Архив за етитет: alea

Carpe Diem – Най-добрата грозна игра на годината… или обратно

Ravensburger, и в частност Alea, не са сред най-шумните компании, така че Carpe Diem не беше за масовата публика. Вместо това, само ние геймърите се вълнувахме от излизането й, и… както всяка друга игра на Ravensburger – няма как да я очаквате да се появи на масовия пазар. Причината е, че компанията разпространява игрите си с конкретни ексклузивни представители в различните страни, а в България, това са Комсед (които предлагат голяма част от Равенсбургските игри, но предимно детските и тук-там семейните).

Разбира се, винаги можете да откриете заглавията им в големи онлайн магазини, като Амазон.

Carpe Diem беше очаквано заглавие за 2018-та, по простата причина, че името Stefan Feld беше начело на кутията. А той, за разлика от Книция, не прави по 316 игри на година. Обикновено Фелд има една голяма игра всяка година и тук-там няколко малки. Forum Trajanum беше голямото Фелдско заглавие за 2018, но за жалост, то не получи голямата любов като някои от другите му големи игри в историята – Trajan, Castles of Burgundy, Bora Bora..

Carpe Diem мина като малкото братче на Trajanum, с ясната идея, че това е игра, която ще мине и ще се забрави, но може да се отчете към задължителните Фелдски игри за годината.

Това крещи за липса на всякаква сериозност към компонентите и козметиката на играта. Сякаш това е една посредствена игра, изработена с намерението за запълване на бройка.

Което е жалко, защото…

Carpe Diem е една от най-добрите игри за 2018-та. И това не е само моето шантаво мнение. Като за първи път, моята хахава влюбеност към особени игри се подкрепя от повечето колеги в световен мащаб. Carpe Diem е наистина отлична игра, която в огромното море от клишета и безумни стереотипи се разгръща като заглавие, което може да се помни години наред и да се нареди сред най-добрите Фелдови игри.

За жалост, за пореден път страхотна игра от Ravensburger и Alea получи класическото осемдесетарско визуално лечение.

Carpe Diem изглежда непростително, необяснително, непонятно, необятно, неморално, неадекватно, неквалифитетно и нещастно зле. Не е нормално най-важното нещо в модерния гейминг да бъде пренебрегнато – „шаренкото“. Това е нещото, което продава. Това е нещото, което се хваща от пръв поглед и това е нещото, което се помни, дори и да си забравил правилата.

Е… предполагам частта с помненето са я уцелили, защото никога няма да забравя как поне един човек не се е сетил – хубаво де, може и да нямаме пари за художник, ама айде да седнем и да плеснем 10 картинки на Илюстратор. Поне няма да изглежда като това зелено ако, което продаваме на хората.

От един от най-запалените евро фенове, които познавам чух, че играта не била толкова зле, защото той е виждал и по-лошо изработени игри на компанията.

Съжалявам, но не е допустимо всеки път, когато вадя играта да се оправдавам за външния вид на това, което играем и да се обяснявам, че всъщност играта е добра и трябва да й се даде шанс. Това не е моя лична игра. А ако беше, поне щях да си направя труда да прочета в интернет каква е разликата между жълто и кафяво, и зелено и тъмно зелено.

Carpe Diem може и да използва безумни очертания за нещо, което в някой евро фентъзи свят може и да мине за арт, но най-големият грях на производството е в цветовете. Тук те са толкова близки, че дори и да нямате затруднение с различаване на различните цветове, пак ще се озорите първите си игри.

Особено впечатление правят двата вида плочки, за чиито гърбове са използвани два различни отенъка на зелено – тъмно зелено и малко по-малко тъмно зелено. Е… Е… Е!

Окей, уточнихме – играта изглежда зле. Толкова ли е добър геймплеят тогава, че да прескочи тази яма и да се качи по стълбата на топ игрите за годината?

За мен – да.

Ако сте фенове на Фелд, или – Фелдове, тогава знаете какво да очаквате – тук има повече от същото – изграждане на табло с плочки, салата от точки и пасивна агресия.

За мен Carpe Diem е произведение на човек, който е изпипал майсторството си и е създал перфектно творение според своите стандарти, като е използвал талантите и познанията си до този момент.

Тук можете да усетите Castles of Burgundy, заради ефектите от сградите, които строите като пъзел пред себе си, но избягвате дългочасовата мозъчна инквизиция. Играта лъха и на Trajan с множеството мини игри, които по някакъв начин са обвързани, но избягвате повечето дървени правила, които биха отритнали новите играчи.

Всъщност, тук има още едно нещо, което се носи от Trajan, макар и да не е съзнателно – кръговото избиране на действия, без да е толкова мъчително като сраховитата манкала.

Опа. Съжалявам. В Carpe Diem няма кръг. Тук има някаква необяснима пентаграмна структура, според която си избирате действията.

Идеята е, че вървите с човечето по пентаграмен модел – по стрелките. Можете да се движите с едно поле и винаги имате избор от две посоки – наляво и надясно. Пентаграмът е така построен обаче, че няма никакво значение дали се движите в кръг или по линиите на пентаграма. А ако се движите по пентаграма не е особено лесно или интуитивно да видите няколко хода напред. За щастие обаче, пентаграмът е така нарисуван, че можете да го пренебрегнете и просто да се движите в кръг.

Дори Стефан Фелд си призна, че не се е сетил за това с кръга. Уиърд.

От тук нататък имам само хубави неща да говоря. Промис.

Най-голямото предимство на Carpe Diem е в разнообразието. Всяка игра ще бъде коренно различна от предната, защото начините на точкуване ще са радикално различни за всеки.

  • Първо – всеки ще използва различно табло.
  • Второ – рамките на таблата се изграждат от четири случайни картонени… рамки. Всяка рамка дава конкретен начин на точкуване, който ще ви определи начина на строене на сгради
  • Трето – плочките, които ще се появяват по време на игра и които ще се опитвате да вземате ще излизат в различен ред.
  • Четвърто – и най-важно – картите за точкуване, които ще излязат ще са само малка част от голямото тесте, с което пристига играта. Освен това – как са подредени на таблото за точкуване носи цялата душа на Carpe Diem, а това – отново е случайно.

Няма да навлизам кой знае колко в правилата на Carpe Diem, защото Фелдовите игри не са тематични, а механиките трудно бих ви илюстрилал без да ги, ами илюстрирам.

Общо взето всеки си строи градче пред себе си, като събира плочки и ги слага в каркасонен стил. Всеки път щом затвори някоя сграда взема ресурси или други бонуси, като допълнителни точкувания, допълнителни плочки и още благинки, с които всеки запознат с Castles of Burgundy може да се припознае.

Тук фокусът е системата за точкуване. Да, da градиш селцето си и да правиш готини комбота е яко и задоволително, но ако не следите какво се случва на таблото за точкуване, загубата ви е гарантирана.

В началото на играта се слагат определен брой карти, които дават най-различни начини за точкувания – точки срещу ресурси, определен брой конкретни сгради или други неща, които сте си застроили в селото. В играта се точкува четири пъти.

При всяко точкуване – играчите си слагат един по един пулче между две карти – тоест, борите се за два вида точкуване всеки рунд.

Това може да бъде както изключително задоволително, така и безкрайно фрустриращо, защото за всяка карта, която не можете да изпълните – губите 4 точки.

Разбира се, има спасителен пояс – един от ресурсите в играта е хляб. Хлябът се взема трудно, но за всеки три хляба можете да изпълните всяка карта. Веднъж. Казвам веднъж, защото картите могат да се преизпълват няколко пъти и да вземате петкратно количество точки.

Да сте пръв във фазата на точкуване е по-важно от това да намалите въглехидратите си в личната си диета. Защото тук е трудно да изпълните едно точкуване, камо ли да имате избор между няколко. Поне след първия рунд. Усеща се развитие и може да се каже, че градите двигател на борда си, който да служи лоялно на борда с точкуването.

От друга страна – хейт драфтингът е в особено големи размери. Ако видите, че така или иначе ще загубите точки, винаги е по-добре да сложите на място, което ще бъде от огромна полза за друг играч. В моите игри винаги е имало потни ситуации с гризене на нокти, докато дойде моя ред и се надявам никой да не види как ще имам щастливата възможност да отбележа 15-20 точки, ако не ме запушат. И това не са само 20 точки. Това са на практика 28 точки разлика, защото ако не успея да сложа на това място, вероятно дори ще загубя точки.

Обожавам тази част.

И като казвам хейт драфтинг, събирането на плочки от централното табло също може да е доста агресивно. Всеки рунд излизат определен брой плочки и те са видни за всички. Бордовете ви също са видни за всички и ключът към победата е да следите кой какво прави.

Пример за хейт са „вилите“. В играта има вили, които по време на игра не дават нищо (освен ако не присъстват при картите с точкувания), но в края на играта могат да ви дадат около една трета от всички точки, но само при условие, че са завършени (тоест – затворени). Ако сте алчни и искате да ги правите все по-големи, това може да направи или счупи играта ви. Най-вероятно ще е второ, ако играете с опитни играчи, които ще ви отмъкват завършващите части.

Има още куп възможности за точкувания и най-хубавото е, че всяка игра вие не просто зависите от сетъпа, но и от решенията ви да следвате определен вид стратегии. Тук не можете да правите по малко от всичко. Обикновено ще се насочвате към точкуването по рамките, или пък по точкуване от кладенци (механика, за която не говорих). Дори картите за точкуване могат да не бъдат вашето основно фокусиране, ако имате начини да събирате хляб. Да, не можете да ги пренебрегвате, но може да не се фиксирате в тях, ако смятате, че можете да изработите друг, по-добър двигател.

С други думи – особено след средата на играта има известно количество мин-максване, но то не е толкова тежко като в Trajan, например.

Заключение

Carpe Diem е лека към тежка геймърска евро игра, в която темата е от никакво значение, а механиките блестят с една от най-ярките светлини на Стефан Фелд. Геймплеят е бърз (около час), плавен и динамичен, а с всеки изминал рунд се усеща надграждане както на възможности, така и на напрежение.

Множеството начини за отбелязване на точки, различните стратегии и почти безкрайните комбинации от подготвяне на играта, правят Carpe Diem в игра, в която нито едно разиграване ще бъде едно и също.

Взаимодействие има, и ако сте наблюдателни, това взаимодействие може да бъде агресивно, макар и пасивно. Все пак е евро игра.

Carpe Diem можеше и да бъде добра следваща стъпка за нови играчи, ако от Ravensburger и Alea се бяха постарали да не прилича на нещо неизвестно, което сте настъпали в дъждовна и кишова зимна вечер.

Визията е непонятно неприятна, а хората с проблеми в различаването на цветове ще влязат в горящ ад, независимо дали вярват в него или не. Чух нещо за второ издание на играта, в което оправяли някои от проблемите – артът и цветовете, както и безумната система за движение в пентаграмна посока. Ако това е истина, аз съм на опашката.

В общи линии, Carpe Diem е като влак от БДЖ-то – Да, изглежда ужасно и смърди от тоалетните, дори да сте в средата на вагона, но въпреки това винаги можете да разчитате на цветна и разнообразна компания. Както искате го разбирайте.

ПЛЮСОВЕ:

  • Динамични и интуитивни механики
  • Бързи ходове и бърз геймплей
  • Безкрайни комбинации от оригинално точкуване
  • Огромно взаимодействие, като за такъв тип игра

МИНУСИ:

  • Артът е по-зле от профилна снимка на китайска костенурка с мека черупка. Съществува, но пишка през устата.

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

 

La Isla – игра по следите на изчезналото Додо

07:55 Стефан Фелд отваря едното око, алармата още не се е включила. „Шайзе, имах още пет минути преди алармата.“ Опитва се да се насили да поспи още пет минути, но не му се получава. Все пак решава да изчака в леглото и да се преструва, че спи. Току виж заблудил организма си. 

07:56 Не става. Ех, и без това има цял ден работа… Ще изпие едно кафе и почва работа по най-новия си проект. Цял ден ще му отнеме в сметки на цифри, точки и символи. 

07:57 „Може би трябва най-после да сложа тема в моите игри?“ 

07:57:01 Стефан Фелд се засмива. Радва се, че не си е загубил чувството за хумор. Поне се посъбужда. 

07:58 Представя си ревютата, които ще изгледа тази сутрин и как всички ще го възхваляват. Само тоя пуст Том Васъл… Много рядко успява да го спечели. Притрябвал му е. Все пак той скапания Стефан Фелд, бейби! 

07:59 След една минута будилникът ще звънне. Това очакване му дава идея за нова механика. Кубчета, които играч мести в кръг и ако опонент го изпревари с друг цвят кубче, играчът ще загуби всичките си кубчета. “Ще кръстя играта… ами „Как построихме Ламанша“. Или пък „Огнени колоездачи“. Или пък „Живи хралупи и цъфнали чекмеджета“. Има ли значение?“  

08:00 Алармата звъни, но Стефан Фелд не я чува, защото се кефи на новата си идея. 

08:01 “Идеята е тъпа. Дай нещо по-просто.” 

08:02 Ravensburg и Alea получават мейл „Идея за нова игра – La Isla, Stefan Feld”

 

Който е играл игри на Стефан Фелд, знае какво да очаква. Пичът е постоянен и последователен. Няма игра, която да не познаеш, че е негова. Не случайно хората казват – Тaя игра е „много Фелд“.

Познава си аудиторията и знае как да я задоволи. Въпреки всичко това, Стефан Фелд сред дизайнерите е като Стивън Кинг сред писателите. Издава прекалено много игри и неизбежно много от тях са графомански… или в случая – бордомански. Тоест – игра, колкото да има нещо. Понякога обаче големите хитове засенчват всички онези глупости, които се наричат претенциозни, само защото имат „Фелд“ на кутията. Гледам към теб – Америго.

La Isla не е от големите хитове, но не е и от другия безличен тип. Всъщност La Isla е доста добра игра, изчистена от тежкият „брейн демидж“, който обича да ни насажда дизайнера, но с достатъчно интересни избори, които да ни поддържат инвестирани в играта.

Да го караме едно по едно, защото не всички хора са запознати с така типичния стил на Стефчо.

 Темата

 Разбира се, типично, в играта няма тема. Добре де, нека да се насилим и да си представим това, което се нарича тема.

Играчите в La Isla са научни изследователи на тайнствен остров, където откриват 5 смятани за изчезнали вида животни и ги изследват. Който… ги изследва най-добре предполагам, той печели.

С други думи – събирате точки.

 

 Компонентите обаче са шарени

 Ето това е нещо не съвсем типично за Фелд. Да, Бора Бора беше доста приятна, както и някои от другите игри на Фелд, но всички Фелд маниаци знаят, че никой не играе игрите му нито заради темата, нито заради компонентите.

Въпреки това, мога да кажа с ръка на сърцето, че компонентите са много свежи и хващащи окото, особено за цената си.

Картата на острова не е особено детайлна и не е тематично построена – пълна е със символи и картинки, но символите са изчистени, ясни и шарени. Токъните също. А както всички знаем добрата стара ромска поговорка – Шареното е хубаво.

Нещо, не често срещано, в игрите на Фелд обаче са фигурките. Всеки играч има няколко фигурки с изследователи, които да праща на острова. Мънички са, но фигурките с изследователите са вкусно допълнение, към иначе типично сухата игра.

  Типично сухата игра

 Феновете на Фелд няма да останат разочаровани. La Isla е суха, но хитра, незатормозяваща и с иновативни елементи.

В средата на масата има голяма карта, която се изгражда като пъзел. Лично аз, първия път се опитвах пет минути да сглобя това елементарно нещо, но нали съм прост, погледнах схемата и се плеснах по челото в съгласие на твърдението току що.

Върху дъската има разхвърляни точки и символи (голяма изненада!). На случаен принцип слагате токъни с животни върху точките. Целта на играчите е да заградят тези животни, да ги вземат при тях и да отбелязват точките под тях.

Освен това, колкото повече имате от определен вид, толкова повече точки ще ви носят. Но! В края на играта се отбелязват точки и за комплект от всички видове животни, така че и това не е за подценяване.

 Играта се развива с помощта на карти. Всяка карта може да се използва за три неща. Може да ви дава умение, ресурс или да придвижва знанието ви за дадено животно.

  Уменията

 Играчите разполагат с малки табла с нужната информация върху тях, както и три места, където можете да пъхнете картите си, ако ги използвате за умения. По този начин се вижда само умението, другите неща не.

Тези умения са най-оригиналното нещо в играта, тъй като всеки ход ще слагате ново умение. Дори е задължително. Вие имате място само за три. Първите три хода е лесно – просто слагате ново умение. От там нататък обаче ще ви е трудно да вземате решение кое да махнете, защото всяко умение е изключително полезно, дори и да е само ситуационно.

 Ресурсите

 В играта има 5 вида ресурси. Зелен, кафяв, бял, жълт и сив. Няма значение какво представляват. Не съм убеден, че и в книжката пише. Това са просто кубчета с различен цвят. Нямам проблем с това, но имам малък проблем с конкретните цветове. Някои цветове са трудни за различаване. Жълтото, бялото и сивото много си приличат. Особено когато бялото е всъщност дървесен цвят. Да кажем, че ще свикнем, но играта определено не е приятелска настроена към хората с далтонизъм.

Ресурсите се ползват, за да слагате учените си върху дъската. За два ресурса с еднакъв цвят – вие слагате учен върху дъската на място със съответния цвят. Както споменах по-рано – когато заобиколите с учени някое животинче – вие го вземате.

 Придвижване на знанието за животните

 Ако използвате картата си за това действие, тогава придвижвате цилиндърче по някакъв трак, свързан с конкретното животно.

Всичките тракове имат различни нива. Започвате от нулево ниво и можете да стигнете до пет. Тези тракове са най-важната част от играта.

Всеки път, когато придживате цилиндърчето, вие и само вие, имате право да отбележите точки – по една точка за всички животни, съвпадащи с този трак.

Второто нещо, за което служи е едно от финалните смятания на точките. Всяко животно, което имате умножавате по нивото на трака, към който отговаря. Тоест, трябва да внимавате другите играчи какви животни събират и да не вдигате много точно тези тракове.

 В началото на хода, всеки играч тегли по три карти и решава как ще ги изпозлва. Те задължително трябва да се ползват. Въпроса е как ще се разпределят.

Това ви позволява да си направите някаква тактика за следващите максимум два хода, но едва ли ще можете да си изградите стратегия за цялата игра. Нещата се променят много бързо, особено ако играете с максималния брой играчи – 4.

За мен това е много добре, защото играта попада в категория – леки незатормозяващи игри, но не филър игри. Тоест, тази игра не може да ви служи да запълвате времето между други игри, но определено може да се ползва във вечерите когато сте уморени и просто искате да се позабавлявате малко без да си напрягате твърде много мозъците.

Да, има изчисления и смятане на точки, но всичко е ясно, уменията не са сложни, а действията ви са сравнително очевидни, макар и интересни. Ако ви трябва следващия ход жълт ресурс, за да сложите на жълта полянка, за да вземете 3 точки (имате и карта, която ви позволява да вземете допълнителни точки ако вземете жълт ресурс)… ами ще търсите жълт ресурс.

Зависите изцяло от картите и може да се случи така, че нищо не ви върши работа, но това не е общия случай и почти винаги ще имате избор.

 В играта има минимално взаимодействие между играчите, но това е типично за всички евро игри и особено за Стефан Фелд.

В основата си, La Isla е състезание за събиране на животни. Вие не можете да блокирате местата на картата за другите играчи, но можете да побързате и да заоградите животно, към което те са се насочили.

Ако обичате да натривате носовете на опонентите си, погледнете другаде – това си е една семейна приятелска игра, която създава приятна и топла атмосфера. Докато играете ще можете да си говорите спокойно и за това как е изминал вашия ден, защото La Isla не е особено дълбока. Ноо не прекалявайте в разговорите, защото току виж ви е дошъл хода.

Да, ходовете са бързи и в повечето случаи едновременни. Защото когато вземате ресурси или си слагате умения, няма защо да се изчаквате.

 Заключение

 La Isla е попадение. Това е игра, която сякаш е правена в почивния ден на Стефан Фелд. И не защото й липсва нещо или е счупена, а просто защото самата игра е бриз. Позволява на играчите да си починат. Понякога ние искаме да играем игри, за да разпуснем, а доста игри ни ангажират и ни карат да мислим дълбоко и да пресмятаме възможности. La Isla ти позволява да отдъхнеш от това, но едновременно ти подава чаша хладно безалкохолно с приятна игра и удовлетворяващи решения. Trajan е любимата ми игра на Фелд, но тя е една тегавина от тежки решения и стратегически мозъчни тръстове. Радвам се, че един от най-гениалните дизайнери е решил да покаже на феновете си, че и той може да бъде човек, че и той ни разбира. Ако продължава по този начин да разширява обсега си на видове игри,  скоро може да направи и тематична игра…

Ха, радвам се, че и аз не съм загубил чувството си за хумор.

[divider]

ПЛЮСОВЕ:

  • Малко правила, но интересни решения
  • Свежи илюстрации
  • Много символи, но разбираеми и интуитивни
  • Бързи ходове
  • Голяма преиграемост
  • Неангажираност

 МИНУСИ:

  • Всеки ход се печелят някакви точки и можете да пропуснете нещо
  • Кубчетата са ад за далтонистите
  • Ако не харесвате Фелд и La Isla няма да ви хареса 

И понеже, който ме познава знае, че аз рядко задържам игрите у нас, дори и да ги харесвам, мисля да пробвам да пусна още един критерий, който евентуално би могъл или не да ви помогне в избора ви, когато се чудите дали да си купите тази игра. 

Остава ли La Isla в колекцията ми?

  • О, да!
  • Засега
  • Не
  • О, не!

Защо?

  • Нямам място на рафта
  • Имам подобна, но по-добра игра
  • Жена ми не я харесва
  • Компанията ми не я харесва
  • Имам друга игра за този диапазон от време и натоварване, която винаги бих предпочел
  • Твърде е абстрактна за моя вкус

Играта можете да закупите от:

[button color=“green“ size=“small“ link=“http://www.bigbag.bg/product/1889/la-isla.html“ target=“blank“ ]BigBag.bg[/button]   [button color=“green“ size=“small“ link=“http://boardgames-bg.com/la-isla-nastolna-igra.html“ target=“blank“ ]BoardGames.Bg[/button]

[divider]

Ако ви е харесала статията и като цяло нашия сайт, моля да ни подкрепите! А ние ще ви благодарим с подарък – игра!
[button color=“pink“ size=“small“ link=“http://bigboxgamers.com/donation/“ target=“blank“ ]Дарение за сайта[/button]