Архив за етитет: викинги

Feast for Odin – Викингите на Uwe Rosenberg

Трябва да призная, че не съм играл супер хитовете на Уве Розенбърг – Агрикола и Каверна. След огромния успех на леката му игра за двама Patchwork, както и тежката му фермерска игра пак за двама Fields of Arle от 2014-та последва слаба 2015-та, в която заглавието му Hengist се оказа грандиозен провал. Тази година за сметка на това може да се насладим на 2 негови заглавия, като макар и с голяма разлика в комплексност и тежест, и двете развиват идеята от Patchwork. Става въпрос за подреждане на тетрисоподобни плочки по борд. Cottage Garden е лека и бърза семейна игра която има доста общо с Patchwork, но начина по който се вземат плочките е различен и може да се играе и с повече от двама. Другата му – сравнително тежка геймърска игра ще разгледаме в това ревю.

На корицата на правилата на Feast for Odin пише – „Пир за Один” е сага във формата на настолна игра. Вие ще преживеете културните постижения, търговски експедиции и походите на тези племена, които днес познаваме като „Викинги“ – термин който се е използвал по различен начин към края на първото хилядолетие.“ Този пасаж веднага ме заплени и ме вкара в атмосферата на темата. Накара ме да приема играта за нещо различно от просто оптимизиране на ресурси и сметки, което се случва с някои евро игри. Темата за викингите ми е много интересна, вярванията им и начина, по който са живели е доста уникален. Почитателите на сериала Vikings евентуално биха оценили темата в играта, макар че в играта няма нищо от интригите или религиозните сблъсъци.  Битките пък са доста абстрактизирани. Темата е също така изцяло историческа – няма митология или богове, въпреки че името включва Один. Е… пирове поне има доста. Както е присъщо на Уве – доста внимание се отделя на събирането на храна и изхранването на хората, но не е пренебрегнато и мореплаването.

Борда с 61 места за поставяне на работници!

Както в Agricola и Caverna, и тук основен механизъм е worker placement, но освен приликите в това и многобройните възможности, които играчите имат, Feast for Odin е доста различна от тях. Започвате играта с 7 (или 6 в кратката) игра викинги (работници в смисъла на worker placement) и всеки следващ рунд получавате по още един. Уникалното тук е, че на борда има над 60 различни места, на които можете да ги поставите!  Всъщност не всички са различни, а местата са на групи от подобни действия. Разделени са и на 4 колони, като първата колона изисква само 1 викинг и съответно предлага по-слаби облаги, за втората колона трябва да поставите два викинга а, а на четвъртата – четири, но там действията са най-силни. Всъщност на тези 60+ места може да намерите всевъзможните неща, които могат да им хрумнат на едни викинги да вършат – от събиране на зеленчуци и  ловуване през строене на лодки, коване на инструменти или морска търговия до военни походи. Въпреки многото места гарантирам, нерядко някой ще заеме място, което искате да използвате. Първо, защото доста от местата са ситуационни, а и ключовите за някои силни стратегии места са ограничени. И все пак няма да останете без интересни и добри избори.

Запълването на личните бордове – тук играчът има доход от 6 сребро, дърво, камък, руда и синя руна.

Основна цел на играчите е да трупат ценни стоки (зелени и сини), които да слагат по бордовете си представляващи техните владения. Колкото по-голяма стоката – толкова е по-добре, тъй като закрива повече „квадратчета“ от територията ви. Искате да я закриете поради 2 причини – ако закриете квадратче с цифра – дохода ви на сребро се вдига и печелите най-малката открита цифра в сребро в края на рунда. Има уловка обаче – за да закриете дадена цифра (които са по диагонала на борда) трябва да сте закрили всички квадратчета в ляво и надолу и от нея. На борда ви има и много квадратчета с „-1“ – тях трябва да ги закривате, понеже ако са открити в края на играта – губите по 1 точка за всяко. Има и квадратчета с ресурси, които ако оградите от всякъде пък получавате този ресурс в края на всеки рунд. За запълването особено на по-малки места е удобно, че може да използвате сребро и руда. Има и допълнителни правила, като това, че зелена стока не може да се постави до друга зелена, което прави сините стоки по-ценни (но и те са по-трудни за набавяне).

Контейнерите със стоки и специалните стоки долу.

Кутията на играта е огромна. Пълна е с всевъзможни стоки, за които много удобно има 2 големи контейнера. Всъщност, без контейнерите играта щеше да е почти неиграема, ще обясня защо. Стоките са около 14 вида, като най-малката е размер 1 на 2 квадратчета, следващата 1 на 3, после стават 2 на 2 и стигат до 3 на 6. От всяка стока има по 4 цвята – оранжев, червен, зелен и син. За зелените и сини вече споменах, оранжевите са вегетариански храни, а червените са месни. Храните се ползват за изхранването на викингите ви по време на пира след всеки ход, като основната идея е,че е добре да имате разнообразна храна – и зеленчуци и месо. Друго нещо, за което може да ги ползвате е за ъпгрейдване, което е представено като worker placement места за търговия. Оранжева стока може да ъпгрейднете в червена, червената в зелена, а нея в синя, като размера винаги се запазва. Така например може да изтъргувате мащерка за риба, рибата за кожа или кожата за сребърни прибори. Затова са и контейнерите – „ъпгрейдите“ на стоките са в една редица от контейнера, което много улеснява търсенето.

Другите ресурси в играта са дърво и камък, които се ползват за строене на сгради, кораби или помагат при ловуване и походи. Рудата може да се използва за коване, за въоръжение на корабите ви или да се поставя по борда (запълва едно квадратче). Среброто също запълва квадратчета по бордовете. Дървото, камъкът и рудата се получават основно от планините. Те представляват редици от ресурси, като започват с няколко дървета, после няколко камъка, след това руда и накрая сребро. Първият играч взема първите например 2 (според мястото, което използва) ресурса от планината, така за следващия се откриват евентуално по-ценни ресурси. Но ако чакате твърде много може всичко от тази планина да се изчерпи.

Планините

При ловуването и плячкостването се хвърлят зарчета – 8 стенен или 12 стенен. При лова трябва да хвърлите ниско число – ако свалите резултата до 0, ловът е успешен. Единица от зара се сваля като изиграете карта с лък (или капани)м  похарчите едно дърво. Можете да хвърлите зара до 3 пъти, което намалява нивото на късмет. Дори и да не успеете в лова, печелите утешителни награди – оръжие и дърво. При лова на китове (за който ви трябва китоловна лодка) хвърляте 12 стенния зар, но намалявате резултата с всяко оръжие, с което са екипирани лодките ви. За него ползвате харпуни вместо лъкове, а ако ловът е успешен получавате доста добра награда. При плячкосването и походите пак се хвърля зар (до 3 пъти), но трябва да постигнете висок резултат, като може да добавяте мечове и камъни. Колкото е по-висок резултатът, толкова по-добра синя (или специална) стока може да вземете.

Ако все още някой чете дотук – споменавам само още 2 аспекта от играта, тъй като да обясня всичко ще трябва да изпиша поне още толкова. Ако имате търговска или военна лодка може да емигрирате – пращате част от викингите ви да се заселят в по-плодородни земи. Това струва доста сребро – равно на рунда, в който го изпълнявате, а губите и лодката си. Но пък вече ще изхранвате с 2-ма по-малко викинги (а все още ще ги имате като работници да изпълняват действия – водачите остават при вас), и ще получите доста точки. Другата възможност е да откриете остров и да го заселите. Получавате нов борд, подобен на главния ви, на който може да слагате зелени и сини стоки, руда и сребро. От тях може също да получавате доход, бонус ресурси/стоки (ако ги оградите). Островът носи точки, но има и доста „-1“ квадратчета, които трябва да опитате да закриете, за да не загубите точки. Първите ходове са налични острови, които дават по-малко точки, но пък дават доход, а последните, ако не са взети вече плочките на островите, се обръщат и започват да дават много точки, но не и доход. Сградите са подобни на острови, но по-малки и не носят доход.

Изцяло запълнен остров Исландия – носи 16 точки, 8 доход и риба.

Финални Мисли

Както вече споменах, играта много ме впечатли. Тя влиза в горните места на моите Топ 10 за 2016-та (очаквайте скоро). Интеракцията между играчите е малко по-висока, от колкото изглежда – макар и местата за работници да са много, някои от тях са по-ключови и универсални от други. Полезно е да следите каква стратегия имат другите и за какво се приготвят, за да може да заемете някое място, което ви трябва преди тях. Надпреварата за ресурсите в планините и за специалните стоки, както и за островите, които може да населите също е сериозна. И все пак, основно си развивате своите бордове и планове, и дори да заемат мястото, което сте си харесали, има достатъчно други добри алтернативи и може да измислите „план Б“. От една страна, на играчите, които играят основно, за да се „пердашат“ или надхитряват с другите – едва ли ще им допадне играта. Но от друга, това прави играта добра с всеки брой играчи – от 1 (соло варианта е много добър) до 4. При двама ви е по-широко около врата, по-малко си пречите и рундовете вървят по-бързо. При 4-ма се добавят още 2 места, които дават възможност да използвате заето място на някой от редовете – без тези места щеше да е твърде „тясно“.

Играта има два вариянта – къс и дълъг, като късия е 6, а дългия 7 рунда. Въпреки че добавя към половин час към играта препоръчвам дългия вариант, тъй като имате повече възможност за развитие в него, както и да поправите грешката си. Късият пък е добър или за първа, обучителна игра, в която тъй или иначе няма да играете оптимално. За напреднали също може да е интересно да играят късия вариант опитвайки се да играят оптимално в по-малко ходове, но трябва да се знае, че грешките тук се наказват по-сериозно. Заровете при лова и походите първо ме притесниха, но тъй като можеш да хвърляш 3 пъти, нивото на късмета се намалява. Освен това, ако не успееш далеч не е толкова страшно – връщаш си викинг и получаваш оръжие и дърво/камък. А не мога да не призная, че внася малко вълнение в играта, все пак тя е за викинги, а не за счетоводители. Да спомена и за изхранването на хората – механика, която не е много харесвана от някои. Тук играта през ход ви дава от жътвата зеленчуци, което е почти достатъчно да изхраните викингите си за два хода – само трябва да добавите по малко месце (или сребро – явно викингите нямат против да ходят на ресторант).

Играта в действие

Възможните стратегии са доста и всяка може да бъде успешна, ако се приложи добре. Ефективното използването на картите с професии е ключово и може да е полезно съобразяването на стратегията ви с тях. Все пак трябва да спомена, че някои от професиите са доста по-полезни от други, а започвате с една и после получавате по една. Вярно, че „по-слабите“ професии дават малко повече точки, но може би бледнеят пред потенциала на правилната за стратегията ви силна професия. Все пак трябва много да ви провърви, за да ви се паднат няколко силни професии и точно такива, които ви вършат работа, тъй че обикновено сравнително се балансират нещата. Може би, ако правилата бяха да теглите 2 карти и да избирате една от тях, щеше да е малко по-интересно и честно… но кой знае, може би пък ще забави играта…

Компонентите на играта са настина много и оправдават по-високата й цена. Дърветата и камъните са детайлни, първия играч е един симпатичен дървен лос. Но основната „тежест“ на играта идва от над кило картон – като се почне от големите – лични бордове, сгради, острови, пристанище, борд за поставянето на работници и минем до 16-те вида двустранни стоки (от които има по над 15 плочки) и още над 20 специални плочки, както и лодките, като не забравяме и над 300 карти с професии. Определено пир от картон. Относно арта имах опасения, че не е красив – на плочките има летящи във въздуха меса, кожи, съдове…Но все пак стила пасва на механиките. Всъщност, най-вече по време на играта нещата пасват и този арт не прави неприятно впечатление.

Позитивно:

  • Темата – евро игри с викинги не са много, а FfO предлага цяла исторически реалистична сага
  • Добро ниво на интеракция, играта е отлична с от 1 до 4 играча
  • Многотия – истински пир от компоненти и възможности
  • Уникална с начина и възможностите за поставянето на работници и „тетрисовите“ лични бордове
  • Отнема по-малко време отколкото се очаква за толкова правила и многотия, върви доста гладко и правилата са интуитивни
  • Възможност за кратка (обучителна, бърза или за „експерти“) или дълга игра

Не толкова позитивно:

  • Илюстрациите можеше да са по-добри, стоките стоят малко абстрактно на тетрис парчетата наложени на бордовете. Но поне на мен не ми прави неприятно впечатление по време на игра.
  • Някои карти с професии могат да бъдат по-полезни от други, а нямате избор за тях – просто ги теглите една по една от тесте.

Източник на снимките: boardgamegeek.com

HIRÞ – Абстрактна игра с още по-абстрактни компоненти

Случвало ли ви се е да се чудите защо напоследък излизат настолни игри с много подобни теми? Защо преди две години всичко беше зомбясало, а сега ринем с лопатата викингите и марсианците? Немалко пъти и аз съм се чудил какво го налага, като обяснението, което винаги си давах е, че по-известните дизайнери имат един дизайнерски картел, в който решават каква или какви ще са основните теми на годината и после това се разпръсква като мода в настолната индустрия. Дали това е така или не почти никой не знае, но какво общо има това с днешната тема и защо ви занимавам с тези философски мои мисли? Много е просто – ще говорим за една игра от “модерните” тази година.

HIRÞ e абстрактна викингска игра за двама с контрол на териториите. Защо е модерна? Защото е викингска, не защото е от 2003-та година! Та, в HIRÞ ще  воювате срещу противниковата войска за заветните 5 точки. Това ще се случи благодарение на една доста неочаквана за мен комбинация на компоненти – торбичка от зебло, “напълнена” с платнено бродирано игрално поле и пластмасови полусфери, боядисани в сребристо и златно. А, да, и една метална монета. Рекорд на Гинес за най-много различни материали, използвани в настолна игра!  

Като изключим тази странно изглеждаща комбинация от компоненти на масата, всъщност играта е доста лесна за асимилиране. Имате различни зони на борда, пехотинци, лодки и крал, както и малко, но важни правила, които се разучават за няма и пет минути. Като заговорихме за правила, ето какво се случва в играта: 

Имате 5 действия на ход, след което е ред на другият играч с неговите 5 действия. Можете да движите краля, хората, лодките с или без хора, както и да сваляте или качвате човек на лодка. Всяко от тези неща ви коства 1 действие, като трябва да имате предвид, че не можете да слагате крал в лодка, не можете да имате две лодки в една и съща зона и в лодката не може да имате повече от четирима души.

  • Ако на края на хода си сте влезли в противникова зона, ще има бой! Всички фигурки в боя се сумират за всеки от играчите, като се броят за всяка по 1, освен лодката. Лодката е 0, ако е празна, иначе е 1(всеки човек в лодката си се брои за 1). При равенства играчът с крал в дадената зона печели. Ако има два краля в зоната и равенство, защитата удържа и нападателят е сразен.
  • След битка загубилият губи всичките си пехотинци без лодка, а пехотинците в лодка връща в резерва си и трябва да бяга с краля си (ако е участвал в боя) в незастрашена зона.
  • Във всеки един момент от играта можете да изиграете монетата, ако е у вас, като с това се обзалагате, че ще спечелите играта. За целта я давате на противника и ако спечелите наистина, взимате 2 или 3 точки (3 са само когат противника ви е дал първи монетата и вие му я върнете). Ако загубите обаче, противника ви ще спечели толкова, колкото вашите точки минус една, тоест 1 или 2.
  • Играта се печели по два начина – чрез завладяване на централните пет региона или ако противниковият крал няма поле, на което да избяга след битка.

Толкоз за правилата? Толкоз!

Седнахме да играем. Играта протече бързо, но много еднопосочно – всеки път като избиеш някаква армия на противника ставаш все по-силен и по-силен, а след една-две загубени битки е почти невъзможно да се върнеш в двубоя. Казвайки това, HIRÞ има своите стратегии и противодействия при такива ситуации, разбира се – лодките, пълни с хора и краля имат възможности доста да затруднят настъплението на противника, но това е, разбира се, временно. Също така, малкият брой зони води до не много голямо разнообразие от ходове и стратегии, да не говорим за правилото да няма повече от една лодка на даден играч в зона. Изиграхме я и не повторихме. След време пак я извадих с надеждата нещата да протекат различно – същият резултат. Или ние имаме проблеми, или играта.. А може би и двете?

Заключение

Да си призная, в началото не очаквах нищо от HIRÞ, защото си нямах никаква идея какво ще представлява, но когато разбрах, че ще е абстрактна игра с викинги поне се надявах да е не е лоша. И наистина, играта не беше лоша, но… само с това удовлетворение си останах. Компонентите не ми оставиха добро впечатление, геймплеят беше, както казах, едностранен и в повечето време играта изглеждаше като някакво безсмислено проточване на явната победа на единия от двамата играчи. Въпреки това, за феновете на абстактните игри – пробвайте играта, може да ви хареса. Предполагам, че с двама души с абстрактно настроени умове играта ще работи доста по-добре отколкото при нас, ще чакам да ми кажете дали е така!

ПЛЮСОВЕ:

  • Лесно смилаеми, изчистено написани правила
  • Подходяща за феновете на абстрактни или леки игри  
  • Досега не съм губил на нея!

МИНУСИ:

  • Компонентите изглеждат несъвместими като материал, цветове и усещане по време на игра
  • Трудно е играта да бъде равностойна
  • Няма достатъчно интересни избори
  • Ужасно име. Пробвайте да я намерите някъде само с букви на латиница!

Можете да разгледате сайта на Ion Game Design. Там ще намерите не само HIRÞ, но и други игри, които компанията предлага на пазара.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://iongamedesign.com/“ target=“blank“ ]Ion Game Design[/button]

Odin’s Ravens – Лети, гардже, лети!

След вчерашните странни гарвани, днес е време да се поукротим с нещо леко, просто и напълно ясно. Време е да докажем, че гарваните не са чак толкова лоши, колкото „Kuro” ни ги описва. Приликата с Ravens of Thri Sahashri не е само това. И двете игри са преиздадени по-стари заглавия. И двете игри са от Osprey Games. И двете игри са с отлични компоненти!

Кутията, типично за някои от игрите на Osprey, се отваря като книга и вътре ще откриете три тестета с отличен арт и качество. Това, което ще ви направи впечатление обаче е изключително странния формат на картите. Те са дълги и тънки. Забравете да намерите протектори.

Да, сигурно и с по-нормални, или поне Диксит тип, карти играта можеше да се размине, но да си призная, странният формат ме кефи. Ето пак. Странности. Гарантирам ви, това е единственият малък елемент странност, сякаш като малък почерк, колкото само да познаем кой е направил играта.

Темата е, както сте се досетили от името, е викингска… въпреки, че темата е по-скоро за домашни любимци, отколкото е  военн-брадвовглаворазбиваческа, така че нека укротим нърд страстите. Всяка година Один изпраща гарваните си Хугин и Мунин на земята, за да разучат какво се случва. През годините, братската любов на гарваните се е засилила и естествено, гарваните са започнали да не се понасят и да се състезават един друг за любовта на тате си, на когото изобщо не му пука, защото още преживява отпадането на Англия от европейското… два пъти!

Както разбирате, Odin’s Ravens е състезание между двама играчи, които движат гарваните си през цялата земя. Който пръв успее да обиколи света, печели.

Играта всъщност е изключително елементарна. В началото на играта на масата се нареждат 16 карти на почти случаен принцип. Тези карти са с две природни зони. Така се получават 32 зони, които трябва да се прелетят гарваните. Хугин и Мугин започват от една и съща карта (но единият е в долния й край, другия в горния) и целта им е да стигнат до края на реда си, да се качат на горния ред и да стигнат до старта на своя досаден брат.

И двамата играчи започват с еднакви тестета карти. Тестетата са два вида.  Едното е с „природни зони“, а другото – със специални умения. В края на хода си, играчът може да тегли от което си иска тесте, може и да тегли в комбинация от двете. Важното е да дръпне 3 карти (като максимум може да държи 7). Тази механика е същата като в Battle Line, но докато класическата Книция игра е супер тактическа и изисква мислене и преценяване, в Odin’s Ravens играчите с лекота ще изпраскат една игра за около 15 минути без изобщо да се напрягат.

По време на хода си, играчът може да играе колкото иска карти. За да се придвижи от едно поле на друго, играчът трябва да изиграе карта с природна зона, същата като следващата зона, върху която трябва да стъпи. Ако няма такава, или не иска, играчът може да даде две еднакви карти от друга зона. Често ще ви се случва, колкото и да е неприятно.

Освен това, ако така се случи, че са наредени няколко еднакви зони, щом играчът се движи, той се движи чак до края на поредицата.

Уменията са 4 различни карти, по две копия от всяка. Всяка една карта пък има избор от две умения. Така, ефективно, вие ще можете да ползвате 8 различни умения. Те варират от такива, които преместват вашия или на опонента гарван, такива, които завъртат картите с природни зони на масата, такива, които махат или прибавят зони, както и още няколко с подобни опции и манипулации.

И общо взето, играта е това. Докато четяхте това, можеше вече да сте изиграли една или две игри.

Заключение

Odin’s Ravens е един от най-добрите филъри за двама играчи, които съм срещал. Ако играта не заемаше толкова място, бих я сложил и като перфектна следобедна терасна игра.

Качеството на компонентите е чудесно, а правилата се обясняват за по малко от минута. Можете да играете играта с всеки, дори и с хора, които не са играли никога настолни игри. Да, никой няма да е УАУ впечатлен, но и целта на играта не е ви изсмуче емоциите. Играта свършва преди да е започнала, но шарените и топли цветове я правят подходяща и за игра с вашите деца. И да, в играта факторът късмет е доста основен, но мисля че в случая е по-скоро плюс. 

Темата е окей, въпреки че едва ли ще влезете в нея, или пък дори ще обърнете внимание на нарисувания Локи върху картите с действия. Идеята си е това да е чисто състезание с гарвани.

Не знам какво повече да кажа – това е бърза и инутитивна игра, която няма да ви ангажира и да остави траен спомен във вас, но пък геймплеят е занимателен, рефлективен и ви дава възможности за готини ходове тук и там. Да, препоръчвам я.

ПЛЮСОВЕ:

  • Готина кутия
  • Готини компоненти
  • Лесни и интуитивни правила
  • Светкавичен геймплей

МИНУСИ:

  • Заема повече място, от колкото очаквате

[divider]

Играта можете да откриете в сайта на производителите.

[button color=“green“ size=“big“ link=“https://ospreypublishing.com/odin-s-ravens“ target=“blank“ ]Osprey Games[/button]

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

 

Norsaga + Into the Myths – истории с лъжливи викинги

Продължаваме с викингска тематика. Миналата седмица се опряхме на абстрактното тематизиране на твърде сериозния сериал Викинги, а днес ще се хвърлим точно в обратно – шарения, леко пародиран, топъл и хумористично привлекателен облик на очевидно веселите и безгрижни викинги. Ако не друго, поне артът и неангажиращият и непретенциозен геймплей ни лъхат на подобно отношение.

Викингите се оказват едни доста нескопосани младежи по баровете, които се опитват да свалят мацки според съветите на бившите си съученици, които едно време сякаш са били големи свалячи… поне според собствените им думи. Това, което се получава обаче е, че тези младежи вземат съвети от редица джонибравовци, които лъжат очебийно и безпардонно със самодоволното усещане, че всъщност впечатляват някого.

В Norsaga, играчите влизат в ролята на викинги самопръцковци, които разказват историята (или според тях – сагата) на своята фамилия, като се опитват да я украсят колкото се може по-добре. Лошото е, че другите играчи често ще ги хващат в лъжат и въпросната сага ще се променя все повече и все повече. Целта е да поддържате стабилна версия и да я следвате до край. Първият, който успее да разкаже кохерентна и издържана история печели.

Сетингът много ми напомни на една от първите ми игри – Texas Zombies, в която играчите бяха оцеляващи, които разказваха/лъжеха за премеждията си със зомбитата преди тази среща.

Не се настройвай, народе, това не е такава игра. Всъщност, въпреки темата си, играта няма нищо общо със стори телинг.

В началото на играта всеки тегли карта с мисия, която трябва да изпълни – историята, която ще се опита да разкаже. Тази карта определя различни токъни, които играчите ще се опитат да разхвърлят из сагата си. Първият, който успее да ги постави върху картите си печели.

Според базовата си механика, Norsaga може да се причисли към игрите тип „Тегли карта, играй карта“. На практика, вътре има допълнителен слой от умения, които раздвижват познатия мънчкинов жанр.

Всеки играч има ръка от 4 различни викинга. По време на хода си играчът допълва до 4 карти, после използва умение (украшение на историята) и след това играе карта върху своето родословно дърво, или в някои случаи, върху чуждите.

Всеки играч може да слага където си иска в родословното дърво – най-отгоре сте вие, отдолу са мама и тате, а най-отдолу два комплекта баби и дядовци – от линията на мама и от линията на тате. Очевидно и викингите са били политически коректни, защото няма никакъв проблем да имате мама и мама или пък дядо и дядо… но нека не навлизаме в такива подробности. Всъщност, според мен нищо не пречи да си направите такъв вариант, в който да се спазват и половете… хм, това сигурно би увеличило още повече, така или иначе, изобилната доза шанс, която залива играта.

Украшенията.

Трябва да гледате върху полето пред вас като виртуално табло, защото иначе би ви се сторило странно да слагате директно баба, без да имате първо мама или тате. Това би било донесло допълнителна неинтуитивност на хората, които са играли игри като Viceroy или Progress: Evolution of Technology.

Като споменах Viceroy, всъщност Norsaga има една голяма прилика с нея. Всеки викинг има цвят и място, където да поставите токън от този цвят. Освен това има и полуместа, които ако ги вържете със същия цвят ще се отвори място за още един токън. В началото на играта сте получили 5 токънa, които да ги „турите“ някъде, така че това ще ви е мисията.

Преди да сложите карта обаче имате право на едно умение. В играта има 4 (+1) цвята, които имат три нива умения. В зависимост от това в колко поколения имате представител от този цвят можете да ползвате съответно първо, второ или трето ниво умение.

Тези умения обикновено са свързани с контрол на ръката или директна конфронтация.

Казах „+1“, защото в играта има Призраци. Тези Призраци можете да ги играете както върху вашето дърво, така и върху дърветата на другите. Те олицетворяват абсурдността на дадена история. Да, никой няма да ви повярва, че майка ви е призрак (заради което призраците нямат цвят), но пък е яко! Когато играете карта върху друга карта, предната се маха, а токъна се връща на собственика. Сега, има предимство да имате призрак в дървото си. Както казах – яко е, което ще ви даде и готино умение, отново в зависимост от това в колко поколения имате призраци. Но пък ако използвате такова умение, тогава историята ви става калпава и другите играчи сами могат да я украсяват, като те слагат върху вашето дърво карти.

Освен Призраците има и „скалдове“, които също не са от основните цветове. Върху тях не можете да поставяте токън, но те ви позволяват да активирате още веднъж умението си. Тези скалдове всъщност превръщат играта в едно комбинативно изживяване, което играчите на Magic, Seasons и други подобни биха се изкефили. Едно умение активира второ, което помага за трето, което ще ви позволи да направите това, и така нататък.

Може да ви се стори, че играта би свършила така за 10 минути. Дам… а колко бързо ви се струва на правило, че продължава Мънчкин? Е, не чак толкова.

В Norsaga наистина има доста take-that. Често ще играете карти един върху друг и ще се прецаквате. Въпреки това играта е кратка, защото понякога няма да имате какво толкова да направите. Всичко опира до шанс, защото някой път ще теглите само призраци, а друг път – винаги ще имате картите от вашия цвят. Не се притеснявайте, играта трае около 20-30 минути, така че няма да ви досади.

Освен всичко, за мен основното нещо в играта са изумителните илюстрации! Всяка една карта в тестето е напълно уникална! Дори и призраците, които нямаше нужда да бъдат различни пристигат със своите смешни странности. Викингите са нарисувани с ярко изградени, на места пародийни черти, а детайлите вкарани в арта правят Norsaga, ако не друго, то прекрасна творба за гледане!

Всичко това щеше да е достатъчно за една проста и бърза игричка, но ако си мислите, че ви е постничко, можете да се сдобиете с…

Norsaga: Into the Myth Expansion

Разширението пристига в малка джобна кутийка, която просто можете да мушнете в кутията на базовата игра. То отново вкарва едно тесте с напълно уникален арт и герои, но освен това наблъсква в играта най-различни видове викинги с умения, които да разнообразят… или да хаотизират геймплея.

В играта вече има Легенди, които стават особено мощни, когато са двама. Има скитници, които действат като жокери, но ако не ги ползвате бързо, ще си отидат. Има чираци, които не са много полезни за токъни, но дават право да се играят повече викинги на ход. Има феи, които добавят нови умения, освен това разместват семейното ви дърво. Има и смесени класове – призраци скалди и скалди феи.

Ако смесите всичко това с базовата игра ще получите… огромна топка хаос. Това не е лошо в общия случай, но така шансът ще играе основна роля в играта ви. Освен това не се препоръчва да играете с всичко с нови хора. Могат да се получат твърде сложни комбота и да трябва да следите десетки умения за такъв тип бърза игра.

Разбира се, дори експанжънът ви дава съвети как да вкарвате новите карти. Можете да мушнете само един вид, можете и повече, но при всички положения е добре да имате еднакъв брой пасивни и агресивни карти.

С други думи, нямате нужда от този експанжън, но бихте се изкефили с него!

Заключение

Norsaga е бърза и силно интерактивна игра тип „тегли карта – играй карта“, която не прекалява със себе си. Знае какво представлява и знае как да се презентира. Илюстрациите са крайно детайлни и персонофицирани. Всеки викинг е сякаш отделна личност и това се вписва чудесно със сторителинг темата. Според мен, играта само щеше да спечели, ако с този арт и идея беше превърнала себе си в истинско преживяване с разказване на истории. ,,,но и така както е, върши работа. Това е филър с много take-that, който докато се усетите е свършил. Norsaga е силно зависима от шанса и почти винаги късметът ще е това, което води играчите към победа, не някаква стратегия. Всъщност, играта е по-скоро ситуационно тактическа, отколкото такава, която набляга на дългосрочното планиране. Силната й геймплей част идва от хитрите комбинации, които могат да се вържат с различни умения и активиране на карти. Въпреки това, обикновено не знаете какво ще се случи следващия ход, така че цялото мислене ще дойде на вашия ход. Не се безпокойте, въпреки това, ходовете са бързи.

От всичко това, можете да се досетите, следва, че играта е малко по-тактическа с по-малък брой играчи и пълен хаос с повече. Въпреки това аз я предпочитам с повече, защото времетраенето не се увеличава значително, а интерактивните възможности и полудипломационното „удари лидера“ придава приятен мънчкин вкус… да, споменах „мънчкин“ и „приятно“ в едно изречение. Всъщност никога съм нямал нищо против безобразното и късметлийско удряне по беззащитен противник, стига играта да не отнема повече от 20-30 минути.

С малко думи – Norsaga е приятна игра с огромно количество разнообразие (основно благодарение на експанжъна) и въпреки, че не е жанроразбираващо УАУ заглавие, кежуъл играчите биха открили малко бижу с прекрасен арт.

От мен играта получава препоръка, макар и на ръба. Ако имате възможност, ви съветвам първо да  я пробвате преди да хвърлите пари.

ПЛЮСОВЕ:

  • Детайлен и ненормално добър арт
  • Перфектно времетраене за това, което е
  • Into the Myths разширението добавя огромно разнообразие

МИНУСИ:

  • Хаос и пълна случайност

[divider]

Засега можете да поразгледате сайта на производителите и да се убедите поне в готиния арт.

[button color=“green“ size=“big“ link=“http://www.meromorphgames.com/“ target=“blank“ ]Metamorph Games[/button]

Jarl: The Vikings Tile-Layng Game – викинска версия на The Duke

Ако сте прочели статията ми от тази сутрин, тази ще ви бъде като естествено продължение. Ако не сте, препоръчвам ви да го направите, защото механиките на Jarl и The Duke са едни и същи и не смятам да навлизам в подробности за системата.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://bigboxgamers.com/the-duke-review/“ target=“blank“ ]The Duke Ревю[/button]

В общи линии, това е игра, в която двама играчи използват торбичка с единици и теглят от там плочки, които слагат на дъската. Целта е да вземете противниковия Ярл, като стъпите с ваша плочка върху или го застреляте с умение от разстояние. Когато единиците ви се движат, се обръщат на другата страна и често движението, описано върху самата плочка е тотално различно от от двете страни.

Преди всичко искам да поговоря за темата. Последно време се забелязва засилено ползване на викингска тематика. Както каза един приятел – викингите са новите зомбита. Освен това, последните два месеца аз изгледах наведнъж всички сезони на Викинги, така че History channel ме беше пообразовал.

Jarl е лицензирана игра точно по сериала Викинги. Дори на кутията можете да видите Рагнар Лотброк. Всъщност, докато сме на тази тема…Кутията на играта е използвала един от най-странните методи за слагане на реклами на други игри от компанията. Обикновено рекламите са от външната страна на долната част на кутията – за да се видят, когато кутията е отворена. При Jarl, тези надписи са от външната част на горната част на кутията. Да, само късите краища, но размерите на кутията правят играта идеална за стоене в легнало положение на рафта. Ако сложите така играта обаче през цялото време ще гледате реклама на най-новата игра на Catalyst – Vikings. Това е леко объркващо, защото онази игра отново е за викинги и отново е по сериала. Звучи като заяждане, но кутията е адски непрактична за рафта. Сега стои права настрани, за да може да се вижда реалното име на играта, но кутията заема твърде много място за размера си.

Както и да е. Всичко това няма абсолютно никакво значение, защото играта е напълно абстрактна.

Не мога да говоря за геймплея, ако не я сравнявам с The Duke, която е истинският Нед Старк в семейството. Да, много хора се опитват да бъдат като него, дори много смятат, че Джон Сноу ще го задмине, но за мен Нед се измъкна точно навреме, когато всичко в света все още имаше логика.

Jarl изглежда по-изчистена, защото в играта няма специални умения, няма нито модове. Първоначално си помислих, че това е The Duke, но за начинаещи. Може би си помислих така, защото първо бях играл Jarl. О, дали не бърках.

Всяка плочка в Jarl им трилион начина, по които може да се движи, а като я обърнете, опциите се удвояват. За разлика от The Duke, тук през цялото време трябва да следите и да помните десетки и десетки възможности, които могат да се случат с всяко едно местене. Играта предизвиква сериозно мозъчно и трайно увреждане. Заради това и играта е двойно по-дълга от The Duke.

Всъщност, не само заради това. В Jarl много от единиците имат умението Щит, което се среща доста рядко в The Duke. Това умение предпазва удари и движения от определена посока. Когато на дъската има 6-7 такива единици, цялата ситуация може да зацикли i да не можете да се движите почти никъде.  Moже да влезете в дебнещ застой – някой трябва да направи жертвен ход, който да отприщи всичко.

Освен това, в Jarl по-често ще наблягате на вадене на нови единици, защото… ами от цялото това блокиране няма да има какво друго да правите.

Когато вадите нови единици пък, цялата дъска става все по-пренаселена и от това следва какво? Мда, още повече блокиране.

Сега, това не е негатив на играта. Смятам, че ако играете Jarl 5-6 пъти с един и същи противник, ще можете да позапомните повечето единици и да си мятате шамари по-тактически. Ако обаче разменяте тупаници с нов играч… включете компютъра и пригответе паралелна игра на Heroes 3 между вас двамата, защото ходовете ще отнемат горе-долу толкова дълго.

Това, което отличава най-много Jarl от The Duke и дори го задминава са компонентите. Да, плочките в The Duke са огромни и детайлни дървени плокчета, но в Jarl са някакъв особен тежък материал, който засега ще определя като керамика. И целта не е просто да се усещат яко, цялата страхотна изработка на плочките има тематична идея. Плочките са нацепени на места и с лек ефект на “счупеност“ с цел да наподобяват руни. А руните са неотменна част от викингския живот.

Заключение

Jarl използва напълно идентична механика като The Duke, но усещането на играта е толкова различно, че ако сте истински фен на системата не виждам защо да нямате и двете. The Duke е доста по-приятелска към нови играчи и има много различни модове, които да разнообразят геймплея, докато Jarl е по-дълбока и разчита на комплексни движения на единиците. Точно заради тази дълбочина няма нужда от модове. Трябват ви много повече игри, за да свикнете с плочките.

За хората, които искат да отделят много повече време и мисъл в разработване на стратегии, мисля че Jarl би бил чудесен избор. За хората, които искат просто да отворят играта и да я схванат за една-две игри – The Duke би била по-подходяща. Ако сте фен на сериала Викинги, не очаквайте нищо общо с темата, но на кутията е нарисуван Рагнар, така че ако сте колекционери, грабвайте телата.

Първите ви няколко игри на Jarl ще бъдат доста дългички и дори могат да стигнат до час, защото има много блокиращи умения, както и твърде отворен избор от движения. С други думи, аналитичната парализа е налице.

Аз със сигурност харесвам The Duke повече, но не е защото Jarl има проблеми, а просто защото предпочитам по кежуъл подхода, който се ползва в първата и по-изчистена версия. А вие, ако имат бюджет само за една от двете игри… по-добре изчетете и двете ми ревюта по още един път, за да бъдете напълно сигурни в избора си… а и за да ни натрупате трафик на сайта. Мерси. Чао.

ПЛЮСОВЕ:

  • Свръх добри компоненти
  • Дълбок геймплей

МИНУСИ:

  • По-бавна, отколкото би ми се искало
  • Предизвиква сериозна форма на аналитична парализа

[divider]

От време на време Jarl се мярка в Boardgames.bg, но точно в този момент я няма. Бих ви препоръчал да посетите сайта на производителите и да тракнете начина на откриване на играта от там.

[button color=“green“ size=“big“ link=“http://www.catalystgamelabs.com/“ target=“blank“ ]Catalyst Game Labs[/button]

Vikings – игра с поставяне на острови

Знаете ли как обикновено човек като мен попада на игра, за която после ще твърди със сигурност, че много му харесва? Ами случайно. Точно така стана и с Vikings и за да не я пропуснете вие случайно, реших да ви кажа какво представлява и с какво ме впечатли.

Във Викинги вие ще имате за цел да създадете свое островно владение и да го защитавате от други нападащи ви викинги. Играта е дело на дизайнера Michael Kiesling, разпространявана е от Z-Man и излиза през 2007 година. Може да се играе от 2 до 4 души и продължава около час. Едно уточнение преди да продължа – тази игра няма нищо общо със сериала Vikings, освен може би… ами… викингите. О, и още едно уточнение, за малко да забравя. В следващите редове ще прочетете какво представлява основната игра. Освен нея има и вариант „за напреднали“, който няма да разглеждам тук.

Компоненти

  • Игрална дъска
  • Маркер за първия играч(много готин викингски дракар)
  • 8 маркера за играчите
  • 4 „родни земи“
  • Монети
  • Платнена тобричка
  • 78 викпъли в шест различни цвята(това са викингски мийпъли!)
  • 76 плочки
  • Правила

Компонентите са с добро качество и от към тях нямам оплаквания. Дебел картон, мийпъли с рогати шлемове, хубави рисунки, не много грабващи окото, по-скоро изчистени, но тематични.

 

 

Как звучи, а какво е всъщност…

Добре де, в описанието в началото може би го направих да изглежда малко по-интересно отколкото е. Викинги определено е най-вече евро игра и в нея няма никакви реални битки или грабежи. Всеки от вас ще трябва да събира точки, като поставя плочки и викпъли на тях (Какво? Звучи ви познато? Не, няма как да е така.). Просто нали? Е да, ама не е, и то въобще!

В средата на масата има едно голямо колело, което се върти и на него има написани цени. На колелото има едно поле, което има 0 като цена и ако вземете плочката, която не струва нищо, то колелото се завърта до следващото заето поле. Около колелото има 12 места – за един викпъл и за една плочка с част от остров или кораб. Ако искате да вземете викпъл и остров/кораб, трябва да платите цената им. Викинга винаги върви в комплект с плочката си. След като го вземете го поставяте близо до „родната си земя“, като следвате няколко прости правила. След като поставите острова поставяте и викинга на него. Ще има случаи, когато това няма да е възможно и в този случай ще трябва да си набавите специален вид викинги, които по-късно ще могат да превозят останалите без домове викинги. Освен лодкарите останалите викпъли биват – войни, които ви пазят от чужди кораби; благородници, които ви носят точки; скаути, които също дават точки, но по малко по-различен начин; златари, които дават пари и рибари, които имат за цел да изхранят викингите ви. Рибарите са изключително важни, тъй като ако нямате достатъчно храна, ще загубите точки накрая.

Плочките от своя страна биват начало, среда, край на остров и кораб. Корабът е единствената плочка, която може да ви навреди, няма как обаче да не вземете кораби. Разбира се, ако имате войни, които да ви пазят от тях, корабите дори са плюс, защото носят пари или точки и то всеки рунд. Това което става, ако нямате кой да ви пази е, че корабите блокират плочките под себе си, като по този начин ви спират да печелите от тях. Тематично, ако трябва да го обвържем – крадат от вас, защото сте незащитени.

След като на няколко пъти споменах вече точките е може би моментът да кажа, че в играта има „малко“, „голямо“ и крайно точкуване. При малкото се взима само злато от златарите, а при голямото се смятат всички точки, които получавате от викингите си. При крайното се смята храната, кой има най-дълъг остров, най-много завършени острови и финалните точки.

Напред! Към парите и славата… или трябва да кажа – към парите и точките!

Vikings е игра с поставяне на плочки, в която вие ще правите острови и поставяте мийпъли на тях, които ще ви носят точки и пари. Звучи доста като Каркасон и доста прилича на него, но с малко по-различни правила. Въпреки това обаче играта има съвсем различно усещане, когато се играе. Първата разлика, която ще забележите е, че трябва доста повече да мислите тук. Най-вече за в бъдеще – ще ви трябват ли пари, кои плочки ще ви оставят, ако вземете тази, която сте си харесали, ще ви трябват ли войни, ако дойдат кораби можете ли да си позволите да нямате войни и така нататък и така нататък. Във Vikings ще ви се наложи също да ползвате всички начини за набавяне на точки. Няма да можете да спечелите, ако разчитате само на войните си или на благородниците си. Различните викинги са зависими едни от други, което е страхотно според мен и придава дълбочина на играта. Също така ще трябва да не забравяте да поглеждате какво правят и противниците ви, защото единственият начин да им пречите е като им вземете плочката, която са си харесали или мийпъла, който им трябва (ако някой има 3 кораба на границата си и няма с какво да се защитава, не му оставяйте войни). Като изключим това играта е напълно безконфликтна, дори корабите, които идват и ви „нападат“ са по-скоро на играта, а не на някой от противниците ви.

Това е и един от минусите на играта  – липсата на интеракция между играчите. Нея буквално я няма, освен ако не забършете това, което трябва на някой друг. Другият много голям недостатък е, че играта се намира изключително трудно у нас, а дори и да я намерите струва прекалено много за това, което е.

И третият, и най-малък според мен недостатък е тематиката. Искам да кажа, харесва ми, но не е много силна в играта, по-скоро е просто поставена. Спокойно можеше да е и нещо друго. Благородници, които строят замъци и пътища например… не, чакай…

Въпреки тези си недостатъци обаче Викинги е много интересна игра, със солидни механики и възможност за добър брой преигравания. Ако и вие като мен харесвате подобни игри, пробвайте я щом имате възможност, няма да сгрешите!