Архив за етитет: Топ игри на Кръстьо (BigboxTribe)

Karuba – новата ми игра за зарибявяне (BigboxTribe)

Ще ви разкажа в тази статия за една игра, която измести Тикет ту Райд от първото място като игра, с която се опитвам да спечеля повече хора за нашето хоби. Откакто играя бордови игри, винаги съм вадил TtR, когато ще играя с хора, които никога не са вкусвали бордови игри преди. Не случайно имам и няколко експанжъна на играта. Не ме разбирайте погрешно – не че вече не харесвам тази игра, просто Каруба е по….. ако стигнете до края на статията ще разберете.

Ще започна така – от както се сгодихме с Мария, беше напълно ясно кои ще са нашите кумове. Най-добрата приятелка от детството на Мария, Христина и мъжа й Ивайло. И знаейки, че с тези хора сватбата няма да ни е последната среща, реших че трябва да ги зарибя по настолните игри. Всеки път когато ходим у тях на гости, нося поне една игра. Не по изключение и TtR беше първата, с която ги запознах. После Kingdomino и Jamaica, която подарихме като подарък за рожденият ден на Ивона, дъщеря им, и още няколко други. Всички игри много им харесаха, дори искат да си купят някои от тях. Всъщност се харесват само на Христина и Ивона. Ивайло никога нямаше желанието, енергията или „времето“ да играе с нас. Бях изгубил надежда.

До онзи ден, когато взех с мен Каруба – една от най-новите ми игри в колекцията, която купих от Деян, BigBoxGamer.  Ивайло не само че игра с нас, но след края на всяка игра беше първият, който искаше пак и пак. Играхме 4 игри до 1:30 през нощта. Не защото играта е дълга, а защото започнахме почти в 12 да играем. И не само че Ивайло искаше да играе, но и победи още във втората игра. Каруба е красива и лека настолна игра. Но това не и пречи да има дълбочина и да има достатъчно много избори, които играч трябва да направи в своя ход.

Нека обясня как се играе, въпреки че Деян в неговото ревю достатъчно добре е описал нещата. Само не знам от къде е изкопал думата – джунглист. Всички играчи имат лични бордове, които се сетъпват по един и същ начин, като всеки играч избира стартовите позиции на един цвят мийпъли – един изследовател и един храм. Изследователите логично започват нейде на плажната ивица, а храмовете са дълбоко в джунглата. Всички играчи подреждат своите 36 плочки по удобен за тях начин, а един от играчите прави купчинка от своите и тегли по една на случаен принцип. Всяка плочка може да бъде поставена само по един начин на борда, само с цифрата в горния ляв ъгъл. Правилата за поставяне са като при Каркасон или Саботьор – пътищата трябва да си съвпадат и не може да се образува dead end. Някои карти получават скъпоценни камъни – сребро и злато, които ако се вземат носят следователно 1 и 2 точки. Освен да се постави дадена плочка, тя може да се дискардне (задели настрана) и да се използва за движение на избран изследовател – до толкова плочки, колкото изхода има на самата карта – от 2 до 4. Двама изследователи не може да има на една плочка по никое време на играта – т.е. дори един изследовател не може да изпреварва друг. А за да се вземе скъпоценният камък от дадена плочка, то ходът на изследователят трябва да приключи на нея. Но пък колкото по-бързо даден изследовател стигне до храмът с неговият цвят, то толкова повече бонус точки се печелят – първият пристигнал получава 5, вторият 4, после 3 и последният 2. Играта се играе, докато плочките свършат или докато един играч вкара всичките си изследователи в техните храмове (нещо, което честно да си призная прочетох преди малко в правилата). Упс.

1
2
3
4
5
6
7
8

Играта се обяснява за 2 мин. Всички се оплакват, че подреждането на плочките отнема повече от необходимото време, но да ви кажа, не мога да се сетя за друг начин, по който е можело да се направи играта, за да се спести това време. А и е идеалното време за разбор между игрите. Казвам игрите, защото тази игра наистина не може да се играе само веднъж на сесия. Тя не си го иска, вие ще си го искате. Играте се играе бързо – не повече от 20-30мин. на игра, всичко зависи от това, колко „кръстьовци“ има във вашата група.

Дали ми харесва играта? Обожавам я. Толкова е проста, все едно винаги я е имало. Това е класическа игра, макар и излязла през 2015-та година. Нежно красива е, с приятни за окото цветове. И въпреки всичко както казах предлага достатъчна дълбочина. И е доста удоволетворяващо, когато успееш да изградиш най-добрият път за твоите изследователи през джунглата. Само един съвет – опитайте се да не се поставяте в ситуация, от която само и точно една плочка може да ви измъкне. Хубаво е винаги да имате и резервен път за вашите индиана джоунсовци.

Дали другите я харесват? Ще си позволя отново да цитирам няколко от моите колеги в този сайт:

Каруба е една от много малкото multiplayer solitaire игри, които харесвам. – BigBoxLan

Karuba е изключително хитра игра, която тества не само вашите тактически умения, а и съобразителността и алчността ви. За да бъдете най-успешния изследовател често ще трябва да оставяте назад съкровищата, на които се натъквате, за да можете първи да достигнете до големите, примамливи находки. – BigBoxDicer

За жалост Каруба не спечели Spiel des Jahres през 2015г., но бе достоен съперник. Каруба е една от най-добрите ми придобивки от последните месеци и въпреки че Деян се раздели с нея, то аз не мисля да го правя.

Защо е по-хубава от Тикет ту Райд? Не само защото правилата са по-лесни (винаги ми е изключително трудно да обясня на нови играчи, схемата с тунелите в Тикет ту Райд Европа) и не само защото играта е по-бърза. П0-скоро защото интеракцията между играчите е по-почти нулева в Каруба. Знам, че от моята  уста това звучи странно, но в Тикет ту Райд може, а и почти е задължително, на моменти играчите да бъдат малко по агресивни един към друг. А за нови играчи, това не винаги е приятно чувство.

Нима още се колебаете? Недейте. Ако имате роднини или приятели, които не се навиват да играят с вас Dominion или Unfair примерно, то повярвайте ми – с Каруба ще ги спечелите и няма да усетите как и те като Ивайло, разцъфват и оживяват в нашето прекрасно хоби – бордовите игри.

Дали е време да играя A Feast for Odin с кумовете?

Тазу чудесна игра, можете да купите от нашите партньори от PikkoGames.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://time2play.bg/“ target=“blank“ ]Купи: Karuba[/button]

Yamatai – Five Tribes 2.0 или не?

Преди няколко години, когато започнах да играя бордови игри, различни от табла и шах, във VarnaGames, единствения клуб за бордови игри във Варна по това време,  попаднах на една много красива и цветна игра – Five Tribes. Играта, толкова много ме завладя, че през следващите три години не спрях да мисля за нея. И преди няколко месеца, когато един брат в хобито, каза че я продава, не се замислих да я купя. И не съжалявам, че го направих.

Чеки малко, нали пиша за Yamatai? Защо тогава плямпам и разказвам за Five Tribes? Защото, почти всеки, който е играл и двете игри, ще види приликите между тях. И двете са “point salads” – т.е. има много начини за печелене на точки. И в двете има пионки от 5 цвята – в едната игра леко модифицирани мийпъли, а другата малки корабчета. В едната има Джинове, даващи допълнителни умения, в другата Специалисти, правещи същото. В едната се слагат камили, за да заемеш дадено поле, в другата строиш сгради. И при двете има наддаване за реда в следващият ход, макар и в Yamatai да не е толкова видно.

Но нека разгледаме всичко поотделно. Първо – ето ви едно ревю на Five Tribes в нашия сайт.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://bigboxgamers.com/five-tribes-review/“ target=“blank“ ]Ревю: Five Tribes[/button]

Тема

Кралица Химико е дала задача на всеки строител в кралството – да построи столицата на Yamatai и да я направи бижуто на архипелага. Задачата ни е да надминем нашите конкуренти и да създадем най-престижният град от всички, използвайки ресурсите от флотилите, пътуващи из цялото кралство.В крайна сметка, само едно име ще бъде запомнено като най-великият архитект на Yamatai.

На теория изглежда, че ще използваме конструктори “Kapla” и ще строим истински замъци и църкви. На практика, сградите са 2 типа и не много приятно изглеждащи. На теория изглежда, че ще има много ресурси, с които да градим столицата на Yamatai. На практика – ресурсите са пари, кораби ( в 5 цвята) и едни картотени “чипове”.

Трудно е да се вживея в тази тема на велик архитект, който с нещо се различава от другите. Както каза Деян за Five Tribes Темата е лепната върху иначе страхотни компоненти и хитри механики. Спокойно това можеше да е игра, в която роботи се опитват да си издействат право на социални осигуровки или кученца, които се състезават в математическа олимпиада.”

Но, както Five Tribes, тази игра не е създадена за хора, търсещи да се вживеят в тематика на играта. Това е игра за хора обичащи предимно механиките в една игра. Такива като мен, явно.

Какви са тогава механиките в тази игра?

Мога да разделя механиките на две – едната, с която се добиват кораби и втората, в която се поставят.

Първата е свързана с определянето на последователността, в която играчите ще играят. Има 10 различни плочки, номерирани от 1 до 10, като на ход са достъпни едва 5. Колкото по-голяма е цифрата, толкова повече и по-стойностни кораби ще получите този ход (зелените струват 1 монета, а жълтите най-ценни – цели 5). Освен това имат и специално умение, което може да бъда използвано или не. Но запомнете, че в следващият ход, играчите ще играят във възходящ ред на плочките, които са използвали в този ход. Важно е да се запомни и още нещо – в един ход може да се прави едно търговско действие, да се купи или продаде за определено стойност един кораб, като със златните не може да се търгува.

Другата механаника е свързана с използването на тези плавателни съдове на игралната дъска. В зависимост от това къде се поставят се определя дали даденият играч ще може да вземе тези “чипове”, наречени културни токъни, или ще има възможността да построи сграда, носеща му предимно точки и в определен случай пари. Всяка сграда си има цена и колко точки носи. За да се построи сграда, трябва около даден остров да има достатъчно на брой и цвят кораби, каквито са оказани на някоя от сградите. Как се поставят корабите?  Винаги в непрекъсната последователна редица, като първият поставен кораб трябва да съвпада по цвят с последният от редицата.

За какво се ползват чиповете? С тях в края на хода си, всеки който има три различни или два еднакви, може да купи Специалист.

Тук е добре да се каже, че не може да си запазиш повече от един кораб за следващият ход.

Казах в началото, че играта е “point salad”, защото от всичко, което прави играч, печели точки. Ето как се печелят точки в играта:

  • от Специалистите и техните умения
  • от сградите и местата, на които се строят – всяка сграда върху планина носи допълнителна точка; всяка сграда построена до замък или порта (това са червените сгради в играта) също носи допълнителна точка
  • от парите – в края на играта, 5 монети са една точка

И тук идва момента да кажа това, което обичам в играта и заради, което съм готов винаги да я играя и заради което други не я харесват – стратегията. Тук е толкова трудно да правиш произволни неща и да искаш да спечелиш. В Yamatai (както във Five Tribes) трябва да включа и да използвам цялото си сиво вещество. Важно е кой поред ще започна, какви кораби ми трябват, дали да купя или да продам, къде да ги сложа и в каква последователност, коя и къде сграда да построя, кога да използвам специалното имение на моя ход, кой специалист да взема и как да се възползвам от него по най-добрият начин. И в тази игра AP (analysis paralizis – “парализиращото анализиране”) би могло да е голям проблем. Хора като мен анализират всичко и искат все да са изцедили на максимум своя ход, да вземат най-доброто от него. Но колкото повече се играе играта, то толкова по-малък е шанса това анализиране да излезе извън нормите.

Играта не е за хора, които не са състезателни натури. В Yamatai не може да играеш соло и да не внимаваш какво оставяш на тези, които ще играят след теб.

В крайна сметка?

Играта е красива и чудесна. Лесно се превърна в една от най-любимите у нас. Както “Five Tribes” така и тя се настани лесно, но за постоянно в моето сърце. Препоръчвам я на всички, които искат да изпробват своите тактически и стратегически умения срещу другите. Темата може да липсва, но това никак не я прави по-малко стойностна игра. И ако се чудите между Yamatai и Five Tribes, бих ви казал, че и двете, макар и да си приличат много, предлагат различни стратегически решения, и нито една от двете игри не е по-лоша или по-добра от другата. Най-добре изпробвайте и двете и решете сами, която да добавите във вашата колекция.

Ще се радвам да прочета вашите коментари и силно се надявам това ревю да ви е допаднало. През това време можете да посетите сайта на нашите партньори и да решите дали искате да си купите Yamati. Можете да кликнете спокойно. Купуването не е автоматично. Или…?

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://time2play.bg/“ target=“blank“ ]Купи: Yamatai[/button]

До нови срещи! 

 

Доминион – игра за победители

Оказа се, че да се пише ревю за любимата игра, не е никак лесно. Почвам да пиша вече за 3ти път. Но все пак е първата ми статия тук и е нормално да трябва да вложа повече усилия и пот, за да стане нормално за четене. Аз съм Кръстьо и участвам в BigBoxAcademy – три месечно „обучение“ (за мен е по-скоро предизвикателство) за влизане в екипа на този прекрасен сайт. И първата ни задача с Денис, бе да напишем по една статия за любимите ни игри. Сега разбирам демоничният план на Деян. Ако трябваше да пиша нещо за игра, която не ми харесва – като Unfair примерно – това нямаше да е много трудно. Да оплюеш игра, към която не изпитваш никакви положителни чувства, защото просто не я бива, звучи лесно. Обещавам да напиша някой ден малкото чувства, която Unfair предизвика в мен, поне през единствения път, в който я играх. И знам, че ще си остане единственият.

Друго обаче е с Доминион, играта за която всички знаят, че ми е на челно място в списъка с любими игри. Заедно с A Feast for Odin, но за нея също друг път ще говоря. Ако някой ден дойдете в нас, няма как да не забележите, че Доминион е на почит в този дом. Заедно с жена ми обичаме тази игра от първият път, в който я играхме. Тогава започнахме с Доминион на български, за жалост единствено първото издание от 2008 е преведено на български, а сега имаме второто издание на английски + 9 от 10-те излезли на пазара експанжъна. Някои намерихме в Англия, а други ни ги докараха чак от Америка. На това ако не се казва отдаденост, то не знам на кое.

А от къде идва тази отдаденост по една игра от 2008-ма, която е обикновен декбълдър? Всъщност първия читав декбилдър и затова го наричат бащата на декбилдърите. И не е декбълдър с тема като „Clank!: A Deck-Building Adventure” или „Thunderstone Advance“. Както каза Деян в неговото ревю от 2015та година – в Доминион тема няма. Повечето имена на карти и рисунките са средновековни, но до там свършва темата. И в Шаха тема няма, и в таблата няма. А в белотът още по-малко има тема, но въпреки всичко сме играли тези игри безброй пъти. И децата и внуците ни ще ги игрят. Мисля, че и Доминион ще се играе от внуците ми. Защо ли?  Заради механиката, от която извира простота. Всеки играч започва своя ход с 5 карти, от които може да изиграе една карта действие и да купи една карта с парите от ръката му. След това всичко се изхвърля и се теглят нови 5 карти. А когато няма какво да се тегли, се взимат изхвърлените, разбъркват се и се тегли от тях. И така докато свършат картите с победни точки или три от тестетата с карти свършат. Елементарно Уотсън. Е, ако беше само това играта, надали щеше да преживее и месец. Защо тогава се играе вече 9 години и има излезли 10 експанжъна? Защото тези карти действие (над 250 вида излезли до момента) ти дават неограничени възможности.

Тук започва състезанието. И тук тотално не се съгласявам с мнението на Деян, че интеракцията в играта е сведена до нулева.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://bigboxgamers.com/dominion-review/“ target=“blank“ ]Ревюто на тоз Деян[/button]

И определено не можеш да си развиеш една тактика, с която да печелиш през повечето време. Защо ли? Защото картите почти винаги са тотално различни – все пак всеки път участват едва 10 вида от всичките 250. И всяка една карта е важна. Още повече, когато добавим специалните карти, наречени „Пейзажи“ и „Събития“. Тук интеракцията е толкова съществено важна. Аз го приемам като състезание от Формула 1. Там целта е да пресечеш първи финалът. Но можеш ли да направиш това, ако не си си изградил чудесен двигател (в случая с Доминион това са съвкупността от точният брой и точните карти дейтсвие) и ако нямаш достатъчно гориво (така бих нарекъл картите с парична стойност)? Нима не е важно да следиш кога другите играчи влизат в бокса и сменят гуми (сменят стратегията си) или зареждат с гориво? Нима можеш да бъдеш сигурен, че твоя двигател е по-силен и няма да бъдеш задминат на финалната права, ако не си изследвал от какви части се състои? Има ли турбо, няма ли. И прочие. Пак ще сравня Доминион с Шаха. Ако не следиш ходовете на противникът е възможно да бъдеш матиран дори в 2 хода (Fool’s mate). В Доминион са необходими малко повече, но ако не се внимава постоянно, лесно може тестето ти да се окаже пълно с „мъртви“ карти, както ги наричаме ние, и да нямаш време да се възстановиш. Нямало интеракция – аде бе. (бел. ред. Ревюто на Деян (моето) се отнася само за базовата игра).

Custom made!

В тази игра всичко е важно – от наличните карти на масата, през своята стратегия и през тази, която опонента ти крои. Всеки ход е важен. Това ме пристрастява към тази игра. Естествено, не е за всички, защото много хора играят заради темата или не играят заради победата. Е аз не съм от тях. Тази игра е подла – има много атакуващи карти, които малко или много пречат на опонента ти. Тази игра е за състезателни и обичащи победата хора. Такива, които са готови на всичко, за да спечелят. Случвало ми се е да побеждавам с 1 точка, като купя последната карта от третото тесте и така играта да свърши. В противен случай щях да бъда съсипан и смазан от хубавата машина, която опонента сътвори, Негова грешка бе, че го направи твърде бавно.

Ако не сте играли Доминион е задължително да го пробвате. Ако не ви хареса, то нека предположа, че просто не сте спечелили. Няма по-задоволяващо и пристрастяващо от това да си съградиш стратегия в началото на играта и да видиш как тази стратегия смазва противника. Доминион е епична битка между пълководци, разполагащи с една и съща по брой и сила войска. Кой ще победи, ще се разбере от таланта, виждането, и сърцето им.

Ако някой нарича себе си състезателен играч, а няма в колекцията си, или в по-лошият случай, не е играл Доминион, то позволете ми да нарека този човек лъжец. Не е в мой стил да съм толкова груб, но говорейки за най-добрата игра, която съм играл до този момент в живота си, не мога да не бъда емоционален.

Някой ден ще ви разкажа и за прекрасната кутия в която държа всичките около 3000 карти, които имам, направена от прекрасната ми съпруга. Ще ви разкажа и за любимите ми карти от играта.

Ако не сте съгласни с казаното от мен, ще се радвам да прочета вашите коментари в секцията за коментари по долу. А ако се съгласявате – то още повече бих искал да прочета това.

До скорошни срещи!

бел. ред. – What’s in the booox!? (a.k.а – Седем)