неделя, октомври 13, 2024
Заглавна страница » Настолни игри » Pirates of the 7 seas – Хаос. Пълен хаос.
Pirates of the 7 seas – Хаос. Пълен хаос.

Pirates of the 7 seas – Хаос. Пълен хаос.

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

В една и съща година излязоха две игри с подобна механика – Pirates of the 7 sea и Rattle Battle Grab the Loot. И двете получиха негативен отзвук заради едно единствено нещо – абсолютната случайност!

Аз не съм играл втората игра, въпреки че е на една от любимите ми компании – Portal Games, но имах възможността да пробвам Pirate of the 7 sea. Тя е от същия дизайнер на Mysterium, така че очаквах стабилни и тематични механики. Ммм… Да започнем едно по едно.

Тематични механики

pic2462291_lg

Играчите влизат в ролята на пирати, които обират търговски кораби и продават стоката от тях на черния пазар. Тук обаче говорим за пирати с достойнство (почти като тези от “Черните платна“). Тук пиратите не се бият един друг, те се обединяват срещу агресорите – Испания, Англия и други цивилизовани държави. Поне докато някой не реши да се продаде на някоя от държавите и да бачка за тях…

Играта пристига в тенекиена кутия, която ми харесва не само заради материала си, но и заради функционалността. Гърбът на кутията се ползва като борд, върху който поставяте токъни и зарове, а във вътрешността на капака се слага друг борд, върху който ще хвърляте зарове, когато се биете.

Играта е със сравнително проста базова механика. Принципът е така популярния „role selection“ (избиране на роли). Всеки има еднакво тесте карти с роли, избира си роля тайно и я поставя с лицето надолу. Всяка роля извършва действието си в определен ред. Някой започва да изброява ролите и когато някой има някоя роля, той си прави действието. Ако никой друг не е избрал същата роля, той получава бонус. Ако освен това е първия играч този ход, получава още един бонус.

pic2687219_lg

Някои роли можете да си върнете в ръката след като сте ги изиграли, други се прибират обратно ако сте изиграли определени други роли. Така че има известно тактическо мислене при избирането.

В ръката си ще имате още няколко карти от общо тесте. Картите са няколко вида – пристанища, проклятия и битки. Всяка от тези карти се играе с определена роля.

Пристанищата служат за място, където си продавате вече натрупаната стока. Всяко пристанище има различни цени за изкупуване на стока. Веднага го казвам – продаването на стоки е най-омотаната механика в играта. Ако се изкупува стока, която вие предлагате, можете да си продадете всяка за една точка. Ако искате да я продаде на предложената цена обаче, трябва да продадете комплект от три от тази стока. Това е крайно неинтуитивно и объркващо.

Проклятията са единствената механика за директна конфронтация с другите играчи. Хитрото при тях е, че проклятията засягат и вас. Единственият начин да се освободите е да сте единственият играл ролята, която позволява това. Е… може и самото проклятие да не ви засяга.

Тук е моментът да спомена, че някои от механиките ви принуждават да теглите „black spot” токъни, които са тежки минуси в края на играта.

Точките в играта се наричат „съкровища“. Колкото повече съкровища имате, толкова повече кораби ще ви трябват, за да ги опазвате. Заради това много ми харесва тематичното решение да си жертвате по един кораб всеки път щом минете определен брой точки.

В играта има още много тематични неща, като стоките върху корабите, като ритуалите, които можете да правите с някои роли и ви дават специални умения и подобрения. Любимата ми тематична механика в играта е съюзяването с някоя от континенталните държави. Една от ролите ви позволява да се „продадете“ на някоя държава, като вече сте свързани с нея. Искате да го направите, защото безплатно можете да си върнете всички строшени кораби (или да си ги вземете, ако все още ги нямате). Проблемът е, че щом сте част от някоя държава и има битка с нея, вие не бихте искали да влезете в такава битка. Можете, но ще вземете “Black spot”. Както разбрахме, това е кофти.

А сега е време да ви обясня защо не харесвам играта.

Стабилни механики?

Или историята на един хаотичен океан.

pic2724627_lg

Корабите в играта са представени със зарове. Щом някой играе карта за битка, всеки може да се включи. Когато играете тази роля, в ръката трябва да имате карта с търговски кораби, върху която е указано колко са защитниците и от коя държава са.

След това всеки решава колко кораба ще прати в битката, като има определен минимум в зависимост от броя на играчите. После играчът играл битката взема всички зарове, както и няколко зара, които са пазителите на съкровището, и ги мята в капака.

След това е просто. Гледате колко показват заровете на защитата и ги сравнявате с най-близките зарове. Ако са по-високи, унищожават зарове, докато стигнат някои зарове, които са по-високи от тях. С други думи, дори да има само една защита с „6“, ако никой от пиратските кораби не показва 6, всички пирати са унищожени.

След бързата едноминутна битка се гледат колко кораба остават и за всеки останал кораб се тегли на случаен принцип стока от тесте със стоки.

Една стока може да се носи само от един кораб (освен ако нямате подобрение на кораб и този кораб не може да участва в други битки, докато не си продаде стоката или не я загуби от проклятия.)

Има начин да предпазвате корабите си от унищожение, но няма абсолютно никакъв начин за модификация на заровете. Какво хвърлите, това е! Абсолютна случайност. Като добавите и случайното теглене на стоки… играта тук се срива. Всичко останало е чудесно. Цялата игра изглежда добре и е тематична, но тази ужасна случайност превръща играта в безсмислено прекарано време от около час. На същия принцип можеше просто да хвърлим един зар преди да почнем и който хвърли най-много той печели. Ох…

Заключение

Pirates of the 7 sea е чудесно изглеждаща игра с прекрасен арт и добри компоненти. Кутията е страхотна и функционална. Повечето механики са тематични и играта до известен момент е всъщност приятна. И тогава идват битките…

Цялата игра се срутва заради пълната случайност в тези битки. Те са основата на играта и понеже нямате никакъв контрол над тях, всичко останало се обезсмисля.

Ако успеете да влезете в атмосферата и лекия характер на играта, може и да пренебрегнете тази случайност, но аз не мога. Нямам нищо против случайността, но когато изборите ми нямат никакво значение аз съм „Пас“. Време е за клише: „Ох, наистина ми се искаше да харесам тази игра“.

ПЛЮСОВЕ:

  • Добри компоненти
  • Функнционална кутия
  • Тематични механики

МИНУСИ:

  • Хаос. Пълен хаос.

Повече информация можете да откриете на сайта на производителите:

I Love Games

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

Facebooktwitteryoutubeinstagram

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Собственик съм на кафене с настолни игри насочено към хората без опит в игрите. Стремя се да играя всички модерни и актуални настолни игри, но се опитвам да давам светлина основно на по-странните, по-отритнатите, по-апокрифните и тези игри, които рядко се появяват под прожекторите. Имам дългогодишен опит като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
Big Box Gamers