- Blood on the Clocktower – Събитие в социалните игри - март 27, 2023
- Страната на чудесата – Българският Dixit? - декември 14, 2022
- Tabannusi: Builders of Ur – За феновете на екселски таблици - януари 24, 2022
Trick-taking (събиране на взятки) е жанр, който съм се скъсвал да играя като дете, но никога не съм знаел, че се нарича така. Всъщност, когато съм играел стандартните игри с карти, дори не съм знаел, че съществуват жанрове по принцип.
Години по-късно, вече брутално агресивно навлезлите модерни настолни игри дадоха живот на стотици видове и жанрове, което се превърна в своеобразна хипстър бомба в мозъка ми.
Не мога да отрека, че съм се забавлявал като дете с класическите игри, но новоразкрилият се всеобхватен настолен свят ме отдалечи от един вид, който за мен се усеща като остарял. Не твърдя, че е такъв, просто самата носталгична аналогия автоматично ме запраща години назад.
С малко думи, обобщавам горната графоманска изплющетина – не съм голям фен на trick-taking вид игрите. С малки изключения.
За съжаление, Vampire Queen не е от тези изключения. Дизайнерът на играта е Wolfgang Kramer, който е изобретил десетки хитове (El Grande, The Princes of Florance, Tikal, Colosseum и много други). Тази вампирска игра обаче изглежда като нещо, което му е хрумнало и дори завършило дизайнерската си структура по време на телефонен разговор, докато светне зеленото на светофар.
Тематично, Vampire Queen поставя играчите в ролята на вампири, които се опитват да се скрият в скривалищата си… или нещо такова.
Нетематично, това е една изключително проста и изчистена класическа trick-taking игра, в която всеки дава по-висока стойност карта/карти от предния играч и така докато изхвърли всичките си карти. Когато един играч е направил това, останалите броят стойностите на картите в ръката си и това са отрицателни точки.
Току що ви разказах половината правила. Останалите правила са написани твърде надълго насложно в малкото памфлетче, което идва с играта. Гарантирам ви обаче, не са.
Когато е ваш ред можете да дадете колкото искате карти от ръката си, но те трябва да имат една и съща стойност. След това ходът се завърта и всеки следващ играч може да даде същия брой карти като първия, но със стойност по-висока от предния. След като всеки е минал хода си, картите се изхвърлят.
Освен това в играта има две специални карти, които ако в края на рунда са във вас ви дават доста минус точки. Тези карти могат да се играят само като първа карта и променят условието на игра. Всяка една може да се играе само като отделна карта. В този случай, всеки играч след този, който я е играл дава също само една карта и играчът дал най-висока стойност карта прибира всички карти от масата, кофти картата включително.
Без може би едно-две малки пояснения, това е играта. Основният проблем на играта според мен идва от сравнителната липса на избор. В 90 процента от случаите вие ще искате да давате колкото се може повече комплекти карти и да изхвърляте при всяка възможност. Изборът идва само от два елемента. Първият е „изпитай си късмета“. Дали да изхвърля сега тези карти или да ги запазя, за да мога да ги изхвърля в правилен момент, когато никой друг няма да може да ме качи, или пък когато имам по-добър сет? Вторият момент идва от специалните карти. Понякога вие искате да съберете картите, които са се събрали със специалната, защото с тях вие образувате готини сетове. Трябва да се внимава обаче, защото докато събирате, на някой може да му свършат картите и вие да си запишете десетки и десетки минуси.
Може да звучи като интресен избор, но не е точно така, защото се случва рядко и обикновено е очевидно какво трябва да направите.
Заключение
Vampire Queen е една от възможно на-изчистените trick-taking игри. Толкова е изчистена и опростена, че напомня на старите класически игри със стандартни карти, ала Сърца. Като се замисля обаче, Сърца е доста по-сложна.
Това, че е една игра е проста не я прави лоша. Това, което я прави скучна обаче е автоматизираният геймплей и липса на вълнуващи обрати. В играта има малко избор, така е, но в повечето случаи той е очевиден и не особено интригуващ.
И докато не мразя геймплея, аз го намирам за сравнителна загуба на време, особено като се има предвид другите големи хитове за мен на компанията Schmidt.
Дизайнерът на играта е голямо име, но творението му за мен е далеч от голямо. И буквално и метафорично.
ПЛЮСОВЕ:
- Бързи ходове
- Приятен арт
МИНУСИ:
- Скучноват геймплей
- Липса на избори
Ако искате да видите повече информация за играта, както и да разгледате другите, доста по-интересни заглавия, според мен, посетете сайта на производителите.
Източник на снимките: Boardgamegeek.com