петък, декември 15, 2017
Заглавна страница » Настолни игри » От геймъри за геймъри: Ревю на Race for the Galaxy
От геймъри за геймъри: Ревю на Race for the Galaxy

От геймъри за геймъри: Ревю на Race for the Galaxy

Иван Иванов 'BigBoxWolfyy'

Иван Иванов 'BigBoxWolfyy'

Аз съм Иван и съм запален по всякакви нърдски дивотии. Покрай PC игрите и фентъзи/sci-fi културата, преди няколко години дойде реда и на настолните игри. Те се оказаха много подходящо хоби, тъй като се съчетават лесно с друго любимо хоби - да пия бира с приятели. Въпреки, че смогвам да изиграя само малка част от заливащите пазара заглавия, се старая да следя голямата сцената за да идентифицирам най-яките нови заглавия и да ги "набутам" в колекцията си.
Иван Иванов 'BigBoxWolfyy'

Latest posts by Иван Иванов 'BigBoxWolfyy' (see all)

ВНИМАНИЕ! ГЕЙМЪР НАСРЕЩА!

Това е първата статия от нова поредица, която започваме – От геймъри за геймъри. В тези статии, ние ще се отпускаме и ще използваме колкото се може повече геймърски жаргон, за да ни разбират повече геймърите. Препоръчваме на хората, които не са много навътре в нашето хоби да имат предвид това преди да четат, защото много от изразите и чуждиците се асоциират с неща, които само истински геймър би разбрал. Считайте за предупредени. 🙂

pic236327

Перфектната игра с карти… Перфектната игра с карти?! Не, не, не! Не ме линчувайте! Не твърдя, че Race for the Galaxy (RFTG) е перфектна. Всъщност, дори не твърдя, че е игра с карти… Впрочем, какво е игра с карти? (Колко долно от моя страна, сега ще се опитам да ви пробутам очевидното) Предполагам, че игра, която се състои само от карти (и от двайсетина токена) и се събира с първите си три разширения в кутийка 15×20 санта се класира за такава

1:0 за мен

А сега какво е перфектна игра? От Dominion насам игрите с карти бележат такъв възход, че точно тук всеки мислено изкрещява името на неговата „перфектна игра с карти“. Защо в кавички?! Защото явно това е субективно понятие…

Този прекалява… Какво толкова е това RFTG?! Добре… нека първо разберем какво не е.

RFTG не е Deck builder!

pic2066745_md

Да, базовата игра е по-стара от великия дядо на декбилдърите – Dominion. Това не е игра, в която ще започнете с тесте глуповати карти, от които ще се чудите как да се отървете. Всяка карта тук е ценна! Колко ценна? Във всяка игра е различно…

RFTG не е нещо, което ще играете след семейната вечеря с леля си.

Не, че подценявам лелите ви, но RFTG си е геймърска игра. Не продължава три минути и половина и няма нищо общо с Coup, Love Letter и Lost Legacy… Впрочем, май картите са общото…

RFTG не е „Take that“ игра.

pic1239027_md

Да, RFTG не е от игрите, в които можеш да направиш: „С една карта ще прецакам еди кой си играч, така че да не може да спечели, само защото не ме кефи нещо“. Това не е от игрите, които си позволяват да съдържат счупено глупави сили, които някой от играчите може да коментира така:

„Е тя играта продължава 30 минути. Какво като не можеш да спечелиш… Следващата (може би) ще играя глупавата счупена карта на друг играч.“

Всяка карта (добре де… огромното мнозинство карти) имат някакъв смисъл в някоя от многото стратегии. От друга страна няма карта, която би навредила много на друг играч, без да има шанс да се защити. И това не пречи на играта да продължава 30 минути (с уговорката, че първата ви игра ще продължи повечко)

RFTG не е CCG, TCG, LCG, *CG

Явно не е… Въпреки, че авторите продължават да бълват експанжъни, тази игра все още не се води за такава. При положение, че всички играчи играят с общо тесте, това трудно би се променило в тая насока.

Та какво е Race for the Galaxy? Заглавието звучи епично (поне на мен)! Сигурно това е игра с интересна и добре вплетена в играта тема? Не точно…

Темата в RFTG е бъркоч от повечето Sci-Fi принципи и клишета, познати на популярната култура. Има битка между бунтовници и империя; изчезнали извънземни раси, зарязали технологията си насред нищото; мутанти; галактически търговски федерации; миньорски светове, които копат минерали в несвяст. Ако сте фенове на жанра ще намерите много референции. Картите са много разнообразни, със забавни картинки, които представят темата. Първите няколко игри е напълно очаквано да се пулите в ръката си и да зяпате илюстрациите:

Механиките?

pic1911741_lg

Всички карти.

Всеки играч започва с начален свят, ръка от 7 заповеди и ръка от карти. В началото се заделят точки, равни на 12х(брой играчи). Играта се играе докато не бъдат взети последните точки, или някой не направи tableau от поне 12 карти. Накрая се броят точките + точките от построени карти. Тези end game conditions въвеждат и двата основни типа стратегии. Всяка една от тях обаче има десетки различни реализации.

В началото на всеки ход играчите тайно избират по една заповед. За всяка от избраните заповеди се играе съответната й фаза. От всички играчи. По такъв начин, ако правилно предвижда какво ще изберат опонентите му, даден играч може да си спечели сериозни дивиденти. При неправилно избиране на фази, можем да подарим на противниците ни много по-силни ходове, отколкото сме способни да извършим самите ние през избраната фаза. Всеки ход представлява различна последователност от фази и всеки играч дава приноса си за този избор, чрез избора на заповед.

Твърде просто обобщение на седемте заповеди: Някои ти дават още карти. Други позволяват на играчите да строят технологии или да заселват светове (по мирен или военен начин). Третите задвижват victory point енджините, който играчите са създали посредством вече построените карти.

Картите… Както споменах, всяка една от тях е ценна. Всяка от тях си има цена, която играчите трябва да платят, за да я „построят“. Цената се плаща в други карти. Т.е. всяка една карта, която не ни се вижда оптимална за енджина, който строим, веднага може да бъде използвана за построяването на някоя по-полезна. Празни бройки няма. Тук идва моментът за съставянето на стратегия. Всеки започва играта с твърде ограничено множество от карти и няма гаранция, че ще му влязат добри за избраната от него стратегия. В хода на играта обаче, през ръцете на играчите минават толкова много карти, че игрите, в които можеш да обвиниш късмета са истинска рядкост. Дори и да не изпълниш строго целенасочена стратегия (например само зелени светове и бонуси за тях), обикновено имаш варианти за тактически решения, които хибридизират началната стратегия, адаптирайки я към конкретната игра.

И как да знам какво да строя? Вероятно ако играете с някой, който знае какво прави ще паднете доста лошо през първите няколко игри (особено ако играете само двама играчи) Някъде бях чел, че статистически шансът на пълен новак, който знае отлично правилата срещу опитен играч е около 1:20. В никакъв случай не сдухвайте! След максимум 10 игри ще сте извън скалата на пълния новак!

Е, кой нормален човек иска да се събере с някакви хора да цъка игри и да падне 10 пъти?! Никой, предполагам. За щастие играта предоставя (поне) 2 прекрасни електронни алтернативи:

Keldon AI – много силен соло бот, който подържа всички разширения излели досега

www.boardgamearena.com

Разширенията

Самата базовата игра е доста добра, но разширенията определено я карат да блести. Първите три от тях са замислени така, че всяко следващо да изисква предишното. Всяко едно от тях добавя допълнителен слой сложност, така че не препоръчвам да ги хвърлите трите накуп в първата си игра. Това може да ви накара да намразите RFTG.

The Gathering Storm

За първото разширение на RftG съм чувал различни мнения по въпроса „Да си го взема ли веднага“?  Лично моят отговор е твърдо „ДА!“ TGS прави една от основните стратегии (военната) наистинpic376993_mdа конкурентоспособна. Освен това разширението включва и новата goals механика, която прави всяка игра различна, чрез добавяне на няколко цели, носещи допълнителни точки. Това от друга страна балансира случаите, в които някой играч изтегля добро комбо от 3-4 (обикновено „сини“) карти, което успява да „вдигне“ рано и да затвори играта. Често точките получени от цели биха се оказали повече от тези спечелени чрез евтини, бързи енджини.

Много играчи твърдят, че това е най-доброто разширение и единственото, което е наистина нужно. TGS балансира базовата игра и не плаши играчите с тежки нови стратегии или трудни за построяване нови карти.

Друга интересна добавка в TGS е официалния соло вариант, който дори е доста добър. Все пак, при наличие на компютър наоколо, бих предпочетол Keldon AI 🙂

Rebel vs Imperium

Това е „военното“ разширение. Въпреки, че „военната“ стратегия е напълно валиден избор преди RvI, това разширение добавя няколко много трудни за завладяване военни планети. Наличието на такива примамливи мишени добавя смисъл от развиване на силна военна мощ, за разлика от TGS + base, където 4-5 сила е напълно достатъчна. Предишните стратегии също получават нови интересни карти, които доразнообразяват играта. Освен това са добавени и още goals, които добавени към pic445501_mdтези от TGS, правят възможните комбинации наистина много.

Новата механика в RvI е takeovers.  А именно, възможността да крадеш завладени от противника военни светове и да ги анексираш към своята империя. Тази хрумка на автора е обичана от половината фенове на играта и мразена от другата половина заради механизма на директно прецакване, неприсъщ за този род игри. Според официалните правиla, играта спокойно може да се играе и без takeovers и именно така аз играх играта мноооого дълго време. Доста по-късно осъзнах, че takeovers не са несправедлива механика, а просто още нещо, което трябва да вземаш под внимание. Все пак за нови играчи, определено бих препоръчал да пробват да изиграят няколко игри без тях.

The Brink of War

Това е кулминацията на първия цикъл експанжъни. Това разширение добавя много неща. Всяка една стратегия получава много нови карти, целейки сe в перфектния pic977175баланс между стратегиите. Освен това, всеки играч получава по една супер силна оne-shot заповед, която или може да се ползва като ъпгрейдван вариант на останалите 7, или като search action. Правилното изиграване на тази карта е ключово и може да ви извади и от най-закъсалата игра, изстрелвайки ви в борбата за челното място.

Без никакво съмнение най-голямата промяна в TBoW е prestige механиката. Най-просто обяснено, prestige точките са нов ресурс, който служи и за алтернатива на стандартните victory points. Ако в галактиката има ясно разграничен prestige лидер, той печели допълнителни облаги.

Първите ми игри с prestige бяха много фрустриращи. Обикновено губех с огромна разлика между мен и победителя или печелех с такава, ако спечелех prestige „състезанието“. Това за пръв път сериозно ме накара да се усъмня в баланса на RftG. След още двайсетина игри обаче нещата почнаха да си идват на мястото. Осъзнах, че prestige е просто още една стратегия, която става много силна и значима, ако всички играчи се концентрират само върху нея. Това превръща една толкова разнообразна игра в глупавото състезание „Кой ще изкопа най-много престиж?“ Ако щом някой играч стане сериозен prestige лидер, останалите играчи преминат към старите конвенционални стратегии, вместо да си играят на King of the hill, страхотният баланс на RftG отнова излиза наяве.

Горещо препоръчвам TBoW на играчите, които са натрупали опит с TSG и RvI. Опитът ми показва, че TBoW работи много по-добре ако играете с takeovers.

Alien Artefacts

Това разширение (най-новото публикувано) беше повод за сериозни дебати по две точки. Първата е, че то не се интегрира с никоepic1839311_md
от миналите разширения. По този въпрос съм напълно съгласен с автора. Том Леман твърди, че е целял да се върне към корените на играта и вместо да я прави все по-сложна, е искал да добави малко нови карти, които допълват базовата игра, без да добавят нищо особено различно. Лично аз много харесват картите от АА, въпреки че още не съм играл достатъчно игри с тях. Определено мисля, че АА е смислена покупка за първо разширение.

Втората точка е новата игра, която се съдържа в АА – Orb Game. OG съчетава основните концепции на RftG и добавя dudes-on-a-map елементи: модулна карта, местене на разни човечета по нея… Накратко – нищо, което някой е очаквал да се случи с RftG. Все още не съм пробвал този мод и честно казано не бързам (особено след обещанията за утроено време за игра и по-голям downtime между ходовете).

Въпреки това, АА е едно много добре структурирано разширение. Дори да изхвърлите компонентите за OG, ще ви останат над 40 нови карти, с които да играете класическия RftG формат. Определено си струва.

Иииииии… обратно към началната идея на това ревю. Каква трябва да е “перфектната игра с карти” (поне според моите вкусове)?

  • RftG е достъпна. С разширенията от първия цикъл може да се играе с до 6 човека, въпреки че според мен ,най-добре се получава с 2-4(5). Независимо от бройката, RftG се държи стабилно. Вярно, има голяма разлика между напрегнато състезание между двама, където всеки избор на заповед трябва да е прецизен и меле между 4-5 играча, с по-разнообразни, но и по-непредвидими тактически решения. Правилата не са сложни и цялата информация, която ти е нужна да играеш я пише на картите с текст или иконография.
  • RftG се играе бързо – максимум час при 4 играчи и двойно по-бързо с двама. Уговорката е, че говорим за играчи, които знаят правилата и играят стегнато.
  • RftG Успява да минимизира късмета. Картите са всичко, включително и ресурс. Безполезни карти няма. Особено след BoW, за всяка стратегия има много карти, така че е малко вероятно да не изтеглите никоя полезна.
  • RftG предоставя механизми за взаимодействие между играчите отвъд простоватото “прецакай другарчетата си”.
  • Играта е супер мобилна. Всичко нужно за игра (без соло варианта, Orb Game и книжките с правила) се събира в една малка кутийка от разширение.

Всички тези фактори изстрелват RFTG на челно място в класацията ми за подобен тип игри. Горещо ви препоръчвам да я пробвате, като можете да започнете с безплатните електронни варианти, за да проверите дали това е перфектната игра с карти и за вас.

Можете да закупите играта от тук:

Board Games Bg

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

 

Магазинът, в който се тества.

За Иван Иванов 'BigBoxWolfyy'

Иван Иванов 'BigBoxWolfyy'

Аз съм Иван и съм запален по всякакви нърдски дивотии. Покрай PC игрите и фентъзи/sci-fi културата, преди няколко години дойде реда и на настолните игри. Те се оказаха много подходящо хоби, тъй като се съчетават лесно с друго любимо хоби – да пия бира с приятели. Въпреки, че смогвам да изиграя само малка част от заливащите пазара заглавия, се старая да следя голямата сцената за да идентифицирам най-яките нови заглавия и да ги „набутам“ в колекцията си.

Един коментар

  1. Много благодаря за статията! От геймър към геймър 🙂 Чакам с нетърпение следващата 🙂

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*