- Blood on the Clocktower – Събитие в социалните игри - март 27, 2023
- Страната на чудесата – Българският Dixit? - декември 14, 2022
- Tabannusi: Builders of Ur – За феновете на екселски таблици - януари 24, 2022
Не съм сигурен, че напълно схващам темата в Noises at Night, но я обожавaм! Това може и да се дължи на зашеметителните илюстрации от дебютантката в настолния арт Дарина Лапковская или защото има нещо шантаво в цялостната идея… Доколкото разбирам играчите влизат в ролята на различни членове на семейството – мама, тате, дядо, кака, котката… плъха?… духчето… о…кей… Бугимен?! ВТФ?!. Добре, може би не само на семейството.
Идва нощ, чувате шум и ставате да проверите кой издава този шум. Тоест – да откриете кой кого е в тази къща. Тоест, искате да разберете ролите на другите играчи. Но и това не е важно. Печелите… точки, защото…
Абе, знаете ли какво – историята може и да смахнато объркана, но това, което е важно е атмосферата. А тя извира от стила на арта и битовите шарении по картите.
В Noises at Night се опитвате да събирате точки. Всеки играч получава тайна роля. Ролите са обвързани с определена локация и определени символи. Целта ви е в края на играта навсякъде по масата да се мъдрят вашите символи, а локацията ви да е задръстена от карти. Трябва да внимавате за две неща обаче. На всяка локация има две роли и отделно всеки символ принадлежи отново на две роли.
Сетъпа е така направен, че тези два комплекта от роли никога да не са едни и същи. С други думи – вашите основни две цели могат да се делят с други двама играчи. Спокойно, не е чак толкова сложно, като в Cahoots.
Второто нещо, за което трябва да внимавате (и това е фокусът на играта) е, че ако сте твърде очевидни в това, което правите, другите могат да познаят ролята ви. Това не ви изкарва от игра, но печели точки на опонентите ви. От друга страна, ако така извъртите нещата, че ги объркате и ги накарате да си помислят, че сте друга роля, тогава вие ще плувате в точки, защото за всяко грешно предположение вие печелите точки. Тази механика издига И чупи играта, но затова ще поговоря в края на ревюто.
Играта е между 5 и 8 рунда в зависимост от броя на играчите. В началото на геймплея вие нареждате няколко стаи в средата на масата (в кутията има двойно количество за разнообразие).
По време на вашия ход вие играете две карти от ръката си върху някоя локация. Картите могат да се сложат с лицето нагоре или с лицето надолу. Понякога ще искате да ги криете, защото нямат вашия символ, но има ефекти, които обръщат картите и ако вие знаете това, можете да го използвате във ваша полза и да сложите карта точно с вашите символи, след което да изманипулирате останалите да я обърнат. Така хем ще си помислят, че не е вашия символ, хем печелите точки. Вече схващате врътките.
Всяка локация има някакво специално умение, което би ви помогнало, а отделно в началото на хода се обръща евент, който също променя начина, по който протича рунда. Недраматично, но пак е свежо.
След като всички са изиграли по две карти идва фазата, в която всеки има право да познае една роля. Всеки познал или всеки, на когото са се опитали да познаят ролята, но не са успели, получава толкова точки, колкото е числото на рунда в момента. Тоест, между 1 и 8.
Някои карти дават само символи, но други имат умения, с които да провокирате останалите играчи. Ако сте хитри и ги използвате да заблудите останалите с подходящите инструменти, играта ви е вързана… или не.
Ето големият проблем на Noises at Night.
Някои от игрите ви ще бъдат вълнуващи и напрегнати, но други ще „флопнат“ още в началото. Аз съм присъствал и на двата случая. Да, ако ви познаят ролята, вие все още играете карти, но тогава е твърде очевидно какво правите – все пак няма какво да криете.
Имал съм игра, в която в края на втория рунд ние се познахме всички. От там нататък ходовете ни бяха програмирани и просто се надявахме да теглим нашите символи. Играта се превърна във „война“.
От друга страна – имал съм случай, в който до последния рунд половината все още сме били в тайна и играхме шпионски шашми.
Noises at Night е страхотна през първата си половина, но след средата, особено последните един-два рунда, независимо дали сте си познали ролите или не, има голям шанс преживяването ви да доскучее, защото вие не рискувате особено, дори и да се издадете. Да, ролята ви става очевидна и последния рунд ще ви я познаят, но миризливка ви е ухапала по дупЕто. Последният рунд позналите печелят само 1 точка!
С други думи – рискът се намалява драстично с всеки изминал рунд, с което спада и вълнението. Разбирам защо това е направено така, но или липсва елемент, който да увеличи сериозно риска от непознаването или трябва да се засили интереса на играенето на карти въпреки че са ви познали ролята.
Да, тези неща са проблем, но играта е двайсетина минути, а тук говорим за една четвърт проблем – тоест – възможността за скучен геймплей идва единствено в последните пет минути, така че ще го преживеете, особено след като първите 15 са толкова вълнуващи.
Заключение
Noises at Night започва силно с гръм и трясък и завършва некулминативно. Има хора, които казват, че не е важно как започваш, а как свършваш. От друга страна има хора, които смятат, че земята е плоска, така че за какво изобщо ги слушате тия хора.
Презентацията и първите няколко рунда на играта са впечатляващи, като цялостната концепция и атмосфера са оригинални. Да, има някакъв шанс играта да ви се спука в лицето още на средата, но ако няма какво да криете, то ходовете ви поне ще са светкавични и ще преполовите времетраенето, което и без това е миниатюрно.
Като за това, което е, Noises at Night получава палец нагоре от мен – да, не е най-впечатляващото нещо на света, но поне не е плоско като земята. Ха! Какъв обрат в този скеч!
ПЛЮСОВЕ:
- Удивителен арт
- Светкавичен геймплей
- Вълнуващо начало
МИНУСИ:
- Финалът е некулминативен
- Понякога игрите ви ще се провалят още в началото