- Blood on the Clocktower – Събитие в социалните игри - март 27, 2023
- Страната на чудесата – Българският Dixit? - декември 14, 2022
- Tabannusi: Builders of Ur – За феновете на екселски таблици - януари 24, 2022
Ако не сте запознати с историята, ето я и нея.
2002 година от Alea/Ravensburger излиза мега хита Puerto Rico, който запознава масово геймърите с механиката “Role Selection”.
2004 година се появява и San Juan, която е нещо като картовата версия на Puerto Rico. Играта е много по-лека от оригинала и по-достъпна масово.
2007 излиза Race for the Galaxy (този път от Rio Grande Games) която използва San Juan за своя основа, но сменя скучната й тема, хвърля ни в космоса и превръща семейната игра в геймърско изживяване, като ни предоставя огромни възможности, избори, хиляди експанжъни и още по-хиляди неразбираеми иконки… които вече толкова се наложиха, че все още се използват в поредицата.
2014 San Juan използва популярността на Race for the Galaxy и излиза с второ издание – малко по-дълбоко от първото, но все още така семейно. С това издание, Alea избиха рибата… но за съжаление тази риба вече е на изчезване, защото играта се намира трудно и рядко се преиздава. Ravensburger, какво да ви говоря.
В същата 2014-та година Rio Grande Games решават да бъдат малко по-смели и не просто репринтват играта с по-изчистени правила, а направо сменят основната концепция за Role Selection. Вместо да избирате роли, в тази игра мятате зарове тайно зад паравана си. Играх играта няколко пъти и не мога да кажа, че бях впечатлен. Roll подходи мързеливо и използваше същите досадни и напълно неясни иконки от Race, но поне добави текст под тях. Към базовата игра вече можете да си купите едно голямо разширение, но излизат и още.
Миналата година се появи някакво странно заглавие в магазина на Ravensburger – Purto Rico: The Card Game, но освен конспиративни теории в BGG не се знае нищо повече, освен, че играта е на немски и едва ли ще има репринт след като се продадат бройките.
![](http://bigboxgamers.com/wp-content/uploads/2019/02/51632646_2173126176043106_8493020613470846976_o-1024x768.jpg)
С последното нещо от поредицата обаче, Rio Grande връщат идеята към корените – New Frontiers. Tук не се използват карти, нито зарове. Тук избирате роли. Разбира се, нямаше да са Rio Grande, ако не бяха постъпили мързеливо – артът по плочките и планетите е директно откраднат от Roll, токъните за победни точки са все още същите евтини и досадни чипчета, които се ползваха и в Race, и в Roll. Освен това няма никаква дори идея за нещо като инсърт. А New Frontier отчаяно има нужда от някакво сортиране, защото подреждането на играта може да отнеме време. Най-големият проблем всъщност е парадоксален за името на нашия сайт. Кутията на New Frontiers е с необичайно огромни размери. Тя е по-голяма дори от кутията на Monster Slaughter, без да има нужда. Тя е не просто голяма и висока, но квадратна, което я прави мушкането в каквато и да е система за складиране на игри почти невъзможна. Аз използвам Billy-тата на IKEA и в момента играта се налага да стои над секцията, защото иначе изпъква повече и от нетретирана една седмица акне пъпка.
![](http://bigboxgamers.com/wp-content/uploads/2019/02/51354317_2173126292709761_1001944500685242368_o-1024x768.jpg)
Излъгах. Не това е най-големият проблем. Най-големият проблем е цената. Rio Grande по принцип се изсилват с ценообразуването, но New Frontier сериозно ще олекоти джоба ви. И преди да обвините българските магазини в безбожно надценяване, имайте предвид, че MSRP-то в щатите е 75 долара.
Но. Но! НО! НО!!
Исках да избия всички негативи, защото играта не просто ми хареса, но… New Frontier вече е в любимите 50 на всички времена, което може и да ви звучи, като нещо, което излиза от устата на 10 годишен келеш, но ако ме познавате, знаете, че аз всъщност съм 10 годишен келеш.
![](http://bigboxgamers.com/wp-content/uploads/2019/02/51247121_2173126196043104_3085177701384847360_o-1024x768.jpg)
Като не обръщаме внимание на досадните проблеми с някои от компонентите, не мога да не отбележа тоталното прекаляване с излишната преизработка на кубчетата за ресурси, които крещят „overproduce“. Трябва да си оправдаят парите някак си.
![](http://bigboxgamers.com/wp-content/uploads/2019/02/50813556_2173126312709759_5456930424024465408_o-1024x768.jpg)
Не само мое мнение е, че New Frontiers е най-подходящата игра за вкарване на хората в системата „For the Galaxy”. Това не означава, че играта е по-малко дълбока или е орязана откъм възможности. Напротив. Мисля, че това е една от най-разнообразните игри, които съм играл напоследък. New Frontiers е най-подходяща за начинаещи, защото е почерпила опит от всичката история на системата през годините и така е избрала, почистила от праха и лакирала механиките, че те са се превърнали в елегантно чудо, което можете да обясните за по-малко от 10 минути.
New Frontiers е изключително лесна игра за разбиране, но предлага поле за развитие, като опитните играчи определено ще имат предимство пред начинаещите. Не се притеснявайте. Ще ви отнеме ход-два, в които не сте сигурни какво правите, но е твърде вероятно мозъкът ви да схване как работи машината и да си изработите стратегия.
![](http://bigboxgamers.com/wp-content/uploads/2019/02/51068827_1346580288817384_1081724222583078912_n-1024x576.jpg)
New Frontiers е игра с изграждане на двигател и една от най-чистите стратегии, които съм срещал последно време. Казвам „стратегия“, защото тук само след два-три хода вие ще сте поели по собствен път, който всеки ход ще става все по-тесен и по-тесен, което е символ на добра игра за планиране.
Ако сте разпилян и с нефокусирана игра, няма как да спечелите.
![](http://bigboxgamers.com/wp-content/uploads/2019/02/51033638_2173126322709758_5872341688118149120_o-1-1024x768.jpg)
Проблемът в този тип игри се състои в това, че в повечето случаи те имат само няколко разклонения, по които да поемете и след това геймплеят доскучава.
Тук това не е така. В играта винаги се използват една и съща бройка технологии, но повечето от тях са двустранни. Плочките за End Game Scoring също са двустранни. Планетите, които ще откривате по време на игра са купища.
![](http://bigboxgamers.com/wp-content/uploads/2019/02/50445965_2173126216043102_2829512875372969984_o-1024x768.jpg)
Отделно има няколко различни цвята планети и технологии. Освен тези цветове има и ключови думи, които са разпределени между различните цветове.
Понякога цветовете се свързват с определени думи, а понякога думите с други думи.
Да не говорим, че планетите дават различни ресурси, които се използват по многообразен начин спрямо уменията и технологиите ви.
Ако сте внимателни, можете да съставите собствена пътека, която да следвате и която да не е разгадаема от компютър.
![](http://bigboxgamers.com/wp-content/uploads/2019/02/50502936_10212599928545775_5923048548756094976_n.jpg)
В играта има странна механика, която се явява като мод, но аз предпочитам винаги да играя с него. Този мод вкарва мисии, които са вид точкувания. Самата механика леко „страннее“ и е излишно усложнена, но с моята гейминг група стигнахме до извод, че можем просто да изтеглим три мисии в началото на играта и да ги сложим до борда. Така имаме още три начина за отбелязване на точки.
![](http://bigboxgamers.com/wp-content/uploads/2019/02/51032939_2173126586043065_1530267555887841280_o-1024x768.jpg)
Заключение
New Frontiers е една от най-забележителните игри, които съм играл последно време. От ревюто ми едва ли сте разбрали каквото е и да е за правилата, но и не е нужно. Трябва да знаете, че играта идва с елегантни и лесни правила за научаване, но ви предлага дълбочина, която да изследвате с десетки игри. Дори и да ви омръзне. Дори и да сте открили всички възможни стратегии, което се съмнявам да стане в близките 20 игри, това са Rio Grande. Очаквайте помпозно разширение, което да ви наблъска още толкова съдържание, че ще ви се завие свят на портфейла.
Да, в основата си това е игра, в която събирате ресурси и продавате ресурси, но е една от най-добрите игри от жанра. Жестока препоръка от мен!
ПЛЮСОВЕ:
- Отлични компоненти (макар и повечето да са същите от предните игри от франчайза)
- Елегантни правила
- Дълбок геймплей
- Огромно разнооразие
- Възможности за хитро взаимодействие между играчите
- Най-достъпната (и най-добрата, за мен) игра от поредицата
- Продължава само около час
МИНУСИ:
- Мързелив подход към компонентите, което е видно за феновете на поредицата
- Сериозна нужда от органайзер
- Сетъпа отнема 15 минути (защото няма органайзер)
- Кутията е твърде голяма
- Цената е спорно висока
Както винаги, можете да откриете това бижу в сайта на нашите партньори от Time2Play.