Архив за етитет: wizkids

Time Barons – От отлична игра – невероятна игра!

Ако ви е познато името, това е защото вече съм писал ревю на тази игра. Нарочно не съм и сложил в заглавието Second Edition, защото играта на практика не е. Не е и същата, де.

Ако все пак ги разделим по издания – първото е на оригиналния издател Quibble Games и на това вече имам ревю в сайта. Можете да го прочетете, като кликнете на бутона отдолу, тъй като не мисля да навлизам в обяснение на базовите механики.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://bigboxgamers.com/time-barons-review/“ target=“blank“ ]Ревю на първото издание на Time Barons[/button]

Около две години по-късно, Wizkids влиза в картинката и заедно с дизайнера Джон Пери отново принтират играта, но този път в по… разширен формат с много повече възможности.

новият формат – вляво. Старият – вдясно… duh.

Играта пристига в малко по-голяма кутия от оригинала, но съдържанието не е много повече. Първото, което ще забележите е, че вместо готините кристалчета, които едва събирах в първата кутийка, вече има лилави пулчета. От една страна съвсем логично е, че кристалчетата са w пъти по-яки от обикновени пулчета, но от друга… пулчетата са сякаш по-оптимални. Понякога трябва да слагате много последователи върху една карта и големината и формата на кристалчетата не позволяват да има повече от десетина. Пулчетата можете да си ги редите едно върху друго.

Кубчетата за щети по сградите са същите.

Най-голямата промяна, която създава верижна реакция от възможности за играта е второто тесте с карти. Първото, оригиналното, си е отново тук. Ако искате да играете със същите карти като оригинала можете – те са си пак тук.

Освен тях обаче има още едно такова тесте, със същия брой карти и по същия начин разпределени между епохите, но с една съществена разлика. Картите са напълно различни от оригиналните и допринасят с две-три нови механики, които изобщо не са сложни.

Ако се сблъсквате с Time Barons за пръв път ви препоръчвам да пробвате играта с оригиналното тесте първо, въпреки че няма кой знае колко да сбъркате с което и да е от двете. Разликата е, че механиките във второто тесте вкарват малко повече тънкости, които спомагат за изграждане на двигател и ако не познавате добре картите може и да не се справите оптимално. От друга страна играх играта точно с това тесте с човек, който виждаше Time Barons за пръв път и пичът се справи перфектно. Така че… да, мъъъничко по-сложно е това тесте, но не е болка за умиране.

Огромната разлика от първото тесте е нещото, за което мрънках за първото издание и което сметнах за единствения минус. Картите от четвъртата епоха вече не са толкова счупени. Можете спокойно да играете без да се препъвате да си вдигате нивото до край. Играл съм игра, в коqто един е на четвърто ниво, а друг на второ и играта е равнопоставена. Може би все пак тук се намесва и една от най-силните карти в новия сет – Alien Monolith, която ви позволява да теглите карти от едно ниво по-високо. В оригиналния сет има такава карта, но е еднократно действие, докато тук си е постоянна сграда.

Една от новите механики с „подпъхване“ на карти добавя елемент на еволюиране на сградите и поемане на рискове, понеже обикновено тези сгради са: „Или подпъхвате картата или използвате умението, което е свързано с бройката подпъхнати карти“.

Така! Самият факт, че вече имате две тестета карти ви отваря порти.

Първото нещо, което увеличава преиграваемостта до безграничност е възможността да смесвате тестетата. Не, тук не просто разбърквате всички карти. Имате препоръчана бройка карти за всяка епоха. Да, можете и да си изберете точно кои карти да сложите вътре, но можете и да спазите препоръките, защото да не се окаже така, че липсват атакуващи карти.

Новите карти от четвърта епоха.

Всъщност, не пречи и просто да извадите на случаен принцип нужната бройка от всяка епоха. Шансът това да счупи играта е нищожен. Възможно е атакуващите карти да са по-малко, но тогава просто ще спечелите с другото условие – за източване на три тестета.

Второто нещо, което двете тестета позволяват е играта с повече от двама души!

На първо място, Time Barons вече може да се играе отборно. Много пъти съм говорил за това как липсват достатъчно добри отборни игри. Е, тази е една от най-добрите. Тук вие не просто се разделяте на два отбора. Кооперирането ви дава възможност за обща стратегия, тъй като можете да си давате последователи и карти. Така един може да направи двигател за вдигане на последователи, а другият да има механики за жертване на такива. И това е само малка част от вероятните комбинации.

Взривоопасно комбо.

Time Barons може да се играе във всякаква комбинация. Може и да е дори: един срещу трима или един срещу двама. Може даже да се играе и като „Free for all”. Притеснявах се такъв тип свободна игра да не се разболее от Мънчкин вируса, но Джон Пери се е погрижил това да не се случи. В кутията има специални карти за този мод, които вкарват малка механика, гарантираща да няма чисто личностно обединяване на всички срещу един. Тук се получава нещо като механиката в King of Tokyo, когато един човек взема бонус карта, даваща му сила. Съвсем логично е всички да бият по него. И така обектът на шамари се мести почти всеки ход.

Ако ви кефи такъв хейт, можете да си цъкате и този мод. Лично на мен не ми е любим, но е добра опция. Аз винаги бих играл отборната игра, ако сме повече от двама.

Заключение

Time Barons беше една от любимите ми игри за двама. Сега вече е една от любимите ми игри по принцип! Единственият негатив, който имах в оригиналната версия е адресиран и вече е напълно поправен. Четвъртата епоха не е толкова счупена и вероятно всяка игра ще играя ако не с всички, то поне с повечето карти от новия сет за тази ера.

Двете тестета отварят възможностите на играта, като я правят почти безкрайно преиграваема.

Най-големият плюс, който вдига играта над много други в моите топ класации обаче е възможността за игра с повече от двама души. И това не се случва без никакви нюанси на внимание към новия начин на игра. Тук създателите са се погрижили да имате пълноценно преживяване, без дори да се сещате, че оригинално играта е била само за двама.

Time Barons продължава да е изключително тактическа с много малка възможност за стратегия, тъй като не сте напълно сигурни какво ще ви се падне от тестетата, но ако играете отборния вариант, тогава мисълта за общ поглед напред се задълбочава.

Все пак трябва да имате предвид, че това е картова конфликтна игра, така че вътре ще откриете много „take that”. Ако познавате играта обаче всичко може да бъде контрирано и обмислено.

Не знам какво да кажа, освен че искам да промотирам колкото се може Time Barons, защото не се говори достатъчно за мен. Така че нека просто последното изречение бъде достатъчно хващащо за хората, които четата ревютата ми на кръст.

TIME BARONS TIME BARONS TIME BARONS TIME BARONS TIME BARONS TIME BARONS TIME BARONS TIME BARONS TIME BARONS TIME BARONS TIME BARONS TIME BARONS TIME BARONS TIME BARONS TIME BARONS

ПЛЮСОВЕ:

  • Същият минималистичен, но отличен арт
  • Възможност за игра до 4 човека
  • Отборният вариант е страхотен
  • Новите механики могат лесно да се интегрират със старите карти
  • Проблемът с небалансираната четвърта епоха е оправен
  • Безумно количество преиграваемост
  • Като оригинала, но много повече!

МИНУСИ:

  • Играта все още си е толкова агресивна, така че ако не се кефите на такива неща, само аз си знам дали се кефя на такива неща

Ако ви харесва как звучи, а не знам защо не би ви харесало, можете да поръчате играта от нашите партньори – Pikko Games.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://time2play.bg/“ target=“blank“ ]Поръчай: Time Barons[/button]

Fantasy Realms – игра тип „Как не съм се сетил по-рано!“

Всички ние имаме приятели, които се смятат за гениални и мислят, че успелите хора са такива само, защото имат много пари. Или пък казват, че Марк Зукербърг ги е изпреварил с два месеца, иначе те щяха да са негово място. Аз имам познат, който не просто смята себе си за прецакан от съдбата, но и го е яд всеки път щом някой измисли нещо гениално. Имам предвид „Google” тип гениално. Всеки път се тормози с въпроса „Е, как не се сетих аз тоя Instagram! Толкова е просто!“.

По принцип аз не съм такъв човек, даже напротив. Винаги си мисля – е те това проз човек като мене не мож се сети. В случая с Fantasy Realms обаче и аз се хванах на влака с „Мале, това колко е просто, изпревариха ме!“.

Това е така, защото правилата на играта са написани само в един абзац от малката книжка. Всичко, с което ще играете е едно малко тесте от 55 карти. А правилата са следните.

Започвате със седем карти. По време на вашия ход или теглите карта от тестето и хвърляте една от осемте ви, или теглите карта от изхвърлените и изхвърляте друга карта от своите. Когато в средата на масата има десет изхвърлени, играта свършва. Всеки сваля картите си и се гледат точки. Това е. Наистина е само това.

Гениалната врътка във Fantasy Realms се крие в комбинативността на картите. Всяка една карта се влияе с още няколко карти и така се получава верига от комбинации между всичките ви карти.

В играта има 10 вида карти. От всеки вид има по 5 уникални. Освен това има и 5 различни карти жокер с различни умения.

Както казах – целта е да събирате точки. Всяка карта има число отгоре… но и някакви условия, бонуси или наказания, ако държите определени други карти.

Пример. Еднорогът ви дава малко точки, но ако се комбинира с принцесата или императрицата ще ви залее с точки. Има други карти, които ви дават бонуси за определени видове. Има такива пък, които дават извънземно много точки, ако съберете точно конкретни карти в ръката си.

Всяка карта е различна и всяка има някакво завъртяно условие, което се комбинира с друга карта. Вашата цел е да оптимизирате така ръката си, че да образувате идеална синергия между всички. С други думи – Fantasy Realms носи една от най-тежките форми на мин-максване, която можете да срещнете. И трябва да внимавате. Понякога само това, че сте пропуснали една дума, или пък, че сте забелеяли за секунда и сте хвърлили карта, която не е трябвало цялата ви верига от иначе стотици точки може да се превърне в отрицателен резултат на края. Препоръчително е да следите какво правят другите играчи, защото хейт драфтването (вземането на картите под носа на опонентите, само защото им трябват) е в сила и тук… въпреки че в повечето случаи бихте си отмъкнали нещо, което би ви донесло зилион точки. В повечето случаи.

Както виждате, въпреки че играта е малка и определено се категоризира като филър (игра между други по-големи игри), тя отнема един стабилен и ангажиращ половин час, а с пет човека стига и до 40-50 минути.

Играта за двама е друга бира. Всъщност за двама, Fantasy Realms си е направо друга игра. Тук играчите започват от нула карти и постепенно си образуват комбинациите, вместо да трябва да режат от вече готова ръка. Освен това, хейт драфтването тук е в по-голяма сила. Лично аз харесвам този мод повече от играта трима, четири или пет, но това не ми пречи да се кефя и на мултиплеър. Истината е, че играта е… яка.

Заключение

Fantasy Realms е елементарна игра. Да, да – и друг път съм говорил за лесни и „елегантни“ игри. Тази обаче е наистина проста. Правилата се обясняват буквално за 10 секунди. Всичко, което правите е да теглите карта и да хвърлите карта. Дълбочината от тежките и жертвени ходове тип „режа месо“ правят това малко тесте от 55 карти толкова богато и разнообразно, че от някакъв си там „пореден филър“ играта става в „Айде още една игра!“.

Да, играта е малко по-скъпа от колкото бихте очаквали от кутия само с едно тесте, но заедно с него ще получите и огромен „кочан“ от листи за смятане на точки. За разлика от повечето игри, този кочан е наистина нужен и е измислен перфектно. От друга страна – това са просто листи хартия. Не знам, това са си WizKids все пак. Техните игри по принцип са скъпи.

ПЛЮСОВЕ:

  • Една от най-елементарните игри, които съм играл
  • Една от игрите с най-тежки избори, които съм играл
  • Пристрастяващ геймплей
  • Огромно разнообразие от комбинации между картите

МИНУСИ:

  • Мин-максването може да причини тежко задръстване между ходовете
  • Цента е малко по-висока от това, което бихте очаквали

Ако ви харесва как звучи, можете да си закупите играта от Time2Play. Знам, че на теория може и да ви се струва съмнителна, но повярвайте, само едно разиграване и целият комбинативен свят на Fantasy Realms ще ви пръсне мозъка от възможности.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://time2play.bg/“ target=“blank“ ]Купи: Fantasy Realms[/button]

 

Dice Stars – „Stars“ идва от имената на дизайнерите

Всяка игра с думата „Dice” в заглавието има сериозен шанс да се загуби в безинтересното “meh” море от скучни заглавия на игри, които виждаме отново и отново. Вероятно сте мяркали играта в интернет, вероятно сте я виждали в магазина на приятелите ни от Pikko Games, вероятно дори и само сте чували името й… което би се дължало на това, че звучи като стотици други игри. Вероятно е минала покрай вас, но никога не сте си спирали погледа, а само сте подминавали с „Пф, поредната игра със зарчета“. Само че…

Само че, поради тази съвсем оправдана небрежност сте пропуснали да прочетете двете имена, които стоят на кутията. Това са дизайнерите Бруно Катала и Лудовик Маубланк. Ако не сте запознати с хобито ни, това са известни създатели на някои от най-големите хитове в настолните игри, а стилът на игрите им е „лесни правила – елегантен и пристрастяващ геймплей“.

Този слоугън за минималистични игри важи с пълна пара и тук. Dice Stars пристига само с 14 зара, торбичка и купчина листчета за игра. Да, това е от онези игри, в които попълвате различни полета с химикал. И не – не е „поредната Yahtzee игра с комбинации“, както много от вас си помислиха.

Всички компоненти.

Дизайнерите не са се и опитвали да вкарват тема в играта, което си е за похвала, защото често тези „теми“ на подобни игри са едно чисто и просто прахосване на сили в опит да ни замажат очите за каквото и да е оправдание на механиките.

Както си личи от заглавието на играта – „It’s all about the Stars”. Демек – всичко се върти около тия пусти звезди.

В кутията има 14 шест стенни зара, като всички вместо единица имат звезда:

  • 2 нормални черни
  • 3 нормални лилави
  • 4 нормални сини
  • 5 оранжеви, които освен на единицата, имат звезда и на двойката

Всеки играч получава листче, където ще си отбелязва точките. Играта свършва, когато играч не може да запише нищо на листчето си по време на своя ход, или когато някой запълни цялото си бяло поле.

По време на хода си, играчът тегли от 1 до 3 зара и хвърля. След това той добавя тези зарове към останалите зарове от предните играчи и от тях може да вземе или всички зарове с еднаква стойност или всички зарове с еднакъв цвят. Ако не може, пише си едни негативни точки, довършва се рунда и играта свършва. Има специфики и стратегии кога се връщат зарове в торбичката, но няма да навлиза в тях сега.

Както сте забелязали от снимката, листчето е разграфено на цифри и цветове. Когато вземате зарове от съответния вид вие запълвате реда. НО! Вие не слагате стойността на всеки зар във всяко поле. Вместо това събирате всички стойности (звездата е нула) и пишете общото число на последното поле. На останалите слагате Х. Това се води „0“ и повече не може да се запълва.

В края на играта се събират точките от всеки ред и това ви е резултата.

Има огромно значение кое число на кой ред записвате, защото… звездите. Когато вземате звезди вместо стойност, вие ги записвате в отделна графа – срещу всеки ред си има място за звезди. Колкото по-ниско е графата (по-ниските редове са с обикновено по-големи числа в полетата), толкова повече звезди изисква този ред.

Причината е следната: Ако в края на играта сте запълнили целия ред със звезди, тогава точките на този ред се удвояват. Ако няма нито една звезда – нищо не се случва. НО! Ако сте започнали реда със звезди и не сте го завършили, тогава губите всички точки от този ред.

Това не само, че е отличен „пушурлък“ елемент, но и вкарва малко агресивна интеракция под формата на „хейт драфт“ (подбиране на зарове само, за да попречите на опонентите си). Тази рядка форма на взаимодействие в тези по принцип доста пасиансови игри вкарва доза напрежение и ангажираност, което добавя грам месо, което иначе липсва в подобните вегански игри.

Заключение

Dice Stars е идеален филър! Всяка игра трае не повече от 20 минути и мога да ви гарантирам, че нивото на дълбочина, която ще предложи всяко изиграване е феноменално акуратно. Не е твърде сложно, че да ви бръсне мозъците, нито твърде елементарно, че да не ви бръсне какво правите с хода си. С други думи, всяка една игра ще откривате нови и нови тактически решения, които не само ще подобрят играта ви, но и ще се врежат директно в самодоволните планове на опонентите ви.

Не е най-добрата игра на пазара, така е. Не е и сред най-любимите ми игри, но е играта, която ще вижда редовно масата – чисти правила, лесно обясняване, бърз геймплей и достатъчно дълбочина, че да ви държи вътре в играта през цялото време. Май вече преминах към плюсовете и минусите, така че да не се бавя – Dice Stars си заслужава!

ПЛЮСОВЕ:

  • Почти никакви, но отлични компоненти
  • Лесни правила
  • Оригинални идеи
  • Изненадваща дълбочина
  • Продължава точно толкова, колкото трябва
  • Има вариант за играене соло

МИНУСИ:

  • Отново… почти никакви компоненти
  • Въпреки оригиналните си механики, ако не харесвате игри със зарове, едва ли и тази ще ви впечатли

Можете да откриете играта както в сайта на нашите партньори от Pikko Games, така и в техния физически магазин в София, Неофит Рилски 31.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://time2play.bg/“ target=“blank“ ]Купи: Dice Stars[/button]