- Blood on the Clocktower – Събитие в социалните игри - март 27, 2023
- Страната на чудесата – Българският Dixit? - декември 14, 2022
- Tabannusi: Builders of Ur – За феновете на екселски таблици - януари 24, 2022
Продължаваме с викингска тематика. Миналата седмица се опряхме на абстрактното тематизиране на твърде сериозния сериал Викинги, а днес ще се хвърлим точно в обратно – шарения, леко пародиран, топъл и хумористично привлекателен облик на очевидно веселите и безгрижни викинги. Ако не друго, поне артът и неангажиращият и непретенциозен геймплей ни лъхат на подобно отношение.
Викингите се оказват едни доста нескопосани младежи по баровете, които се опитват да свалят мацки според съветите на бившите си съученици, които едно време сякаш са били големи свалячи… поне според собствените им думи. Това, което се получава обаче е, че тези младежи вземат съвети от редица джонибравовци, които лъжат очебийно и безпардонно със самодоволното усещане, че всъщност впечатляват някого.
В Norsaga, играчите влизат в ролята на викинги самопръцковци, които разказват историята (или според тях – сагата) на своята фамилия, като се опитват да я украсят колкото се може по-добре. Лошото е, че другите играчи често ще ги хващат в лъжат и въпросната сага ще се променя все повече и все повече. Целта е да поддържате стабилна версия и да я следвате до край. Първият, който успее да разкаже кохерентна и издържана история печели.
Сетингът много ми напомни на една от първите ми игри – Texas Zombies, в която играчите бяха оцеляващи, които разказваха/лъжеха за премеждията си със зомбитата преди тази среща.
Не се настройвай, народе, това не е такава игра. Всъщност, въпреки темата си, играта няма нищо общо със стори телинг.
В началото на играта всеки тегли карта с мисия, която трябва да изпълни – историята, която ще се опита да разкаже. Тази карта определя различни токъни, които играчите ще се опитат да разхвърлят из сагата си. Първият, който успее да ги постави върху картите си печели.
Според базовата си механика, Norsaga може да се причисли към игрите тип „Тегли карта, играй карта“. На практика, вътре има допълнителен слой от умения, които раздвижват познатия мънчкинов жанр.
Всеки играч има ръка от 4 различни викинга. По време на хода си играчът допълва до 4 карти, после използва умение (украшение на историята) и след това играе карта върху своето родословно дърво, или в някои случаи, върху чуждите.
Всеки играч може да слага където си иска в родословното дърво – най-отгоре сте вие, отдолу са мама и тате, а най-отдолу два комплекта баби и дядовци – от линията на мама и от линията на тате. Очевидно и викингите са били политически коректни, защото няма никакъв проблем да имате мама и мама или пък дядо и дядо… но нека не навлизаме в такива подробности. Всъщност, според мен нищо не пречи да си направите такъв вариант, в който да се спазват и половете… хм, това сигурно би увеличило още повече, така или иначе, изобилната доза шанс, която залива играта.
Трябва да гледате върху полето пред вас като виртуално табло, защото иначе би ви се сторило странно да слагате директно баба, без да имате първо мама или тате. Това би било донесло допълнителна неинтуитивност на хората, които са играли игри като Viceroy или Progress: Evolution of Technology.
Като споменах Viceroy, всъщност Norsaga има една голяма прилика с нея. Всеки викинг има цвят и място, където да поставите токън от този цвят. Освен това има и полуместа, които ако ги вържете със същия цвят ще се отвори място за още един токън. В началото на играта сте получили 5 токънa, които да ги „турите“ някъде, така че това ще ви е мисията.
Преди да сложите карта обаче имате право на едно умение. В играта има 4 (+1) цвята, които имат три нива умения. В зависимост от това в колко поколения имате представител от този цвят можете да ползвате съответно първо, второ или трето ниво умение.
Тези умения обикновено са свързани с контрол на ръката или директна конфронтация.
Казах „+1“, защото в играта има Призраци. Тези Призраци можете да ги играете както върху вашето дърво, така и върху дърветата на другите. Те олицетворяват абсурдността на дадена история. Да, никой няма да ви повярва, че майка ви е призрак (заради което призраците нямат цвят), но пък е яко! Когато играете карта върху друга карта, предната се маха, а токъна се връща на собственика. Сега, има предимство да имате призрак в дървото си. Както казах – яко е, което ще ви даде и готино умение, отново в зависимост от това в колко поколения имате призраци. Но пък ако използвате такова умение, тогава историята ви става калпава и другите играчи сами могат да я украсяват, като те слагат върху вашето дърво карти.
Освен Призраците има и „скалдове“, които също не са от основните цветове. Върху тях не можете да поставяте токън, но те ви позволяват да активирате още веднъж умението си. Тези скалдове всъщност превръщат играта в едно комбинативно изживяване, което играчите на Magic, Seasons и други подобни биха се изкефили. Едно умение активира второ, което помага за трето, което ще ви позволи да направите това, и така нататък.
Може да ви се стори, че играта би свършила така за 10 минути. Дам… а колко бързо ви се струва на правило, че продължава Мънчкин? Е, не чак толкова.
В Norsaga наистина има доста take-that. Често ще играете карти един върху друг и ще се прецаквате. Въпреки това играта е кратка, защото понякога няма да имате какво толкова да направите. Всичко опира до шанс, защото някой път ще теглите само призраци, а друг път – винаги ще имате картите от вашия цвят. Не се притеснявайте, играта трае около 20-30 минути, така че няма да ви досади.
Освен всичко, за мен основното нещо в играта са изумителните илюстрации! Всяка една карта в тестето е напълно уникална! Дори и призраците, които нямаше нужда да бъдат различни пристигат със своите смешни странности. Викингите са нарисувани с ярко изградени, на места пародийни черти, а детайлите вкарани в арта правят Norsaga, ако не друго, то прекрасна творба за гледане!
Всичко това щеше да е достатъчно за една проста и бърза игричка, но ако си мислите, че ви е постничко, можете да се сдобиете с…
Norsaga: Into the Myth Expansion
Разширението пристига в малка джобна кутийка, която просто можете да мушнете в кутията на базовата игра. То отново вкарва едно тесте с напълно уникален арт и герои, но освен това наблъсква в играта най-различни видове викинги с умения, които да разнообразят… или да хаотизират геймплея.
В играта вече има Легенди, които стават особено мощни, когато са двама. Има скитници, които действат като жокери, но ако не ги ползвате бързо, ще си отидат. Има чираци, които не са много полезни за токъни, но дават право да се играят повече викинги на ход. Има феи, които добавят нови умения, освен това разместват семейното ви дърво. Има и смесени класове – призраци скалди и скалди феи.
Ако смесите всичко това с базовата игра ще получите… огромна топка хаос. Това не е лошо в общия случай, но така шансът ще играе основна роля в играта ви. Освен това не се препоръчва да играете с всичко с нови хора. Могат да се получат твърде сложни комбота и да трябва да следите десетки умения за такъв тип бърза игра.
Разбира се, дори експанжънът ви дава съвети как да вкарвате новите карти. Можете да мушнете само един вид, можете и повече, но при всички положения е добре да имате еднакъв брой пасивни и агресивни карти.
С други думи, нямате нужда от този експанжън, но бихте се изкефили с него!
Заключение
Norsaga е бърза и силно интерактивна игра тип „тегли карта – играй карта“, която не прекалява със себе си. Знае какво представлява и знае как да се презентира. Илюстрациите са крайно детайлни и персонофицирани. Всеки викинг е сякаш отделна личност и това се вписва чудесно със сторителинг темата. Според мен, играта само щеше да спечели, ако с този арт и идея беше превърнала себе си в истинско преживяване с разказване на истории. ,,,но и така както е, върши работа. Това е филър с много take-that, който докато се усетите е свършил. Norsaga е силно зависима от шанса и почти винаги късметът ще е това, което води играчите към победа, не някаква стратегия. Всъщност, играта е по-скоро ситуационно тактическа, отколкото такава, която набляга на дългосрочното планиране. Силната й геймплей част идва от хитрите комбинации, които могат да се вържат с различни умения и активиране на карти. Въпреки това, обикновено не знаете какво ще се случи следващия ход, така че цялото мислене ще дойде на вашия ход. Не се безпокойте, въпреки това, ходовете са бързи.
От всичко това, можете да се досетите, следва, че играта е малко по-тактическа с по-малък брой играчи и пълен хаос с повече. Въпреки това аз я предпочитам с повече, защото времетраенето не се увеличава значително, а интерактивните възможности и полудипломационното „удари лидера“ придава приятен мънчкин вкус… да, споменах „мънчкин“ и „приятно“ в едно изречение. Всъщност никога съм нямал нищо против безобразното и късметлийско удряне по беззащитен противник, стига играта да не отнема повече от 20-30 минути.
С малко думи – Norsaga е приятна игра с огромно количество разнообразие (основно благодарение на експанжъна) и въпреки, че не е жанроразбираващо УАУ заглавие, кежуъл играчите биха открили малко бижу с прекрасен арт.
От мен играта получава препоръка, макар и на ръба. Ако имате възможност, ви съветвам първо да я пробвате преди да хвърлите пари.
ПЛЮСОВЕ:
- Детайлен и ненормално добър арт
- Перфектно времетраене за това, което е
- Into the Myths разширението добавя огромно разнообразие
МИНУСИ:
- Хаос и пълна случайност
Засега можете да поразгледате сайта на производителите и да се убедите поне в готиния арт.