- Blood on the Clocktower – Събитие в социалните игри - март 27, 2023
- Страната на чудесата – Българският Dixit? - декември 14, 2022
- Tabannusi: Builders of Ur – За феновете на екселски таблици - януари 24, 2022
BBG рейтинг – 9.5/10
Има игри, които можеш да извадиш по всяко време във всяка група, има игри, които можеш да извадиш само пред определена геймърска група, има игри, които не трябва изобщо да изваждаш… никога. Но има и едни други игри, които можеш да извадиш вкъщи на топло в семейна обстановка с любимия човек и да прекарате 1 час в спокойно наслаждаване на разговори и изиграване на игра, която е нито много лесна, нито много трудна, не е твърде ангажираща, но не е твърде лека, не е сложна, но не е и проста, има елемент на случайност , но има и безброй стратегии. Не знам как по друг начин да опиша играта освен просто да кажа – това е Seasons.
ТЕМА – 8/10
Играчите са магьосници, които участват в най-мощния турнир за магьосници в света. Той трае три години и целта е всеки да се добере до колкото може повече кристали. Който има повече, той печели. Темата е ОК, като се има предвид, че можеше да бъде всякаква. Дизайнерите не са заложили на история. По-скоро на един принцип, който беше модерен за филмите от края на 80те и началото на 90те. Има световен турнир по бой и всякакви бойци от различни краища на планетата се събират за да премерят сили. (Или заради някоя друга насилена изкуствена и нагласена, съшита с бели конци мотивация, която уж да накара нашите да ходят да се бият). Този принцип е подсилен с факта, че на картите няма никакъв флейвър текст. Никакви реплики, никакво описание. Общо взето имате магически предмети и магически любимци, които призовавате на полето пред вас. Липсата на флейвър може да ви накара да не обръщате много внимание на самите карти – какво представляват или как се казват. Просто ще се интересувате какво правят. Това е. Трудно можеш да влезеш в атмосферата на играта. Защо давам тогава 8? Просто не мисля, че в случая тази тема е чак толкова важна. Може би пък целта на този дизайн на картите е да не се зачитаме много много, че да можем по-бързо да свършим играта. И по-бързо да започнем следващата. А в Seasons, този момент го има често!
КУТИЯ – 11/10
Не, не съм се объркал! Засега, това е най-удобната и практична кутия, която съм виждал. Всичко пасва идеално на мястото си и ако решим да си се мерим вкъщи с борд игри, както правим всеки втори петък от месеца (спокойно, не го правим… а дали?) всичко ще си остане на мястото! Само за две неща няма място. Двете черни кубчета, които прибираме при мястото на другите кубчета и маркерите “II” и “III”, които се използват за отбелязване на втората и третата година. За съжаление, ако сложим маркерите на място с енергия, тогава мястото тотално се запушва и изкарването после е трудно. Затова ги слагаме при картите. Чувал съм, че ако се слийвнат картите, после трудно се побират в слотовете за карти. Аз все още не съм купил слийвчета за тях (А трябва!) и не мога все още да коментирам. Общо взето не е перфектно, да. Затова съм дал само 12/10 все пак. Хм.. може би трябва да го намаля на 11.
КОМПОНЕНТИ – 10/10
Най-добрите зарове, които съм виждал. Точка по въпроса. 16 (по 4 за сезон) огромни, тежки пластмасови зара с издълбани орнаменти. Само това да беше – пак щеше да има десятка. Но това, което грабва вниманието са шарени илюстрации с чувство за хумор. Приятни са за гледане и често предизвикват реакции. Но най-вече – последно време рядко можеш да видиш толкова цветен и шарен арт в игрите. Особено покрай онези космически игри (не че имам нещо против самите тях, просто са сивички). Тези цветове успокояват и носят една топла, почти семейна атмосфера. Което може би се контрира с тежките икономически космически титани на борд гейм индустрията.
Таблото, върху което се следят годините е изключително наситено и функционално. Освен това се връзва перфектно с магическите илюстрации на картите и заровете.
Всичко е супер. И пак отново имам две малки заяждания, които обаче не си заслужават да свалят оценката. Първото е решението за цвета на енергията – въздух. Не знам как точно червения цвят се връзва с това. Можеше спокойно това да е огън вместо оранжевия на огнените енергийни токъни. Не че предлагам някакво кой знае какво решение, но можеше въздуха да е много светло синьо, а тъмното примерно много тъмно. Съжалявам, само такива цветове знам. Много светло и много тъмно. Прекрасната ми съпруга се занимава с крафтване, платове и цветове, така че сигурно може да изрeди повече видове синьо, отколкото думи ще напиша за тази статия, понякога намирам бедния ми речник за предимство.
Другото ми заяждане е свързано с борда за следене на победните точки. Или по-точно „кристалите”.Първо, поленцата са малки и е много лесно кубчетата да изпаднат. Второ – изключително странно решение е точките да продължават първо от долу на горе и второ – всеки следващ ред започва от ляво надясно.
Много неинтуитивно се движат кубчетата и понякога вместо да качваме точки, сваляме (не винаги без да искаме, де. /insert evil laugh/). Проблема с този борд го реших като просто си свалих друг, който е във формата на борда със сезоните, а точките се движат спираловидно отвън на вътре.Можете да видите новото табло вдясно.
ГЕЙМПЛЕЙ – 10/10
Видяхте генералната оценка, така че никой не е изненадан, че и тук съм дал десятка. Геймплеят е бърз и динамичен. Освен ако не играете с 4 човека. Или пък с добри играчи. В една от групите, с които играем, има двама професионални играчи на Yu-Gi-Oh! TCG. Това са хора, които много добрe познават картите и знаят как да ги използват. Което автоматично значи, че разбират комбинациите от различни карти и отдалеч могат да направят план. Плановете = допълнително време. Особено когато в третата година изиграят 8 карти една след друга + обменяне на енергия и така нататък. Но нека първо спомена с няколко думи какво представлява един рунд.
Играчът, който е наред, хвърля заровете (броят на заровете зависи от броя на играчите). После всеки играч, като се започне от хвърлящият, избира по един зар. След като всеки си е сложил избрания зар на мястото върху личния си борд, първия играч изпълнява това, което е отбелязано на зара. Това може да са няколко неща. Да вземе описаната енергия, да вземе описаните точки, да тегли карта от тестето, да си увеличи максималния възможен брой на призовани карти, да обмени енергия за кристали или няколко от тези наведнъж. По време на своя ход може да изиграе карта от своята ръка, стига да иска и да е покрил нужните изисквания. След това е следващия играч. Така до последния, който има избор от два зара. Останалият зар определя с колко месеца ще се придвижи времето. На всеки зар има отбелязани точки с номерация от едно до три. И така три години.
Трябва да отбележа, че в играта има една много хитра механика. В началото на играта се драфтват 9 карти (който не е запознат – може да погледне статията за механики тук). След това всеки играч трябва да преразпредели тези 9 карти за три години напред, като заключва три карти за втората и три карти за третата година. Не може да ги използва преди започването на съответната година. Това допринася както за съставянето на разнообразни стратегии, така и за по-малко мислене. След като си си избрал годините, в ръката ти остават три карти. А колкото по-малко карти, толкова по-малко време за болезнен брейнтръст. Да, можеш да си увеличиш броя на картите в процеса на играта, но пак – не е като да държиш 20 карти в ръката си през цялото време. И най-хубавата част (за някои) е, че това е една приятелска игра. Много рядко ти се налага да правиш мръсно на някого. И когато го правиш, го правиш на всички. Ефектите на картите афектират или теб, или всички опоненти или всички хора на масата. Абе бравo на тия французи, бе!
РАЗНООБРАЗИЕ – 9/10
В играта има 50 различни карти. Всяка една има копие, следователно в играта има общо 100 карти. Да се разберем нещо – тази борд игра е игра с карти. Искам да ви кажа, че 100 карти са предостатъчно за различна игра всеки път. Да не говорим, че Seasons разчита предимно на комбинации с карти. Заровете вкарват елемент на случайност, но е този елемент е много малък. Но този елемент може да бъде и досаден. Този елемент може да бъде МНОГО досаден. Мъничък гаден досаден елемент… Защото какъв е шанса три пъти подред да не хвърлите нито една енергия вода, след като теоретично е почти невъзможно от 4 зара да не се падне вода. Особено когато е зима и тогава има най-много вода!
Но нека не ви звуча фрустриран. Това е една от малкото игри, за които мога да кажа, че можем да си прекараме много лек следобед с една едночасова игра, да си лафим и без значение кой победи да се забавляваме. А пък накрая и някой да каже – „Още една”?
Давам девятка, защото усещам, че все пак десетките стратегии си имат край. Хубавото е, че ние не играем чак толкова често, така че 100-те пъти, които трябва да се изиграят, преди някой да повтори някоя стратегия, ще минат бавно. Освен това винаги има време за удължения. Доколкото разбирам, Seasons преживява успех на пазара. Давайте, французи!
Финални думи
Страхотна семейна игра. На по-малките деца обаче ще им е малко по-трудно. Има твърде много текст за тях. Seasons е приятна приятелска игра, с която няма да обидите никого, дори когато го смачкате безмислостно с разлика от 200 точки! Е, ако не му го натривате в носа, де. Само за финал искам да спомена, че играта е във вихъра си, когато се играе от двама. Невероятна игра за двама. Имаш по-голям контрол над стратегията си, а и свършва по-бързо. С повече играчи – получава се хаос. Прекалено много карти, прекалено много ефекти. Особено тези лийчове… За някои хора, това може да е досадно. На мен това не ми пречи колкото времето, което може да отнеме за всеки играч да свърши хода си.
Въпреки всичко, вече видяхте оценката ми! Изумителна игра! Seasons!
Преглед на статията
Оценка
Накратко: Моля подкрепете ни като дадете оценка, харесате и споделите това ревю! Ако се чувствате разговорливи можете да ни оставите и коментар. Уверяваме ви, четем всички коментари!