вторник, октомври 15, 2024
Заглавна страница » Настолни игри » Hokkaido – По-доброто Honshu?
Hokkaido – По-доброто Honshu?

Hokkaido – По-доброто Honshu?

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Honshu е една от любимите ми пъзелови игри за строене на градове. Тя е бърза и интуитивна… във втората си половина.

Когато гледах Hokkaido във фестивала в Есен, играта изглеждаше като пълно копие на Honshu, просто с друг сетинг. Дори кутиите им са почти едни и същи.

Никой не ми каза обаче, че Hokkaido премахва единственото нещо в Honshu, което не се връзваше (поне за мен) с концепцията на играта. Говоря за Trick Taking частта. Тук тя е заменена с изчистена драфтинг механика. Разбира се, ако искате можете да играете с Trick Taking – картите все още имат номера. НО! За съжаление не виждам как бихте могли да играете Honshu с драфтинг.

Така!

За хората, които не са запознати с Honshu, ще направя кратка пауза от сравнения и ще ви разкажа как се играе звездата на днешното ревю – Hokkaido.

Hokkaido е бърза игра (може и да се вмести във „филър“ категорията), в която играчите правят мрежа от 12 карти (всяка карта е разделена на 6 части), в която всеки компонент дава различен набор от точки, спрямо позицията си и съседните полета.

Ако сте играли игри със строене на градове, Hokkaido работи на подобен принцип – искате „това да е до онова, но тогава онова ще запуши третото, затова трябва да го сложа на четвърто място…“ и така нататък.

Играта се развива в два рунда, които всъщност са идентични. В началото се раздават по 6 карти на играч. Всеки играч избира една от тези 6 карти и си я строи, след което подава картите си на играча отляво. Това се прави едновременно.

След като всеки е построил по 6 карти, се раздават нови 6 карти и този път цялата врътка е в обратна посока. Така след общо 12 карти играта свършва и се гледа кой е построил най-оптизимираното Hokkaido, с други думи – кой има най-много точки.

Всяка карта е разделена на шест полета, като полетата могат да бъдат:

  • Празно поле
  • Гора (в края на играта е две точки)
  • Езеро (колкото повече езера имате едно до друго, толкова повече точки ще получите)
  • Град (ще обясня след малко)
  • Планина (… ще обясня след малко… но и дават по две точки на планина)
  • Поле с ресурс (получавате кубче от съответния ресурс и го слагате върху полето. Ако закриете това поле, губите ресурса)
  • Фабрика (Всяка фабрика изисква определен ресурс в края на играта и ако успеете да й докарате този ресурс ще получите стабилни точки)

Всяка карта пристига с различна комбинация от тези полета, като как ги слагате пред вас е от критична важност.

За да сложите нова карта, вие трябва или да покриете поне едно поле от друга карта или да подпъхнате под поне едно поле на друга карта. Единственото правило е, че не можете да покривате планина и езеро. Звучи лесно, но понякога тази задача е трудна, защото планините отиват на конкретни места, а за да изкарате прилични точки ще искате езерата да са едно до друго.

Ако запазите кубчетата си (ресурсите от полетата с ресурси) в края на играта, може и да спечелите доста точки, но по време на геймплея, ако сте събрали две кубчета от еднакъв цвят, можете да ги размените за конкретна плочка и да я сложите където си искате. Плочките изобразяват стандартните полета от играта и тази механика ви позволява да имате повече контрол върху развитието на пъзела си.

Ако сте запознати с Honshu е време да ви кажа, че голямата разлика между двете игри се крие в градовете. Преди да ви кажа как точкуват градовете, ще поговоря за планината, която е най-неинтуитивната част в играта и изисква известно време за свикване.

Полетата с планини винаги трябва да се слагат едно до друго (може и диагонално), като трябва така да се получи, че планинската ви верига да разделя полето ви на игра на две части. Понякога не е много ясно кои са тези две части, защото планината може да прави кръгчета. Трябва всъщност просто да изберете двата края на планината и да теглите виртуална вертикална или хоризонтална черта от всеки един край, като чертите трябва да са успоредни. Мда. Ще ви отнеме време да го схванете напълно.

Причината за това разделение се крие в градовете и тяхното точкуване. В края на играта поглеждате двете страни на планината и избирате най-голямата си буца от съседни градове. Отбелязвате по две точки за всяко поле от най-големите си… „буци“. След това избирате по-малката си буца и отбелязвате нея. Нещо като Between Two Cities… но с буци. Добре. Спирам да говоря за буци.

Дотук играта ми хареса и ако трябва да сравнявам базовите версии на Honshu и Hokkaido, Hokkaido взема връх, заради малко по-дълбокия си геймплей и точкуване.

Това, което ме разочароваобаче беше допълнителния мод за бонус точкуване. За мен, в Honshu бонус мода даваше огромна преиграваемост. Там, в началото на играта се теглеше от тесте само една карта с допълнително точкуване. Например – искате горите да са една до друга, или пък фабриките ви дават повече точки. Все неща, които да ви накарат да мислите по различен начин всяка игра.

В Hokkaido са подходили по друг начин. В началото на играта се вадят няколко карти с цели, които се вземат на принципа „който пръв завари“. Това са неща от типа – първият, който има три езера или първият, който направи еди колко си фабрики. Това би било окей, ако тези бонуси даваха повече точки. Сега, те дават точки, които евентуално биха решили равните в края на играта. Освен, че са незначителни за точкуването, бонусите се вземат и през първата половина на играта, защото не са особено трудни, след което се забравят. С други думи – с тях или без тях, играта няма да се промени.

Хубавата новина за тези от вас, които имат Honshu е, че не виждам причина защо да не използвате бонус картите от Honshu в Hokkaido. Тъй като точкуванията са почти едни и същи, тези допълнителни мисии биха ви разнообразили играта. Този вариант не го пише в Hokkaido, но АЗ ви го пиша. Аз най-важен. Мама ми го каза.

Заключение

Hokkaido е очаквано една от любимите ми игри. Казвам очаквано, защото създателите са взели вече страхотната Honshu и са добавили дълбочина, която да засили интригата, но и са премахнали trick taking частта на Honshu, която и без това според мен беше излишна. Драфтингът тук е толкова бърз и очевиден, че дори няма да ви прави впечатление. Да, ако играете само двама, може и да има някаква форма на хейт драфтинг (да вземате карта, само защото е нужна на другия), но в повечето случаи мозъкът ви ще е толкова окупиран с вашите проблеми пред вас, че едва ли ще надничате в пъзелите на останалите.

Планинската верига е най-сложното нещо в играта и отнема време да свикнете с нея, но след една-две игри и тя ще ви се поизясни.

Единственото ми истинско разочарование се крие в бонус мода, но това е само, защото съм играл Honshu и там този мод е с пъти по-добър. Хубавата новина е, че първо – това е само мод и така или иначе не е задължителен, и второ – можете да използвате бонус картите от Honshu, за да си разнообразите Hokkaido. Казвам ли ви да си купите и двете игри? Не. Казвам ли ви и да не го правите? Абсолютно не.

Коя е по-добрата игра от двете, ако можете да си купите само едната? Бих заложил на Hokkaido. Ако все пак след време ви поомръзне, няма да сбъркате и да добавите Honshu.

ПЛЮСОВЕ:

  • Минималистично красива
  • Бърз и изчистен геймплей (в по-голямата си част)
  • Възможности за решаване на предизвикателни пъзели
  • По-добра от Honshu в почти всичко

МИНУСИ:

  • Механиката с планината е объркваща в началото
  • Вариантът с бонус картите е много по-слаб от подобния вариант в Honshu…

БОНУС ПЛЮС

  • …но ако имате двете игри можете да ги комбинирате

И както винаги – играта можете да откриете в гъзарското магазинче на приятелите ни от Time2Play.

Facebooktwitteryoutubeinstagram

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Собственик съм на кафене с настолни игри насочено към хората без опит в игрите. Стремя се да играя всички модерни и актуални настолни игри, но се опитвам да давам светлина основно на по-странните, по-отритнатите, по-апокрифните и тези игри, които рядко се появяват под прожекторите. Имам дългогодишен опит като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
Big Box Gamers