събота, юни 24, 2017
Заглавна страница » Настолни игри » In the Year of the Dragon 10th Year Anniversary – Стефан Фелд в зародиш
In the Year of the Dragon 10th Year Anniversary – Стефан Фелд в зародиш

In the Year of the Dragon 10th Year Anniversary – Стефан Фелд в зародиш

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри.Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца.От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Още от заглавието можете да познаете, че няма да говоря за особено нова игра. Ако сте пък от доста време в хобито, вероятно сте чували това име. Още по-вероятно е да свързвате заглавието с дизайнера на играта – небезизвестния майстор на сухото евро – Стефан Фелд. И най-вероятно е да не сте играли In the Year of the Dragon. И това отново ще е защото играта е на Ravensburger – компания, чиито игри купуваме основно онлайн от чужбина.

Класиката In the Year of the Dragon е в топ 200 на всички времена според Boardgamegeek и определено мога да разбера това… като се има предвид годината на излизането й. Ако обаче погледнем сега как стоят нещата, не съм сигурен, че играта е остаряла с класа. Напротив – това не е от онези възрастни и поддържани мъже, които крещят стил и мъдрост. Вместо това – коремчето е поизлязло, зъбите още повече, а по главата може и да има останали косми, но няма как да сме сигурни, че това всъщност са косми.

В играта, вие сте китайски владетели, които се опитват да оцелеят в най-ужасната ужасна… УЖАСНА година, която очевидно е съществувала някога.

In the Year of the Dragon не е игра за развитие, а игра на тотално унищожение, унижение, смачкване и като цяло тегоба. Започвате от едни два спокойни хода и след това шамарите ви връхлитат с такава сила, че едва ще кретате още в средата на играта.

И друг път сме виждали механиката с кофти събития при мистър Фелд. Trajan е добър пример за игра, в която освен, че си градите някаква стратегия, трябва и да се пазите от кофти случки. В Notredam също има гадно събитие, което може да ви гризне дупето. Е, в In the Year of the Dragon няма нищо друго освен неприятни събития. Цялата игра е изградена около това, че всеки ход се случва нещо гадно и вие трябва да минимизирате щетите.

С други думи – всичко, което събирате и градите е с единствената цел да си предпазите лицето от ритниците на играта.

Вземате си лекари, за да намалите жертвите от болестите, вземате си събирачи на храна, за да раздадете на хората по време на дългата суша, събирате си армия да се пазите от монголците, събирате пари, за да си плащате извънземните такси, събирате си строители, за да строите място за хора, които да ви пазят. Наемате си просто някакви хора, за да не ви се срутят сградите от неподдържаност, ако няма никой в тях.

Е… има един двама, които се грижат за щастието на хората – събиране на фойерверки, монаси и налягане на знание и култура… НО КОЙ ТИ МИСЛИ за култура и фойерверки, когато хората ти измират от монголците и такси.

Искам да кажа… В тази игра редовно ще строите нови и нови неща… и после ще ги разрушавате.

Така, нека не ви потискам повече с депресиращата тема и идея, защото има оригинални неща в геймплея.

В основата си, In the Year of the Dragon е игра с поставяне на работници. Оригиналната част е в това, че всички 7 (с разширението 8) места се разбъркват и се поставят на случаен принцип в равни групи, спрямо бройката на играчите. След това първият играч слага на поле от една от групите. Изпълнява действието. Следващият играч може спокойно да сложи на действие от другите групи, но ако иска да сложи работника си върху действие от групата на първия играч, трябва да плати пари… които са болезнено трудни за намиране.

С други думи – това е може би играта с най-важен първи играч, която съм срещал. И най-непростителна.

Първият играч се определя от специален трак, по който се движите с конкретни действия. Ако така се случи, че изостанете, вероятността да наваксате е нищожна. А ако останете последен, последен ще избирате място, което значи, че най-безполезните места ще бъдат за вас. Така че… това е нещо, което никога не трябва да пренебрегвате.

Освен това, в началото на играта получавате карти, които ви дават право за наемане на конкретни хора и играете всички карти, по една на ход. Трябва така да си планирате ходовете напред, че да не ви останат ненужни карти накрая. За това поне помага, че виждате всички гадни събития още от началото.

Разбира се, ако планът ви се провали (както вероятно ще стане), всичко тръгва надолу… което от една страна е тематично.

Хубавото на това издание по случай 10 годишнината е, че пристига с две разширения. Едното добавя още по-големи събития, половината от които дори по-кофти. Но другото дава допълнително действие – строене на великата китайска стена. Определено ви препоръчвам винаги да играете с него. Открихме, че то е най-интересното действие и освежава иначе далеч от свежата игра.

Заключение

In the Year of the Dragon е трудна игра. Това е крайно непростителна и тежка игра, в която се борите за оцеляване. Едно грешно решение или един кофти обрат могат да ви изкарат от строя за цялото изиграване.

Разбира се, това не е задължително лошо нещо. Някои хора обичат да се борят с трудности и отчайващи напрегнати ситуации. В In the Year of the Dragon тези ситуации са толкова много, че не ви оставят дори дъх. Както се изразяваме в драматургията, всяка една история трябва да има хълмче-долче. Тук е само долче. Да, някои могат да спорят, че фойерверките са хълмче. Ами не точно. Защото те отново могат да се възприемат като кофти събитие. Ако само един играч е запалил фитил има твърде голяма вероятност да изяде милиони точки и да дръпне необратимо напред.

Повтарям, играта не е лоша. Но този дизайн е твърде потискащ за мен и твърде… старомоден, което е нормално за игра от преди 10 години. За щастие, Стефан Фелд от тогава насам само надгражда. Радвам се, че имах честта да пробвам една от най-големите му класики, но не мисля, че повече ще се върна към този мрачен свят на отчаяние и мъка.

ПЛЮСОВЕ:

  • Лесни правила
  • Ангажиращ геймплей
  • Възможност за дългосрочна стратегия
  • Разширението с китайската стена е отлично

МИНУСИ:

  • Ограничаващи действия
  • Потискащо усещане за негативно развитие
  • Ако изостанете, трудно бихте настигнали другите

Това издание е съвсем прясно, така че ако има желание, винаги може да се намери. За всеки случай ето ви и едно линкче към амазон.

Купи: In the Year of the Dragon 10th Anniversary

Източник на снимки: Boardgamegeek.com

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'
Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри. Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца. От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*