- „Уруку – експедиция Амазонка“ – едно много пристрастно ревю - март 16, 2022
- ТРИ…ТРИК…ТРИКАЗКА. - декември 20, 2020
- „Не е важно на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле!“ – народна мъдрост - октомври 6, 2020
Дойде и това време да се продуцират повече игри в нашата родина и днес ще ви представя проекта „Триказка“ на Boarderia.
Нека да започнем от тук. България е малка страна, но с богата природа, фолклор и история. Има много извори, от които да черпим своето вдъхновение за нашите проекти. Така са направили и авторите на Триказка. Съчетали са бита с фолклора и са го допълнили с въображение.
Не бях помолен, а имах честта да тествам това произведение на съвременния български бордгейм дизайн. Ще си кажете „Какво толкова ги възхваляваш тия, я гледай колко български игри започнаха да излизат всяка година.“, но няма да сте прави, защото не става въпрос, а и никога не е ставало, за количеството преди качеството.
Мнозина от вас са я тествали в различен период от нейното създаване, а и екипа все още изглажда детайлите по механиката и правила. За това аз ще ви споделя личните си впечатления от плейтеста, който направихме у нас, а вие ще прецените до колко това ви е полезно като информация и дали трябва да ми се доверите.
Ще започна с единственото нещо, което ме затрудни – оформлението на книжката с правилата. Отне ми извесно време да подготвя компонентите, защото нямаше никакви картинки показващи отделните компоненти, по които да се ориентирам кое какво е в началото. Важното, е че авторите на играта са отворени към градивна критика и предложения и това в крайния вариант ще бъде изчистено. Самите правила са добре структурирани и разяснени. Бързо се вниква в историята и сюжета на играта. Стартовия куест също има въвеждаща функция за играчите.
Сетъпа на играта е интересен, защото всеки от тримата(това е заложения брой играчи, ни повече, ни по-малко) играчи получава различно пророчество, на което да вярва и спрямо него си избира подходящ герой за игра. Едва в края на „миналото“(първия от двата етапа в играта) когато ви свършат теренните плочки, на случаен принцип се тегли едно от трите пророчества и се пренасяте в „бъдещето“ (втория етап от играта) за да видите неговото изпълнение. Всеки от героите си има дашборд, който дори и прототипен стои издържано и впечатляващо. Всички сектори са обозначени с цифри или синволи, а само специалните умения са с текст, защото са различни за всеки герой.
Следващия елемент, на който искам да обърна внимание са теренните плочки – тип „Каркасон“. Разликата тук е че са разделени с мрежа на четири равни полета в квадрат, по които да се движат нашите приключенци. По плочките има различни синволи и обекти, някои постоянни, други временни, докато не бъдат взети или не изпълнят своето действие. Има и прегради спиращи хода на героя, като по този начин го карат да заобиколи даденото препядствие и да се забави. Поставянето им е основен елемнт от механиката на играта и подобно на „Диабло“ и още няколко дънджън компютърни игри от близкото минало, представлява разкриване на картата в реално време. Поставящия решава, коя от четирите страни да допре до своята плочка и от коя страна това да се случи. По този начин само с две плочки имате 16 различни комбинации. Ами ако плочките са 20?
Като всяка игра от подобен тип и тук имаме карти със съкровища, които са разделени в три категории. Интересна механика е хвърлянето на къстъм зар за определяне на наградата от даденото съкровище. Играча хвърля три зара и в зависимост от получения резултат „печели“ една от трите опции на картата. Има вариант и нищо да не вземете ако хвърлите празен резултат. Прави ли ви впечатление как почти всичко е „три“?
Подобно на тях са разделени и картите за битките, отново на три нива. Но тук вече всяка карта отговаря на даден противник, съответно, колкото по-високо ниво е картата, толкова по-опасен е противника.
Тоукъните за маркиране по терена са пластмасови, което в повечето игри се води „Делукс“. Също така качеството на компонентите за прототип е на много високо ниво (по-добро от на някои игри на пазара).
Няма как да не обърна внимание на изчистения и прецизен дизайн на кутиите. Не знам дали това ще е крайния вариант, но дори на този етап стои като завършен продукт, който бих си купул.
И за финал оставих най-доброто…миниатюрите разбира се. Що е то Дънджън без фигурки? Не знам, аз само работя тук!
Та за фигурките, скалата на прототипите е около 28мм, но с правилни пропорции. Т.е. са с по-тънки крайници и оръжия. Детайла им е супер, защото са отпечатани на резинов 3Д принтер, а там вече се правят всички мострени фигурки за такъв тип игри. Надявам се зареди пропорциите финалните миниатюри да са поне 32 мм, за да не се загуби от детайла при масовата продукция. На груповата снимка се забелязва, че част от детайлите липсват (рогата и оръжията), но това е в следствие на крехкия резин. Материала е такъв, че прави страхотен остър детайл, но не е подходящ за пренасяне и многократна употреба. И въпреки тези транспортни дефекти, детайла на живо е удивителен. Дизайна на героите е взаимстван от нашенския фолклор. Хубавото е, че не стартирате с джудже, варварин, елф и магьосник, а примерно с „Неродена мома“, Сребърния елен„ и „Слънце и месец(луна)“, като последното са два героя в едно, всеки стъпил на половин база и в даден момент от играта могат да се разделят, като ползват едни и същи характеристики.
Освен тук в играта ще срещнете много такива интересни и раздвижващи сюжета моменти, както в битките, така и в съкровищата.
В заключение ще кажа, че „Триказка“ определено не е поредния „дънджънкрол“ с преправени правила от класическите заглави. Играта си има свой авторски свят, механика и дизайн и по нищо не отстъпва на чуждоезиковите си съперници. Пожелавам ви ако не сте я пробвали, да се впуснете в нейните приключения възможно най-скоро.