сряда, ноември 20, 2019
Заглавна страница » Настолни игри » Vejen – Да се спънеш седнал
Vejen – Да се спънеш седнал

Vejen – Да се спънеш седнал

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри.Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и три деца.От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Latest posts by Деян Георгиев 'BigBoxGamer' (see all)

Това не е връх Вежен, нито ще говорим за областта Вежен в Дания. Всъщност, ще говорим за Дания. И за Германия. На датски, Vejen означава „Пътят“ и това перфектно описва тази сравнително класическа евро „земи и донеси“ тип игра.

Най-оригиналната част във Vejen е концепцията за постоянното пътуване и търгуване между Дания и Германия, като по време на играта ще получавате различни валути – немски и датски. Талоси и Крони, забравих кое на коя държава беше. Абе жълти и сребристи.

Играта се развива на границата между двете държави по времето на средновековието, но на картата ще срещнете градове от съвремието, които тогава ги е нямало. Не е първата игра, която извършва този ход, предполагам няма и да е последната.

Идеята за двете валути е хитра, защото парите, които спечелите в едната държава можете да ги харчите само там, с малки изключения на граничните градове в средата на картата.

Както вече споменах – това е класическа „земи-и-донеси“ игра, или както е оригинално на английски – pick up and delivery.

Тук обаче имате малка врътка. След като купите ресурс, вие го натоварвате в количка, на която е отбелязан града, откъдето е купен. За да изкарате точки от него като го продадете обаче, няма никакво значение къде точно ще го захвърлите, нито какъв изобщо е ресурса. Всичко, от което се интересувате е да шитнете продуктите си възможно най-далеч от там, откъдето сте ги взели. Колкото по-далеч – толкова повече пари (които в края на играта са единствените точки).

Това е основата на играта – купуване на ресурс и меткането му в другия край на света.  Всичко останало, което изобщо не е малко, има единствената цел да подкрепи стратегията ви.

Всеки играч има лична дъска, върху която ще открие редица фигурки и токъни. Под всеки компонент се крие някакво силно умение, което би ви позволило да развиете търговските си умения. Можете да подобрите каруцата си, за да събира повече ресурси – това е много важно. С това ще подобрите и скоростта й – което пък е супер важно. Можете да строите търговски къщи в градовете, които не само ще ви позволят да товарите по принцип ресурси, но и ще ви дават приход от ресурси всеки ход – това се досещате, че е важно. Можете да отключите втори слот за ресурси на каруците си, за да можете да продавате точно двойно повече – което… май започвате да чаткате на къде бият нещата. Можете да строите вятърни мелници, които ще ви позволят да търгувате с още по-мощни ресурси, които не само, че ви дават брутални бонуси, но и ви позволяват да си отключите по-високите нива на останалите сгради. Мислите, че това трябва да се отключи първо?  Или пък лодките, които ви позволяват да пътувате от единия до другия край на картата за секунди?

Слушайте какво. Всичко е важно. Не. Казах го по грешен начин. Всичко е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО. И е твърде вероятно всяка игра да си строите всяко малко и голямо бонусче.

Врътката в играта е да откриете баланса за реда, по който отключвате всичко. Този баланс зависи изцяло от вас, тъй като информацията е почти отворена и стратегията ви за логистиката в играта може да бъде почти една и съща всеки път. Ресурсите, които се купуват са на същото място, така че икономиката ви независи от някаква случайност.

Това, от което донякъде зависите са останалите играчи, тъй като местата за строене на всички компоненти по картата са ограничени, а освен това в играта има тесте от карти с умения, които вземате по време на игра. Някои от тези умения са изненадващо конфротационни, като за такъв тип игра. Въпреки това, ние открихме, че картите са почти безполезни. Причината е, че понеже нямате време за всичко е по-добре да се концентрирате в набавянето на нужните ресурси и строенето на двигател за доход, отколкото да разчитате на горе-долу случайни карти.

Казах, че нямате време. Това не означава, че Vejen е кратка, нито че има малко рундове. Напротив.

И тук колелата започват да превъртат на едно място. Време е за критика.

Vejen е дълга игра. Ако играете двама или трима, тя може и да продължи около час и половина, по-скоро два/ Ако сте четирима обаче, нищо чудно всичко да зацикли до около три часа.

Нямам нищо против дългите евро игри, но Vejen e ненужно дълга поради една основна причина – строенето на двигателя ви е по-бавно и тромаво от интродукциите във всеки нов епизод на Game of Thrones.

В началото на играта започвате от абсолютната нула и се движите със скоростта на случайното логистично и сюжетно мотаене на Джейми Ланистър в Кралски чертог.

След средата на играта вие вече ще сте се освободили от оковите на някои от пречките и ще имате въздух за избор. Ето и най-големия проблем за мен в тази ситуация. Всички тези „пречки“ са изкуствени. Vejen е от онези игри, които вместо да ви дават нови и готини умения с всеки ход, те ви ограбват от всичко и ви позволяват да си отключвате капка по капка всичко, което сякаш по право ви принадлежи. Дори знатното умение „Варене на вода“ в Ендивал беше по-вълнуващо за отключване, отколкото вдигането на нивото за движение, което в общи линии ще рече – да спра да се спъвам от сянката си.

Всичко във Vejen се свежда до това да махате пръчки от спиците си. Знам, че на някои този класически мазохистичен Фелдски подход от игри като In The Year of the Dragon му харесва, но аз съм по-скоро фен на… нали… забавлението.

Основният проблем на дължината на Vejen не е тягостното разтягане на евро локуми. Дължината става истинска болка в дванайстропръстника, когато осъзнаете, че…

  1. В играта има сериозен проблем с ефекта на снежната топка. Тоест – ако някой изостава, той ще си остане назад, а ако някой е смазал добре машината си – ще е очевиден победител. Когато всичко е ясно в средата на играта, вероятно ще има по-интересни и вълнуващи начини да прекарате останалите час и половина, отколкото да седите на масата. Например – да перете чорапи в мивката.
  2. Ще си противореча и ще кажа следното. Да, изграждането на двигателя е бавно и мъчително… но това е най-интересната част на играта. След като имате готова машина, цялата ви игра се скриптира и започвате да играете препрограмирано. Намирате максимално добрата пътека за купуване и продаване и всеки ход я изминавате, а понякога по два пъти.

Заключение

Vejen носи деветдесетарски дух на настолна игра, заради скучния си външен вид, темата и тук-там решенията за арт дизайн (особено на картите). Това, което ме привлече беше оригиналната концепция за балансирането на две валути и изграждане на оптимален двигател за купуване и продаване на разстояние.

За съжаление, веднъж щом изградите двигателя си, вие няма какво повече да правите, освен да извършвате едно и също действие всеки ход. Със сигурност стратегическите ви решения ще се изместват всяка игра в зависимост от действията на опонентите ви, така че едва ли всяка игра ще е една и съща. Проблемът обаче не е в продължителността между игрите, а в самата игра. Защото тя става скучна не с всяка следваща игра, а с всеки следващ ход.

Не мога да кажа, че Vejen е слаба игра, защото виждам силата й и иновативността й на моменти. За мен обаче, на пазара има много по-добри от този вид и освен ако не сте колекционер на класики с търговия в средовековието, не виждам причина да скачате тук.

ПЛЮСОВЕ:

  • Иновативна концепция за баланс между две валути
  • Нещо ново в игрите тип “pick up and delivery”

МИНУСИ:

  • Твърде дълъг геймплей за това, което е
  • Ефект на снежната топка
  • Твърде бавна първа част
  • Твърде скучна втора част

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'
Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри. Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и три деца. От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*