по-рядко успявам да ги накарам да играем втори път. Любимата ми игра от този жанр – Sponsio, стои на рафта и получава намръщени физиономии всеки път като я спомена. И това не е защото конкретната игра е зле, а защото самият жанр отблъсква хората. Вероятно е това, че представителите й са обикновени картови игри със скучна презентация и някак си не вълнуват разглезените ни настолни сетива.

И тогава… се роди Pikoko. Естетиката на играта е толкова удовлетворителна, че на моменти тя застава пред самия геймплей, който в основата си е елементарен. Компонентите на играта включват освен стандартните карти с цветове и номера и няколко големи пластмасови пауна, в които да си държите картите. Гърбът и лицето на картите са така направени, че когато си ги сложите в пауна се получава красива шарена окраска.

Всичко освен красиво е и функционално. Pikoko е игра, в която не гледате картите си, а ги държите с гръб към вас, ала Hanabi. Гърбът на картите е така направен, че лесно да прецените как да вмушнете картите една в друга така, че от другата страна да се вижда само лицето им.

В основата си, Pikoko е стандартна Trick Taking игра. Имате няколко цвята, малко жокери, числа и козове, като целта ви да събирате ръце (или „взятки“). Врътката тук е, че не играете със собствените си карти, а с картите на играча отляво. Всъщност, нищо не правите с картите пред вас, освен да хвърляте тези, които ви наредят да хвърляте. С други думи, няма смисъл да ги наричаме „Вашите карти“, защото на практика не са ваши, а на съседа ви отдясно.

За да бъдем още по-конкретни – ще го кажа така. Обикновено в тези игри вие виждате само вашите карти, но тук виждате всички други карти без вашите (и без няколко, които са останали в тесте, за да не можете все пак да се сетите какво има при вас напълно).

Тази игра се крепи на познатата механика с познаването на това точно колко ръце ще хванат всички играчи. Pikoko е в три рунда, като в началото на всеки рунд играчите залагат с нещо като „сляпо залагане“ за това кой играч колко ръце ще хване, като разбира се – не залагате за себе си. След това избирате една специална карта, с която заявявате за кого от играчите сте абсолютно сигурни, че ще изпълни вашия залог. Ако познаете – ще вземете още точки. Ако не – ще загубите точки. В 90 процента от случаите ще залагате на играча от ваше ляво, защото той държи единствените карти, които можете да контролирате.

Самата игра е стандартна. В началото на рунда се отваря случайна карта, която показва какъв ще е коза за този рунд. След това първият играч играе карта от пауна на неговия съсед ( Това е изречение, което не вярвах, че някога ще кажа). Всеки играч след това трябва да следва цвета. Ако няма, той не е задължителен да дава коз, нито да качва, ако има от този цвят.

Играчът може просто да даде която и да е карта, ако няма от съответната боя.

Тази липса на ограничение от една страна опростява играта до семейно ниво, но от друга страна прави залаганията напълно трудни за познаване, ако вие не управлявате съответните карти.

Ако имаше повече ограничения, бихте могли да предвидите как могат да се развият нещата. Тук контролът е много по-голям.

От друга страна, ако двама играчи сте заложили един и същи залог за определен играч, тогава се получава интересен полукооперативен момент, в който обсъждате коя карта би могла да бъде най-добра за този ход. И понеже играчът с картите не трябва да си знае картите, въпросният разговор е нещо такова: „По-добре това, защото така, но не това, което е така, защото иначе той ще такова“.

Заключение

Pikoko е интересна добавка към игрите тип „trick taking”. Като фен на жанра, не мисля, че това е нещо свръхестествено, но е свеж дъх в посока леки игри. Pikoko е насочена към лежерните геймъри и към такива, които тепърва навлизат в хобито. Правилата са лесни, а геймплеят не би могъл да бъде по-елементарен.

Обърнатият характер на този тип игри дава друга перспектива и хард кор картовите играчи биха открили малко вълнение в механиките, въпреки че очаквам това вълнение бързо да се изтърка след няколко игри. Като говорим за изтъркване – картите влизат доста трудно в пауните ви и предполагам, че биха се наранили след 10-15 игри. Ако им сложите протектори не съм сигурен, че дори биха се побрали в тях. Е, ако искате можете да ползвате стандартни холдъри за карти или пък да си ползвате пауните за Ханаби.

В общи линии – Pikoko е бриз в игрите с карти и се забавлявах, докато я играех, но не мисля, че ще остане дълго в спомените ми.

ПЛЮСОВЕ:

  • Страхотни компоненти
  • Оригинални 180 градусови правила за стандартна trick taking игра
  • Достатъчно тактически възможност, за да усещате удовлетворение от добрите ходове

МИНУСИ:

  • Картите биха се навредили след твърде честото им пъхане в пауните
  • Предвиждането на това кой колко ръце ще хване, с изключение на играча от ваше ляво, е почти случайно

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

 

Facebooktwitteryoutubeinstagram

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Собственик съм на кафене с настолни игри насочено към хората без опит в игрите. Стремя се да играя всички модерни и актуални настолни игри, но се опитвам да давам светлина основно на по-странните, по-отритнатите, по-апокрифните и тези игри, които рядко се появяват под прожекторите. Имам дългогодишен опит като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
Big Box Gamers