- Zura – звезди, отшелници и мистични същества - април 9, 2019
- Hasp – безлична игра за по-малките - март 28, 2019
- Bitcoin Hackers – завръщане в уновщето - март 14, 2019
Наскоро си говорихме за еволюцията при Trick-taking игрите. Как те се превръщат в социални, дедуктивни и прочее страхотни игри. В пълен противовес с горното твърдение до мен достигна Hasp. Най – обикновената игра от този тип, която съм срещал.
Но всичко по реда си. Да започнем с историята. Вие сте деца от Зура. Натоварени сте със задачата да събирате ценни предмети – корени, растения, камъни и кости. Всички те биха били полезни на възрастните за готвене, медицина, изследователска дейност и така нататък.
Разделяте се на два отбора и се надпреварвате да събирате тези ценности, за да зарадвате по-старото съсловие на обществото. Получаването на неща очевидно в тази вселена се получава с играта на карти. Та ето и как. Препоръчително е да сте четирима души. Раздавате си по три карти на играч. След това залагате зелени камъчета за това кой ще спечели ръката. Първият играч може да заложи колкото иска, останалите след него избират по ред дали да покажат висока карта, за да вдигнат залога или не. Има и две допълнителни възможности. По всяко време можете да заложите за това, че ще хванете всички или николко ръце в следващата игра. Това вдига цената на рунда с две камъчета и играта започва. Раздават се допълнителни четири карти на човек и пръв е човекът в ляво от раздаващия. Ако има залог за хващане на всички/николко ръце в момента, в който се случи така, че отборът обявил bid-а да не може да го изпълни автоматично, победата се начислява на другите състезатели. В противен случай се изиграват всички седем ръце, броят се малките точици под числата на картите и отборът с повече печели рунда. Победителят печели броя камъчета, заложени за този рунд вив вид на точки. Който събере дванадесет точки печели играта и похвала от възрастните в селото.
Картите са пет цвята. Четири за различните местности, с нарисувани по тях деца и пети с възрасните в селото. Когато някой играе карта останалите са длъжни да отговорят със същия цвят. Ако не могат да длъжни да цакат. Козът е случайно определен с обръщане на карта. Ако се обърне обаче карта със старейшина тогава се играе без коз… но пък картите със старейшини винаги са коз. Ако се обърне карта с местност, тогава картите от този цвят са коз, а старейшините пак са коз. В общи линии възрастните винаги могат да се месят в делата на мъниците. На всичкото отгоре картите на бабите и дядовците на селото са с по-висок номер, така че винаги печелят ръката.
Артът на играта не ме впечатли особено. Картинките са с еднакви деца за едно и също число, като се различават само по цвета на локацията. Картите с възрастни са уникални, просто защото са по-малко и няма как да са с детски физиономии, нали? Все пак оценявам факта, че числата на картите са поставени и в четирите ъгъла на картата и винаги можеш да се ориентираш какво имаш.
Геймплеят е далеч от оригинален, въпреки че хора на незапознати с trick-taking игрите им допадна. Да, няма как да направиш велик ход, планирайки четири карти напред, или пък да излъжеш всички с тайна роля, или каквото и да е малко удоволствие от живота на геймърите, но играта е простичка и лесна за схващане, а това е плюс за неопитни играчи. За мен остава загадка защо дизайнерите са решили да се залага на три от седемте карти, с които ще играеш. Та това е по-малко от половината. Но това са бели кахъри.
Играта трудно ще влезе в нечий топ 100. Вероятно трудно ще бъде запомнена дори. Но все пак ако имате деца.. дайте ѝ шанс. Нека събират растения и кокали. Може би ще оценят игра направена за тях.
+ опростена и подходяща за нови играчи;
+ игра с картинки на деца… за деца;
+ предлага различни възможности за игра с трима и четирима;
– нищо иновативно или поне интересно за опитните;
– артът и темата не са особено впечатляващи;
– липсва уау елемент.