петък, ноември 8, 2024
Заглавна страница » Настолни игри » AssassinCon – „различната“ игра с „блъдукция“
AssassinCon – „различната“ игра с „блъдукция“

AssassinCon – „различната“ игра с „блъдукция“

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Блъф игри с дедукция започнаха да се изтъркват. Повечето използват едни и същи… или поне почти едни и същи механики, които като цяло носят едно и също усещане. Последните две-три години тези игри стояха на върха на хранителната верига на геймърите и за мое щастие модата леко започва да избледнява и да дава път на игрите с интерактивна история… но това е тема за друг път.

AssassinCon е от същата поредица дедукция с блъф, но играта добавя достатъчно странности, че да се отличи с оригиналност, въпреки някои от познатостите в нея.

Заглавието напълно описва темата и ни пренася в една лековата и „абсурдновата“ атмосфера, която не само, че пасва на жанра, но пасва и на вкуса ми за шантави „глупотевини“. Играчите са в ролята на наемни убийци, които всяка година се събират на фестивал за „наемни убийци“ и си изкарват яко, като по забавен начин се трепят… горе-долу. Не се безпокойте, играта е със забавен арт, а и всъщност не се трепят… съвсем.

acon2

Споменах, че играта има от любимата ми доза странност. В тази игра никой не умира. Дори и да убият някого, той продължава да играе… отново горе-долу. Ще стигнем и до там. Всъщност, в това ревю няма дори и да се опитвам да ви обяснявам добре правилата, защото не само, че се обясняват трудно, но и първата ви игра ще бъде доста особена. AssassinCon е игра, която трябва да разиграете поне няколко пъти преди да схванете концепцията й. Не се притеснявайте, геймплеят е доста бърз, а отплатата ще си заслужава.

Играта се развива в нещо като мол и всеки играч има собствена готина картонена фигурка… с условието, че никога не знаете коя фигурка на кого е. Даже! Ако играете с по-малко от пълния брой играчи се добавят ботове, които да движат останалите фигурки. Това е гениално допълнение, което не само че освежава играта, но и добавя параноичен елемент, който може да направи прекарването ви дори по-добро.

В началото на играта си избирате по особен, но бърз, начин свое тесте с карти, така че никой да не знае кой с коя фигурка е. След това давате карта на съседа си отляво, с която му казвате кой сте вие. Играчът ви отдясно ви дава на вас неговата. Вашата цел е да утрепете този човек, все пак сте убиец, трябва да убивате… и пак, горе-долу.

С тази механика вие знаете коя е вашата цел, но не знаете кой е вашия убиец. С други думи, трябва да маневрирате така из картата, че едновременно да гоните целта си и да бягате от преследвача си. Ето и още една врътка! Ако преследвате твърде очевидно целта си, играчът, който гоните може да извика „Пазач!“ и да посочи вие коя фигурка сте. Рундът свършва и ако познае, тогава печели две точки. Ако не познае, тогава всички други печелят две точки. Ако пък не познае и уцели цвета на човек, който вече е бил изкаран от игра, тогава само той печели. Ноооо, за тази страхотна странност след малко.

Нека ви кажа първо, как убивате. Всичко се случва по подобен на 10 to Kill и Exposed начин. По време на играта ще се движите из картата и ако в даден момент се окажете в подходяща позиция за убийство, вие просто казвате – убивам Гошо (ако Гошо е вашата цел). Единственото, което трябва да направите е да покажете на Гошо вашия цвят, за да може Гошо да се увери, че наистина може да го убиете в този момент. Гошо с мъка признава, че е убит. Убийството става, ако двете ви фигурки (вашата и тази на Гошо) са в едно поле или са на определени места от картата, които могат да убиват други места от картата.

games-assassincon-3

Само че! Нито вие, нито Гошо имате право да показвате кои фигурки сте. Защото… продължавате да играете. Да. И Гошо. Вие печелите точка и вземате целта на Гошо, като вече ще гоните играча от негово дясно. Гошо обаче продължава да се мота из мола, като се опитва да причинява параноя, за да може някой да обвини фигурката му, че е преследвач. Така Гошо ще получи точки. Всички останали играчи се опитват с дедукция да предположат къде е могло да се случи убийството. Разбира се, вие трябва да сте преценили така, че да има поне две-три вероятни местопрестъпления, защото всеки друг играч има информация за два цвята – собствения и този на жертвата си.

Как, аджеба, става цялото движение? Ми… с програмиране. От всяка зона до всяка зона може да се ходи в определени посоки. Играчите избират тайно от тестето си накъде ще се движат и в „Resistance” стил всички избрани карти се мешат и се подреждат до борда, за да видите къде се местят всички фигурки. Точно тази част прави играта с ботове вълнуваща и напрегната, защото в това мешане добавяте и случайни карти от техните тестета. Така никога не знаете кой и защо се е движил на някое място. Защото може да е играч, но може и да е бот.

Ето че не спазих и единственото си обещание днес. Взех, че се опитах да ви обясня основните концепции. Ако не сте разбрали нищо обаче, значи съм спазил твърдението си пък, че играта се обяснява и схваща трудно в началото. Защото нека ви кажа, че това не са всички правила. Има още доста малки детайли, особено откъм точкуване, фази и тайминг. Мисля направо да се тресна в заключението, защото който ме познава, знае накъде ще бие то.

Заключение

AssassinCon е странна и различна игра. Това е най-ниската и най-високата й точка. От една страна, се схваща бавно, заради особеностите й, от друга, ако й дадете шанс ще осъзнаете, че играете най-после нещо различно в иначе претрупания жанр.

Това определено е луда и смела игра, особено откъм тема и оправдание на механиките, но това може да е причината да искате да си я запазите във вашата колекция.

AssassinCon е игра за от 4 до 6 играчi и усещането е доста различно между играта 4 или 5 играчи и играта с 6. Защото, ако играете с по-малко от пълния брой вкарвате ботове, които добавят вълнуващ хаотично-параноичен елемент. Естествено, ако вие обичате чистата дедукция и чегъртането на мозъци, бих ви препоръчал да играете само с 6. Така всичко ще се свежда до чист блъф, дедукция и четене на противниците. С други думи, всеки елемент на случайност би се изпарил.

И въпреки това, цялата тази крейзищина не трае повече от 30 минути, така че можете да си я разцъквате цяла вечер, като онези неморално ненормални цели нощи на Avalon и Resistance, които знам, че сте преживявали!

ПЛЮСОВЕ:

  • Свежа тематичност
  • Странни, но оригинални механики
  • Бърз геймплей

МИНУСИ:

  • Поредната игра в претрупрания жанр на блъф игрите с дедукция

Играта можете да откриете в сайата на производителите, а, надявам се, скоро и в нашите си магазини.

Mayday Games

Facebooktwitteryoutubeinstagram

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Собственик съм на кафене с настолни игри насочено към хората без опит в игрите. Стремя се да играя всички модерни и актуални настолни игри, но се опитвам да давам светлина основно на по-странните, по-отритнатите, по-апокрифните и тези игри, които рядко се появяват под прожекторите. Имам дългогодишен опит като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
Big Box Gamers