- Blood on the Clocktower – Събитие в социалните игри - март 27, 2023
- Страната на чудесата – Българският Dixit? - декември 14, 2022
- Tabannusi: Builders of Ur – За феновете на екселски таблици - януари 24, 2022
От заглавието на играта се досещате, че ще говорим за апокрифна игра. И както вече знаете, аз цъфвам, когато срещна такава, защото в мен напира едно вълнуващо чувство на откривател, който ще открие скъпоценно заровено съкровище.
Tar’Aram определено е заровена игра и въпреки, че не е лоша, за съжаление, далеч не е съкровищие.
Тази игра взема две тотално различни концепции и ги смесва по особен начин. Tar’Aram е състезателна игра с дедукция. Това не се среща за пръв път. Виждали сме го например в Divinity Derby. Въпреки това, тук тези концепции не са смесени хомогенно. Вместо това те се усещат като две тотално различни идеи, които правят играта по-скоро странна, отколкото плавна.
Тематично играчите управляват екипи от изследователи в древна пирамида, които се опитват да стигнат до древно съкровище. Първият екип, който пристигне до съкровището – печели. По пътя вие ще си проправяте път през лабиринт и ще пречите на останалите, като поставяте трудности (скарабеи) пред тях.
Сетъпът на играта е най-силната й черта, тъй като е модулен. Можете да си измислите всякакви варианти с помощта на различните плочки, а можете и да използвате един от вариантите изложени в книжката.
Поставянето на картата е светкавично, като всичко, което трябва да направите е да подредите плочките, да сложите върху обозначените места скарабеи (които на практика са пречки) и след това тактически да си поставите екипа от два изследователя на старта.
По време на играта вие или ще движите един от изследователите си, или скарабеите… а в най-добрия случай – и двете.
Дотук играта изглежда окей. Там, където завива в необичайна и шантава посока обаче е системата за движение.
Всеки играч има постоянна ръка от три карти, като всеки ход избира една от тях. Картите имат два типа информация. Число, което може да се използва за движение на една от фигурките ви и символ, който отклонява играта в крейзи атмосферата.
Числата са от 1 до 3 , като към тях има и жокер, който се използва за четворка. Ако играете картата просто за числото си избирате един от хората си и го движите с толкова полета. Ако и трите ви карти са с еднакъв номер, можете да ги играете наведнъж и да разпределите повтарящото се число между ваша фигурка и фигурка на противник. Това може да е полезно в доста случаи, защото както казах – ще се движите в лабиринт и често няма как да заобикаляте. За нещастие обаче, това абстрактизира играта.
Така и така сме почнали с абстрактни механики, чакайте да чуете и това. В Tar’Aram има нещо като странична мини игра с дедукция. Всеки играч има табло от няколко плочки с различни букви. В началото на играта на тайно листче си свързвате всяка една от петте букви с по един от осемте символа.
Осемте символа се намират на картите. Не искам да навлизам в цялата тази механика, но по време на играта вие ще имате избор или да играете карти за движение или да цъкате дедуктивната игра със съседите си. Ако познавате символите ще получавате по-добри движения, а и ще можете да движите скарабеите, но като цяло открихме цялата тази идея за отлив от основната концепция за състезание.
Преди да завършва не мога да не обърна внимание на книжката, която на теория е описала добре нещата, но е пропуснала няколко важни елемента, заради което се налагаше да измисляме домашни правила. Например – никъде не открихме как точно се извършва движението и дали другите изследователи блокират ходовете. Това може и да е заради лош превод от немски на английски. Всъщност, няма да се учудя, тъй като и другите игри на същата компания са с неловък превод.
Заключение
Tar’Aram е… нелоша игра. Механиките… работят. Компонентите са с добро качество… Разбираш, че една игра е забравяема, когато не знаеш за какво да се хванеш. Истината е, че движението по картата и взаимодействието с другите играчи е добро и ако не се бяха опитали да направят играта ТВЪРДЕ различна от останалите игри със сътезание с тази абсурдно залепена механика с дедукция, Tar’Aram щеше да остане в колекцията ми като приятна семейна игра, която не бих отказал да играя с децата ми. В момента – от една страна е твърде елементарна, от друга с твърде висок праг на учене за това, което е. Това я превръща в звяр, който не знам за кого е подходящ. Със сигурност не е моята чаша спирулина. Ако искам състезание, ще играя Formula D, ако искам дедукция ще играя Cryptid. Двете заедно, и то в обрана форма – по-скоро не.
ПЛЮСОВЕ:
- Добри компоненти
- Разнообразен сетъп
- Взаимодействие между играчите
МИНУСИ:
- Странна смес на две лошо свързани една с друга концепции
- Твърде сложни правила за твърде проста игра
- Книжката с правила има сериозни пропуски