Всички публикации от Кръстьо Кръстев 'BigboxTribe'

Православен по рождение, католик по избор. Аз съм силно вярващ човек и не крия това. Щастливо женен съм от септември 2017. По настолните игри се запалих покрай приятели преди няколко години, но силно развих това си хоби, когато дойдох от Варна в София през 2016. Обичам различни жанрове игри, но най-вече си падам по декбилдърите и worker placement. Домът ми е винаги отворен за бордови игри, така че ако ви се играе нещо – свиркайте. Cheers.
Настолни игри, Ревюта на настолни игри

Escape Room: Играта – Манията продължава и на масата!

Вашият коментар

Ще започна с това, че започнах това ревю преди 2 седмици. А защо ми отне толкова за да го напиша? Защото просто не смятах, че съм готов, след като бях изиграл едва 2 от 4-те мисии в кутията. Вече и 4-те са зачеркнати и то дори не веднъж.

Играта е преведена изцяло на български. Имам предвид изцяло! Това не е езиково независима игра, в която са пъхнати няколко текста. Това си е кутия с всичко на български!

Нали знаете тези така популярни ескейп стаи, които се появиха навсякъде? Накратко – стаи, в които хората си плащат, за да бъдат заключени в помещение, след което имат определено време, в което трябва да решат определени загадки, за да могат да открият правилната комбинация и да победят играта, излизайки от стаята преди таймера да изтече. Никога не съм бил в такава стая, макар и много да съм искал. Затова, когато разбрах, че съществува такава игра, наричана дори ескейп рум в кутия, ме обзе голямото желание да я пробвам. Исках да се потопя в ролята на Майкъл Скофилд. Исках да изпитам моите аналитични и логически способности и да разбера дали мога да се измъкна и аз от затвор или да предотвратя света от ядрена заплаха.

Както вече казах, в кутията има 4 плика с 4 тотално различни и по никакъв начин несвързани мисии. Тоест можете да ги играете по каквато си искате последователност. Аз ви препоръчвам да почнете от първата, наречена Бягство от Затвора, защото както е описано на кутията, е оценена с едва 2 от 5 звезди по трудност. Аз, заедно с Мария, така и направихме.

Невъзможно е да ви разкажа за самите задачи, защото не искам да ви разкривам никакви тайни, които после ще ви развалят удоволствието от самата игра. Но мога да ви разкажа за емоциите, които ме обзеха докато таймера отброяваше оставащото ни време.

Първо нека ви кажа обаче за Хроно Декодера, който е включен в кутията на играта. Това устройство върши няколко задачи за вас – първо ви отброява оставащото време, като на всеки 5 минути ви съобщава, че е време, ако искате, да използвате един от жокерите, предоставени за всяка мисия. Втората му задача е помощна. Върху него са намират няколко декодера и на вас ще ви се наложи да използвате един от тях на всяка мисия. Лично аз не се занимавах с дешифриране в игрите – това го оставих на жена ми. И мога да кажа, че тя не се затрудни нито веднъж. Използването на Хроно Декодера е наистина много лесно. А третата му и най-важна функция е да валидира комбинацията от 4 ключа, до която сте успели да стигнете, решавайки загадките, които мисията ви е предоставила.

 Не се притеснявайте, ако въведете грешната комбиция. Ако сгрешите, просто ще загубите 1 мин от вашето време, която всъшност… в някои случаи може да се окаже решаваща. Но вие не се притеснявайте… много.
В играта са включени 16 ключа, като някои се повтарят по 2 пъти, други по 4. На самите ключове има много символи – арабски и римски цифри, латински букви, геометрични фигури, точки и какво ли още не. Така както играта препоръчва, и аз ви съветвам, да прегледате ключовете много внимателно, преди да почнете с някоя мисия.

Да се върнем към емоциите. Главоблъсканиците в играта ми харесват и някои от тях ни изпотиха достатъчно много. Има какви ли не логични и математически задачи, с които ще се сблъскате, докато се опитвате да избягате от затвора, да спасите света от ядрена криза или докато се измъквате от храм на Маите. Определено ми допаднаха историите във всички мисии, особено малките фрагменти от различни дневници или бележки, които намирахме по пътя към решаването на дадена загадка. Вярно че някои от отговорите ги откривахме напълно случайно, други с много пот, а трети просто използвайки жокер. Музиката, която можете да си пуснете от официалното приложение на играта усилва емоционалното преживяване и силно препоръчвам и вие да си го изтеглите.

Дали е ескейп рум в кутия? Тъй като не съм бил в такава, ще оставя мнението на Деян.

Escape Room Играта е може би най-близката до реална искейп руум игра, която съм пробвал. Играта създава тематично настроение и ви вкарва не само в случайни пъзели, но в пространствено и географично усещане на атмосфера, която отговаря напълно на вашата мисия. Разбира се, физическите пъзели, които толкова харесвам в истинските искейп стаи липсват, но от друга страна, изненадите и оригиналността на много от загадките са в пъти по-добри от повечето такива в стаите, които съм посещавал. И са трудни… О, колко са трудни! Ако очаквате да получите искейп руум в настолна игра… не знам в кои стаи сте били, но доколкото съм запознат с теорията на създаване на такава стая, целта е играчите да изпитат удоволствие от изпълнени задачи. Тоест, това може и да не означава, че пъзелите са елементарни, но със сигурност не са чак толкова трудни. С други думи, една обикновена средностатистическа стая е така измислена, че да може да се победи поне в 60-70 процента от случаите. При настолната игра… не ви гарантирам. Толкова е трудна. – Деян (Bigboxgamer)

Escape Room The Game има едно голямо преимущество – мога винаги да я извадя, когато имам гости, които не са я играли. Дори и да знам отговорите, пак ми е приятно да гледам как другите се опитват да се измъкнат – как мислят, как разсъждават, в коя посока отиват и прочие.

Един голям минус според мен, на който е добре да ви обърна внимание, е че играта, за мен, е най-добра с двама, максимум 3-ма души. Пробвах две от мисиите с 4 човека и в едната времето не ни стигна, а в другата 2 от играчите нямаха какво да правят през по-голяма част от играта. В първия ни опит с трима приятели да избягаме от храмът на ацтеките, времето не ни стигна. При четирима се появяват толкова много различни предложения, че често тръгвахме по едно от тях и се озовавахме в задънена улица. След като си тръгнаха гостите, седнах сам и ми трябваше 5 минути да се справя с втората загадка, която 40 минути четири човека не успяхме да преодолеем. (бел.ред. Предполагам това важи за повечето кооперативни игри).

Докато предното беше лично предпочетание, очевидният минус на тази игра е, че тя има нула преиграваемост. Сега, когато съм преминал през четирите мисии в тази кутия, ми остава да чакам докато преведат на български и останалите експанжъни, които вече са излезли в англоговорящият свят.

От друга страна, играта струва колкото една нормална искейп стая. Така че трябва да си прецените. Дали истинското усещане от една реална искейп стая струва колкото четири виртуални такива?  – Деян (Bigboxgamer)

Приятно измъкване!

Играта можете да закупите от сайта на нашите партньори – Pikko Games, a ние искаме да благодарим на Simba Toys за страхотната работа по превода. Тийз: Очаквайте разширения.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://time2play.bg/“ target=“blank“ ]Купи: Escape Room: Играта[/button]

Настолни игри, Ревюта на настолни игри

Karuba – новата ми игра за зарибявяне (BigboxTribe)

Вашият коментар

Ще ви разкажа в тази статия за една игра, която измести Тикет ту Райд от първото място като игра, с която се опитвам да спечеля повече хора за нашето хоби. Откакто играя бордови игри, винаги съм вадил TtR, когато ще играя с хора, които никога не са вкусвали бордови игри преди. Не случайно имам и няколко експанжъна на играта. Не ме разбирайте погрешно – не че вече не харесвам тази игра, просто Каруба е по….. ако стигнете до края на статията ще разберете.

Ще започна така – от както се сгодихме с Мария, беше напълно ясно кои ще са нашите кумове. Най-добрата приятелка от детството на Мария, Христина и мъжа й Ивайло. И знаейки, че с тези хора сватбата няма да ни е последната среща, реших че трябва да ги зарибя по настолните игри. Всеки път когато ходим у тях на гости, нося поне една игра. Не по изключение и TtR беше първата, с която ги запознах. После Kingdomino и Jamaica, която подарихме като подарък за рожденият ден на Ивона, дъщеря им, и още няколко други. Всички игри много им харесаха, дори искат да си купят някои от тях. Всъщност се харесват само на Христина и Ивона. Ивайло никога нямаше желанието, енергията или „времето“ да играе с нас. Бях изгубил надежда.

До онзи ден, когато взех с мен Каруба – една от най-новите ми игри в колекцията, която купих от Деян, BigBoxGamer.  Ивайло не само че игра с нас, но след края на всяка игра беше първият, който искаше пак и пак. Играхме 4 игри до 1:30 през нощта. Не защото играта е дълга, а защото започнахме почти в 12 да играем. И не само че Ивайло искаше да играе, но и победи още във втората игра. Каруба е красива и лека настолна игра. Но това не и пречи да има дълбочина и да има достатъчно много избори, които играч трябва да направи в своя ход.

Нека обясня как се играе, въпреки че Деян в неговото ревю достатъчно добре е описал нещата. Само не знам от къде е изкопал думата – джунглист. Всички играчи имат лични бордове, които се сетъпват по един и същ начин, като всеки играч избира стартовите позиции на един цвят мийпъли – един изследовател и един храм. Изследователите логично започват нейде на плажната ивица, а храмовете са дълбоко в джунглата. Всички играчи подреждат своите 36 плочки по удобен за тях начин, а един от играчите прави купчинка от своите и тегли по една на случаен принцип. Всяка плочка може да бъде поставена само по един начин на борда, само с цифрата в горния ляв ъгъл. Правилата за поставяне са като при Каркасон или Саботьор – пътищата трябва да си съвпадат и не може да се образува dead end. Някои карти получават скъпоценни камъни – сребро и злато, които ако се вземат носят следователно 1 и 2 точки. Освен да се постави дадена плочка, тя може да се дискардне (задели настрана) и да се използва за движение на избран изследовател – до толкова плочки, колкото изхода има на самата карта – от 2 до 4. Двама изследователи не може да има на една плочка по никое време на играта – т.е. дори един изследовател не може да изпреварва друг. А за да се вземе скъпоценният камък от дадена плочка, то ходът на изследователят трябва да приключи на нея. Но пък колкото по-бързо даден изследовател стигне до храмът с неговият цвят, то толкова повече бонус точки се печелят – първият пристигнал получава 5, вторият 4, после 3 и последният 2. Играта се играе, докато плочките свършат или докато един играч вкара всичките си изследователи в техните храмове (нещо, което честно да си призная прочетох преди малко в правилата). Упс.

1
2
3
4
5
6
7
8

Играта се обяснява за 2 мин. Всички се оплакват, че подреждането на плочките отнема повече от необходимото време, но да ви кажа, не мога да се сетя за друг начин, по който е можело да се направи играта, за да се спести това време. А и е идеалното време за разбор между игрите. Казвам игрите, защото тази игра наистина не може да се играе само веднъж на сесия. Тя не си го иска, вие ще си го искате. Играте се играе бързо – не повече от 20-30мин. на игра, всичко зависи от това, колко „кръстьовци“ има във вашата група.

Дали ми харесва играта? Обожавам я. Толкова е проста, все едно винаги я е имало. Това е класическа игра, макар и излязла през 2015-та година. Нежно красива е, с приятни за окото цветове. И въпреки всичко както казах предлага достатъчна дълбочина. И е доста удоволетворяващо, когато успееш да изградиш най-добрият път за твоите изследователи през джунглата. Само един съвет – опитайте се да не се поставяте в ситуация, от която само и точно една плочка може да ви измъкне. Хубаво е винаги да имате и резервен път за вашите индиана джоунсовци.

Дали другите я харесват? Ще си позволя отново да цитирам няколко от моите колеги в този сайт:

Каруба е една от много малкото multiplayer solitaire игри, които харесвам. – BigBoxLan

Karuba е изключително хитра игра, която тества не само вашите тактически умения, а и съобразителността и алчността ви. За да бъдете най-успешния изследовател често ще трябва да оставяте назад съкровищата, на които се натъквате, за да можете първи да достигнете до големите, примамливи находки. – BigBoxDicer

За жалост Каруба не спечели Spiel des Jahres през 2015г., но бе достоен съперник. Каруба е една от най-добрите ми придобивки от последните месеци и въпреки че Деян се раздели с нея, то аз не мисля да го правя.

Защо е по-хубава от Тикет ту Райд? Не само защото правилата са по-лесни (винаги ми е изключително трудно да обясня на нови играчи, схемата с тунелите в Тикет ту Райд Европа) и не само защото играта е по-бърза. П0-скоро защото интеракцията между играчите е по-почти нулева в Каруба. Знам, че от моята  уста това звучи странно, но в Тикет ту Райд може, а и почти е задължително, на моменти играчите да бъдат малко по агресивни един към друг. А за нови играчи, това не винаги е приятно чувство.

Нима още се колебаете? Недейте. Ако имате роднини или приятели, които не се навиват да играят с вас Dominion или Unfair примерно, то повярвайте ми – с Каруба ще ги спечелите и няма да усетите как и те като Ивайло, разцъфват и оживяват в нашето прекрасно хоби – бордовите игри.

Дали е време да играя A Feast for Odin с кумовете?

Тазу чудесна игра, можете да купите от нашите партньори от PikkoGames.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://time2play.bg/“ target=“blank“ ]Купи: Karuba[/button]

Енциклопедия, Настолни игри, Според нас

Pikko Games – Нещо повече от магазин за настолни игри

Вашият коментар

Здравейте, приятели на бордовите игри!

На трети май 2017г. излезе на бял свят шуробаджанащината в нашите кръгове. Медийното пространство гръмна с аферата “Шурогейт”, а именно че PikkoGames и BigBoxGamers станаха официални партньори. Дългогодишното приятелство между Деян и Ицо прерасна в хомогенно сътрудничество, поставило си за цел развитието на настолните игри в България.

И да ви кажа, вече пет месеца успяват да вървят по този път. 21 съвместни събития бяха организирани за този кратък период. Като средната посещаемост на тези “Open Gaming Nights” в Smugglers Diner e около 30-35 човека, които имат честа да играят едни от най-топлите и нови заглавия. Дори и да не познавате никой, заповядайте. Винаги ще се намери свободно място за вас, а ако не знаете правилата на някоя игра, то веднага ще се намери някой, който да ви ги обясни.

Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Снимка 7
Снимка 8
Снимка 9

Нека се върнем на PikkoGames, които този месец имат годишнина – честват 7 год. на нашият пазар. 7 години, през които са довели не една заблудена душа в лоното на бордовите игри. Аз се запознах с PIkkoGames преди по-малко от година, когато Христо, стана главен мениджър. Не знам как е изглеждал магазинът преди, но сега с ръка на сърцето мога да заявя, че е едно от най-красивите и уютни места, в които не само че се продават бордови игри, но и голяма част можете да тествате предварително. Христо влага сърцето и душата си в развитието на PikkoGames, защото вярва в ценностите поставени от Кънчо преди 7 години. И двамата гледат в една посока, а тя не е само да запалят сърцата на хората по настолните игри, но и да създадат една задружна и братска общност.

Всеки петък от 19ч. в PikkoGames се отваря и представя ново заглавие, което току що е пристигнало в България и най-често не може да бъде намерено в друг магазин на българският пазар. Всеки е добре дошъл и никой не бива и няма да бъде върнат.

Мислех си, какво повече мога да кажа за PikkoGames. И тогава изгледах последният епизод на “Board Game Breakfast” на The Dice Tower кръстен “Great Local Game Stores”. В този епизод, Том Васел, на длъж и на шир (така както той обича) обяснява, колко са важни FLGS (Friendly Local Game Stores) за развитието на настолните игри в света. И как, ако имаме такъв магазин до нас, как трябва да го поддържаме и да му помагаме. Защо? Защото има твърде много хора, които ако не бяха тази приятелски локални магазини, нямаше да бъдат част от това хоби. А без нови попълнения нашето хоби щеше да тъпче на едно място и нямаше да бъдем свидетели на толкова много нови игри всяка година.

Ето го и видеото:

Том Васел подканва хората да му изпратят кратко видео на техният FLGS. Аз мисля да му покажа колко страхотно място PikkoGames е станало. Благодарение на Христо и срещите, организирани със съдействието на BigBoxGamers всяка сряда, нямаше и аз да съм тук.

А вие? Вие на какво дължите вашето стъпване в света на бордовите игри? Моля попълнете анкетата по-долу. Благодаря Ви!

[socialpoll id=“2465942″]

Настолни игри, Ревюта на настолни игри

Падението на Piñata Loca

Вашият коментар

Добър ден (вечер) на всички фенове на бордовите игри. Днес ще пиша за игра, за която няма нищо в BGG, освен две празни ревюта с оценка 9 от 10 за играта. Явно това е едно бижу, което случайно открих и имах възможността да играя на последната Алеферия. Нека не бъда егоист и си призная, че я открихме с Мария и Снежи и решихме да споделим удоволствието от играенето ѝ.

Да започнем с темата.

Какво е Pinata? Всички знаем какво е и всички винаги сме искали да участваме в този ритуал и с затворени очи да замахнем и счупим този съд пълен с бонбони и сладки изкушения. Сетих се за това кратко клипче с Доналд Дък, което съм убеден, че всеки от нас е гледал в своето детство. 

В играта се създават пиняти и се чупят, когато достигнат 7 карти. И точно като в клипа по-горе, другите се опитват да ти пречат, или поне така трябва да е.

Сега малко за геймплея на играта.

Когато видях тази малка игра, колкото едно тесте карти, се ентусиазирах изключително много и с най-голямо удоволствие я разопаковах. Тестето се състои от карти с 4 различни цвята (каква изненада). Всяка боя съдържа три вида карти – такива с бонбони и сладки с положителни числа на тях, такива с безполезни обекти на тях с отрицателни числа на тях, и няколко карти със специални умения. До този момент всичко изглеждаше обещаващо.

Основната механика в играта е, че има четири “пиняти” (колони от карти) на масата и всеки играч може да да слага карти върху която си пожелае, като има няколко правила:

  • Всеки играч разполага с 5 карти, от които може да играе само по една пинята на ход и то карти от един и същ цвят, но колкото си пожелае.
  • Картите трябва да са една с лице на горе, последвана от една закрита и т.н.
  • За да се активира специална карта, тя трябва да се постави с лице нагоре
  • Седмата поставена карта, трябва да е в същият цвят като шестата
  • Седмата карта чупи пинятата и играчът я взима при себе си

Кръгът свършва, когато и последната пинята бива счупена. Броят се точките събрани от всяка пинята, като специалните карти не носят точки, и се започва следващият рунд. Играе се три рунда или докато някой играч не направи 60 точки.

Картите са по-красиви според мен от Уно, но са ми твърде шарени и детско насочени според мен. Но въпреки дизайна, засега всичко обещаваше добра и интересна игра. В този момент оценката ми бе около 7 – състезателна игра с карти, в която целта е хем да събереш най-много точки, хем да “помогнеш” противниците да вземат много негативни точки. Дори 7.5!

Ех… защо трябваше да се развали всичко. Защо?!?

Какво не ми хареса? Да видим.

Имах 5 карти в ръката, при което рядко три бяха от един цвят. Освен това, често ми се случваше лошите да са повече от добрите – макар и според мен да са по-равно в тестето. И за капак на всички, защо картите да не са с номинал от -10 до +10.

Паднахме на оценка 6. Не можеше да стане по-ниска оценката си помислих. И тогава осъзнах нещо слагайки 2 карти с хубави положителни оценки, върху едната колана от карти, която вече имаше 2 карти на нея. С моите 2, станаха 4. Оставаха още 3 карти и пинятата щеше да се счупи. Естествено другите двама играчи бързо играха там и откраднаха моята така добре подготвена пинята. Твърде малко са 7 карти. Или трябва да се играе по една карта върху всяка колона, или ако играеш повече, то е добре да не са само добри и положителни, иначе е почти невъзможно да стигне отново до теб и да я вземеш. Освен това 3 от 7-те карти са с лице надолу, което означава че дори и 4-те, които се виждат да са положителни, то е много вероятно да загубиш точки взимайки тази пинята.

Специалните карти са доста странни и непрактични- особено едната, която ти позволява да видиш картите с лице надолу какви са. Трудно се вдигат от масата 6 карти, като половината от тях са в различна посока и да внимаваш другите да не ги видят. Или специалната карта, с която подаряваш пинята на някой от противниците. Няма как да знаеш дали това, което му подаряваш е добро или лошо.

Твърде много случайни неща. Всеки слагаше карти където му падне и чупеше пиняти, без да знае какво има в тях. Това е тематично, като го погледна от друга гледна точка. Но е случайно. Цялата игра е случайна. В крайна сметка Снежи победи като след третият рунд имаше над 60 точки, а ние с Мария бяхме с отрицателен резултат. Можем да кажем, че Снежи е имала страхотна стратегия и е знаела какво прави. Всъщност както тя сама си призна е нямала понятие какво прави и се е молела играта да свърши по-бързо.

Всички бяхме така. Искаше ни се да има някаква стратегия, да има време да се изгради план, но в повечето случаи нямахме много информация и слагахме произволни карти на произволни купчинки, надявайки се да спечелим някакви точки. Явно Снежи в този ден е имала повече късмет от нас.

Ако ви се играе Тото, може да пробвате тази малка игра. Положителното е, че се играе за 20 минути. Аз обаче лично не бих загубил отново тези 20 минути от живота си за Piñata Loca. За толкова време мога да изиграя една игра на Доминион!

Крайната ми оценка е слаб 2. Доста по-слаба оценка, от 4ката която съм дал на Уно. 

Както каза веднъж шеф Петров:

Енциклопедия, Настолни игри, Според нас

Защо бордовите игри са моето хоби? Част I

Вашият коментар

Здравейте на всички. Днес реших да пиша защо бордовите игри се превърнаха в мое хоби и кое ме задържа в това хоби. Естествено причината не е само една (макар и чувството да побеждавам да ми е напълно достатъчна), затова ще разделя всички причините и ще говоря за тях в няколко статии.

Този път ще пиша, за това, което най-много ме впечатли още от самото начало, когато навлязох в това хоби. И това е – семейната обстановка. Откакто за пръв път стъпах в клуб за бордови игри, веднага започнах да усещам изключително мило и приятелско отношение, усмивки и топлота. Без дори да ме познават веднага една група ме поканиха да седна при тях и да играя. И това не бе само първият път или само в този клуб. Същата ситуация ми се е случвала десетки пъти вече – не само във Варна, но и в София и в Полша. Дори един готин тип, BigBoxYour, ме покани на гости у тях (по-точно у сестра му) без да ме познава – просто отговори на мое запитваме във Фейсбук. Беше страхотна вечер, на която намразих играта Risk, но това е друга тема.

Ей мен, на.

Board game общността е едно огромно и задружно семейство. Дори и най-големите дизайнери, и дори директори на компании, ходят по конвенции и играят с нас, простосмъртните. Не съм бил още на голяма конвенция, но обмислям да отида в Есен. Но може би ще е догодина.

Членувам в няколко групи във Фейсбук и от там още повече става ясно колко задружна е общността на настолните играчи. Какъвто и въпрос да се зададе, било то за правило на някоя игра, или коя игра да е по-добрата, та чак до въпроси от дизайнери, относно кое лого е по-красиво, то веднага се получават десетки отговори. Задружността се усеща и от това, колко много игри се финансират от общността посредством платформи като Kickstarter или Indiegogo. Ме само игри намират финансиране, но и много блогъри, които не получават пари иначе от писане или снимане на ревюта и новини относно бордовите игри. Примерно тази година, моите любимци от The Dice Tower, посредством Indiegogo събраха почти $290 000 от цели 5113 дарители.

Точно тази силна връзка, която се изгражда между всички, обичащи това хоби, ме кара всеки ден да се влюбвам все повече в света на настолните игри и да искам да давам повече от себе си за него. Това е и основната причина, поради която почнах да пиша тук – защото искам да дам моя принос и ако мога и един човек да зарибя благодарение на моето бръщолевене тук, ще съм напълно доволен от себе си.

Другото, което ми харесва, както малко намекнах, са събитията – от локалните такива, в които се срещаме постоянно с моите колеги, та до големите конвеншъни, посещавани от над 60 000 души дневно. Аз ще разкажа, за тези, на които съм бил, но знам, че има още много други, които съм пропуснал преди моето „геймърско време“. 

Ще започна с тези събития, които се организират всяка сряда от вече 20 поредни седмици – “Open Gaming Night” организирано от приятелите ни Pikko Games, и нас – Big Box Gamers, в традиционен американски дайнър с модерен привкус, Smuggler’s Diner. На тези събития са поканени всички и освен, че се играят предимно най-популярните и нови в момента игри, винаги има кой да ви обясни правилата, ако имате въпроси. Това е прекрасно събитие, на което да се запознаете с нови игри, които после да добавите във вашите колекции.

Има още едно събитие, което ви позволява да изпробвате най-новите игри на българският пазар. Отново организирано от Pikko Games, в техният магазин всяка петък вечер. На тези срещи предимно се играе една нова игра, но винаги могат да се пробват и игри от предишните срещи. Това е един от любимите ми начини да прекарам петък вечер!

Из цяла София има много клубове, които правят различни събития, турнири и прочие, но човек няма физическата възможност да посети всички. А ако имате приятели чужденци, скоро открих че в Level Up, всеки вторник засега, се провежда International Board Game Night.

В последния уикенд на февруари, във Велико Търново се проведе “Настолен Град” – уикенд за бордови игри, което събра приятели на нашето хоби от цяла България. Беше прекрасно изживяване. Имаше много представители от различни издателства, предлагащи настолни игри на българският пазар. Второто издание на “Настолен град” ще се проведе отново в последният уикенд на Февруари 2018.

Лятото, или по-точно на 10-ти Юни в Ларгото на София се проведе Hexacon лято 2017, организирано от  Организация за интелектуални развлечения и социализация (ОЗИРИС). Това бе най-мащабното събитие на което съм бил участник в София. На много маси едновременно малки и големи имаха възможност да изпробват нови и различни възможности за забавления. Библиотеката за игри не беше малка и там за пръв път пробвах Yamatai, за която разказах в предишната си статия. Не липсваха демонстрации на различни игри, особено тези, които са идеални за начинаещите в нашето хоби – игри като Catan, Ticket to Ride, Splendor и т.н.

Имаше и турнир на BigCatan – едно наистина добро преживяване е да играеш тази игра едновременно с още над 50 човека.

А приятелите ни от Фантасмагория, организираха две събития, наречени “Алеферия – уикенд за бордови игри” в Долна Баня. Тези събития се организират от вече 5 години и са страхотно преживяване далеч от шума на София. Библиотеката от игри е голяма, но освен популярните заглавия, има възможност за тестване на игри, които още ги няма на българският пазар. Последният път стояхме до 4 часа сутринта да играем. Бяхме последните останали воини. Следващото събитие се планува да е покрай Великденските празници и да е цели 5 дни. Очаквам го с нетърпение!

В края на Август във Варна се проведе първият фестивал на бордовите игри, който също продължи два дни. За жалост не успях да участвам, защото бе точно една седмица преди най-важният ден в живота ми – сватбата ми. Надявам се този фестивал да не е последния и да мога да участвам следващия път.

Заради тези прекрасни събития в сърцето ми продължава да расте привързаността ми към настолните игри. Следващият път ще се опитам да ви разкажа за уменията, на които бордови игри могат да ни научат.

До скорошни срещи!

Настолни игри, Ревюта на настолни игри

Yamatai – Five Tribes 2.0 или не?

Вашият коментар

Преди няколко години, когато започнах да играя бордови игри, различни от табла и шах, във VarnaGames, единствения клуб за бордови игри във Варна по това време,  попаднах на една много красива и цветна игра – Five Tribes. Играта, толкова много ме завладя, че през следващите три години не спрях да мисля за нея. И преди няколко месеца, когато един брат в хобито, каза че я продава, не се замислих да я купя. И не съжалявам, че го направих.

Чеки малко, нали пиша за Yamatai? Защо тогава плямпам и разказвам за Five Tribes? Защото, почти всеки, който е играл и двете игри, ще види приликите между тях. И двете са “point salads” – т.е. има много начини за печелене на точки. И в двете има пионки от 5 цвята – в едната игра леко модифицирани мийпъли, а другата малки корабчета. В едната има Джинове, даващи допълнителни умения, в другата Специалисти, правещи същото. В едната се слагат камили, за да заемеш дадено поле, в другата строиш сгради. И при двете има наддаване за реда в следващият ход, макар и в Yamatai да не е толкова видно.

Но нека разгледаме всичко поотделно. Първо – ето ви едно ревю на Five Tribes в нашия сайт.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://bigboxgamers.com/five-tribes-review/“ target=“blank“ ]Ревю: Five Tribes[/button]

Тема

Кралица Химико е дала задача на всеки строител в кралството – да построи столицата на Yamatai и да я направи бижуто на архипелага. Задачата ни е да надминем нашите конкуренти и да създадем най-престижният град от всички, използвайки ресурсите от флотилите, пътуващи из цялото кралство.В крайна сметка, само едно име ще бъде запомнено като най-великият архитект на Yamatai.

На теория изглежда, че ще използваме конструктори “Kapla” и ще строим истински замъци и църкви. На практика, сградите са 2 типа и не много приятно изглеждащи. На теория изглежда, че ще има много ресурси, с които да градим столицата на Yamatai. На практика – ресурсите са пари, кораби ( в 5 цвята) и едни картотени “чипове”.

Трудно е да се вживея в тази тема на велик архитект, който с нещо се различава от другите. Както каза Деян за Five Tribes “Темата е лепната върху иначе страхотни компоненти и хитри механики. Спокойно това можеше да е игра, в която роботи се опитват да си издействат право на социални осигуровки или кученца, които се състезават в математическа олимпиада.”

Но, както Five Tribes, тази игра не е създадена за хора, търсещи да се вживеят в тематика на играта. Това е игра за хора обичащи предимно механиките в една игра. Такива като мен, явно.

Какви са тогава механиките в тази игра?

Мога да разделя механиките на две – едната, с която се добиват кораби и втората, в която се поставят.

Първата е свързана с определянето на последователността, в която играчите ще играят. Има 10 различни плочки, номерирани от 1 до 10, като на ход са достъпни едва 5. Колкото по-голяма е цифрата, толкова повече и по-стойностни кораби ще получите този ход (зелените струват 1 монета, а жълтите най-ценни – цели 5). Освен това имат и специално умение, което може да бъда използвано или не. Но запомнете, че в следващият ход, играчите ще играят във възходящ ред на плочките, които са използвали в този ход. Важно е да се запомни и още нещо – в един ход може да се прави едно търговско действие, да се купи или продаде за определено стойност един кораб, като със златните не може да се търгува.

Другата механаника е свързана с използването на тези плавателни съдове на игралната дъска. В зависимост от това къде се поставят се определя дали даденият играч ще може да вземе тези “чипове”, наречени културни токъни, или ще има възможността да построи сграда, носеща му предимно точки и в определен случай пари. Всяка сграда си има цена и колко точки носи. За да се построи сграда, трябва около даден остров да има достатъчно на брой и цвят кораби, каквито са оказани на някоя от сградите. Как се поставят корабите?  Винаги в непрекъсната последователна редица, като първият поставен кораб трябва да съвпада по цвят с последният от редицата.

За какво се ползват чиповете? С тях в края на хода си, всеки който има три различни или два еднакви, може да купи Специалист.

Тук е добре да се каже, че не може да си запазиш повече от един кораб за следващият ход.

Казах в началото, че играта е “point salad”, защото от всичко, което прави играч, печели точки. Ето как се печелят точки в играта:

  • от Специалистите и техните умения
  • от сградите и местата, на които се строят – всяка сграда върху планина носи допълнителна точка; всяка сграда построена до замък или порта (това са червените сгради в играта) също носи допълнителна точка
  • от парите – в края на играта, 5 монети са една точка

И тук идва момента да кажа това, което обичам в играта и заради, което съм готов винаги да я играя и заради което други не я харесват – стратегията. Тук е толкова трудно да правиш произволни неща и да искаш да спечелиш. В Yamatai (както във Five Tribes) трябва да включа и да използвам цялото си сиво вещество. Важно е кой поред ще започна, какви кораби ми трябват, дали да купя или да продам, къде да ги сложа и в каква последователност, коя и къде сграда да построя, кога да използвам специалното имение на моя ход, кой специалист да взема и как да се възползвам от него по най-добрият начин. И в тази игра AP (analysis paralizis – “парализиращото анализиране”) би могло да е голям проблем. Хора като мен анализират всичко и искат все да са изцедили на максимум своя ход, да вземат най-доброто от него. Но колкото повече се играе играта, то толкова по-малък е шанса това анализиране да излезе извън нормите.

Играта не е за хора, които не са състезателни натури. В Yamatai не може да играеш соло и да не внимаваш какво оставяш на тези, които ще играят след теб.

В крайна сметка?

Играта е красива и чудесна. Лесно се превърна в една от най-любимите у нас. Както “Five Tribes” така и тя се настани лесно, но за постоянно в моето сърце. Препоръчвам я на всички, които искат да изпробват своите тактически и стратегически умения срещу другите. Темата може да липсва, но това никак не я прави по-малко стойностна игра. И ако се чудите между Yamatai и Five Tribes, бих ви казал, че и двете, макар и да си приличат много, предлагат различни стратегически решения, и нито една от двете игри не е по-лоша или по-добра от другата. Най-добре изпробвайте и двете и решете сами, която да добавите във вашата колекция.

Ще се радвам да прочета вашите коментари и силно се надявам това ревю да ви е допаднало. През това време можете да посетите сайта на нашите партньори и да решите дали искате да си купите Yamati. Можете да кликнете спокойно. Купуването не е автоматично. Или…?

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://time2play.bg/“ target=“blank“ ]Купи: Yamatai[/button]

До нови срещи! 

 

Настолни игри, Ревюта на настолни игри

Доминион – игра за победители

1 коментар

Оказа се, че да се пише ревю за любимата игра, не е никак лесно. Почвам да пиша вече за 3ти път. Но все пак е първата ми статия тук и е нормално да трябва да вложа повече усилия и пот, за да стане нормално за четене. Аз съм Кръстьо и участвам в BigBoxAcademy – три месечно „обучение“ (за мен е по-скоро предизвикателство) за влизане в екипа на този прекрасен сайт. И първата ни задача с Денис, бе да напишем по една статия за любимите ни игри. Сега разбирам демоничният план на Деян. Ако трябваше да пиша нещо за игра, която не ми харесва – като Unfair примерно – това нямаше да е много трудно. Да оплюеш игра, към която не изпитваш никакви положителни чувства, защото просто не я бива, звучи лесно. Обещавам да напиша някой ден малкото чувства, която Unfair предизвика в мен, поне през единствения път, в който я играх. И знам, че ще си остане единственият.

Друго обаче е с Доминион, играта за която всички знаят, че ми е на челно място в списъка с любими игри. Заедно с A Feast for Odin, но за нея също друг път ще говоря. Ако някой ден дойдете в нас, няма как да не забележите, че Доминион е на почит в този дом. Заедно с жена ми обичаме тази игра от първият път, в който я играхме. Тогава започнахме с Доминион на български, за жалост единствено първото издание от 2008 е преведено на български, а сега имаме второто издание на английски + 9 от 10-те излезли на пазара експанжъна. Някои намерихме в Англия, а други ни ги докараха чак от Америка. На това ако не се казва отдаденост, то не знам на кое.

А от къде идва тази отдаденост по една игра от 2008-ма, която е обикновен декбълдър? Всъщност първия читав декбилдър и затова го наричат бащата на декбилдърите. И не е декбълдър с тема като „Clank!: A Deck-Building Adventure” или „Thunderstone Advance“. Както каза Деян в неговото ревю от 2015та година – в Доминион тема няма. Повечето имена на карти и рисунките са средновековни, но до там свършва темата. И в Шаха тема няма, и в таблата няма. А в белотът още по-малко има тема, но въпреки всичко сме играли тези игри безброй пъти. И децата и внуците ни ще ги игрят. Мисля, че и Доминион ще се играе от внуците ми. Защо ли?  Заради механиката, от която извира простота. Всеки играч започва своя ход с 5 карти, от които може да изиграе една карта действие и да купи една карта с парите от ръката му. След това всичко се изхвърля и се теглят нови 5 карти. А когато няма какво да се тегли, се взимат изхвърлените, разбъркват се и се тегли от тях. И така докато свършат картите с победни точки или три от тестетата с карти свършат. Елементарно Уотсън. Е, ако беше само това играта, надали щеше да преживее и месец. Защо тогава се играе вече 9 години и има излезли 10 експанжъна? Защото тези карти действие (над 250 вида излезли до момента) ти дават неограничени възможности.

Тук започва състезанието. И тук тотално не се съгласявам с мнението на Деян, че интеракцията в играта е сведена до нулева.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://bigboxgamers.com/dominion-review/“ target=“blank“ ]Ревюто на тоз Деян[/button]

И определено не можеш да си развиеш една тактика, с която да печелиш през повечето време. Защо ли? Защото картите почти винаги са тотално различни – все пак всеки път участват едва 10 вида от всичките 250. И всяка една карта е важна. Още повече, когато добавим специалните карти, наречени „Пейзажи“ и „Събития“. Тук интеракцията е толкова съществено важна. Аз го приемам като състезание от Формула 1. Там целта е да пресечеш първи финалът. Но можеш ли да направиш това, ако не си си изградил чудесен двигател (в случая с Доминион това са съвкупността от точният брой и точните карти дейтсвие) и ако нямаш достатъчно гориво (така бих нарекъл картите с парична стойност)? Нима не е важно да следиш кога другите играчи влизат в бокса и сменят гуми (сменят стратегията си) или зареждат с гориво? Нима можеш да бъдеш сигурен, че твоя двигател е по-силен и няма да бъдеш задминат на финалната права, ако не си изследвал от какви части се състои? Има ли турбо, няма ли. И прочие. Пак ще сравня Доминион с Шаха. Ако не следиш ходовете на противникът е възможно да бъдеш матиран дори в 2 хода (Fool’s mate). В Доминион са необходими малко повече, но ако не се внимава постоянно, лесно може тестето ти да се окаже пълно с „мъртви“ карти, както ги наричаме ние, и да нямаш време да се възстановиш. Нямало интеракция – аде бе. (бел. ред. Ревюто на Деян (моето) се отнася само за базовата игра).

Custom made!

В тази игра всичко е важно – от наличните карти на масата, през своята стратегия и през тази, която опонента ти крои. Всеки ход е важен. Това ме пристрастява към тази игра. Естествено, не е за всички, защото много хора играят заради темата или не играят заради победата. Е аз не съм от тях. Тази игра е подла – има много атакуващи карти, които малко или много пречат на опонента ти. Тази игра е за състезателни и обичащи победата хора. Такива, които са готови на всичко, за да спечелят. Случвало ми се е да побеждавам с 1 точка, като купя последната карта от третото тесте и така играта да свърши. В противен случай щях да бъда съсипан и смазан от хубавата машина, която опонента сътвори, Негова грешка бе, че го направи твърде бавно.

Ако не сте играли Доминион е задължително да го пробвате. Ако не ви хареса, то нека предположа, че просто не сте спечелили. Няма по-задоволяващо и пристрастяващо от това да си съградиш стратегия в началото на играта и да видиш как тази стратегия смазва противника. Доминион е епична битка между пълководци, разполагащи с една и съща по брой и сила войска. Кой ще победи, ще се разбере от таланта, виждането, и сърцето им.

Ако някой нарича себе си състезателен играч, а няма в колекцията си, или в по-лошият случай, не е играл Доминион, то позволете ми да нарека този човек лъжец. Не е в мой стил да съм толкова груб, но говорейки за най-добрата игра, която съм играл до този момент в живота си, не мога да не бъда емоционален.

Някой ден ще ви разкажа и за прекрасната кутия в която държа всичките около 3000 карти, които имам, направена от прекрасната ми съпруга. Ще ви разкажа и за любимите ми карти от играта.

Ако не сте съгласни с казаното от мен, ще се радвам да прочета вашите коментари в секцията за коментари по долу. А ако се съгласявате – то още повече бих искал да прочета това.

До скорошни срещи!

бел. ред. – What’s in the booox!? (a.k.а – Седем)