четвъртък, ноември 21, 2019
Заглавна страница » Настолни игри » Shikoku – Пътят към храма
Shikoku – Пътят към храма

Shikoku – Пътят към храма

Човек и добре да играе, идва ден да пише ревюта. След много, много време на колебания идва и моят ред.

Първата е една от голяяямото количество игри от Есен, до които се докопахме (и все пак можеше повече).

Shikoku е новата, различна, състезателна игра на GDM Games. Наскоро Деян говори за Q System и нейната нестандартна система. Shikoku е със сигурност, ако не чак толкова иновативна, то със сигурност свежа и предлагаща интересни решения на наболели проблеми в жанра.

Шикоку (Shikoku) е четвъртия по големина остров в Япония. Известен е със своите 88 будистки храма. В живота си всеки японец трябва да поеме пътя на пилигрима и  направи поклонение пред всички тях. Цялостната обиколка на храмовете продължава около 11 дена из доста красива и одухотворяваща местност. Ако ви е омръзнало да ви говорят за Камино, вече може да опитате нещо различно. 🙂

Стара японска традиция гласи, че до 42-рата си година всеки мъж (33 години за жените) трябва посети задължително поне 23-тия храм – Якуши  (Yakuōji (薬王寺)). Това е храмът на Краля на лечителите. В противен случай ги очаква тежка година с лош късмет и беди.

За да избегнем тази безрадостна година група пилигрими тръгваме на поклонение. За да изкачим 33-те стъпала на храма обаче не е лесна задача, защото на всяка крачка трябва да оставим по монета, докато пеем мантри за здраве, благоденствие и т.н. Японското общество обаче не харесва крайностите. Затова най-напористият, или известен още като първият стигнал до пагодата, е дисквалифициран и печели втория пилигрим, да де, играч. Ако сме по-голяма групичка то същата ужасна участ ще да сполети последния, а предпоследния играч също ще се окъпе в славата на победител.

С други думи целта ни е да се състезаваме по стъпалата на храма, но накрая на играта печелят играча на второ и предпоследно място.

Написах го пак, защото докато разучавах правилата го прочетох няколко пъти, докато потвърдя, че съм разбрал правилно. В крайна сметка коя друга игра се интересува от не-първите. 🙂

За изкачването на стълбите всеки пилигрим играе по една карта в съответния ред. Картите се пренареждат във възходящ ред и повечето играчи движат своите мийпъли по борда с толкова стъпки колкото им казват обувките по картата. Кои не се движат? Ами разбира се – втория и предпоследния. Те просто остават на място. Как става допълването на карти? Все пак започваме само с три.  Изиграните карти остават за следващия рунд като пазар. При допълването първият играч получава карта на случаен принцип от тестето и има правото да играе последен следващия рунд. Всички останали избират по една от изиграните преди карти спазвайки новия си ред. Оставащата една карта (така де, първият играч не си взема от пазара) бива изхъврлена и не влиза повече в игра. Това продъжава колкото рунда е нужно на някой да стигне до края на пътя и да влезе в храма… за да загуби. В края на този последен рунд, потретрвам – „вероятно“, печелят вторият на стълбицата и предпоследният. Тъй като играта е сууупер приятелска при равни, в края на стълбицата печелят всички на полето.

Играта е семейна. Спокойно може да я играете с деца. Цялото забавление не е по-дълго от 20-25 минути и е доста наситено със събития, за да се разсейваш. През повечето време  има интерес какви карти слагат играчите и дали няма да те оставят без движение точно когато имаш най-голяма нужда от него, защото как пък всички се движат толкова бързо, а аз съм още на третото стъпало, аааааааа…

Началото е малко мудно, но към края всяка карта и всяка стъпка има огромно значение. Във всички състезателни игри се случва често някой да изостане много от първия и просто да си гледа в телефона до края на играта. Тук този проблем е решен брилянтно. Никой не иска да е прекалено напред или прекалено назад. А и с едно–две спирания всяка преднина бива стопена за секунди. Със сигурност е твърде приятелска за заклети геймъри, но за начинаещи в хобито и за семейства с деца над 7-8 години играта ще бъде много на място.

+ Високо ниво на ангажираност на ходовете на другите;

+ Всеки има шанс за победа до последния момент;

+ Може да се играе от до 8 души, а и от деца.

– Стълби.. никой не обича да изкачва стълби.

 

За Чавдар Чанков 'BigBoxArmageddon'

Чавдар Чанков 'BigBoxArmageddon'

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*