- Новогодишен разбор на BigBoxLan - януари 9, 2018
- Разбор на BigBoxLan и Соло игри - септември 8, 2017
- Разбор на BigBoxLan + Top10 за 2016 - юли 25, 2017
Вече говорихме за дървените компоненти, но освен тях дизайнерите прибягват и до по-нестандартни компоненти, за да представят по-правдоподобно елементи от играта. Разбира се, пластмасовите фигурки специално „отляти“ за играта са най-близо до действителен модел, но те доста вдигат цената. Често е по-мъдро да се избере по-масов и евтин компонен,т който все пак е различен от картонен тоукън, а пак придава тематичност и индивидуалност на играта. Такива са и пластмасовите полупрозрачни кристалчета в различни цветове. Макар и малко по-различни ще добавя и стъклените кръгчета, които са още по-големи и лъскави, но пък нямат формата на скъпоценен камък. Предполагам основното им предназначение е друго – за украса на аквариуми или за евтини бижута, но защо пък да не влезнат и в настолните игри. Ще класирам игрите по критерии – комбинация от колко ги харесвам, и колко ми харесва използването на кристалите в тях.
Top 7 Игри с кристали
7. Maharaja – Една от по-малко популярните игри на дуото Крамер и Кийслинг. Както и в други от малко по-старите им игри, илюстрациите не са особено впечатляващи, но като компоненти не е зле – дървени къщички и стъклени кръгчета в цветовете на играчите, които представляват замъците, които играчите трябва да построят, за да спечелят играта. Разбира се и механиките са стабилни щом става въпрос за тези дизайнери. Играчите тайно избират всеки кръг 2 действия чрез колело подобно на часовник с две стрелки и едновременно ги откриват. Редът е важен, тъй като след като някой играч построи търговски пост в някой град, всеки следващ играч който преминава през града трябва да му плаща паричка данък. Играта се върти около тази верига от търговски центрове по картата и движението по нея, събирането на пари по различни начини и „личности“, които играчите избират за определяне на реда и за специални умения. Все пак играта показва възрастта си, продължава малко повече отколкото трябва и трудно се бори с младите еврота или с класиките, затова заема само 7-мо място тук.
6. Ubongo – Не са много добрите игри, които се играят в реално време (всички играчи правят нещо едновременно, а не се редуват един след друг). Убонго е такава игра и е събрала сериозна популярност. Тя заема идеята на тетрис и кара играчите едновременно да запълнят своето табло с определени парчета от тетрис. Целта е да го направиш и по-бързо от другите – за по-малко от 2 минути – отчита се с пясъчен часовник. Първият път е объркващо и трудно, но след няколко опита обикновено започваш да схващаш и да се справяш по-добре. Освен основната игра с пъзелите има и един борд, на който се нареждат на няколко редици кристалчета от произволен цвят.
Когато играч си нареди пъзела и каже „Убонго“, има право да премести фигурката си с няколко колони нагоре или надолу според това дали е бил първи – до 3 колони, или последен – не може да се движи. Всеки играч взема първите 2 кристала от реда на който е фигурката му. Целта е на края на играта да имаш най-много от един цвят кристали. Така и планирането на движението и това дали ще изпревариш някой за кристалите, които ти трябват също е доста важно, освен и бързината на нареждане на Тетрис пъзелите. Въпреки че е малко пипкаво (fiddly) явно работи, след като толкова много хора харесват играта… между другото, и аз съм сред тях.
5. Basari: Das Kartenspiele – Едва ли сте чували тази игра, но и точно това е целта на тази рубрика – да премести фокуса и върху по-неизвестни игри. Това е картова версия на доста стара игра – Basari, която не съм играл, но която има от „стъкълцата“ както в Maharaja. Картовата игра съдържа 2 вида карти (за избор на действие и дек), както и и пластмасови кристалчета в 4 цвята.
Играта е проста – на всеки играч се раздава по една карта, която показва 3 неща – работници, които определят края на рунда (и дават точки, ако имаш най-много в края на рунда), кристали, които ще получиш, ако спечелиш действие „събиране на кристали“ и точки, които ще получиш, ако спечелиш действие „получаване на точки“. Играчите избират едновременно карта за действие и я откриват. Тук е интересното – ако двама са избрали едно и също действие започва наддаване за действието с кристали и победилият печели действието, но загубилият печели кристалите от наддаването. Някой от кристалите са по-ценни от други. На края на рунда играчите, които имат най-много от всеки цвят кристали получават точки, но губят половината от кристалите. Харесвам играта понеже е проста и сравнително кратка – играе се 3 хода, всеки от които е 10-15 минути.
В играта има доста интересни и напрегнати решения от типа – играч X ще играе добив на кристали, но знае че и аз ще играя същот,о значи може да играе точки, но пък знае, че аз ще си помисля това и все пак ще играе кристали. Но пък аз не искам да му дам кристалите, понеже би спечелил зелените и червените на края на рунда, тъй че…
4. Murano – След като спечели класацията за тайни мисии, Мурано хваща стабилното 4-то място и за кристали. Кристалчетата там са в 3 цвята и представят цветното стъкло, с производството на което са известни островите в Мурано. Кристалите са всъщност най-ценният ресурс в играта. Действието производство на стъкло ти дава право да изтеглиш от торбичка толкова кристалчета, колкото стъкларници имаш. Но за всяко изтеглено стъкло губиш 2 ценни точки – тъй като замърсяваш въздуха. Точките на този етап са рядкост, тъй като до тогава не печелиш много – основните са от тайни мисии в края на играта.
След производството на стъкло можеш да продадеш от един до три кристали от един и същ цвят. Един ти дава 5 пари, които не са малко, но ако шитнеш 3 наведнъж получаваш космическите 20 пари, които те уреждат за половината игра. Без такъв вид продажба, набавянето на пари за строеж, гондолиери и мисии в играта е голяма мъка.
В играта има и специални умения, които дават възможност например да използваш сини кристали като зелени или обратното, което е много полезно при продаването или за точкуване. Мисиите, които дават най-много точки са тези за стъкло – печелиш по 7 точки за кристал от определен цвят, ако си събрал 3 – това са си мнооого точки. Заради важната роля на кристалите в играта и тематичноста, която придават, нямаше как да не заеме място в класацията.
3. Karuba – Тази лека нова игра наскоро беше номинирана за наградата Spiel Des Jahres 2016 и никой няма да се учуди ако спечели. Дизайнерът е Рудигер Дорн – сериозно име, известен с малко по-тежки игри, но и тук се е справил повече от отлично. Той явно има афинитет към кристалите, тъй като още поне две негови игри също ги използват. Правилата са съвсем прости и играта се изиграва за 20 минути, от които 5 минути са сетъп (единственият малък недостатък). Един от играчите тегли плочка и обявява номера й, и всички останали играчи играят същата плочка по картата си. На картата на всеки (която е сетъпната по един и същи начин) има прключенци в 4 цвята и храмове в същите 4 цвята. Плочките представляват пътища с различни конфигурации от завои, по които приключенците могат да се движат. Ако приключенец стигне до храма със същия цвят играчът печели точки. Но има и допълнителни точки от кристали и злато, които се поставят върху някои от плочките. Като приключенец спре върху плочката взема кристала. Ако е злато, което е също подобен кристал, но малко по-голям и оцветен в „златно“, играчът го получава. Кристалът дава 1 точка, златото 2. Това никак не е малко, защото първо място за храм дава 5 точки, а второто 4 или 3, та може дори да е по-изгодно да събирате кристали от това да загубите много ходове за да стигнете до храм. Играта определено е разпускаща и пристрастяваща, изиграва се много бързо и може да се играе с всеки – какво да не й харесаш.
2. Indigo – Говорил съм и преди за това недооценено „бижу“ на Райнер Книциа. Главните действащи лица в него са цветни стъкълца, които движиш по картата поставяйки плочки с пътища. Уникалното тук е, че двама играчи споделят „камъните“ според това от кой край на картата са изкарани. Това създава уникална динамика на временни съюзи и „предателства“, каквато в толкова лека и кратка игра не съм изпитвал. Много е лесна за обяснение, изглежда чудесно и може да се играе с всеки, дори и с деца. Е, забавна си е и като филър с геймъри.
1. Steam Time – За нея писах вече неведнъж, но досега не беше влизала в местата на необичайните Top7. Ето че тук се пребори даже за първото място. Споменах вече Rudiger Dorn – и ето друга от неговите игри. Кристалите са в няколко цвята и са свързани с най-интересната механика в играта. Когато се сдобиеш с тях ги поставяш в съответния двигател на времевата си машина. Страхотно продукционно решение е, че таблата на играчите и главния борд имат „дупки“, в които кристалите пасват и не се разхвърчават при случайно подбутване. Всеки следващ път, когато използваш действие получаваш бонус според това колко кристала имаш в цвета на това действие. Кристалите обаче трябват и за купуване на ъпгрейди и за изпълняване на експедиции, които дават големи награди. Също така си ограничен до колко кристала може да имаш от всеки цвят, а и за да поставиш кристал в последния слот, трябва да платиш монета. Всичко това води до изключително интересни решения и планиране – кога и кои кристали да вземеш и кога да ги „продадеш“. Има и прозрачни кристали, които са жокери но имат малко условния при ползването им. На кратко – страхотен дизайн и отличен избор на компоненти.
Има и други страхотни игри с кристалчета. Сега е време и за тези, които за малко не заеха някое от седемте места. Istanbul (R. Dorn) и Spyrium са отлични евро игри, в които кристалчетата са най-ценния ресурс, но са само един вид и не се използват по необичаен начин. В Istanbul целта е играчите да съберат първи 5 (или друг брой според броя играчи) кристали, които получават по най-различни начини чрез интересен механизъм на worker placement и движение по карта.
В Spyrium кристалите са новоткрития изключително ценен ресурс Спириум, който играчите добиват и продават отново чрез уникално worker placement „наддаване“ между карти. Dice Town е сравнително лека игра развиваща се в дивия запад, с хвърляне на зарове. Заровете образуват покер ръце, а играчът хвърлил най-много девятки печели злато. Златото е представен със златно боядисани кристалчета. В Helios маната е представена с червени „кристалчета“, които са s по-различен и доста ефектен вид – кръгли пластмасови компоненти. Все пак и в нея са просто вид ресурс, а и играта макар, че ми хареса, усетих, че няма много преиграваемост.
Източник на снимките: boardgamegeek.com