събота, юни 24, 2017
Заглавна страница » Настолни игри » Лабиринт – стара, ама лачена!
Лабиринт – стара, ама лачена!

Лабиринт – стара, ама лачена!

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри.Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца.От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Нарочно написах заглавието на български, защото играта е преведена на български и разпространена широко из страната. Толкова е разпространена, че е твърде вероятно много хора да я притежават и никога да не са чували за хобито на съвременните настолни игри. Просто защото тази игра си е извън статистиката.

Лабиринт вирее от 1986 в Европа и не мога да ви кажа в кой светъл ден се е преселила у нас. Във всеки случай името в момента й е толкова популярно, защото… ами защото не е само нейно. Вече съществуват толкова много други игри с името Лабиринт под една или друга форма, че нищо чудно да търсете детска игра и да попаднете на тежка военно-политическа симулация. Затова, ако търсите Labyrinth по чуждите сайтове в интернет, ви съветвам да я издирите с името The aMAZing Labyrinth.

Вече съм споменавал Лабиринта в една-две от общите ни статии в сайта като отлична семейна игра и такава, която можете да играете с децата си. Време е да поотделя малко повече време на тази класика. Причина номер 1 – това е една от първите игри в моя дом, и която все още е тук. Причина номер 2 – пристигна ми второ „ревю“ копие и ми се налага да я погледна пак… не че се оплаквам.

Познайте коя е новата кутия…

Лабиринт е една от игрите, които съм играл най-много… по принцип. Играл съм я десетки и десетки пъти (въпреки че не скоро време), като почти всички пъти са били с геймъри. Защото независимо от детския арт и старонемска визия, напомняща игри тип „100 в 1“, тази игра може да ви изпържи мозъците, ако я играете твърде състезателно… както би трябвало! И това особено важи, ако добавите едно малко правило, което не е в книжката, отново – а би трябвало.

За пръв път срещам карти на пънчборд…

В началото на играта нареждате всички плочки върху централна дъска. След това, слагате фигурките си върху съответния цвят и започвате. Когато сте наред теглите карта и тя ви показва картинка, съответстваща на друга картинка върху една от плочките на централната дъска. Вашата цел е да достигнете до това място с вашата фигурка. За целта, хващате единствената плочка, която не е на дъската и избутвате цял ред, избран от вас. С други думи – с всяко избутване става сериозно пренареждане и пътищата тотално се изменят. След като сте бутнали плочките, проверявате дали фигурката ви може да стигне безпрепятствано до съответната картинка. Ако не може – ходът ви свършва. Ако може – придвижвате се до картинката и си запазвате картата с лицето надолу (като точка). След това теглите нова карта и така, докато свършат картите (които са колкото картинките по дъската).

Новата фигурка от това издание – вляво. Старата – вдясно.

Новата фигурка от това издание – вляво. Старата – вдясно.

Новата фигурка от това издание – вляво. Старата – вдясно.

Новата фигурка от това издание – вляво. Старата – под някой диван.

За съжаление, този начин на игра е изключително случаен, защото понякога вашата картинка може да е на най-неподходящото място, което можете да достигнете чак след няколко размествания, и то само ако опонентите ви помогнат, което само по себе си е оксиморон.

За щастие, ние добавихме едно малко правило, което тотално измени опита ми с тази игра и я заобичах! Просто вместо да теглите една карта – теглите 3 и винаги допълвате до 3. Така винаги имате избор и шансът картинките ви да са заклещени е минимален.

Дотук говорих за играта като геймър. Сега ще ви кажа нещо и като баща. Големият ми син е на 4 години, и дори когато беше на 2, ние редовно играехме с Лабиринта. Казвам „с“ Лабиринта, защото ние често си измисляме правила с компонентите на игрите вкъщи. Лабиринта е един от най-благодатните инструменти за домашни правила, които съм срещал, защото не само, че има оригинално движение на плочки, но и самите плочки са с големи и с ясни илюстрации на пътища, по които малките момчета обичат да карат колички, или да движат човечета.

От тук и идва леко странният факт, че илюстрациите са като за много малки деца, а геймплеят е точно за такива, каквито пише на кутията – 7-99 (като навършиш 100 – край, няма повече игри, сори). Определено Лабиринта развива пространствено мислене, но деца на около 5 ще се поизмъчат с тази игра, поне с оригиналните правила.

Заключение

Все още мисля, че Лабиринта е една от най-добрите семейни игри, които можете да играете както с родителите си, така и с децата си. Не случайно играта има толкова много тематични версии.

Вярно е, че има страхотни съвременни заглавия, които на пръв поглед изместват тази „детинщина“, но простотата и бързината на геймплея поддържат Лабиринта във форма вече трето десетилетие. Искам да кажа, тази игра ми е почти набор! Ако съм знаел, че такива неща са съществували едно време, никога не бих прибегнал до стотиците часове на Монополи и „Гледай си работата“. Бих се разбивал само на бижута като Labyrinth.

ПЛЮСОВЕ:

  • 30 годишен, но все още свеж дизайн
  • Широко разпространена
  • По-добра и по-евтина от оригинално Монополи
  • С малко подобрения, става подходяща както за геймъри, така и за деца, така и за семейства, така и за семейства с деца, така и за нови хора, така и… абе за всички

МИНУСИ:

  • За разлика от геймплея, външният й вид е остарял
  • Илюстрациите са твърде детски

Можете да откриете играта навсякъде, но ето ви един линк към едно от местата.

Купи: Лабиринт

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'
Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри. Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца. От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*