- „Уруку – експедиция Амазонка“ – едно много пристрастно ревю - март 16, 2022
- ТРИ…ТРИК…ТРИКАЗКА. - декември 20, 2020
- „Не е важно на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле!“ – народна мъдрост - октомври 6, 2020
Днес ще ви запозная с новата поредица на Playland – witty hooligan. Първите десет заглавия са на пазара от няколко месеца и вече набират популярност. Можете да ги откриете като натиснете бутона отдолу.
Защо реших да ви представя тази поредица. За тези от вас, които не знаят, Playland са на пазара в България от десетилетия. Имат най-много български заглавия, а дори да съберем останалите български игри + преведените от други държави, пак няма да се доближим и на половина до тяхната бройка. Познавам творчеството им от „истинската“ ми работа. Когато правим детски конкурси за рисунка винаги част от наградите са техни игри, а през летните месеци организираме лятна арт школа, където петъците са ден на настолните игри, защото моя мисия си остава да популяризирам хобито винаги когато мога. Та там децата също носят игри на Playland и доста от тях са интересни и образователни. Това не са игрите на които върлите фенове на хобито са свикнали, не блестят с уникален арт, да не говорим за миниатюри, но си имат своите качества. Чара им е в това, че се придържат към класическата визия – борд, зарче, пионки и карти. Имат и доста интересни хрумвания, но това, което искам да ви кажа е, че игрите им в основата си са образователни и семейни, целящи да съберат семейството заедно да се повесели. И за това поредицата на Witty привлече вниманието ми веднага след като я видях. Нещо ново, загадъчно и мрачно с ретро комиксови илюстрации и провокиращи заглавия. Не можах да устоя. Е…това са игрите на Witty Hooligan.
Проекта представлява колекця от парти игри за възрастни(18+) в основата си свързани с майтапи, ловкост, асоциативно мислене, употреба на алкохол и събличане. Има и изключения разбира се, но по-голямата част не е подходяща за деца. Ще ви споделя впечатленията си от всяка една игра, както и ще ви дам насоки за допълнителни възможности за забавление с някои от тях.
Първата игра е “Алко сити”. Това, което пропуснах да спомена е, че 6 от игрите са в малки кутии (и разбира се по-евтини като вариант), а останалите 4 са в големи. Та тази е от големите. За всички игри ще има видеа представящи компонентите и геймплея им, като в момента на писане на статията в нашия ютуб канал са качени първите 6 от тях. За това няма да влизам в подробности за правилата и съдържанието а ще ви споделя крайните си впечатления от самите компоненти и геймплея. “Алко сити” е една от игрите с по-бавен сетинг, но пак не отнема повече от 2 мин. от отварянето ѝ. Качеството на кутията и компонентите е много добро, особено за цената, на която се предлагат тази и всички останали игри. Играта има интересни игрови решения, особено частта с полицията (но няма да ви издам, за да запазя момента на изненадата). Стартирайки първо ще разучите вашия алкохолен град, докато разкриете всички възможни места за посещение. После така или иначе ще сте се наквасили и ще продължите да минавате през вече посетените преди това места за забавление. Имате стандартен D6 зар за игра, който да ви навигира в моментите на замаяност и по лесно да се ориентирате в кой обект да влезете и да се изложите. Ако сте решили да се „накажете“, съвсем спокойно можете да замените пластмасовата бутилка с ШОТ, който играча да изпива на своя ход, а след това да бъде презареден за следващия. Играта е добра основа за интерпретации и свежи идеи за допълнително забавление. Това, което най-много ми допада в поредицата, е факта че в зависимост от компанията редом с напитките и мезето можете да си вземете и една от игрите и да си разнообразите максимално вечерта.
Следващата игра е „Само на трезва глава“ отнова от големите кутии. Тук пак ще срещнете бутилката, но като допълнение имате вече и краставичка. Хахахаха коварно нали? И аз се замислих в края на вечерта да не вземе някой да я сдъвче, но не сме имали такъв проблем до момента. Играта е основно за ловкост и събиране на еднакви карти. Хубавото, е че ако се абстрахираме от крайната цел – поръчката на дадено мезе или питие, това си е една доста достъпна и добре направена игра за стъчност, която можете да играете и с деца, да кажем 7+ . Както споменах и във видеото, съвсем лесно можете да си направите система за точкуване в зависимост броя събрани карти. Лично за мен играта се комбинира, добре и по двата начина, макар, че за да спазим правилата (тествали сме я на домашно) нямаше как да се поръчат предложените менюта, за това който грабнеше търсения предмет, хапваше или отпиваше от питието си, а накрая брояхме точките от картите (по 1 за всяка карта). Важна забележка, внимавайте с разливането в бързината след 1-2 разигравания.
Третата игра от поредицата е „Тайна или действие“ – подобно на познатата ни игра от тинейджърските години „Истина или предизвикателство“, където всеки питаше неудобни въпроси или карахме някой да направи нещо глупаво за да се посмеем, тук автора е решил да ви улесни максимално с подготвените предварително компоненти. По този начин ви спестява сръдните, защото задачите и въпросите са предварително подготвени от трето лице и участниците нямат вина за това, което ще ви се случи. Допада ми и харазртния момент с пръстчето. Играта е от тези в по-малките и компактни кутии и можете да си я пренасяте удобно на всякъде. Подходяща е както за тинейджъри така и за по-пораснали палавници.
Следващата игра в поредицата е „На здраве!!!“. Още по-компактна, защото се състои само от карти с предизвикателства и ако си намерите по-малка кутия за тях, буквално можете да си ги носите в джоба като отивате някъде. Игра е основно от предизвикателства, които единия играч чете, а всички останали изпълняват, като така, четящия е имунизиран за дадената карта. На дали някой излязъл да пие ще спази условието да се въздаржи, само защото не е изпълнил някоя от картите, така че вие решете какво да е наказанието за срамежливите. Целта ѝ е да ви улесни в измислянето на забавни предизвикателства особено след 3-тата чашка, когато сте тотално блокирали.
Петата игра от поредицата е „Никога!!!“. Харесва ми механиката със зарчето и синволите на картите, които ви държат в напрежение, да не се окаже, че трябва да свалите някоя своя дреха, вместо да направите нещо забавно (за останалите разбира се). Препоръчвам играта на компании от млади и необвързани хора, или на приятелски двойки, които поне са ходили на плаж заедно/голям смях/. Не ви препоръчвам да я играете в бар или публично заведение, защото може да ви санкционират ако останете по бельо в нощен клуб.
Шестата игра от поредицата е „Гледна точка“. Играта вече е известна вкъщи като „Чужд сред свой и свой сред чужди“. Асоциативна игра, която „сплотява“ приятелските взаимоотношения. Препоръчвам ви да я играете най-вече с хора, които познавате и такива с чувство за хумор. Играта не е подходяща за хора със слаби нерви и високо самочувствие. И съвсем спокойно можем да смъкнем границата на 16+, защото няма цинизми.
Седмата игра от поредицата е „Сериозно ли?“. Отново представител на компактните кутии. Тази игра е като по лека и достъпна версия на „Карти срещу човечеството“, която сама по себе си е доста вулгарна и специфична. Тук имате само карти с многозначни изречения, чийто дупки трябва да запълните (двузначно а?). Това, което я различава от КСЧ и най-вече на мен и компанията ни допадна е факта, че сами измисляте с какво да попълните празнотите, като използвате вашето въображение и чувство за хумор. Целта отново е да предизвикате емоция у водещия, но победител е, този който го „докосне“ най-силно.
Осмата игра се казва „Еропантомима“. Подобно на „Никога!!!“ и тя е свързана със събличане, но това не е в основата ѝ. Подобно на игрите с пантомима като „Филми“, „Герои“ и „Личности“ и тук обяснявате „нещо“ с езика на тялото, с тази разлика, че ако никой не ви разбере, накрая сваляте една от своите дрехи. Подобен тип игри са много популярни в студентските компании особено по време на петъчните купони в общежитията. Подходяща е също и за семейни(като нашата) и несемейни двойки, особено за „разведряване“ преди лягане. Като цяло много лека, забавна и неангажираща парти игра.
Деветата игра е „Не ми се вярва!“. Играта е като версия за възрастни на „Кой съм аз?“ издавана от Playland. Заложено е на пиперливия хумор за по-порасналите палавници, а нещата, които можете да бъдете(трябва да отгатнете) са разнообразни и закачливи. Важното е да ги познаете за една минута иначе някоя от дрехите ви ще изчезне. Отново подходяща за младежки компани и такива от необвързани приятели. Единствения минус е при игра в заведение, че не можете да се събличате, но съвсем спокойно това се заменя с изпиването на шот водка.
И десетата, последна за сега, игра е „Съвместима несъвместимост“. И тази игра наподобява известната у нас „Карти срещу човечеството“, но и тук става дума за качествен, а не вулгарен и ценичен хумор. Обогатената механика със зар предлагащ 3 нива на избор подпомага и разнообразява решенията, които ще вземат играчите. Подобно на „Сериозно ли?“ и тук се задава обща тема, но в случая играчите не трябва да измислят а да изберат между предложените им отговори разделени в три категории на всяка карта. Забавна, свежа и неангажираща и в пъти по достъпна от някои чуждоезикови варианти. Тя е нашия фаворит за сега от тази поредица.
Като цяло игрите са лесни, достъпни и забавни. Основното изискване е да сте с подходящата компания, не само за тези, но и за всяка друга игра на пазара. Защото ако приятелите ви не са предразположени за парти, каквото и да направите няма да е весело. Но с поредицата на Witty Hooligan имате силек КОЗ в ръкава, да превърнете обикновенната петък вечер в едни незабравим купон изпълнен с весели мигове и емоции.
Видео представяне